№ 2129
гр. ...., 10.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20241110132507 по описа за 2024 година
Ищецът ..... е предявил срещу ответника И. К. Д.-А. по реда на чл. 422 от ГПК
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца 4273,56 лева, ведно със законна лихва за периода от 18.03.2024 г. до изплащане на
вземането, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., за топлоснабден имот находящ се в гр. ...., абонатен номер ....,
521,67 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
15.09.2022 г. до 21.02.2024 г., 59,13 лева, ведно със законна лихва за периода от 18.03.2024
г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на услугата дялово разпределение
за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., 11,21 лева - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 21.02.2024 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.04.2024 г. по ч.гр.
дело № 15858/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия от 2016 г., чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя без да е необходимо изричното им
приемане, защото има качеството на потребител на ТЕ, тъй като е собственик на
топлоснабдения имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който е доставена енергията, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за
задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
1
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е издавана фактура
със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски. Не
представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответницата, но във възражението по чл. 414, ал. 2 от ГПК е възразил и е направил
евентуално искане за разсрочване на сумите. Не претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът в производството ..... е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 18.03.2024 г. г. срещу ответника за сумите, описани в
заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 15858/2024 г.
на СРС, III ГО, 87 състав, а на 03.04.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.
Срещу заповедта за изпълнение е постъпило възражение по образец в срок по чл. 414,
ал. 2 от ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на ищеца са дадени
указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е
издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове
са процесуално допустими.
Предявени за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК, са обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86 от ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да
установи, че ответникът по иска е потребител на топлинна енергия на посоченото
основание, че сградата, където е имотът e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал
метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена
топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на
извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти,
съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и
изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ищеца е
с оглед наведените твърдения, от които произтича качеството на потребител на ТЕ на
ответника е да установи, че ответникът е титуляр на заявеното вещно право върху имота. В
тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Между страните не са спорни, поради което и отделени като такива по реда на чл.
146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са обстоятелствата, че към правоотношението са приложими ОУ на
ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба, които са публикувани в описаното в
исковата молба печатно издание на посочената дата, че фактурите за сумите са издадени и
обявени съгласно предвиденото в ОУ, че имотът е топлофициран и за него е извършвана
услугата дялово разпределение за процесния период, че ответницата има качеството на
2
потребител на ТЕ за исковия период, поради което и ищецът е доставил топлинна енергия до
имота в посочения размер и на тази цена.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Между страните не е спорно, че ответницата има качеството и на потребител на
топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, както и че ищецът е
доставил топлината енергия в имота й, поради което предпоставките за възникването на
главните вземания за заплащане на цената на доставената топлинна енергия и за дяловото
разпределение са установени по делото без съмнение.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от .... на клиенти в гр....., дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от Наредбата за топлоснабдяването или чрез
възлагане на търговец, избран от клиентите на ЕС. Клиентите заплащат на продавача
стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. С
оглед изложената правна рамка, ищецът е легитимиран да получи цената на услугата
„дялово разпределение“ и размера от 59,13 лева, изчислено по реда на чл. 162 от ГПК въз
основа на представените по делото писмени доказателства, за периода от м. 05.2021 г. до м.
04.2023 г.
На основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ на ищеца от 2016 г., изискуемостта на
вземанията настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, както на основание чл. 33, ал. 4, във вр. с ал. 2 и с чл. 32, ал. 3 от ОУ
обезщетение за забава се дължи върху реалната стойност на потребената топлинна енергия
след отчитане на средствата за търговско измерване, така както е заявено от ищеца – от
15.09.2022 г., поради което вземането за лихва върху главницата е дължимо. Дължимото
обезщетение върху главници за топлинната енергия изчислено по реда на чл. 162 от ГПК с
помощта на онлайн лихвен калкулатор за периода от 15.09.2022 г. до 21.02.2024 г. е в
рамките на претендирания размер от 521,67 лева, поради което искът за лихва следва да се
уважи за посочената сума и за периода от 15.09.2022 г. до 21.02.2024 г.
Независимо, че сумата за главница за топлинна енергия и дялово разпределение се
фактурират общо съгласно чл. 22 от ОУ, в клаузите на чл. 33, ал. 4 и 5 от Общите условия от
2016 г. е предвидено правото на продавача да начисли и получи обезщетение за забава в
размер на законната лихва, съобразно практиката по тълкуване на ОУ на ищеца, само за
задълженията за топлинна енергия по чл. 32, ал. 3, ако не са заплатени в срока по, ал. 2, от
деня на забавата до момента на заплащане на дължимата сума за топлинна енергия. По
делото, обаче, не е установена предпоставката за поставянето на длъжника в забава, по
отношение на задължението за цената на услугата дялово разпределение, фактурирана по
реда на чл. 22, във вр, с чл.33, ал. 1 и ал. 2 от приложимите ОУ от 2016 г. ежемесечно, в
3
какъвто смисъл са и указанията на съда в доклада поделото, поради което претенцията за
заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
посочения период от 16.07.2021 г. до 21.02.2024 г. върху главницата за дяловото
разпределение в размер на 11,21 лева е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК се дължат
съответната част от разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и
разноските в първа инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 97,31 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсулт, от които пропорционално на уважената претенция
следва да му бъдат присъдени 146,97 лева.
В настоящото производство ищецът е платил 97,31 лева за държавна такса (лист 13) и
е заявил претенция за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес
възнаграждението е от 100 до 360 лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото,
съдът определя възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лв.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата от 146,97 лева – разноски в исковото производство, или общо за двете производства –
293,94 лева.
По искането по 241 от ГПК.
Във възражението си по същество ответната страна е направила искане за
разсрочване на изпълнението по чл. 241, ал. 1 от ГПК, което е процесуално допустимо (така
и т. 14 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Насрещната страна не е възразила, поради
което съдът намира, че искането за разсрочване е основателно. При определяне размера на
сумата следва бъдат съобразени размерът на дълга, съпоставен към размера на минималната
работна заплата за страната и доходът, необходим за издръжка за едно домакинство, както и
периода за който според съда задължението следва да се разсрочи – 18 месеца, ето защо
ответникът дължи – 287 лева месечно.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 от ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът
И. К. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ...., ...., дължи на ....., ЕИК ...., със седалище и адрес
на управление в гр. ...., ...., 4273,56 лева, ведно със законна лихва за периода от 18.03.2024
г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия
за периода от 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г., за топлоснабден имот находящ се в гр. ....,
абонатен номер ...., 521,67 лева - мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2022 г. до 21.02.2024 г., 59,13 лева, ведно със законна лихва за периода
от 18.03.2024 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г., за които суми е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.04.2024 г. по ч.гр. дело №
15858/2024 г. по описа на СРС, III ГО, 87 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД за сумата от 11,21 лева, представляващи обезщетение за забавено плащане на
главницата за дялово разпределение за периода от 16.07.2021 г. до 21.02.2024 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА И. К. Д., ЕГН **********, с адрес в гр. ...., ...., да заплати на ....., ЕИК ....,
със седалище и адрес на управление в гр. ...., ...., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в
размер на 293,94 лева – разноски в исковото и заповедното производство.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главница, лихва и разноски, като ПОСТАНОВЯВА И. К. Д.,
ЕГН **********, да заплаща на ....., ЕИК ...., сумата от 287 лева месечно, дължима до 15-
то число на всеки месец, считано от датата на влизане в сила на решението до
окончателното изплащане на вземането.
Присъдената сума може да бъде платена по банкова сметка на ищеца с IBAN ....
Решението е постановено при участието на ..., ЕИК ...., като трето лице –помагач на
страната на ....., ЕИК .....
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5