№ 14474
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20211110163322 по описа за 2021 година
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 79,ал.1 ЗЗД.
Ищцата Е. В. М. (конституирана на основание чл.227 ГПК с определение №
30157/09.11.2022г. като наследница по закон на първоначалната ищца М. К. К., починала в
хода на настоящото исково съдебно производство- б.с.) е предявила установителен иск за
признаване със сила на присъдено нещо по отношение на ответника съществуването на
вземането за плащане на сумата от 9 000 лв , представляващи 1/2 част от обезщетението
, дължимо от ответника съгласно писмено споразумение от 03.11.2013г. , сключено между
него и наследодателката на ищцата – М. К. К., за ползването от ответника през периода
от 03.01.2016г. до 03.01.2021г. на 4/6 идеални части от недвижим имот, надходящ се в
гр. София , ж.к. „Христо Смирненски” , бл. № 7 , вх.А, ет.5 , ап.№ 13, върху които
наследодателката на ищцата – М. К. К. е имала запазено право на ползване през
посочения период , заедно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на
заявлението по чл.410 ГПК - 22.01.2021г. до окончателното й изплащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 3768/2021г. по описа
на СРС,68 състав, срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжника
(ответник в настоящото исково производство).
С определение № 30157/09.11.2022г. е ПРЕКРАТЕНО настоящото съдебно
производство в частта му относно предявения иск за размера му НАД 9000 лв до пълния
първоначално предявен размер от 18 000 лв , тъй като за тази част , която е 1/2 от размера на
1
иска (18 000 лв) правоприемник на първоначалната ищца М. К. К. е ответникът В. В. К..
Като необжалвано от страните това определение е влязло в сила.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцата поддържа иска видно
от изявленията му в писмената молба , вх. № 221618/19.10.2022г. В заседанието на
27.06.2025г. , в което е даден ход по същество на делото, не е присъствал представител на
ищцата.
Ответникът В. В. К. оспорва предявения иск видно от изявленията на
пълномощника му в депозирания на 21.12.2021г. отговор на исковата молба. Не се оспорва
твърденията , че ответникът е съсобственик на процесния имот като наследник на един от
първоначалните му съсобственици Васил Н. К. и притежава 1/6 идална част от правото на
съобственост върху този имот, а останалите 5/6 идеални части от имота притежава трето
лице – Васил Николаев Миланов , на когото са прехвърлени тези идеални части от
предишните съсобственици – Е. В. М. (ищцата) и М. К. К. (наследодателката на ищцата и
ответника – б.с.).Предявява се възражение за нищожност на писменото споразумение от
03.11.2013г. в частта му относно клаузата за плащане на парични суми на Е. М. и М. К. ,
като твърди , че това изречение е дописано на по-късен етап , като ответникът не е давал
съгласие такава клауза да бъде включвана в споразумението. Посочва се , че правата на
ползване на Е. В. М. (ищцата) и М. К. К. (наследодателката на ищцата и ответника – б.с.),
които те са си запазили при прехвърлянето на правата на собственост върху идеални част от
имота на василен Николаев Миланов , са погасени на основание чл.59,ал.3 ЗС , защото „не
са били упражнявани близо 8 години”. Предявено е възражение за изтекла погасителна
давност за вземанията на Е. В. М. (ищцата) и М. К. К. (наследодателката на ищцата и
ответника – б.с.) за обезщетение по процесното п исмено споразумение за периода от месец
01.2016г. до месец 01.2018г. включително.
В хода на съдебното производство пълномощникът на ответника поддържа
оспорването на иска. В заседанието на 27.06.2025г. , в което е даден ход по същество на
делото, не е присъствал представител на ответника , но с писмена молба от 26.06.2025г. ,
докладвана на съдебния състав след приключване на заседанието , адвокатът на ответника е
пледирал за отхъврляне на иска.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на иска :
Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.
За ищцата е налице правен интерес от предяваването му , тъй като това е нейно
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д.
№ 3768/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
2
установителен , а не осъдителен.
С протоколно определение, постановено в откритото заседание на 05.07.2023г., е
СПРЯНО на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК настоящото исково съдебно производство до
приключването с влязъл в сила съдебен акт на преюдициалното гр.д. № 35312/2021г. по
описа на СРС, 36 състав.
С определение № 52189/27.12.2024г. е ВЪЗОБНОВЕНО настоящото исково
производство поради приключване с влязъл в сила съдебен акт на преюдициалното гр.д. №
35312/2021г. по описа на СРС, 36 състав.
Относно основателността на иска :
Предявеният иск е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.
Ищцовата страна претендира обезщетение за ползването на процесния имот на
договорно основание – изрична клауза , съдържаща се в писмено споразумение от
03.11.2013г. , подписано от ответника В. В. К. (съсобственик , притежаващ 1/6 идеална част
от правото на собственост върху имота –б.с.) , третото лице Васил Николаев Миланов
(съсобственик , притежаващ 5/6 идеални части от правото на собственост върху имота –
б.с.), Е. В. М. (ищцата , титуляр на право на ползване върху 1/ 6 идеална част от имота) и М.
К. К. (наследодателка на ответника и на ищцата , тяхна майка , титуляр на право на
ползване върху 4/ 6 идеални части от имота).
Писменото споразумение от 03.11.2013г. е приложено към заявлението по чл.410 ГПК ,
по което е образувано заповедното гр.д. № 3768/2021г. по описа на СРС,68 състав, по което е
издадена заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК , във връзка с оспорването на която е
предявен разглеждания иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД. В това споразумение
е вписана клауза , че ответникът ще плаща месечно по 100 лв на Е. М. и по 300 лв на М. К..
По делото не е спорно , а и се установява от съдържанието на писменото споразумение
от 03.11.2013г. , че задълженията на ответника към титулярите на права на ползване върху
процесния имот Е. М. и М. К. са идентични , като единствените разлики са в правоимащите
лица и в уговорените размери на месечните обезщетения. Фактите , включени в
правопораждащите фактически състави на задълженията на ответника към всяко от
правоимащите лица Е. М. и М. К. са едни и същи , т.е. те са ОБЩИ. Тези общи факти са
установени със сила на присъдено нещо с влязлото в сила на 27.01.2023г. съдебно решение
№ 14862/19.12.2022г. по гр.д. № 35312/2021г. по описа на СРС, 36 състав, прието като
писмено доказателство по настоящото дело. По това дело е предявен установителен иск по
чл.422 ГПК във връзка с чл.79 ЗЗД за обезщетение за същия период по същото писмено
споразумение , но от Е. М. в личното й качество , а не като наследница на М. К. (както е
по настоящото дело , по което първоначалната ищца е била М. К. , а Е. М. е конституирана
по-късно в хода на процеса на основание чл.227 ГПК като наследница на първоначалната
ищца-б.с.).
С решението № 14862/19.12.2022г. по гр.д. № 35312/2021г. по описа на СРС, 36 състав
е уважен частично предявения от Е. В. М. установителен иск по чл.422 ГПК във връзка с
3
чл.79 ЗЗД против В. В. К. за обезщетение по писменото споразумение от 03.11.2013г.,
присъдено със заповед за изпълнение , издадена по гр.д. № 3767/2021г. по описа на СРС, 36
състав по заявление по чл.410 ГПК , предявено на 22.01.2021г. (на същата дата , на която е
предявено и заявлението по чл.410 ГПК , по което е образувано заповедното гр.д. №
3768/2021г. по описа на СРС, 68 състав – б.с.). С посоченото съдебно решение на ищцата е
присъдено обезщетение за периода от 01.11.2018г. до 03.01.2021г. в размер на 2 600 лв със
законата лихва от 22.01.2021г. до окончателното плащане и част от разноските, като искът е
отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 6 000 лв и за периода от
03.01.2016г. до 30.10.2018г. като погасен по давност.
Според правната доктрина и според съдебната практика общите факти, т.е. „фактите
, които имат еднакво правно и доказателствено значение” , следва „да бъдат установени
еднакво” спрямо всички лица-страни по спорните правоотношения , и „доколкото зависи
от общите факти , решението трябва да бъде еднакво спрямо всички” лица - страни по
спорните правоотношения (изрично в този смисъла – професор Живко Сталев , „Българско
гражданско процесуално право” , изд. 2001г. , стр. 384 и 385).
В конкретния случай с влязлото в сила решение № 14862/19.12.2022г. по гр.д. №
35312/2021г. по описа на СРС, 36 състав е установено със сила на пресъдено нещо
задължението на ответника В. В. К. към ищцата Е. В. М. за плащане на обезщетение по
същото писмено споразумение от 03.11.2013г. за същия имот за периода от 01.11.2018г. до
03.01.2021г. , като за останалата част от периода , който е същият като периода на иска по
настоящото дело , а именно от 03.01.2016г. до 30.10.2018г. е установено погасяването му
по давност. По гр.д. № 35312/2021г. по описа на СРС, 36 състав ответникът В. В. К. е
предявил същите възражения , които е предявил и по настоящото дело, те са разгледани и
съдебният състав е установил , че клаузата за плащане на обезщетения в процесното
писмено спораземение от 03.11.2013г. е валидна , както и , че ответникът е ползвал
процесния имот през процесния период , поради което дължи изпълнение на задълженията ,
уговорени в това споразумение , за плащане на обезщетения за ползването на имота. С
решението № 14862/19.12.2022г. по гр.д. № 35312/2021г. по описа на СРС, 36 състав е
установено със сила на пресъдено нещо и , че задълженията на ответника за обезщетение за
ползване, претендирани със заявление по чл.410 ГПК , предявено на 22.01.2021г. , са
погасени по давност за периода от 03.01.2016г. до 30.10.2018г.
Поради посочените причини настоящият съдебен състав е длъжен да зачете силата
на пресъдено нещо на съдебното решение № 14862/19.12.2022г. по гр.д. № 35312/2021г. по
описа на СРС, 36 състав в съответствие с чл.297 ГПК, чл.298,ал.2 ГПК чл.299,ал.1 ГПК и
да приеме за доказано съществуването на задължение за ответника В. В. К. , уговорено в
писменото споразумение от 03.11.2013г. , за плащане на обезщетение за ползването на
процесния имот и на М. К. К. за периода от 01.11.2018г. до 03.01.2021г. в размер на 300 лв
месечно , т.е. общо 7 800 лв .
Видно от представеното по настоящото дело удостоверение за наследници, изх. №
РСЛ22-УГ01-10086/24.10.2022г. М. К. К. е починала на 19.05.2022г. (т.е. след края на
4
процесния период , който е 03.01.2021г.- б.с.) и нейни наследници по закон са : Е. В. М. –
нейна дъщеря (ищцата) и В. В. К. – нейн син (ответникът). Следователно съгласно чл.5,ал.1
ЗН ищцата Е. В. М. е наследила 1/2 част от вземането на наследодателката М. К. К. за
обезщетение по писменото споразумение от 03.11.2013г. , за процесния период от
01.11.2018г. до 03.01.2021г. т.е. 3 900 лв (7800 лв х ½). Тази сума следва да бъде присъдена
на ищцата, доколкото не са представени доказателства от ответника , чиято е
доказателсвената тежест съгласно чл.154,ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК , за плащането й. В
останалата му част до пълния предявен размер от 9000 лв и за периода от 03.01.2016г. до
31.10.2018г. установителния иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
Относно разноските по делото :
На ищцата на основание чл.78,ал.1 ГПК следва да бъде присъдена част от
направените от нея разноски по настоящото исково производство – платената държавна
такса (360 лв), пропорционална на уважената част от иска.
По настоящото исково производство ищцата е представлявана от адвокат, но не е
представен договор за правна помощ с уговорено адвокатско възнаграждение и
доказателства за плащане на адвокатски хонорар за настоящото исково дело , поради което
на ищцата не следва да бъдат присъдени разноски , представляващи адвокатско
възнаграждение.
На ответника с оглед чл.78, ал.3 и ал.4 ГПК следва да бъде присъдена част от
направените от него разноски по настоящото дело – платеното адвокатско възнаграждение
(1 100 лв съгласно приложения към отговора на исковата молба Договор за правна защита и
съдействие № 915669/16.12.2021г.), пропорционално на прекратената и на отхвърлената
част от иска.
С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитИ. на т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде
определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат
осъдени страните да ги заплатят.
На ищцата (наследник по закон на заявителката в заповедното производство) следва
да бъде присъдена част от разноските, направени от първоначалната заявителка в
заповедното производство – платените държавна такса (360 лв) и адвокатско
възнаграждение (1 200 лв) съгласно приложения към заявлението Договор за правна защита
и съдействие от 11.01.2021г.), пропорционална на уважената част от претенцията.
На адвоката на ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъде
присъдена част от адвокатското възнаграждение (1 176 лв), присъдено му със заповедта по
чл.410 ГПК в заповедното производство, пропорционална на уважената част от
претенцията.
На ответника (длъжник в заповедното производство) не следва да се присъждат
разноски по заповедното дело, тъй като не са представени доказателства за осъществени от
5
него разходи във връзка с това дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с
чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1 ЗЗД , че В. В. К., ЕГН: **********, с
регистриран адрес: гр. София, район „Слатина”, ж.к.”Христо Смирненски”, бл.10А, ет.13,
ап.62, със съдебен адрес : град София, ж.к. „Младост 3” , бл.333, вх.3, ап.18, чрез адв. И.
Хайрединска, дължи на Е. В. М. , ЕГН: **********, гр. София, ул. „Манастирска” № 2,
със съдебен адрес : гр. София, ул. „Позитано” № 9а, вх.Б, ет.2, офис 3, чрез адв. Г. М.,
сумата 3 900 лв (три хиляди и деветстотин лева), представляващи 1/2 част от
обезщетението , дължимо от ответника съгласно писмено споразумение от 03.11.2013г. ,
сключено между него и наследодателката на ищцата– М. К. К., за ползването от
ответника през периода от 01.11.2018г. до 03.01.2021г. на 4/6 идеални части от
недвижим имот, надходящ се в гр. София , ж.к. „Христо Смирненски” , бл. № 7 , вх.А, ет.5
, ап.№ 13, върху които наследодателката на ищцата – М. К. К. е имала запазено право на
ползване през посочения период , заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
предявяване на заявлението по чл.410 ГПК - 22.01.2021г. до окончателното й изплащане, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 3768/2021г.
по описа на СРС,68 състав.
ОТХВЪРЛЯ в останалата му част установителния иск по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 79,ал.1 ЗЗД до пълния предявен размер от 9
000 лв ( девет хиляди лева) и за периода от 03.01.2016г. до 31.10.2018г.
ОСЪЖДА В. В. К., ЕГН: **********, с регистриран адрес: гр. София, район
„Слатина”, ж.к.”Христо Смирненски”, бл.10А, ет.13, ап.62, със съдебен адрес : град София,
ж.к. „Младост 3” , бл.333, вх.3, ап.18, чрез адв. И. Хайрединска, ДА ЗАПЛАТИ на Е. В.
М. , ЕГН: **********, гр. София, ул. „Манастирска” № 2, със съдебен адрес : гр. София,
ул. „Позитано” № 9а, вх.Б, ет.2, офис 3, чрез адв. Г. М., следните суми: 78 лева (седемдесет
и осем лева), представляващи част от направените от ищцата разноски по настоящото
исково производство– платената държавна такса за предявяване на исковата молба ,
пропорционална на уважената част от иска (чл. 78,ал.1 ГПК), и 338 лева (триста тридесет
и осем лева), представляващи част от направените от ищцовата страна разноски по
заповедното производство по гр.д. № 3768/2021г. по описа на СРС,68 състав – платените
държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК и адвокатско
възнаграждение, пропорционална на уважената част от претенцията (т.12 от ТР № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС).
ОСЪЖДА Е. В. М. , ЕГН: **********, гр. София, ул. „Манастирска” № 2, със
съдебен адрес : гр. София, ул. „Позитано” № 9а, вх.Б, ет.2, офис 3, чрез адв. Г. М., ДА
ЗАПЛАТИ на В. В. К., ЕГН: **********, с регистриран адрес: гр. София, район „Слатина”,
6
ж.к.”Христо Смирненски”, бл.10А, ет.13, ап.62, със съдебен адрес : град София, ж.к.
„Младост 3” , бл.333, вх.3, ап.18, чрез адв. И. Хайрединска , на основание чл.78,ал.3 и
ал.4 ГПК сумата от 861,67 лева (осемстотин шестдесет и един лева и шестдесет и седем
стотинки), представляващи част от направените от ответника разноски по настоящото
исково производство– платеното адвокатско възнаграждение , пропорционална на
прекратената и отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7