№. 322 / 22..5...2019 г..

                                             Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                        гр.. Монтана 22..05..2019 г..

 

                                        В ИМЕТО НА НАРОДА

 

             РАЙОНЕН СЪД- гр.. МОНТАНА, пети граждански състав в открито заседание на 22..04..2019 г.. в състав:

                                                                   Председател: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА

 

при секретаря  Татяна Иванова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр..д..№. 35 по описа за 2019 г.., за да се произнесе взе предвид следното :

 

              Искът е за сумата 5. 000 лв- обезщетение за неимуществени вреди, с. пр.. осн.. чл.. 226, ал.. 1 от КЗ (отм..), вр..52, вр.. чл.. 51, вр.. чл.. 45 от ЗЗД..

              Ищецът К..В..Г.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx /съдебен адрес: Адвокат С...К..Н.. xxx/ е предявил иск против „Б. В. И. ГРУП” АД, ЕИК  xxxx  , седалище и адрес: гр.. Гр.. С..., пл.. „. №. 5...

              В исковата молба се твърди, че И. В..Г..- брат на ищеца, загинал в резултат на ПТП, станало на 25..04..2015 г.. Бил пешеходец и се е движел по републикански път 10017 от с... Николово към гр.. Монтана.. В това време движещия се в сьщата посока лек автомобил „С.. И. с. рег.. №.  М0467 ВХ, управляван от Б..Т..Д.., поради движение с. несъобразена с. пътната обстановка скорост, прегазил брат му и той починал на 01..05..2015 г.. от тежките травматични увреждания, които е получил в резултат на ПТП..

               Позовава се на присъда по НОХД №. 199/2017 г.. по описа на Окръжен съд Монтана, с. която виновният водач Б..Т..Д.. е признат за виновен за това, че при управление на лек автомобил „С.. И. с. Д. №. М. е нарушил правилото на чл.. 20, ал..2 от ЗДвП като се е движел с. несъобразена за конкретните пътни условия скорост и по непредпазливост е причинил смъртта на брат му..

              Твърди още, че с. внезапната смърт на неговия единствен брат загубил един от най-близките хора в живота си.. Преди неговата смърт били изключително близки.. Били опора един за друг и ежедневно общували.. Споделяли си всичко един с. друг.. С. трагичната смърт на своя брат преживял тежък удар и все още не може да се възстанови психически от тежката травма..

              Собственикът на лек автомобил „С.. И. е сключил своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с. ответника със застрахователна полица №.   xxxx   валидна от 06..06..2014 г.. до 06..06..2015 г.. Счита, че въз основа на нея, ответникът следва да поеме изцяло деликтната отговорност на виновния-застрахован водач в пълен размер.. Чл.. 226, ал..1 от КЗ/отм../ дава възможност искът да бъде насочен и направо срещу застрахователя..

             Предвид изложеното моли да  бъде постановено решение, с. което да бъде осъден ответника да му заплати исковата сума в размер на 5000,00 лв../пет хиляди/ лева, застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат му, заедно със законната лихва от 01..05..2015 г.. до окончателното изплащане на сумата, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски..

            Исковата молба и претенции се поддържат в открито съдебно заседание от упълномощения процесуален представител на ищеца..

            Ответникът-  „Б. В. И. ГРУП” АД, ЕИК  xxxx  , седалище и адрес: гр.. Гр.. С..., пл.. „. №. 5. е подал писмен отговор  в рамките на указания срок по чл..131 ал..1 ГПК, чрез пълномощник Б. В. А. - гл.. юрисконсулт.. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение, посочено в исковата молба и това, че ЗАД "Б. В. И. Груп" е сключило застрахователна полица по задължителна застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите с. №. 03114001548739..  

           Оспорва наличието на предпоставки за присъждане на обезщетение на ищеца в производството, като счита, че същият не попада в кръга на лицата, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди.. Сочи ТР 1 /2016 г.. ОСГК на ВКС,  което „действително разшири възможния кръг на лицата, които имат право да получат застрахователно обезщетение, но това право не е абсолютно”..  

           На следващо място счита, че тълкувателното решение не може да урежда отношения, които са заварени..

            Оспорва изцяло приложения в копие като доказателство Констативен протокол за ПТП от 26..04..2015 г.. , тъй като е съставен ден по - късно и от лице, което не е било на мястото на ПТП.. Към исковата молба няма представени налични доказателства за удостоверяване на безспорно виновно поведение или нарушение на правилата за движение на водачът на МПС ,,С.. Ибиза", ангажиращо от своя страна отговорността на застрахователя..             

            Алтернативно заявява и друг довод: Твърди, че е налице съпричиняване от  страна на И. В..Г.., който вероятно неочаквано за водача се е появил на пътното платно в тъмната част на денонощието.. Счита, че при определянето на размера на обезщетенията следва да се отчете факта на съпричиняване.. Относимата норма в конкретния случай е на чл.. 49За, ал.. 4 от К3, във връзка с. § 96, ал..1 ПЗР на К3..

            Оспорва претендираната в исковата молба законна лихва от датата 01..05..2015 т.. с. довод, че единственият задължен по отношение на лихвите за забава следва да се счита причинителят на ПТП..

            Оспорва иска като прекомерно завишен.. Счита, че не отговаря на реално претърпените от ищецът неимуществени вреди.. По същество на спора поддържа доводите в отговора по чл..131 ГПК и представя писмена защита.. Претендира за присъждане на разноските по делото..

              Доказателствата са писмени и гласни.. Изслушани са заключения на съдебно- медицинска и съдебно-автотехническа експертизи..

              Съдът, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с. изразените становищата и съобр.. чл..235 от ГПК приема следното:

             Безспорно е между страните и от доказателствата по делото е установено, че И. В..Г..- брат на ищеца/у-ние на л..11/, на 25..04..2015 г.. след приключване на работа, към 21:00 часа, се  движел като пешеходец по републикански път 10017 от с... Николово към гр.. Монтана.. В това време движещия се в сьщата посока лек автомобил „С.. И. с. рег.. №.   XXXX  , управляван от Б..Т..Д.., прегазил намиращия се  в легнало положение на пътното платно И. В..Г.. и той починал на 01..05..2015 г.. от тежките травматични увреждания, които е получил в резултат на ПТП..

             С. присъда по приложеното НОХД №. 199/2017 г.. по описа на Окръжен съд Монтана, водачът Б..Т..Д.. е признат за виновен за това, че на 25..04..2015 год.., движейки се републикански път 10017 от с... Николово към гр.. Монтана, при управление на лек автомобил „С.. И. с. Д. №.  XXXX   е нарушил правилото на чл.. 20, ал..2 от ЗДвП като се е движел с. несъобразена за конкретните пътна обстановка скорост и по непредпазливост е причинил смъртта на И. В..Г.. /брат на ищеца/.. На подс..  Б..Д.. е наложено наказание “лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца, изпълнението на което е отложено на осн.. чл..66, ал..1 НК  за срок от 3 години.. Наложено му е и наказание “ лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 година..

              От материалите в приложеното към настоящето НОХД №. 199/2017 г.. на МОС и от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза на в..л.. д-р И..Д.. се установява, че непосредствена причина за смъртта на  И. В..Г.. е острата дихателна и сърдечна недостатъчност, развила се на базата на тежката,съчетана гръдно-коремна травма със счупване на костите на гръдния кош и таза, с. разкъсване на вътрешните органи /черен дроб и черва/, с. развитие на остра вътрешна кръвозагуба /с. излив на кръв в коремната и гръдна кухина/, респ.. настъпилите усложнения- огнищна пневмония, белодробен оток и оток на мозъка с. вклиняване на малкия мозък в големия тилен отвор на черепа.. Самите увреждания по своя вид и характер и локализация добре отговарят да са получени по време и начин на условията на станалото ПТП- при травми, получени при прегазване с. автомобил..

             Вещото лице д-р И.. Д.. е изслушан  в открито съдебно заседание по настоящето дело и е категоричен в заключението си относно причинно- следствената връзка между получените при ПТП-то травми и настъпилата след седмица смърт на пострадалото лице.. Съдът възприема заключението като дадено обективно и безпристрастно..

             Между страните е безспорно, че собственикът на лек автомобил „С.. И. е сключил своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с. ответника със застрахователна полица №.   xxxx   валидна от 06..06..2014 г.. до 06..06..2015 г.., т..е към момента на процесното ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение, посочено в исковата молба..

              От заключението на назначената съдебно- автотехническа експертиза от в..л.. инж.. Р..Д.. се установява, че пешеходецът И. В..Г.. по време на ПТП-то не е пресичал пътното платно.. В зоната няма пешеходна пътека или друго обозначено място за пресичане.. Бил е в легнало положение-напречно на лентата за движение на лек а-л „С..-И. /предвид показанията на свид.. Кузман Кузманов/.. Вероятно се е движил след като е напуснал с... Николово в посока гр.. Монтана на около 1 м.. в дясната лента на платното за движение.. В конкретния случай пострадалият Г.. се е намирал в легнало положение, напречно на пътя в лентата за движение на лекия автомобил и е говорил по мобилния си телефон със съпругата си /от мотивите на присъдата по приложеното НОХД/.. При създалата се ситуация водачът на лек а-л „С..-И. е бил с. ограничена видимост до 20 м.. от насрещните фарове на спрелия автомобил на свид.. Кузманов, с. оглед на което не е имал възможност да забележи пешеходеца и да реагира на опасността чрез спиране или заобикаляне..

             Съдът възприема заключението като дадено обективно и безпристрастно..

             По делото са изслушани показания на свид.. В. П. К., първи братовчед на ищеца по бащина линия.. Същият живее в една къща с. ищеца К..В..-той на първия етаж, а ищецът и брат му И. В..- на втория етаж, на адрес: xxx..  От показанията му се установява, че двамата братя са живели заедно, като пострадалият при ПТП-то е бил и със семейство си-жена е дете, а ищецът- не е семеен.. През лятото ищецът е отсъствал заради работата си като спасител на морето, а през останалото време на годината са били все заедно.. Не са се карали, поддържали са се.. След смъртта на родителите им отношенията им  били много близки.. К.. понесъл смъртта на брат си И. много тежко, с. мъка, като на любим човек.. Имало моменти, когато е плакал.. Ходил е заедно със свидетеля на гроба му няколко пъти.. Когато са заедно със свидетеля постоянно споменава брат си.. Постоянно тримата са били заедно.. Съдът кредитира показанията като обективни и необорени от останалите доказателства в процеса..

             При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

      Приложимата норма по предявения пряк иск е чл..226, ал..1 от КЗ/отм../ /съотв.. чл.. 432, ал.. 1 КЗ, в сила от 01..01..2016г/, вр.. чл.. 45, ал.. 1 ЗЗД

      Съгласно разпоредбата на чл.. 226, ал.. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност"..

       Основателността на иска, освен наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка "ГОА", сключена с. ответника, предполага да се установи и наличието на правопораждащ деликтната отговорност на застрахования водач, причинил ПТП фактически състав, който включва елементите: поведение, противоправност на поведението, вина, настъпили вреди, причинна връзка между вредите и противоправното, виновно поведение.. Субективният елемент от състава – вината, разбирана като конкретно психично отношение на лицето към собственото му поведение и неговите обществено укорими последици, се презумира, съгласно чл.. 45, ал.. 2 ЗЗД.. Обективните елементи от състава на деликта следва да се докажат от ищеца, по аргумент от чл.. 154, ал.. 1 ГПК, като субективният елемент се приема за доказан при липсата на ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция от страна на ответника..

        Съдът приема, че от събраните доказателства се установява наличието на всички елементи от пораждащия съдебно предявените материални права на вземания, фактически състав..                      

       При непозволено увреждане и настъпила смърт на пострадалото лице / каквато е настоящата хипотеза/ обезщетение за неимуществени вреди по чл..52 от ЗЗД се дължи само на определен кръг лица, посочени в ППВС №. 4/61 г.. и №. 5./69 г.. Тези правоимащи съгласно посочената практика на ВС са съпрузи, деца и родители на починалия, както и взетото за отглеждане и осиновяване от починалия, но все още неосиновено дете и лицето, с. което починалият е съжителствал трайно  на съпружески начала.. С. ТР №. 1 от 21..06..2018г.. по т..д.. №. 1/2016г..  на ОСНГТК на ВКС е прието: „Материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление №. 4 от 25..V..1961 г.. и Постановление №. 5. от 24..ХI..1969 г.. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с. починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени..

         Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с. починалия и действително претърпени от смъртта му вреди”..

         Настоящият казус попада в допуснатото „по изключение” с. горепосоченото ТР №. 1/21..06..2018г на ВКС и по-конкретно съдът намира, че ищецът попада в разширения кръг от правоимащи лица, очертан с. това ТР.. В случая на първо място и определящо за изхода на спора е това, че ищецът има активна материалноправна легитимация предвид установената от събраните доказателства особено близка връзка с. починалия- негов брат, съществувалата трайна и дълбока емоционална връзка между двамата и като последица- търпените от  ищеца в резултат смъртта на пострадалия продължителни болки и страдания.. Установено е по делото, че претендиращият обезщетение търпи неимуществени вреди от смъртта на брат си-пострадал при процесното ПТП, че е изградил с. починалия особено близка и трайна житейска връзка и търпи значителни морални болки и страдания от неговата загуба с. продължително проявление във времето..

               Съгл.. чл..300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.. От приложеното НОХД №. 199/2017г.. на МОС се установяват така изредените елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, възмездяването на причинените от което неимуществени вреди е предмет на исковата претенция.. Следва да се съобрази обаче и поведението на пострадалия при процесното ПТП- И. В..Г.., което го е поставило в реална опасност и с. което е допринесъл за вредоносния резултат.. Установено е че пострадалият се е движел в нарушение правилата на ЗДвП, употребил значително количество алкохол преди това, бил е легнал на пътното платно в лентата за движение на водача на лекия а-л, с. който е бил прегазен, появил се е неочаквано за последния в тъмната част на денонощието, като не е имал добра видимост и възможност да го забележи от далече и да отреагира по начин, че да предотврати ПТП-то.. При това положение съдът приема, че е налице съпричиняване от страна на пострадалия И. В..Г.., което следва да бъде съобразено при определяне размера на обезщетението по чл.. 51 от ЗЗД.. По-конкретно съдът определя общо дължимото от ответника обезщетение за неимуществени вреди в размер на 4000лв да бъде намалено на половина, отчитайки това, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите..

            Предвид изложеното исковата претенция следва да бъде уважена като основателна до размер на сумата 2000 лв, ведно със законната лихва от деня на постъпване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане..

             При очертания изход на спора  разноските по делото следва да бъдат присъдени съобр.. чл..78, ал..1- за ищеца и ал..3 от ГПК- за ответника, с. приложение на разпоредбата на чл.. 78, ал..6 от ГПК..

             Ответникът следва да заплати на ищеца сумата 230 лв- адв.. възнаграждение за процесуално представителство на осн.. чл..38 от ЗА, съразмерно с. уважената част от иска..

            Ищецът следва да  заплати на ответника сумата 270 лв- юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с. отхвърлената част от иска..

             По сметка на РС-гр.. Монтана ответникът следва да заплати сумата 180 лв- възнаграждение за вещото лице И..Д.. от съдебно-медицинската експертиза и сумата 80 лв- дължима държ.. такса..

             Водим от горното, съдът

                                                   Р  Е  Ш  И :

 

      ОСЪЖДА „Б. В. И. ГРУП” АД, ЕИК  xxxx  , седалище и адрес: гр.. Гр.. С..., пл.. „. №. 5., да заплати на К..В..Г.., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата 2000 лева (две хиляди), представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта на И. В..Г..- брат на ищеца, пострадал при ПТП, настъпило на 25..04..2015 г.. с. лек автомобил „С.. И. с. рег.. №.   XXXX  , управляван от Б..Т..Д.., застраховано при ответника лице, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04..01..2019 г.. до окончателното й изплащане, а на адвокат С...К..Н.. xxx да заплати сумата  230 лева –адв.. възнаграждение на осн.. чл..38 от ЗА, съразмерно с. уважената част от иска..

      ОТХВЪРЛЯ иска в частта над уважения размер от 2000 лв до предявения от 5000 лв, като неоснователен..

       ОСЪЖДА К..В..Г.. да заплати на „Б. В. И. ГРУП” АД, ЕИК  xxxx   сумата 270 лв- юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с. отхвърлената част от иска

       Осъжда „Б. В. И. ГРУП” АД, ЕИК  xxxx  , да заплати по депозитната сметка на РС Монтана сумата 180 лв, - възнаграждение за вещото лице И..Д.., както и сумата 80 лв-представляваща държана такса съобр.. присъдената сума за обезщетение..

              Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Монтана в двуседмичен срок от  връчването му на страните..

                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ :