№ 250
гр. П., 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Т.И.Т.
при участието на секретаря А.В.К.
като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20241720100696 по
описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.493, ал.1, т.1, вр. чл.432
от Кодекса за застраховането и чл.493, ал.1, т.5 от Кодекса за
застраховането.
Делото е образувано въз основа искова молба от Б. М. Р., ЕГН
********** – непълнолетен действащ със съгласието на своя родител М. Л. Р.,
ЕГН **********, и двамата с адрес: *** чрез адв. Т. Х., срещу ЗД "***" АД,
ЕИК ***, седалище/адрес на управление: ***.
В исковата молба се твърди, че на 27.04.2023 г., около 20:45 часа, С. В.
С., ЕГН **********, управлявала лек автомобил марка „***”, модел „***, с
рег. № ***, като се движела по ***., с посока на движение от ***. Твърди, че
С. В. С., преминала на червен сигнал на светофара на кръстовището с
бензиностанция ОМВ, не забелязала движещият се по пешеходната пътека
тип „***” велосипедист - ищеца Б. Р., като с предната си лява част на
автомобила го блъснала. Сочи, че вследствие на сблъсъка ищеца паднал на
пътното платно, загубил съзнание за няколко минути, след което почувствал
силни болки в лявата част на главата, в дясното коляно и първи пръст на ляво
ходило и силен уплах.
1
Твърди, че веднага след инцидента, ищеца бил закаран в ЦСМП към
***, където лекарите след преглед и изследвания, ищеца бил насочен за
амбулаторно лечение. Сочи, че му била поставена диагноза: контузия на пръст
на стъпалото с увреждане на ноктите, и придружаващо заболяване е мозъчно
сътресение. Като обективно състояние лекарите записали, че била налице
нарушена статодинамика, щадяща накуцваща походка, локален оток, хематом,
охлузна рана в областта на дясната патела с големина на еднолевова монета.
Предписано е лечение е обезболяващи лекарства и покой.
В обстоятелствената част на иска твърди, че получените травматични
увреждания от процесното ПТП, довели при ищеца до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, и в същото време се отразили изключително
тежко на неговото психично състояние, като са му причинили силни болки и
страдания, липса на енергия, умора и безсъние, чиято съвкупност довела до
трайно затрудняване на движенията на левия крак, което продължавало и към
датата на предявяване на иска. Сочи, че спрял да посещава учебни занятия за
повече от 2 седмици, докато се почувства сигурен в себе си.
Излага доводи, че вследствие на процесното ПТП, ищеца претърпял и
продължавал да страда от емоционални и психически травми, тъй като не
можел да се отърси от случилото се, и шока, който изживял при опасността да
загуби живота си. Твърди, че споменът за удара го преследва, което се
отразявало и на преживяванията му, свързани с придвижването му като
пешеходец и велосипедист, а също и свързани с пътуване е автомобил или
друго превозно средство. Сочи, че бил емоционално нестабилен, което
влияело неблагоприятно на психическото му състояние, и пречело на
нормалното му съществуване и пълноценно общуване.
Като причина за настъпилото ПТП, ищеца сочи неспирането на С., която
не била спряла при наличие на пешеходец/велосипедист върху пешеходната
пътека.
Твърди, че собственикът на управлявания от С. лек автомобил „***”,
модел „***, с рег. № ***, имал валидно сключена и действаща към момента на
процесното ПТП застраховка „Гражданска отговорност”, по застрахователна
полица № ***, при ответника - ЗД "***" АД, със застрахователно покритие от
12.09.2022 г. до 11.09.2023 г.
Сочи, че за станалото ПТП бил съставен протокол за ПТП №1730570 от
2
27.04.2023 г., в който било посочено, че вина за настъпване на процесното
ПТП е на водача на лек автомобил марка „***”, модел „***, с рег. № *** - С.
В. С., на която бил съставен акт за установяване на административно
нарушение.
Искането към съда е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца
сумата от 15000.00 лева по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от
претърпени телесни увреждания от ПТП настъпило на 27.04.2023 г.,
причинено от С. В. С., чиято гражданска отговорност като автомобилист е
била застрахована при ЗД „***” АД, считано от 27.09.2023 г. - датата на
изтичане на тримесечния срок от датата на завеждане на претенцията при
застрахователя (26.06.2023 г.), до окончателното заплащане на сумата, като му
се присъдят сторените по делото разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗД „***” АД чрез
адв. М. Г. – САК, с който са оспорили предявения иск по основание и размер.
В отговора са заявили, че не оспорват наличието на валидно застрахователно
правоотношение по сключена застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ към датата на процесното ПТП за лек автомобил марка
„***”, модел „***, с рег. № ***, и не възразяват това обстоятелство да се
отдели като безспорно.
В отговора са оспорили твърденията на ищеца, че е пострадал при
процесното ПТП, и в тази връзка твърдят, че липсват доказателства, които да
установяват тези обстоятелства. Твърдят, че ПТП-то не било установено по
нормативно установения начин, и оспорват соченото от ищеца противоправно
поведение на водача на лекия автомобил. В тази връзка в отговора твърдят, че
ударът е бил непредотвратим за водача на лекия автомобил, който въпреки, че
се е движил с разрешената от ЗДвП скорост, не е могъл да спре поради
причина, че ищецът не е бутал велосипеда по пешеходната пътека, каквито
били изискванията на ЗДвП, а е управлявал същия с несъобразена скорост
Ответникът е оспорил наличието на пряка и непосредствена причинно
следствена връзка между ПТП и сочените от ищеца увреждания и
напрегнатост, безпокойство и тревожност, доколкото до този момент по
делото не били представени доказателство в тази насока, и оспорват ищеца да
е получил травматични увреждания при процесното ПТП, като твърди, че и
3
нямало основания на ищеца да бъде поставяна диагноза „мозъчно
сътресение“.
Предявеният иск ответника е оспорил и по размер, като в тази връзка
твърди, че е силно завишен.
В отговора ответника в условията на евентуалност е противопоставил и
възражение за съпричиняване на настъпилия при процесното ПТП вредоносен
резултат за ищеца, и в тази връзка твърди, че ищецът не е бутал велосипеда по
пешеходната пътека, каквито били повелителните изисквания на ЗДвП, а е
управлявал съшия с несъобразена скорост с приближаващия по пътното
платно автомобили, и по този начин сам е допуснал настъпването на ПТП и се
е увредил.
Във връзка с оспорения главен иск, ответникът е оспорил и предявения
акцесорен иск за лихва за забава с оглед неоснователността на главния иск.
В съдебно заседание ищеца чрез адв. Х. подържа иска.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. М. и адв. И.,
оспорва иска и моли съда да го отхвърли, като им се присъдят сторените по
делото разноски .
След като прецени събраните по делото доказателства по реда на
чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
По допустимостта:
По аргумент от разпоредбата на чл.498, ал.3, вр. чл.380 от КЗ, за
допустимостта на предявения иск е необходимо да бъде предварително
проведената извънсъдебна процедура пред застрахователя. В тази връзка в
исковата молба ищеца твърди, че е предявил претенция пред застрахователя
на 26.06.2023 г., но към датата на предявяване на иска ответникът не е
отговорил на депозираната пред него претенция, като няма и изплатено
застрахователно обезщетение. В тази връзка е приложена и неоспорени
претенция от ищеца депозирана при ответника на 26.06.2023 г. Налице са и
останалите (общи) процесуални предпоставки за възникване и упражняване на
правото на иск, поради което исковата претенция е процесуално допустима, и
следва да бъде разгледана съда.
По основателността:
4
Съгласно чл.432, ал.1 от КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл.380.
За да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на
валидна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите по
отношение на МПС-то, управлявано от виновния водач, настъпило
застрахователно събитие, причинени вреди от застрахования делинквент,
причинно-следствена връзка между деликта и вредите, както и размера на
последните.
По делото не се спори, че между собственика на лек автомобил марка
„***”, модел „***, с рег. № *** и ЗД „***” АД, към 27.04.2023 г., е имало
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”, по застрахователна
полица № ***, със застрахователно покритие от 12.09.2022 г. до 11.09.2023 г.,
което обстоятелство е обявено за безспорно с доклада по делото, поради което
и първата предпоставка за уважаване на иска е доказана.
Втората предпоставка за уважаване на иска е да е настъпило
застрахователно събитие.
От изслушаната, приета и неоспорена от страните комплексна съдебно
медицинска авто-техническа експертиза изготвена от вещите лица – д-р К. С.
и И. Я., поясненията на вещите лица дадени в съдебно заседание, преценена
по отделно и в съвкупност с останалия събран по делото доказателствен
материал, а именно: протокол за ПТП, показанията на свидетелката - С. В. С.,
се установява по безспорен начин, че на 27.04.2023 г., около 20.45 часа в гр. П.
в сумрачната част от денонощието, но при добра надлъжна видимост, св. С. В.
С. е управлявала собствения си лек автомобил, марка „***'’, модел „***, рег.
№ ***, в гр. П., по ***, движейки се в дясна лента, с посока на движение от
*** към центъра на гр. П.. Св. С. е управлявала лекия автомобил със скорост
по-малка от 50 км/ч. Пътят и пресичал пешеходната пътека, намираща се
непосредствено след 90 градусово кръстовище (при посока на движение от
*** към центъра на гр. П.) на ***, между бензиностанция ОМV и *** (улицата
без име е перпендикулярна на ***), регулирано посредством светофарна
уредба. Кръстовището се състои от пет пътни ленти, три от които с посока за
движение от *** към центъра на града, като двете от лентите са предназначени
5
за движение направо (най-дясна и съседната средна лента), и в посока
кръстовището с ***, лентите са с ширина от 3,9 м. всяка, като е регулирано от
светофарна уредба. Движението на ППС в посока на движение в този пътен
участък, категория В е при максимална скорост от 50 км/ч. В същото време
ищеца управлявал велосипед, който привел в движение чрез неговите педали,
и върху който се намирал, като наближил соченото по-горе кръстовище.
Навлязъл в кръстовището на пешеходната пътека на червен сигнал на
светофарната уредба, намирайки се върху велосипеда и управлявайки го,
движейки се със скорост от 11 км/ч. Същевременно водача на лекия автомобил
също навлязъл в кръстовището на забранен светлинен сигнал, и на разстояние
от около 2,5 - 3,0 метра от десния край на пътното платно върху пешеходната
пътека, при скорост на моторното превозно средство под 50 км/ч, и скорост на
велосипедиста от 11 км/ч настъпило процесното ПТП между лек автомобил,
марка „***'’, модел „***, рег. № ***, управляван от свидетелката С. и ищеца
управлявайки велосипеда. Сблъсъка е настъпил в лявата предна част на
автомобила, в областта на ляв фар, и задната гума на велосипеда, като след
сблъсъка велосипедиста ведно с велосипеда описал траектория напред и в
ляво по посока движението на процесният автомобил. Тъй като водача на л.а.
марка „***'’, модел „***, рег. № *** е имал валидно сключена застраховка
„гражданска отговорност“ при ответника, то и в тази връзка следва извода, че
е настъпило застрахователно събитие, поради което се установи наличие и на
втората предпоставка за уважаване на иска.
В горния смисъл, съдът намира, че са налице всички предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното застрахователно дружество.
По отношение на причинените вреди, следва да се посочи, че същите се
установяват от една страна от показанията на разпитаните свидетели: С. В. С.
и Н.М.Р. – *** на ищеца, чиито показания преценени по реда на чл.172 от
ГПК, съдът кредитира при постановяване на настоящото решение, а от друга
страна, от заключението на изслушаната, приета и неоспорена комплексна
съдебномедицинска авто-техническа експертиза. От приетата и неоспорена
експертиза, преценена по отделно и в съвкупност с останалия събран по
делото доказателствен материал, а именно: епикризи, болнични листове и
показанията на разпитаните свидетели, се установява по безспорен начин, че
при станалото ПТП, ищеца е получил травматични увреждания, изразяващи се
в контузия на дясна колянна става с охлузване в областта на капачката,
6
контузия на 1- ви пръст на ляво ходило с подкожен хематом, контузия на
главата с охлузна рана в лява слепоочна област и мозъчно сътресение - лека
степен, които травматични увреждания реализират медико- биологичния
критерий разстройство на здравето неопасно за живота.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства –
показанията на свидетелите С. В. С. и Н.М.Р., комплексната съдебно
медицинска авто-техническата експертиза, съдът намира, че може да се
направи обоснован извод, че е налице пряка причинна връзка между
настъпилото застрахователно събитие – станалото на 27.04.2023 г. ПТП и
настъпилия вредоносен резултат – травматични увреждания на здравето на
ищеца, изразяващи се в контузия на дясна колянна става с охлузване в
областта на капачката, контузия на 1- ви пръст на ляво ходило с подкожен
хематом, контузия на главата с охлузна рана в лява слепоочна област и
мозъчно сътресение - лека степен.
Обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя
съобразно критерия за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, като при
определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат
предвид обективно съществуващите обстоятелства и установените по делото
факти във всеки конкретен случай. В този смисъл са и задължителните
указания, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС. Принципът
за справедливост изисква в най-пълна степен да се постигне обезщетяване на
увреденото лице за претърпените и предвидими в бъдещето болки и
страдания, настъпили в резултат от претърпяната злополука (в случая ПТП).
За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени болки и
страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали
същите продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура
в страната.
Преценявайки конкретно съществуващите обстоятелства: настъпило
увреждане в здравето на ищеца – контузия на дясна колянна става с охлузване
в областта на капачката, контузия на 1- ви пръст на ляво ходило с подкожен
хематом, контузия на главата с охлузна рана в лява слепоочна област и
мозъчно сътресение - лека степен, като всички травматични увреди са
7
причинили на ищеца временно разстройство на здравето неопасно за живота,
и от които увреждания към днешна дата ищеца е възстановен напълно,
необходимия (обичайния) относително непродължителен период за
възстановяване, в който ищеца е търпял болки за период около 20 – 25 дни,
възстановителния период, протекъл без усложнения липсата на данни за
настъпили усложнения или трайни увреждания, проведеното лечение, което е
по-малка от 30 дни, обстоятелството, че към настоящия момент ищеца е в
добро общо състояние, без констатирани усложнения; обстоятелството, че
предвид и характера на получените травми не е имал нужда от помощта на
трети лица, възрастта на пострадалата към датата на инцидента (15 години),
съответно отчитайки негативното отражение на инцидента върху психиката и
личния живот на пострадалия – уплаха, който е изпитал в момента на ПТП-то,
както и икономическата конюнктура в страната и стандарта на живот, съдът
приема, че справедливото обезщетение за причинените на Б. М. Р.
неимуществени вреди следва да бъде определен в размер на 4000,00 лева,
който размер съдът намира за справедлив да обезщети пострадалия за
причинените му неимуществени вреди.
Ответникът в отговора на исковата молба, в условията на евентуалност е
противопоставил възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на ищеца, и в тази връзка твърди, че ищецът не е бутал велосипеда по
пешеходната пътека, каквито били повелителните изисквания на ЗДвП, а е
управлявал съшия с несъобразена скорост с приближаващия по пътното
платно автомобили, и по този начин сам е допуснал настъпването на ПТП и се
е увредил, то и с оглед основателността на предявения иск, съдът следва да
разгледа същото, на въведените от ищеца доводи за съпричиняване.
По отношение противопоставеното от ответника възражение за
съпричиняване по чл.51, ал.2 от ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, ако увреденият е
допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. От
тълкуването на тази разпоредба следва, че съпричиняването никога не
проявява действие самостоятелно, а само заедно с извършено непозволено
увреждане.
При това не е задължително действията на делинквента и на
пострадалия да се намират в причинна връзка едно с друго, а могат да се
8
проявяват и самостоятелно, но задължително следва да доведат до
настъпването на една обща и неделима вреда. В случаите на съпричиняване по
чл.51, ал.2 от ЗЗД е възможно деянието на делинквента да е обусловило това
на увредения, като го е предхождало и е било условие за неговата реализация
или пък обратно, деянието на увредения да предхожда това на делинквента
или двете да се проявят едновременно. Във всички случаи действията на
делинквента и на увредения, които са довели до настъпването на общата и
неделима вреда трябва да са реализирани преди или едновременно с
непозволеното увреждане, но не и след това.
За наличието на съпричиняване не се изисква противоправност и вина
на увреденото лице, което е допринесло за настъпването на общата вреда.
Както е посочено в т.7 от ППВС № 17/1963 г., от значение за прилагането на
съпричиняването по чл.51, ал.2 от ЗЗД е наличието на причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и вината
на пострадалия.
Поради това не всяко действие или бездействие на увредения водят до
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, а само онези от тях, които са
в причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. В този
смисъл е решение № 705 от 26.11.2024 г. по гр. д. № 609/2023 г., на ВКС, IV г.
о.
Съдът намира, че не са налице данни за съпричиняване от страна на
ищеца. Това е така, тъй като независимо, че и ищеца и водача на лекия
автомобил са навлезли на забранен светлинен сигнал на пешеходната пътека,
съответно в кръстовището, и независимо, че ищеца е бил върху велосипеда
при пресичане на пешеходната пътека, вместо да е слязъл от него и да го бута,
то съгласно заключението на вещото лице медик и дадените от него
категорични пояснения в съдебно заседание, получените от ищеца
травматични увреждания щяха да са същите, т.е. причиненият му вредоносен
резултат ще е един и същ, и ищеца ще получи същите травматични
увреждания, независимо от нарушението на правилата за движение по
пътищата, чрез пресичане на пешеходна пътека, като водач на велосипед,
вместо като пешеходец – да е слязъл от велосипеда и да го бута. Ето защо
съдът намира, че в случая не е налице съпричиняване, като определеното от
съда обезщетение не следва да бъде намалявано.
9
Предвид изложеното съдът намира искът за основателен и доказан до
сумата от 4000,00 лева, а за разликата до пълния предявен размер от 15000,00
лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По иска за присъждане на лихва:
Съгласно чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, застрахователното обезщетение покрива
и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице при условията на ал.3 на същия текст, съгласно която
лихвите за забава на застрахования по ал.2, т. 2, за които той отговаря пред
увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума. От застрахователя се плащат само лихвите за забава,
дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на
чл.430, ал.1, т.2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В
този смисъл са и разрешенията, дадени в решение № 50043 от 06.06.2023 г., по
т.д. № 53/2022 г. на ВКС, І т.о.
В случая от събраните по делото доказателства се установи, че на
26.06.2023 г. ищеца е депозирал своята претенция при ответника, но
претендира присъждането на лихва за забава от датата на изтичане на три
месечния срок за произнасяне от застрахователя – 27.09.2023 г., поради което
и от тази дата следва да и бъде присъдена дължимата законна лихва.
По разноските:
Страните са направили искания за присъждане на разноски, но не са
представили списъци на разноските по чл.80 от ГПК.
В исковата молба ищеца претендира присъждане на сторените разноски,
включително и адвокатско възнаграждение, но същия е освободен от
заплащането на такси и разноски по производството с определение № 1238 от
09.04.2024 г. По делото е представено само пълномощно на адв. Х., от което не
е ясно как страните са уговорили предоставянето на правната защита и
съдействие – с уговорено възнаграждение или при условията на чл.38 от ЗАдв.
При това положение на ищеца не се дължи и присъждане на разноски по
делото.
Ответникът също е направил искане за присъждане на разноски. От
10
материалите по делото се установява, че ответника е направил разноски за
призоваване на свидетел в размер на 50,00 лева, 600,00 лева за експертиза и
2160,00 лева с вкл. ДДС адвокатско възнаграждение. На основание чл.78, ал.3
от ГПК ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
2060,67 лева, представляващи направени по делото разноски за призоваване
на свидетел, възнаграждения на вещи лица и адвокатско възнаграждение с
ДДС, съразмерно с отхвърлената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК, тъй като искът е уважен частично, т.е.
делото е решено в полза на лице освободено от заплащане на такси и разноски
по производството, ответникът следва да бъде осъден да заплати в приход на
бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС сумата в размер на 160,00 лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от иска и сумата от
106,67 лева, представляваща изплатени от бюджета на съда суми за вещи
лица, съразмерно с уважената част от исковете.
Воден от горното П. районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление:
*** ДА ЗАПЛАТИ на Б. М. Р., ЕГН ********** – непълнолетен действащ със
съгласието на своя родител М. Л. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***,
на основание чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1, т.1 и т.5 от Кодекса за
застраховането, сумата от 4000,00 лева - обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на ПТП,
станало на 27.04.2023 г., причинено от С. В. С., ЕГН **********, като водач на
застраховано при ЗД „***” АД моторно превозно средство, марка „***'’, модел
„***, рег. № ***, в гр. П., на пешеходната пътека, намираща се непосредствено
след 90 градусово кръстовище (при посока на движение от *** към центъра на
гр. П.) на ***, между бензиностанция ОМV и *** (улицата без име е
перпендикулярна на ***), изразяващи се в телесни увреждания –контузия на
дясна колянна става с охлузване в областта на капачката, контузия на 1- ви
пръст на ляво ходило с подкожен хематом, контузия на главата с охлузна рана
в лява слепоочна област и мозъчно сътресение - лека степен, ведно със
законната лихва, считано от 27.09.2023 г. до окончателното изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за разликата над уважения
11
размер от 4000,00 лева до пълния предявен размер от 15000,00 лева.
ОСЪЖДА Б. М. Р., ЕГН ********** – непълнолетен действащ със
съгласието на своя родител М. Л. Р., ЕГН **********, и двамата с адрес: ***
ДА ЗАПЛАТИ на ЗД „***” АД, ЕИК ***, със седалище/адрес на управление:
***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, сумата в размер на 2060,67 лева,
представляваща разноски за призоваване на свидетел, възнаграждения на
вещи лица и заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК ЗД „***” АД, ЕИК ***, със
седалище/адрес на управление: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
Съдебната власт, по сметка на П. районен съд сумата от 160,00 лева,
представляваща държавна такса върху уважената част от иска, сумата от
106,67 лева, представляваща изплатени от бюджета на съда суми за
възнаграждения на вещи лица, както и 5.00 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай че не ги плати доброволно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – П. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12