МОТИВИ
към присъдата по НОХД N 131/2019 г. по описа на Районен съд- гр.Девня, трети състав
Девненският районен прокурор е внесъл за разглеждане в Районен съд гр.Девня обвинителен акт с който е повдигнал
обвинение
срещу:
В.К.В. , ЕГН **********
ЗА
ТОВА, ЧЕ:
На 17.03.2017
г. в гр. Д., В. област,
при условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и
помагач, подбудил и подмогнал В.В.В., Г.Е.К. и Р.Д.В. / като извършители/, чрез
предоставяне на данни, информация и разяснения за имот - урегулиран поземлен
имот № Х-70 /десет-седемдесет/, в квартал 8 /осем/, по плана на с. Ч.,
община С., област В., с площ
от 1190 кв.м. /хиляда сто и деветдесет квадратни метра/, заедно с изградените в
имота: жилищна сграда - къща и стопанска постройка, при граници на имота:
улица, УПИ № 1Х-69, УПИ Ш-72, УПИ И-71 и УПИ 1-71 и нотариална процедура по
обстоятелствена проверка за констатиране на право на собственост, която да бъде
реализирана, пред надлежен орган на власт - нотариус Велин Майсторов - действие
Районен съд - Девня и номер по регистъра на Нотариалната камара № 465, а именно
като: свидетели по нотариално дело № 120/2017 г. в производство по обстоятелствена
проверка за констатиране правото на собственост на В.К.В., по регистъра на
същия нотариус, устно и писмено съзнателно да потвърдят неистина, а именно: че
познават имота - урегулиран поземлен имот № Х-70 /десет- седемдесет/, в квартал
8 /осем/, по плана на с. Ч., община С.,
област В., с площ от 1190 кв.м. /хиляда сто и
деветдесет квадратни метра/, заедно с изградените в имота: жилищна сграда -
къща и стопанска постройка, при граници на имота: улица, УПИ № 1Х-69, УПИ 111-72,
УПИ И-71 и УПИ 1-71, както и молителя В.К.В. повече от десет години и че
последния е владял имот явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с
намерението на собственик, в продължение на повече от 10 години в настоящите му
граници, без някой да е оспорвал това владение на имота до момента на
обстоятелствената проверка-престъпление по
чл.290 ал.1 вр.чл.20 ал.З и 4 вр. чл. 26 ал.1 от НК
В.В.В. , ЕГН **********
ЗА
ТОВА, ЧЕ:
На
17.03.2017 г. в гр. Д., В.
област, в съучастие като извършител, подбуден и подпомогнат от В.К.В. - чрез
предоставяне на данни, информация и разяснения за имот и нотариална процедура
по обстоятелствена проверка за констатиране на право на собственост, която ще
бъде реализирана, пред надлежен орган на власт - нотариус Велин Майсторов -
действие Районен съд - Девня и номер по регистъра на Нотариалната камара № 465,
като свидетел по нотариално дело № 120/2017 г. в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на В.К.В.,
устно и писмено съзнателно потвърдил неистина, а именно - че познава имота -
урегулиран поземлен имот № Х-70 /десет-седемдесет/, в квартал 8 /осем/, по
плана на с. Ч., община С., област
В., с площ от 1190 кв.м. /хиляда сто и
деветдесет квадратни метра/, заедно с изградените в имота: жилищна сграда -
къща и стопанска постройка, при граници на имота: улица, УПИ № 1Х-69, УПИ Ш-72,
УПИ П-71 и УПИ 1-71, както и молителя В.К.В. повече от десет години и че същия
е владял имот явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на
собственик в продължение на повече от 10 години, без някой да е оспорвал това
владение до момента на обстоятелствената проверка-престъпление
по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК
Г.Е.К. , ЕГН **********
ЗА ТОВА, ЧЕ:
На
17.03.2017 г. в гр. Д., В.
област, в съучастие като извършител, подбуден и подпомогнат от В.К.В. - чрез
предоставяне на данни, информация и разяснения за имот и нотариална процедура
по обстоятелствена проверка за констатиране на право на собственост, която ще
бъде реализирана, пред надлежен орган на власт - нотариус Велин Майсторов -
действие Районен съд - Девня и номер по регистъра на Нотариалната камара № 465,
като свидетел по нотариално дело № 120/2017 г. в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на В.К.В.,
устно и писмено съзнателно потвърдил неистина, а именно - че познава имота -
урегулиран поземлен имот № Х-70 /десет-седемдесет/, в квартал 8 /осем/, по
плана на с. Ч., община С., област
В., с площ от 1190 кв.м. /хиляда сто и
деветдесет квадратни метра/, заедно с изградените в имота: жилищна сграда -
къща и стопанска постройка, при граници на имота: улица, УПИ № 1Х-69, УПИ Ш-72,
УПИ И-71 и УПИ 1-71, както и молителя В.К.В. повече от десет години и че същия
е владял имот явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на
собственик в продължение на повече от 10 години, без някой да е оспорвал това
владение до момента на обстоятелствената проверка-престъпление
по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.2 отНК.
Р.Д.В., ЕГН **********.
ЗА
ТОВА, ЧЕ:
На
17.03.2017 г. в гр. Д., В.
област, в съучастие като извършител, подбуден и подпомогнат от В.К.В. - чрез
предоставяне на данни, информация и разяснения за имот и нотариална процедура
по обстоятелствена проверка за констатиране на право на собственост, която ще
бъде реализирана, пред надлежен орган на власт - нотариус Велин Майсторов -
действие Районен съд - Девня и номер по регистъра на Нотариалната камара № 465,
като свидетел по нотариално дело № 120/2017 г. в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на В.К.В.,
устно и писмено съзнателно потвърдил неистина, а именно - че познава имота -
урегулиран поземлен имот № Х-70 /десет-седемдесет/, в квартал 8 /осем/, по
плана на с. Ч., община С., област
В., с площ от 1190 кв.м. /хиляда сто и
деветдесет квадратни метра/, заедно с изградените в имота: жилищна сграда -
къща и стопанска постройка, при граници на имота: улица, УПИ № 1Х-69, УПИ Ш-72,
УПИ П-71 и УПИ 1-71, както и молителя В.К.В. повече от десет години и ,че
същия е владял имот явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на
собственик в продължение на повече от 10 години, без някой да е оспорвал това
владение до момента на обстоятелствената проверка-престъпление
по чл.290, ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението като счита същото за безспорно доказано. Твърди,
че в хода на досъдебното произвоство и в хода на съдебното следствие са събрани
достатъчно доказателства , за вината и на четиримата подсъдими, а именно за
това , че подс.В. с цел да придобие
правото на собственост върху недвижим имот в с.Чернево, лъжесвидетелствал пред
нотариус В.Майсторов , че владее имота повече от десет години, като подбудил и
подпомогнал и подсъдимите В.В., Г.К. и Р.В. , при извършването на
обстоятелствена проверка от нотариуса да потвърдят обстоятелството , че подс.В.В.
владее недвижимия имот в с.Ч.. повече от 10 години.В резултат от тези действия
на подсъдимите, нотариус В.Майсторов издал констативен нотариален акт , а в
последствие подс.В В. продал придобития по този начин недвижим имот.Прокурорът
твърди също така , че безспорно е доказано от събраните в хода на съдебното
следствие свидетелски показания , че подс.В.В. никога не е владял трайно
процесният недвижим имот и въобще не може да става въпрос за владение в
продължение на 10 години, съответно и останалите трима подсъдими няма как да са
възприели този факт , за който по късно са лъжесвидетелствали пред нотариуса.Моли
съда да признае подсъдимите за виновни по така възведените им обвинения и да
наложи следните наказания- на подс.В.В. наказание „лишаване от свобода” за срок
от 1 година изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от 3
години , на основание чл.66 ал.1 НК, а на подсъдимите В.В. , Г.К. и Р.В. да
бъдат наложени наказания „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца изпълнението
на които да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години , на основание чл.66
ал.1 НК.
Защитникът на четиримата
подсъдими – адв.С.С. ***- упълномощен не приема описаната в обвинителния акт по
делото фактическа обстановка за безспорно установена.Твърди , че в хода на
досъдебното производство и в хода на съдебното следствие не са събрани
достатъчно доказателства в подкрепа на твърденията на прокуратурата ,и че има събрани доказателства , че подс.В.В. е
владял процесният недвижим имот повече от 10 години , съответно и другите трима
подсъдими са възприели този факт и добросъвестно са свидетелствали за него пред
нотариус Велин Майсторов при извършената обстоятелствена проверка.Твърди също
така , че показанията на свидетелите И.К. и И.К. , които прокуратурата
кредитира и приема за изцяло достоверни и обективни са противоречиви и
недостоверни , тъй като тези двама свидетели са във влошени лични отношения с
подс.В.В. и целят да му навредят.Счита, че обвиненията срещу четиримата
подсъдими не са доказани по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда
неговите подзащитни да бъдат оправдани по възведеното им обвинение.
И четиримата подсъдими- В.К.В.,В.В.В., Г.Е.К. и Р.Д.В.
дават обяснения в хода на съдебното следствие и не се признават за виновни по
така повдигнатите им обвинения.Подс.В.В. твърди , че от 2005-2006г. е поддържал
интимни отношения със св.И.К. и от тогава заедно с нейният баща – св.И.К. са
отглеждали животни в процесния имот, като първоначално той закарал там кучета ,
а след това извършил ремонтни работи в имота и започнал отглеждането на
прасета.Подсъдимите В.В.В., Г.Е.К. и Р.Д.В. потвърждават казаното от подс.В.В.,
като твърдят , че са възприели как той в периода 2005-2006г.е започнал да
отглежда животни в процесния имот и е извършвал тази дейност почти до момента в
който ги е помолил да свидетелстват пред нотариуса за този факт при съставянето
на констативният НА.
Четиримата подсъдими се възползват от правото си
на последна дума и молят съда да ги оправдае по възведените им от ДРП
обвинения.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:подсъдимият В.К.
***. През 2012г., подс. В.В. се запознал със св. И.И.К. ***.
Двамата заживели на съпружески начала в дома на подсъдимия в с. П., В.
област, като на 02.10.2013г. се родила дъщеря им – В..
Майката на св. К. – Р.
И.К. притежавала наследствен имот в с. Ч..,
В. област на ул.“С.
№ ., представляващ урегулиран поземлен имот №
Х-70 /десет- седемдесет/, в квартал 8 /осем/, по плана на с. Ч.,
община С., област В., с площ
от 1190 кв.м. /хиляда сто и деветдесет квадратни метра/, заедно с изградените в
имота: жилищна сграда - къща и стопанска постройка, при граници на имота:
улица, УПИ № 1Х-69, УПИ 111-72, УПИ П-71 и УПИ 1-71. Този
имот тя продала на 04.10.2004г. на британския
гражданин Р. Д. Н.,
чрез пълномощник от „Адрес недвижими имоти“ АД София.
През
2005г.
, британският гражданин, собственик на посочения имот, посетил с. Ч., като оставил
ключовете за имота на св. И.Д.К. - съпруг на Р. К. и баща на св.
И.К.. От тогава св. К. започнал да се грижи за имота, тъй като новият собственик
вече не се появил в селото, а и никой от семейството нямал връзка с него.
На
31.03.2009г. подс.В. регистрирал в
Областната дирекция по безопасност на храните обект, който бил с предназначение
за отглеждане на овце и кози и с местонахождение в с. П.,
В. област. След като подс.В. и
св. К. се запознали, за период от около една година /
2012/2013г./, подс.В. преместил част
от животните си в имота, находящ се на ул.“С.“ № . в с. Ч., В. област,
което станало с разрешението на св. К., след което
отново изместил същите в собствения си имот в с. Просечен, Варненска област. В края на 2016г. подс.В. отново използвал същия имот за отглеждане на част от
животните си, но за по -кратък период. В началото
на 2017г. подс. В. и св. К. се разделили, като св. К., заедно с дъщеря си, заживели
отново в дома на баща си в с. Ч., В. област.
В
края на 2016г. св. К. се
консултирал с адвокат относно придобиване по давност на имота, бивша
собственост на съпругата му, тъй като от 2005 г. собственикът му не се бил появявал в имота, а и той от своя страна полагал грижи за него,
заплащал сметките за изразходваната вода и електричество. Тези
свои намерения св. К. споделил и с подсъдимия.
Също така посетил канцеларията на нотариус Велин Майсторов в
гр. Девня, за да разбере какви документи му трябват за
евентуална обстоятелствена проверка. Така св. К.
започнал да се снабдява със скици и други документи за
имота, платил всички дължими данъци и такси.
Узнавайки за тези намерения на св. К., подс.В.В. решил,че като се възползва от информацията дадена му от св.К., ще го изпревари и той самия ще
придобие собствеността върху имота. За тази цел, той също се консултирал какви
документи му трябват, започнал да се снабдява с тях и да търси трима свидетели,
които да потвърдят пред нотариус , че той владее имота, повече от 10 години,
въпреки че това не отговаряло на истината. Така подс. В. В. провел разговори
с подсъдимите В.В.В., Г.Е.К. и Р.Д.В.,***. Тези трима свидетели живеели в съседство с имота,
който подсъдимия В. искал да придобие. Той им обяснил, че ще ги заведе
пред нотариус като там следва да потвърдят, че той лично владее този имот
необезпокояван от никого вече повече от 10 години, като преди това подробно им
описал какво точно представлява самия имот. Въпреки, че тези обстоятелства не
били верни, подсъдимите В., К. и Р. В. се съгласили да сторят това. Така подс. В. В. завел останалите
трима подсъдими на 17.03.2019г. в
кантората на нотариус Велин Майсторов в гр. Девня, където
последният извършил обстоятелствена проверка по нотариално дело № 120 от
17.03.2017г. Всеки един от подсъдимите В.В.В., Г.Е.К.
и Р.Д.В., след като описал подробно имота, заявил, че обв. В. В.
обработва и владее необезпокоявано имота повече от 10 години. За проведения им разпит като свидетели бил съставен протокол рег.№
1077 от 17.03.2017г, в който
след заявленията си подсъдимите
саморъчно написали трите си имена и се подписали. Било
издадено постановление рег.№ 1078 от същата дата, с което нотариус Майсторов
признал подс.В. В. за
собственик на имота на основание давностно владение и наследство, след което
бил съставен и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 134, том I,
рег.№ 1078, дело № 120 от 17.03.2017г. Три месеца по - късно,
на 29.06.2017г. обв. В. В. продал придобития от
него имот на св. П.Х.Я., което било обективирано в нотариален акт № 101, том №Ш
рег.М 2968,дело № 414 от 29.06.2017г. на нотариус Велин Майсторов.След като узнал от свои съседи,
че обв. В. В. е придобил по този начин имота, св. К. депозирал
жалба в РУ МВР - Девня, което станало повод за образуване на ДП №193/2017г. по описа на РУ МВР Девня.
В хода на
ДП е била назначена и изготвена и СОЕ за определяне на стойността на процесния
недвижим имот.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът приема за установена след анализ и преценка на всички събрани по делото
гласни и писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност. Относно
авторството на престъплението, съдът изцяло кредитира свидетелските показания
дадени от И.Д.К. , И.И.К., А.Х.К. и П.Х.Я.,които са ясни , непротиворечиви и
напълно кореспондират помежду си.От показанията на тези свидетели се установява
по безспорен и категоричен начин , че наистина подс.В.В. е отглеждал за
известно време в имота в с.Чернево животни , отначало заедно със св.И.К. и
после сам, но това е станало не по - рано от 2013г.и е продължило не повече от
2-3години.Следователно в никакъв случай не може да се твърди , а не са събрани
и безспорни доказателства за твърдението лансирано от подс.В. и другите трима
подсъдими , че В. е владял процесния недвижим имот трайно и необезпокоявано за
период от 10 години.В най- добрия случай става въпрос за 2-3 години и то през
известни периоди от време, като след раздялата между подс.В. и св.К. през
2017г. В. си изнесъл животните от имота.Следователно , съдът намира, че
твърденията на подс.В. и другите трима подсъдими, въз основа на които е
извършена обстоятелствената проверка и В. се е сдобил с констативен НА не
почиват на обективната истина и четиримата подсъдими съзнателно са потвърдили
неистина пред надлежен орган на власт- нотариус Велин Майсторов.Очевидно целта
на потвърждаването на неистина е материалното облагодетелстване на подс.В.
,който след като се сдобил с констативен НА продал имота на св.П.Я. за сумата
от 30 000 лева. Показанията на свидетелите напълно кореспондират помежду
си ,те ясни , обективни и непротиворечиви, поради което и съдът изцяло ги
кредитира.
Съдът приема като плод на защитната теза на
подсъдимите твърденията им , че подс.В. е отглеждал животни в процесния
недвижим имот в продължение на поне 10 години , като е започнал тази си дейност
през 2005-2006г.Всъщност тази си дейност подс.В. е започнал покрай връзката си
със св.И.К. и запознанството си с нейния баща – св.И.К. , като това се е
случило не по рано от 2012-2013г.Следователно няма как и другите трима
подсъдими да са възприели факти които не са съществували в обективната
действителност, а именно отглеждането на животни в имота , започнало през 2005г.и
продължило повече от 10 години.Тези твърдения не кореспондират с останалите
доказателства по делото и освен това са логически и житейски неиздържани.Няма
как подс.В. да познава имота и да има интерес към него , след като не се е
познавал нито със св.И.К. , нито с нейния баща към 2005-2006г.Безспорно е
установено по делото , че планът съставен от подс.В. за придобиването на имота
чрез обстоятелствена проверка е възникнал след проведен разговор със св.И.К.,
като В. е пристъпил към този план непосредствено след влошаването на
отношенията му със св.К. и нейния баща – св.И.К., т.е в периода 2016-2017г.Всъщност
самият В. в обясненията си дадени в с.з , твърди , че е започнал отглеждането
на животни в процесния имот през късната есен на 2009 или 2010 година ,след
това е прекъснал и отново е започнал отглеждането на прасета през 2014-2015г.
следователно , няма как да се твърди , че е владял недвижимия имот непрекъснато
в продължение на 10 години ,след като обстоятелствената проверка е извършена
през 2017г., т.е по малко от 10 години от твърдяното от В. начало на
отглеждането на животни , като освен това евентуалното владение е било
прекъснато за известен период от време и е започнало отново през 2014-2015г.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката
З.С.Р. тъй като намира , че те са в пълно противоречие с показанията на
останалите свидетели по делото.Твърдението и , че подс.В. е започнал
отглеждането на животни в имота през 2007-2008г., като това е продължило около
10 години не кореспондира с нито едно от събраните по делото доказателства и
най- вече с показанията на свидетелите , които съдът кредитира.
В хода на съдебното следствие са разпитани и свидетелите М.К.М.
, Х.Г.П., Г.В.С., И.П. и В.Х..Съдът счита , че показанията на тези свидетели
нямат отношение към разкриването на обективната истина по делото.Св.Г.С.
свидетелства за факта , че като служител във фирма за недвижими имоти е била
посредник при продажбата на процесния недвижим имот от съпругата на св.И.К. на
английски граждани.Останалите свидетели дават показания относно факта на
отглеждането на животни в процесния недвижим имот от подс.В. и св.И.К., както и
за отношенията между св.И.К. и подс.В., но нито един от тях не сочи факти които
да послужат на съда за установяване на времето през което подс.В. е евентуално
е владял имота , както и кога точно е започнало това евентуално владение.
Налице е както фактическа, така и логическа връзка
между събраните по делото доказателства –
свидетелските показания , водеща недвусмислено до извода, че деянието е
осъществено от подсъдимите по начина, описан в обвинителния акт по делото.
Писмените доказателства,
потвърждаващи приетата за установена фактическа обстановка са приобщените по
реда на чл.283 НК документи:жалба,писма,справки, докладна записка,
характеристика , свидетелства за съдимост и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С действията си на 17.03.2017г.подс.В.К.В. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление
по чл.290 ал.1 вр. чл.20 ал.3 и ал.4 вр. чл.26 ал.1 НК като в гр.Д. , обл. В., при
условията на продължавано престъпление, в съучастие като подбудител и помагач,
подбудил и подмогнал В.В.В., Г.Е.К. и Р.Д.В. / като извършители/, чрез
предоставяне на данни, информация и разяснения за имот - урегулиран поземлен
имот № Х-70 /десет-седемдесет/, в квартал 8 /осем/, по плана на с. Ч.,
община С., област В., с площ
от 1190 кв.м. /хиляда сто и деветдесет квадратни метра/, заедно с изградените в
имота: жилищна сграда - къща и стопанска постройка, при граници на имота:
улица, УПИ № 1Х-69, УПИ Ш-72, УПИ И-71 и УПИ 1-71 и нотариална процедура по
обстоятелствена проверка за констатиране на право на собственост, която да бъде
реализирана, пред надлежен орган на власт - нотариус Велин Майсторов - действие
Районен съд - Девня и номер по регистъра на Нотариалната камара № 465, а именно
като: свидетели по нотариално дело № 120/2017 г. в производство по
обстоятелствена проверка за констатиране правото на собственост на В.К.В., по
регистъра на същия нотариус, устно и писмено съзнателно да потвърдят неистина,
а именно: че познават имота - урегулиран поземлен имот № Х-70 /десет-
седемдесет/, в квартал 8 /осем/, по плана на с. Чернево, община Суворово,
област Варненска, с площ от 1190 кв.м. /хиляда сто и деветдесет квадратни
метра/, заедно с изградените в имота: жилищна сграда - къща и стопанска
постройка, при граници на имота: улица, УПИ № 1Х-69, УПИ 111-72, УПИ И-71 и УПИ
1-71, както и молителя В.К.В. повече от десет години и че последния е владял
имот явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на собственик, в
продължение на повече от 10 години в настоящите му граници, без някой да е
оспорвал това владение на имота до момента на обстоятелствената проверка.
С действията си на 17.03.2017г. подсъдимите В.В.В. , Г.Е.К.
и Р.Д.В. са осъществили от обективна и от субективна страна състава на престъпление
по чл.290 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК като в гр.Д. , обл.В. в съучастие като
извършители, подбудени и
подпомогнати от В.К.В. - чрез предоставяне на данни,
информация и разяснения за имот и нотариална процедура по обстоятелствена
проверка за констатиране на право на собственост, която ще бъде реализирана,
пред надлежен орган на власт - нотариус Велин Майсторов - действие Районен съд
- Девня и номер по регистъра на Нотариалната камара № 465, като свидетели
по нотариално дело № 120/2017 г. в производство по обстоятелствена проверка за
констатиране правото на собственост на В.К.В., устно и писмено съзнателно
потвърдили неистина, а именно - че познават
имота - урегулиран поземлен имот № Х-70 /десет-седемдесет/, в квартал 8 /осем/,
по плана на с. Ч., община С., област
В., с площ от 1190 кв.м. /хиляда сто и
деветдесет квадратни метра/, заедно с изградените в имота: жилищна сграда -
къща и стопанска постройка, при граници на имота: улица, УПИ № 1Х-69, УПИ Ш-72,
УПИ П-71 и УПИ 1-71, както и молителя В.К.В. повече от десет години и ,че
същия е владял имот явно, постоянно, непрекъснато и несъмнено, с намерението на
собственик в продължение на повече от 10 години, без някой да е оспорвал това
владение до момента на обстоятелствената проверка.
От обективна страна , изпълнителното деяние се изразява в
потвърждаване на неистина от страна на подсъдимите , които за заявили пред
надлежен орган на власт обстоятелства които обективно не са станали , а именно
че подс.В. е владял постоянно , непрекъснато и несъмнено, с намерението на
собственик недвижим имот в продължение на 10 години.
От субективна страна деянията извършени от подсъдимите са
осъществени при форма на вината пряк умисъл-всеки един от тях е съзнавал , че
подс.В. не е владял процесния недвижим имот постоянно , непрекъснато и
несъмнено, с намерението на собственик в продължение на 10 години и въобще е е
бил възприел такъв факт.От друга страна подс.В. много добре е съзнавал това , но
действайки като подбудител и като помагач спрямо другите трима подсъдими ги е
мотивирал да лансират точно това твърдение пред нотариус Велин Майсторов , при
извършване на обстоятелствената проверка.
Деянието е извършено от подс.В. при условията на продължавано
престъпление , тъй като подбуждането и подпомагането към извършването на
деянието е било осъществено спрямо 3 отделни лица в осъществява състава на едно
и също престъпление , в непродължителен период от време , при една и съща
обстановка и при еднородност на вината.
Квалификацията на деянието е по чл.20 ал.2 НК по
отношение на подсъдимите В.В. , Г.К. и Р.В. , тъй като и тримата са участвали в
осъществяването на изпълнителното деяние.
Квалификацията на деянието е по чл.20 ал.3 НК по
отношение на подс.В.В., тъй като той умишлено е подбудил другите трима
подсъдими да лъжествидетелстват.
Квалификацията на деянието е по чл.20 ал.4 НК по
отношение на подс.В.В., тъй като той умишлено е улеснил извършването на деянието
от подсъдимите В.В. , Г.К. и Р.В., чрез съвети и разяснения какъв е точно
недвижимият имот , къде точно се намира, за времето за което трябва да твърдят
, че владян от подс.В. и др.
Причини за извършване на престъплението
– стремеж към противоправно облагодетелстване.
Отегчаващи вината обстоятелства-липсата на критично
отношение към извършеното.
Смекчаващи вината обстоятелства- липса на предходна
съдимост, добри характеристични данни.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият В.К.В.,
съдът прецени степента на обществената опасност на деянието като висока предвид факта, че деянието е извършено
след като подсъдимият е знаел , че процесният недвижим имот има законен
собственик, но въпреки това е предприел действие да го придобие чрез
обстоятелствена проверка.Тези действия показват особена наглост от страна
подсъдимия и грубото незачитане на установеният в Република България правов
ред.От друга страна, съдът прецени като
ниска към момента на извършване на деянието , степента на обществена опасност
на подсъдимият, изхождайки от факта , че същият не е осъждан и има добри
характеристични данни.Съда приема , че у подсъдимия няма изградени трайни
престъпни навици и извършването на деянието е по-скоро инцидентно отколкото
резултат от някакво изградено престъпно поведение.Тези обстоятелства, мотивират налагането по отношение на подсъдимият
В. на наказание в размер между минималния и средния предвиден в специалната разпоредба
на НК, с посока към минималния при превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността
обстоятелства , а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода , изтърпяването на което наказание да бъде отложено
за срок от ТРИ ГОДИНИ на основание чл.66 ал.1 от НК.При определянето на
наказанието на подс.В. съдът прецени и обстоятелството ,че деянието е извършено
при условията на продължавано престъпление , като подсъдимият за да постигне
целта си – придобиването на недвижимия имот е подбудил и подпомогнал други три лица да извършат престъпление по
чл.290 ал.1 НК.Това при всички случаи обуславя налагането на по – високо по
размер наказание на подс.В.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият В.В.В.,
съдът прецени степента на обществената опасност на деянието като висока предвид
факта, че деянието е извършено след като подсъдимият е знаел , че подс.В. не е
владял процесния недвижим имот в продължение на 10 години като собственик, но
въпреки това е свидетелствал пред надлежен орган на власт за това.Тези действия
показват особена наглост от страна подсъдимия и грубото незачитане на
установеният в Република България правов ред.От друга страна, съдът прецени
като ниска към момента на извършване на деянието , степента на обществена
опасност на подсъдимият, изхождайки от факта , че същият не е осъждан и има
добри характеристични данни.Съда приема , че у подсъдимия няма изградени трайни
престъпни навици и извършването на деянието е по-скоро инцидентно отколкото
резултат от някакво изградено престъпно поведение.Тези обстоятелства, мотивират налагането по отношение на
подсъдимият В. на наказание в размер между минималния и средния предвиден в
специалната разпоредба на НК, с посока към минималния при превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства , а именно ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от
свобода , изтърпяването на което наказание да бъде отложено за срок от ТРИ
ГОДИНИ на основание чл.66 ал.1 от НК.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият Г.Е.К.,
съдът прецени степента на обществената опасност на деянието като висока предвид
факта, че деянието е извършено след като подсъдимият е знаел , че подс.В. не е
владял процесния недвижим имот в продължение на 10 години като собственик, но
въпреки това е свидетелствал пред надлежен орган на власт за това.Тези действия
показват особена наглост от страна подсъдимия и грубото незачитане на
установеният в Република България правов ред.От друга страна, съдът прецени
като ниска към момента на извършване на деянието , степента на обществена
опасност на подсъдимият, изхождайки от факта , че същият не е осъждан и има
добри характеристични данни.Съда приема , че у подсъдимия няма изградени трайни
престъпни навици и извършването на деянието е по-скоро инцидентно отколкото
резултат от някакво изградено престъпно поведение.Тези обстоятелства, мотивират налагането по отношение на
подсъдимият В. на наказание в размер между минималния и средния предвиден в
специалната разпоредба на НК, с посока към минималния при превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства , а именно ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от
свобода , изтърпяването на което наказание да бъде отложено за срок от ТРИ
ГОДИНИ на основание чл.66 ал.1 от НК.
При определяне размера на наказанието за подсъдимият Р.Д.В.,
съдът прецени степента на обществената опасност на деянието като висока предвид
факта, че деянието е извършено след като подсъдимият е знаел , че подс.В. не е
владял процесния недвижим имот в продължение на 10 години като собственик, но
въпреки това е свидетелствал пред надлежен орган на власт за това.Тези действия
показват особена наглост от страна подсъдимия и грубото незачитане на
установеният в Република България правов ред.От друга страна, съдът прецени
като ниска към момента на извършване на деянието , степента на обществена
опасност на подсъдимият, изхождайки от факта , че същият не е осъждан и има
добри характеристични данни.Съда приема , че у подсъдимия няма изградени трайни
престъпни навици и извършването на деянието е по-скоро инцидентно отколкото
резултат от някакво изградено престъпно поведение.Тези обстоятелства, мотивират налагането по отношение на
подсъдимият В. на наказание в размер между минималния и средния предвиден в
специалната разпоредба на НК, с посока към минималния при превес на смекчаващите
над отегчаващите отговорността обстоятелства , а именно ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от
свобода , изтърпяването на което наказание да бъде отложено за срок от ТРИ
ГОДИНИ на основание чл.66 ал.1 от НК.
На основание чл.189 ал.3 НПК, съдът възложи на подсъдимите направените по
делото разноски.
Съдът счита, че с тези наказания
и по този начин ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната
превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 НК.
Водим от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: