№ 4071
гр. Варна, 04.09.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
като разгледа докладваното от Ралица Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501523 по описа за 2025 година
Производството се развива по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 41862/12.05.2025 г., подадена от М. Т.
Т., срещу Решение № 1202/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 6053/2024 г. по описа
на Районен съд – Варна, с което е признато за установено между страните, че М. Т. Т.
дължи на „Модул“ ЕООД сумата от 11 801,62 лв., представляваща остатък от дължимо
обезщетение за нарушение на условията на Договор за наем от 10.09.2023 г. на
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Тигуан“ с рег. № *** дължимо на основание
чл. 4, чл. 16, чл. 17, чл. 25, чл. 27, чл. 28, чл. 29 и чл. 31 от Общите условия към
договора, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 13.02.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, за
което заповедният съд е издал Заповед № 789 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 15.02.2024 г. по ч.гр.д. №1803/2024 г. на Районен съд – Варна, на
основание чл. 422 , ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
Във въззивната жалба се навежда оплакване, че решението е постановено в
нарушение на материалния закон, като същото е необосновано и неправилно. Излага
се, че предявеният иск е недопустим, тъй като за ответника не е налице пасивна
процесуална легитимация да отговаря солидарно за задълженията на главната страна
по договора за наем в качеството му на картодържател и платец на депозита. Сочи се,
че в ОУ не е посочено, че картодържателят поема права или задължения на наемателя.
Поддържа се възражението за нищожност на клаузата на чл. 4 от ОУ и за
противоречието й с ЗЗП. Счита за неправилен извода на първоинстанционния съд, че
договорената неустойка в размер на 5867,49 лв., обективирана в чл. 27 от ОУ, не
излиза извън присъщите й функции. Твърди, че няма доказателства, че наемателят
действително е превозвал бежанци. Намира за нищожна въпросната клауза като
прекомерно висока с оглед уговорената наемна цена, а заплащането й води до
неоснователно обогатяване на търговеца за сметка на потребителя, тъй като
неустойката, която изпълнява нейните функции е тази по чл. 25 от ОУ. Недоказано
според въззивника е обстоятелството, че е било наложително извършването на ремонт
на автомобила, като не били събрани доказателства за наличието на щети по него в
резултат по вина на наемателя. За недоказана намира и претенцията за сумата от
172,48 лв., която представлявала разход за търговски риск, който следва да бъде за
сметка на търговеца, а от показанията на св. Крендев се установявало, че процесният
автомобил е закаран от Панагюрище до София, а не до Пловдив. Счита за нищожна
1
клаузата, въвеждаща задължението за наемателя да заплаща този фиксиран разход.
Сочи, че липсват доказателства наемателят да е ползвал претендираното количество
гориво, както и че определената цена от 2,93 лв. на литър за доста по-висока от
стандартната. Намира за недоказана и претенцията по чл. 28 от ОУ, тъй като не се
установявало, че процесният автомобил е бил замърсен по време на престоя си при
наемателя и той да го е замърсил. Излага, че тази неустойка от 136,91 лв. също е
прекомерно висока, а клаузата на чл. 28 от ОУ нищожна и неравноправна. По
отношение на претендирания остатък от договореното обезщетение в размер на
5238,67 лв., дължимо на основание чл. 25 от ОУ, въззивникът счита, че
първоинстанционният съд не е обсъдил наведените от него възражения за
неоснователност и недоказаност на претенцията. Поддържа, че няма как да бъде
вменено във вина на наемателя, респ. на ответника, обстоятелството, че ищцовото
дружество в продължение на 20 дни не е проверило дали има постановление на
прокуратурата, въз основа на което да може да получи обратно по-рано от 19.10.2025
г. автомобила си. Намира за недопустимо потребителят да носи отговорност за
бездействието на търговеца или за забавата на прокуратурата в изпращането на
постановлението. Поддържа възражението си за нищожност и нервноправност на
клаузата на чл. 25 от ОУ. Досежно периода от 19.10.2023 г. до 21.12.2023 г. – времето, в
което автомобилът е бил във владение на ищцовото дружество, но въпреки това не е
бил ремонтиран, намира претенцията за заплащане на обезщетение за недоказана.
Навежда се довод, че потребителят не е виновен за продължителния период от време,
в който автомобилът не е бил ремонтиран, недоказано е дали изобщо е имал
въпросните щети, а отношенията между търговеца и трети лица, какъвто е сервизът, не
го обвързват. Недоказано останало твърдението на ищеца, че автомобилът може да
бъде ремонтиран само в един – единствен сервиз и не е ясно защо за ремонтирането на
една лайсна са били необходими 24 дни. Поддържа се, че потребителят няма как да
отговаря за недоказаните пропуснати ползи на търговеца. Въззивникът счита за
неправилен извода на съда, че договорните клаузи в ОУ към договора за наем не са в
противоречие с ЗЗП. Намира че, горепосочените разпоредби създават съществено
несъответствие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като
същите не са уговорени индивидуално, а не могат да бъдат променяни, което се
установявало и от показанията на св. Ставрев. Посоченото, че в ОУ има код, с който
евентуално същите биха били достъпни на полски език – майчиният на наемателя, по
никакъв начин не отменяло задължението на търговеца да разясни на потребителя
всички клаузи по разбираем за него начин, за да може информирано да ги приеме.
Поддържа, че след като клаузите са неравноправни по отношение на наемателя, то те
са такива и по отношения на картодържателя. Моли се за отмяна на обжалваното
решение и отхвърляне на исковите претенции в цялост.
Въззиваемата страна – „Модул“ ЕООД, чрез процесуален представител,
депозира отговор на въззивната жалба в законовия срок, с който оспорва изцяло
наведените във въззивната жалба основания за отмяна на оспореното решение, като
счита същото за правилно. Изразява се несъгласие с доводите на въззивника във
въззивната жалба за нищожност и неравноправност на въпросните клаузи от ОУ към
договора за наем. Твърдението, че наемателят не разбирал на договора за наем и ОУ
към него, защото бил полски гражданин и нямало данни дали разбира английски език,
било въведено за първи път с въззивната жалба, което въззиваемият счита за
недопустимо. Поддържа, че клаузите на договора и ОУ към него са индивидуално
договорени, а санкциите при неизпълнение на договорните задължения на наемателя
са ясно и точни фиксирани и не могат да бъдат едностранно променяни от
наемодателя, които са били разяснени на наемателя и картодържателя, предоставена
им била възможност да изразят становище дали ги приемат. Отделно, чрез използване
на код можело да преведе цялото писмено съдържание на избран език. Навежда се
довод, че задълженията на наемателя са абсолютно ясно и разбираемо изложени в
договора за наем и ОУ с точни санкции при неизпълнение, поради което оспорените
2
клаузи не са неравноправни. Въззиваемият намира за правилни изводите на
първоинстанционния съд, че картодържателят е солидарно отговорен с наемателя за
неговите задължения, възникнали въз основа на процесния договор а наем на
автомобил, както и че е доказано с ползвания под наем лек автомобил наемателят е
извършил престъплението, за което е уговорена неустойката по чл. 27 от ОУ.
Аргументира различните материални предпоставки, от които произтича отговорността
за заплащане на неустойката по чл. 27 от ОУ и тази по чл. 25 от ОУ. Солидализира се с
изводите на съда, че неустойките имат обезпечителен, санкционен и обезщетителен
характер и не излизат извън трите си присъщи функции. Намира за неоснователни
възраженията във въззивната жалба досежно уврежданията на автомобила,
необходимостта от ремонт в официален сервиз на марката и неговата
продължителност, както и за невъзможността на наемателя да почисти автомобила.
Акцентира се върху обстоятелството, че претенцията по чл. 17 от ОУ за изминати
километри включва само маршрута гр. Пловдив – гр. Панагюрище и обратно, а не
включва пътя до гр. София. Счита за неоснователен и нелогичен доводът на
въззивника, че наемодателят не е проявил необходимата заинтересованост, за да си
получи по-рано автомобилът от РУ-Панагюрище. Отправя искане за потвърждаване на
първоинстанционното решение и присъждане на разноски.
Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт по делото в законоустановения срок,.
Във въззивната жалба и отговора на въззивната жалба не са релевирани
доказателствени искания.
Съдът констатира, че е останала дължима държавна такса за разглеждане на
делото на двете съдебни инстанции, тъй като процесните вземания почиват на
различни основания, респ. се дължи държавна такса за всеки отделен иск, поради
което ищецът следва да доплати държавна такса в размер на 282,19 лв. за
първоинстанционното производство и 141,10 лв. за въззивната инстанция, съгласно чл.
72, ал. 2 ГПК и чл. 1 и чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК.
Воден от горното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба с вх. № 41862/12.05.2025 г., подадена
от М. Т. Т., срещу Решение № 1202/07.04.2025 г., постановено по гр. д. № 6053/2024 г.
по описа на Районен съд – Варна.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.10.2025 г.
от 14,15 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани.
УКАЗВА на „Модул“ ЕООД в 1-седмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да представи доказателства за доплатена на сметка на
Окръжен съд – Варна на държавна такса в размер на 282,19 лв. за
първоинстанционното производство и 141,10 лв. за въззивната инстанция, съгласно чл.
72, ал. 2 ГПК и чл. 1 и чл. 18, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, като ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на това процесуално задължение
в указания срок, съдът ще постанови определение за принудителното им събиране, на
основание чл. 77 ГПК.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
3
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът
е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд – Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев“ № 12. За
контакт с Координатора на Центъра към Окръжен съд – Варна Нора Великова: тел.
*********. Информация за Центъра по медиация и медиацията като процедура,
списъка с медиатори и др. страните могат да получат и на интернет страницата на
Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение.
Процедурата по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор –
трето неутрално, безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага
спорещите страни и да способства за постигане на оптимално решение на спорните
въпроси.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, като на
въззивника се изпрати и препис от отговора на въззивната жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4