№ 811
гр. София, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20241110124309 по описа за 2024 година
С искова молба ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е предявило против Л. Г. С.
положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правна квалификация чл. 150,
ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде
признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 786.31лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022
г. за топлоснабден имот – апартамент №2, находящ се в гр.С*, аб. № *, ведно със законна
лихва от 04.10.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 144.77лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 14.09.2023 г., сумата от 48.68лв., представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва
от 04.10.2023г. до изплащане на вземането, както и сумата от 11.13лв. - лихва за забава за
периода от 16.10.2020 г. до 14.09.2023 г., за които има издадена заповед по чл.410 ГПК от
20.10.2023 г. по ч.гр.д. № 54861/2023 г. по описа на СРС, 27 състав.
Ищецът твърди, че между страните е налице облигационно правоотношение по
покупко-продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия за имот,
съставляващ апартамент №2, находящ се в гр.С*, аб. № *, като за периода 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г. ищецът доставил топлинна енергия до потребителя, остойностена в размер на
786.31лв., представляваща главница за топлинна енергия, върху която поради неплащане
била начислена лихва за забава в размер на 144.77лв. за периода от 15.09.2021 г. до
14.09.2023 г., като се дължала и сумата от 48.68лв. - главница за дялово разпределение за
периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. и сумата от 11.13лв. - лихва за забава за периода от
16.10.2020 г. до 14.09.2023 г. Твърди, че ответникът Л. Г. С. била ползвател на процесния
имот за посочения период, с оглед на което е клиент на топлинна енергия. Въз основа
заявление на ищеца от 04.10.2023 г., на 20.10.2023 г. по ч.гр.д. № 54861/2023 г. по описа на
1
СРС, 27 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, съгласно която процесните
суми са претендирани от ответника.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Л. Г. С..
Твърди, че живее трайно и работи в Република Гърция и продължение на години, вкл. и
през процесния период, имотът е бил необитаем. Посочва, че в имота са монтирани
топломери, които са отчитани и са с нулеви стойности, а начислените суми са единствено за
сградна инсталация. Оспорва да дължи претендираното вземане за дялово разпределение,
доколкото не били спазени чл. 22, ал. 1 и чл. 36 от общите условия, така и липсвали
доказателства относно начина на формиране на претендираната цена за тази услуга. Оспорва
да е изпаднала в забава за заплащане на процесните суми с изпращането на покана и с
оповестяване на фактурите съобразно общите условия. Прави евентуално възражение за
погасяване на претендираните от ищеца вземания по давност. Моли за отхвърляне на
предявените искове.
Софийският районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени положителни установителни искове по реда на чл.422 ГПК с правна
квалификация чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С молба становище от 09.01.2025г. ищцата (отделно от оспорвания) сочи, че снахата на
ответницата на 20.12.2024г. е извършила плащане на сумите по процесната инсталация в
общ размер на 1574.46лв., за което се представя фискален бон, съгласно който се установява,
че на 20.12.2024г. е извършено плащане на сума в общ размер на 1574.46лв., отнесени за
заплащане на главница за топлинна енергия в размер на 834.99лв., мораторна лихва
155.90лв., законна лихва 133.57лв. и 450лв. съдебни разноски. В първото по делото с.з.
процесуалният представител на ищеца потвърждава плащането чрез фискалния бон.
На основание чл.235, ал.3 ГПК следва да бъде взето предвид плащането от трето лице,
доколкото не съществува законова забрана и друго лице да заплати чужд паричен дълг - арг.
чл. 73 ЗЗД, което да е с погасителен ефект. Изпълнението от третото лице погасява
вземането на кредитора и освобождава длъжника, така както ако самият длъжник би
изпълнил. След изпълнението кредиторът не може да иска нищо повече от длъжника, тъй
като тази облигационна връзка престава да съществува - тя е погасена от изпълнението.
Плащането от трето лице създава облигационна връзка между платилия чуждото
задължение и длъжника. Тези отношения обаче нямат никакво значение за удовлетворения
кредитор. Съгласно чл. 74 ЗЗД третото лице се суброгира в правата на удовлетворения
кредитор, ако е имал интерес да изпълни или има иск за неоснователно обогатяване по чл. 59
ЗЗД, ако е изпълнил без да има интерес от това. Оттук исковете следва да се отхвърлят
поради плащане в хода на процеса.
По разноските:
С право на такива (с оглед плащане, но в хода на процеса) по принцип разполага
2
ищецът, който е претендирал само разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
100лв. за исковото и 50лв. за заповедното. От една страна исковете се отхвърлят поради
плащане в хода на процеса, но от трето лице, което е с погасителен ефект, както ако самият
ответник би изпълнил. От друга страна, видно от плащането – със същото се погасява
главницата за ТЕ и за ДР, като главницата за ТЕ видно от приетото заключение по СТЕ е в
размер на 753,66лв. (от претендирано такова в размер на 786.31лв.), вкл. ако нямаше
плащане частично погасено по давност щяха да са вземанията до 13.06.2020г. (с оглед чл.3
ЗМДВИП, съответно §13 ПЗР ЗИД ЗЗдр, следва че за периода от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
не е текла давност, а същата почва да тече от 21.05.2020г. и с оглед чл.33 ОУ изискуемостта
на вземанията настъпва в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят), т.е.
щяха да са погасени по давност главница за 15.47лв.(л.113), (т.е. главницата за ТЕ би била
уважена за 738,19лв.) съответно с оглед чл.119 ЗЗД частично неоснователна би била лихвата
за забава за 8,77лв. (т.е. лихвата за ТЕ би била уважена в размер на 136лв.), вкл.
неоснователно би било задължението за мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер на 11.13лв. (в чл.22 от ОУ липсва срок за плащане на услугата за
дялово разпределение, поради което купувачът изпада в забава след поканата, поради което
и доколкото по делото няма доказателства за покана за плащане на главницата за дялово
разпределение преди подаване на заявлението, то искът за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение би бил неоснователен), т.е. ако нямаше извършено
плащане от трето лице – разноските за юрк.възнаграждение за ищеца биха били в размер на
139.70лв., а разноските за адв. възнаграждение на ответницата (доказани сторени разноски в
общ размер на 480лв. – л.51) биха били в общ размер на 32.95лв., съответно при прихващане
ищецът би имал разноски в общ размер на 106.75лв., то съдът намира, че следва да присъди
разноски именно в този размер в полза на ищеца (вкл. в исковата молба има искане за
компенсиране на разноските, т.е. това биха били разноските, които съдът би присъдил, ако
нямаше плащане от трето лице с оглед изхода на делото).
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените положителни
установителни искове по реда на чл.422 с правно основание чл. 150, ал.1 ЗЕ вр. чл.200 ЗЗД
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че Л. Г. С., ЕГН:
**********, гр.С*, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *, гр.София, ул.
Ястребец № 23-Б, сумите: 786,31 лева (седемстотин осемдесет и шест лева и 31 стотинки),
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, *, аб.
№ *, ведно със законна лихва за период от 04.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
144,77 лева (сто четиридесет и четири лева и 77 стотинки), представляваща мораторна лихва
за период от 15.09.2021 г. до 14.09.2023 г., 48,68лева (четиридесет и осем лева и 68
стотинки), представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение
3
за период от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 04.10.2023 г.
до изплащане на вземането, сумата 11,13 лева (единадесет лева и 13 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 14.09.2023 г., за които има
издадена Заповед № 31203 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
20.10.2023г. по ч.гр.д. № 54861/2023г. по описа на СРС, 27 състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК Л. Г. С., ЕГН: **********, гр.С*, да
заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК: *, гр.София, ул. Ястребец № 23-Б,
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 106.75лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4