№ 19371
гр. София, 24.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.А
при участието на секретаря Г.Х
като разгледа докладваното от Г.А Гражданско дело № 20221110110370 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявени от
“******************” ЕАД против И. Н. Б. и Н. И. Б. обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца при квоти съответно 1/6 и 5/6 сумите по
заповед за изпълнение от 30.06.2021 г. по гр. д. № 29509/2021 г., по описа на
съда за 2021 г. 66 състав, а именно: Сумите: цена на доставена от дружеството
топлинна енергия от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 1 230,29 лв.,
ведно със законна лихва от 26.05.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 15.09.2019г. до 13.04.2021 г. в размер на 142,23 лв., цена
на извършена услуга за дялово разпределение от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г.
в размер на 70,22 лв., ведно със законна лихва от 26.05.2021г. до изплащане
на вземането, мораторна лихва от 01.07.2018г. до 13.04.2021 г. в размер на
12,48 лв. /. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът И. Н. Б. е подал писмен отговор, в
който твърди, че между него и ищеца не е налице облигационно отношение.
Сочи, че не е собственик на недвижимия имот, тъй като той и синът му М. Б.
дарили на Н. И. Б. имота през 2011 г. и съответно И. Н. Б. не е потребител на
ТЕ. Сочи, че не е обитавал имота в исковия период.
Другият ответник Н. И. Б. не е подал отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В проведеното по делото о. с. з. процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба, моли съда да уважи предявения иск, за което
развива подробни съображения и да му присъди разноски.
В проведеното по делото о. с. з. ответниците не се явяват, не изпращат
представител.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения Нотариален акт за дарение на идеални части от
недвижим имот от 10.10.2011 г., № 200, том V, дело № 14155, по описа за
2010 г. на нотариус при СРС се установява, че И. Н. Б., притежаващ 4/6-ти
ид.ч. от процесния недвижим имот и М. И. Б., притежаващ 1/6-ти ид.ч. от
същия недвижим имот, дарили собствените си идеални части на Н. И. Б.,
притежаващ 1/6-та ид.ч. от същия недвижим имот, като И. Н. Б. си запазил
пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху една стая от
недвижимия имот. Така първият ответник Н. И. Б. станал изключителен
собственик на топлоснабдения имот.
Приети са общи фактури, издадени от „******************“ЕАД с
получател Н. Б..
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
кумулативно обективно и субективно съединени положителни установителни
искове с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 150 от ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Основателността на исковата претенция по чл. 79, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ е обусловена от наличието на следните предпоставки
(юридически факти), а именно: валидно облигационно правоотношение по
договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което
ищецът е предоставил на ответника на адреса на процесния имот и заявения
период услуги, чиято цена възлиза на претендираната сума, а за ответника е
възникнало задължението за заплащането им. Установяването на тези
обстоятелства при условията на пълно и главно доказване е в тежест на
ищеца. В тежест на ответника (при доказване на предпоставките за
основателност на иска) е да установи по делото погасяване на задълженията
си към ищеца.
Софийският районен съд приема, че исковата претенция подлежи на
отхвърляне, тъй като не се доказва от събраните в хода на съдебното
производството доказателства, ищецът да е доставил топлинна енергия за
отопление до процесният недвижим имот. Горното обстоятелство подлежи на
пълно и главно доказване от страна на ищцовата страна. Ищецът е направил
доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза.
Съдът с протоколно определение от 02.10.2023г. е допуснал изготвяне на
съдебно-техническа експертиза, която да установи дали до процесния
недвижим имот е доставяна топлинна енергия в процесния периода, както и в
какви количества. В указания от съда срок, ищецът не е предприел действия
за внасяне определения депозит за вещо лице, поради което по делото не е
била изготвена допуснатата съдебно-техническа експертиза.
С оглед изложеното, съдът намира, че по делото остава недоказано, че
за процесния период, до процесния недвижим имот е била доставена
топлинна енергия в претендираните от ищеца количества.
2
На следващо място, съдът счита, че между страните не съществува
договорно правоотношение относно доставка и продажба на топлинна
енергия за топлоснабдения имот, находящ се в
****************************. Липсата на проведено доказване за
наличието на договорно правоотношение между страните обосновава извод,
че не е доказана изискуема материалноправна предпоставка за уважаване на
иска, респективно искът подлежи на отхвърляне. Разпоредбата на чл.153,ал.1
от ЗЕ предвижда, че клиент на топлинна енергия е собственикът или
носителят на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, а според
приетото Тълкувателно решение от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело
№ 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС пасивнолегитимиран да отговаря за
заплащане цената на доставена топлинна енергия е и ползвателят на имота на
облигационно основание, когато между него и топлопреносното предприятие
е сключен договор.
С оглед това, че не се доказва при условията на пълно и главно
доказване, че до имотът е доставяна топлинна енергия, както и
съществуването на договорно правоотношение, съдът приема, че исковете за
главница и за сума за дялово разпределение подлежат на отхвърляне. Изводът
на съда за недоказаност иска за главница обосновава разбирането, че е
недоказан и искът за мораторна лихва. Когато не е доказано съществуването
на парично вземане, не може да бъде уважен и иск за мораторна лихва върху
същото вземане предвид акцесорния му характер.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „******************“ ЕАД, ЕИК
**********************, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„********************* Б срещу И. Н. Б. ЕГН ********** и Н. И. Б. ЕГН
**********, по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно основание по 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по заповед за изпълнение
от 30.06.2021 г. по ч. гр. д. № 29509/2021 г. по описа на СРС, 66 състав, а
именно: сумите 1 230,29 лв., представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г, ведно със
законна лихва от 26.05.2021г. до изплащане на вземането, мораторна лихва от
15.09.2019г. до 13.04.2021 г. в размер на 142,23 лв., цена на извършена услуга
за дялово разпределение от 01.05.2018г. до 30.04.2020 г. в размер на 70,22 лв.,
ведно със законна лихва от 26.05.2021г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва от 01.07.2018г. до 13.04.2021 г. в размер на 12,48 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Техем
сървисис“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4