№ 1957
гр. София, 20.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Десислава Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Десислава Алексиева Въззивно гражданско
дело № 20211100510563 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20137785 от 14.06.2021 г. по гр. дело № 64776/2020 г. на
Софийския районен съд, 79 състав е признато за установено по предявения от
А.И. М. срещу „А1 Б.“ ЕАД установителен иск с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „А1 Б.“ ЕАД дължи на А.И. М., сумата от
137,29 лв., представляваща лихва за забава за периода от 07.10.2017 г. до
12.05.2019 г. върху присъдена с Решение № 51959 от 26.02.2019 г. по гр. дело
№ 86030/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, главница в размер на 847,69 лв.,
представляваща платена без основание сума по фактура №
**********/04.07.2016 г., за която сума по ч. гр. дело № 48295/2020 г. по
описа на СРС, 79 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
26.10.2020 г., като е отхвърлен иска за разликата над уважения размер от
137,29 лв. до пълния предявен размер от 258,08 лв. или за размера от 120,79
лв. за периода от 13.05.2019 г. до 06.10.2020 г.
С решението е осъдено „А 1 Б.“ ЕАД да заплати на А.М., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 13,29 лв., представляваща разноски в
производството по ч. гр. дело № 48295/2020 г. по описа на СРС, 79 състав,
както и сумата от 13,29 лв., представляваща разноски в исковото
производство, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. на
адв. К.Б. сумата от 191,51 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство по ч. гр. дело №
1
48295/2020 г. по описа на СРС, 79 състав, както и в полза на адв. Н.И. на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., сумата от 191,51 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно
процесуално представителство в исковото производство.
С решението е осъдена А.М. да заплати на А1 Б. ЕАД на основание чл.
78, ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 46,80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в производството по ч. гр. дело № 48295/2020 г. по описа на
СРС, 79 състав, както и сумата от 46,80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение в исковото производство.
Срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове
е подадена въззивна жалба от А.И. М.. В жалбата се твърди, че неправилно
СРС е отхвърлил исковата претенцията за лихва след датата на сключване на
договора за цесия, тъй като съдът не е съобразил уговорката по чл. 2 от
договора за цесия, в който изрично е уговорено, че принадлежностите не са
обект на прехвърляне. Отправя искане за отмяна на решението в обжалваната
част и уважаване на предявените искове и искане за присъждане на
направените разноски по делото.
Въззиваемата страна „А1 Б.“ ЕАД оспорва жалбата и моли съда да я
остави без уважение. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с
наведените възражения и доводи на страните, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно, като настоящият въззивен състав споделя
мотивите на обжалваното решение, поради което и на осн. чл. 272 ГПК
препраща към тях. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и
следното:
Съгласно чл. 99, ал. 1 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето
вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с
изтеклите лихви, ако не е уговорено противното.
Съгласно разясненията в мотивната част на Тъкувателно решение №
2/26.03.2021 г. по т.д. №2/2019 ОСГТК на ВКС, понятието „принадлежност“ е
събирателно, като квалификация на принадлежност имат всички конкретно
изброени правни понятия – обезпечения, привилегии, изтекли лихви.
С процесния договор за цесия страните са уговорили, че
2
„прехвърленото вземане е преминало в патримониума на цесионера в пълен
размер без принадлежности – в момента на подписването на договора“. При
тълкуване волята на страните съгласно чл. 20 ЗЗД се налага извода, че
страните са се уговорили, вземанията да се прехвърлят на цесионера без
изтекли лихви към датата на сключване на договора за цесия, но тази
уговорка не касае лихвите, дължими от момента на сключване на договора за
цесия. С прехвърляне на главното парично вземане в правната сфера на
цесионера именно последният става негов носител, а с това и на вземанията за
лихви, изтекли след цесията с оглед акцесорния им характер. Следователно за
периода 13.05.2019 г. до 06.10.2020 г. ищецът не е носител на вземането за
лихви и правилно искът за този период е бил отхвърлен.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на СРС в обжалваната част следва
да бъде потвърдено.
Относно разноските по производството
На осн. чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК на въззиваемата страна следва да се
присъдят поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство в размер на 100 лв.
Така мотивиран Софийският градски съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20137785 от 14.06.2021 г. по гр. дело №
64776/2020 г. на Софийския районен съд, 79 състав В ЧАСТТА, с която е
отхвърлен предявения от А.И. М., ЕГН ********** срещу „А1 Б.“ ЕАД, ЕИК
******* установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, че „А1 Б.“ ЕАД дължи на А.И. М. разликата над уважения размер
от 137,29 лв. до пълния предявен размер от 258,08 лв./ или за сумата от 120,79
лева/, представляваща лихва за забава за периода от 13.05.2019 г. до
06.10.2020 г. върху присъдена с Решение № 51959 от 26.02.2019 г. по гр. дело
№ 86030/2017 г. по описа на СРС, 119 състав, главница в размер на 847,69 лв.,
представляваща платена без основание сума по фактура №
**********/04.07.2016 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК А.И. М. да заплати на „А1 Б.“ ЕАД
сумата от 100 лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение пред СГС.
Решението не подлежи на касационно обжалване на осн. чл. 280, ал. 3,
т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4