РЕШЕНИЕ
№ 9769
гр. София, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ Т. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241110156917 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Б. С. К. против С.О в която са изложени твърдения,
че срещу ищцата по искане на ответника било образувано изп. дело № 20208490404026 по
описа на ЧСИ А.П, за принудително събиране на глоба в размер на 100 лева, наложена с
наказателно постановление № 319202/12.09.2017 г. на основание чл. 35, ал. 7, т. 1
НРУПОГТТСО. В хода на изпълнителното дело от ищцата принудителна била удържана
сумата в размер на 403 лева, с която била погасена глобата в размер на 100 лева, а сумата в
размер на 303 лева била отнесена за погасяване на такси и разноски по изпълнението.
Ищецът поддържа, че към момента на принудителното удовлетворяване на вземането на
ответника правното основание за принудително събиране на наложената глоба е отпаднало,
тъй като съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН административното наказание
„глоба“ не се изпълнява ако са изтекли две години от датата на влизане в сила на акта, с
който е наложено наказанието. В исковата молба са изложени твърдения, че към момента на
образуване на изпълнително производство срещу ищцата задължението вече е било
погасено по давност, респ. към датата на принудително удържане на сумата в размер общо
на 403 лева, сумите са удържани без правно основание. Страната намира, че с отпадане на
основанието, въз основа на което е образувано изпълнителното производство, отпада и
правното основание за удържане по принудителен ред, респ. удържаните по принудителен
ред суми следва да бъдат възстановени на длъжника в изпълнителното производство. В
исковата молба са изложени твърдения, че ответникът неоснователно се е обогатил за сметка
на обедняването на ищеца със сумата в размер на 303 лева, отнесена за погасяване на такси
и разноски по изпълнението, които Б. К. не дължи.
При така изложените твърдения са предявени обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД за сумата в размер на 100
лева – събрана на отпаднало правно основание по изп. дело № 20208490404026 по описа на
ЧСИ А.П, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 26.09.2024 г.
до окончателно погасяване на вземането, и с правно основание чл. 59 ЗЗД за заплащане на
1
сумата в размер на 303 лева – събрани по принудителен път такси и разноски по изп. дело №
20208490404026 по описа на ЧСИ А.П, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно
за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на
26.09.2024 г. до окончателно погасяване на вземането. Направено е искане сторените от
страната съдебни разноски да бъдат възложени в тежест на ответника.
С протоколно определение от 24.04.2025 г. е допуснато направеното от ищеца
изменение на размера на предявените искове, като исковата претенция по чл. 55, ал. 1, т. 3
ЗЗД се счита предявена за сумата в размер на 200 лева, а исковата претенция по чл. 59 ЗЗД за
сумата в размер на 203 лева.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Д. Ц. оспорва исковата претенция. Процесуалният представител на страната поддържа, че
действията по събиране на наложената глоба са предприети законосъобразно и преди да е
изтекла погасителната давност. В подадения отговор са изложени твърдения, че от момента
на влизане в сила на наказателното постановление възможността същото да бъде атакувано
по съдебен ред се преклудира, поради което следва да се приеме, че дори в случай на
отпадането на възможността за принудително събиране на дължимите суми, самото
задължение продължава да съществува, което на свой ред предполага отхвърляне на
предявения иск за недължимост на процесните суми. По изложените доводи е направено
искане исковата претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени
сторените по делото съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235,
ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на
ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Като писмено доказателство по делото е приет заверен препис от влязло в сила
Решение № 22103/05.12.2024 г. по гр. д. № 35013/2023 г. по описа на Софийски районен съд,
150 състав, с което е признато за установено по предявен от Б. С. К. против С.О отрицателен
установителен иск по чл. 439 ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 200
лева, представляваща административно наказание „глоба“, наложено с наказателно
постановление № 319202/12.09.2017 г. Съгласно мотивите на съдебния акт наказателното
постановление, с което е наложено наказание „глоба“ е влязло в сила на 18.02.2018 г., от
който момент е започнал да тече двугодишния срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН, който срок
от своя страна е изтекъл към датата на образуване на изп. № 20208490404026 по описа на
ЧСИ А.П – 20.11.2020 г.
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение с изх. №
6230/23.04.2025 г., издадено по процесното изпълнително дело, съгласно което
производството е образувано въз основа на наказателно постановление № 319202/12.09.2017
г. с взискател С.О и длъжник Б. С. К.. Съгласно удостоверението с постъпили на 27.06.2023 г.
и 19.07.2023 г. суми задължението по делото е изцяло погасено, като сумата в общ размер на
403 лева е разпределена, както следва: 200 лева са преведени на взискателя на 15.08.2023 г.
за погасяване на глобата по наказателното постановление, 179 лева са отнесени за
погасяване на разноски по изпълнението, а 24 лева са отнесени за погасяване на такса по
т.26 ТТР към ЗЧСИ.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че
срещу него е издадено наказателно постановление, с което е наложено наказание „глоба“ в
размер на 200 лева, за чието събиране е образувано процесното изпълнително производство,
в хода на което принудително е събрана сумата в размер на 200 лева, както и че към момента
на събиране на вземането е изтекла т.нар. изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“
ЗАНН. В тежест на ответника е да установи наличието на основание за задържане на
претендираната процесна сума, респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона
давностен срок.
По делото не е спорно, че решението по предявения от ищцата отрицателен
2
установителен иск по чл. 439 ГПК е влязло в сила, поради което е установено със сила на
пресъдено нещо, че правото на ответника да изпълни принудително вземането е било
погасено към момента на образуване на изпълнителното дело. Следователно отпаднало е
основанието за принудително осъществяване на паричното вземане и получената на
отпаднало основание и съответно подлежаща на връщане по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД сума е в
размер от 200 лева, събрана за удовлетворяване на вземането по наказателното
постановление. Предвид изложеното исковата претенция се явява изцяло основателна.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения осъдителен иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД е да установи при условията на пълно и главно доказване, че по изп.
дело № 20208490404026 по описа на ЧСИ А.П са удържани 203 лева за такси и разноски по
изпълнителното производство, които удържани суми са довели до обогатяването на
ответника, който е спестил разходите за такси по ТТРЗЧСИ в изпълнителното производство,
т. е. обедняване на ищеца и обогатяване на ответника, при липса на основание за
разместването на имуществените блага, връзката помежду им, както и размера на
обедняването и обогатяването. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване.
респ. спирането или прекъсването на предвидения в закона давностен срок.
Имуществените облаги се изразяват в увеличаване на актива на имуществото на
обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои
разходи, които той е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи
води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с
правно основание чл. 59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да
съществуват изгледи за тяхното връщане ( така Решение № 587/01.11.2010 г. по гр. д. №
941/2009 г. на ВКС, ІV ГО). В настоящия случай ищецът твърди, че ответникът е образувал
изпълнително производство при материално незаконосъобразно принудително изпълнение,
поради което таксите и допълнителните разноски, включително и пропорционалната такса
по т. 26 ТТРЗЧСИ, следва да се заплатят на съдебния изпълнител от взискателя.
По делото не е спорно, а и от издаденото от съдебни изпълнител удостоверение се
установява, че принудително събраната от ищцата сума в размер на 203 лева е разпределена
за разноски и такси по изпълнението. С оглед изложеното с провеждането на изпълнително
производство за вземане, правото за принудително изпълнение за което е било погасено към
момента на принудителното му изпълнение, се е стигнало до неоснователно разместване в
имуществените сфери на двете страни – ищцата - длъжника в изпълнителният процес е
обедняла със събраните по изпълнителното производство суми за покриване на разноски, а
ответникът се е обогатил доколкото той, а не длъжникът в изпълнението следва да понесе
тежестта за разноските, тъй като неоснователно е предизвикал изпълнителен процес при
вече погасено право на принудително изпълнение. Поради това ответникът дължи да
заплати на ищцата и обезщетение в размер на общо 203 лева за репариране вредите от
настъпилото обедняване. По изложените мотиви съдът намира предявения иск по чл. 59 ЗЗД
за основателен в пълния му предявен размер
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени направените от ищеца съдебни разноски в размер общо на 500
лева, от които сумата в размер на 100 лева внесена държавна такса за разглеждане на спора и
сумата в размер на 400 лева заплатено в брой съгласно договор за правни услуги от
24.09.2024 г. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на страната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О с адрес в гр.(АДРЕС), да заплати на Б. С. К., ЕГН **********, с адрес
в гр. (АДРЕС), на основание чл. 55, ал. 1, пред. 3 ЗЗД, сумата в размер на 200 лева - събрана
на отпаднало правно основание по изп. дело № 20208490404026 по описа на ЧСИ А.П, ведно
със законна лихва за забава от подаване на исковата молба на 26.09.2024 г. до окончателно
3
погасяване на вземането, и на правно основание чл. 59 ЗЗД сумата в размер на 203 лева –
събрани такси и разноски по изп. дело № 20208490404026 по описа на ЧСИ А.П, с която
сума ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законна лихва за
забава върху сумите от подаване на исковата молба на 26.09.2024 г. до окончателно
погасяване на вземането.
ОСЪЖДА С.О с адрес в гр. (АДРЕС), да заплати на Б. С. К., ЕГН **********, с
адрес в гр. (АДРЕС), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 500 лева,
представляваща сторени по делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4