№ 1366
гр. Велико Търново, 14.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20254110101284 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Ю. Й. Р. срещу „Ф. Б.“
ЕООД, с която е предявен иск за прогласяване недействителността на договор
за предоставяне на потребителски кредит № 1354760/30.5.2024 г., както и
осъждането на ответника да заплати на ищцата сумата от 609.14 лева,
представляваща заплатена без основание сума по договора за предоставяне на
потребителски кредит.
Ищцата твърди, че между страните е сключен договор за потребителски
кредит № 1354760/30.5.2024 г., по силата на който е получила сумата от
1500.00 лева при ГПР от 49.11% и при ЛП от 23.00 %. Заявява, че със
сключването на договора за кредит е сключила и договор за поръчителство с
посочено от кредитора дружество /Multitude Bank/, при което като краен
резултат е следвало да върне сума в общ размер от 3 315.00 лева. Счита, че
договорът за кредит е недействителен, тъй като сключването на договора за
поръчителство с посоченото от кредитора дружество на практика е
задължително условие за отпускането на кредита, респ. че възнаграждението
по договора за поръчителство е разход по кредита, който обаче не е отразен в
ГПР. В тази връзка обръща внимание, че кредиторът получава
възнаграждението по договора за поръчителство в своя патримониум като
сигурен доход, кумулиран към погасителните вноски, както и че дружеството
поръчител е едноличен собственик на капитала на дружеството кредитор.
Сочи, че в изпълнение на задълженията си по договора е заплатила сума в общ
размер от 2 109.14 лева, от която счита, че разликата над 1 500.00 лева е
платена при изначална липса на основание.
1
Извън законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове. Оспорва твърдението, че
поръчителството от „Мултитуюд Банк“ е задължително условие за
сключването на договора за кредит и заявява, че сключването на договора за
гаранция не е било задължително. Обръща внимание, че договорът за
гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което „Ф. Б.“ ЕООД не
е страна, като в тази връзка сочи, че договорът за гаранция е възмездна услуга
от трето лице, а разходът по същата не следва да се включва в ГПР по кредита,
тъй като същата /услугата/ не е задължителна.
В проведеното открито заседание страните не изпращат представители,
като с писмени молби същите поддържат заетите от тях становища.
Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното от фактическа страна:
Предявен е обуславящ установителен иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22
ЗПК и обусловен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 30.5.2024 г. между „Ф. Б.“ ЕООД, като кредитор, от една
страна, и Ю. Й. Р., като кредитополучател, от друга, е сключен договор за
предоставяне на потребителски кредит № 1354760, по силата на който на
ищцата е предоставена сумата от 1 500.00 лева, която последната се е
задължила да върне на 12 месечни вноски при лихвен процент от 23.00 % и
годишен процент на разходите в размер от 49.11 %. Съгласно чл. 5 от договора,
кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank.
В тази връзка, не е спорно също, че на 30.5.2024 г. между Multitude Bank,
като гарант, от една страна, и Ю. Й. Р., като клиент, от друга, е сключен
договор за гаранция /поръчителство/, по силата на който гарантът е
предоставил гаранция, задължавайки се да обезпечи изпълнението на
задълженията, произтичащи от договора за потребителски кредит, сключен с
„Ф. Б.“ ЕООД, срещу заплащане на възнаграждение в размер от 1 470.00 лева.
Предвид събраните доказателства, съдът приема, че между страните е бил
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който на ищцата е
предоставена сумата от 1 500.00 лева. Сключеният между „Ф. Б.“ ЕООД и Ю.
Й. Р. договор е потребителски, поради което същият намира своята правна
регламентация в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, с оглед на което
преценката относно действителността на процесните договор за
потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да
се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на
приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите.
В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не
може да се приеме, че процесният договор за потребителски кредит отговаря
изцяло на изискванията, съдържащи се в разпоредбите на чл. 9 – 11 от ЗПК.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се
2
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в Приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
от 49.11 %, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК,
като този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер
обаче не отразява действителния размер на ГПР, тъй като не включва
съществена част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по
договора за поръчителство, сключен с Multitude Bank, което се включва в
общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Съгласно § 1,
т. 1 от ДР на ЗПК, общ разход по кредита за потребителя са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси. В случая
възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на
договора за кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по този
договор.
На следващо място, с цел осигуряване на ефективни средства за защита на
потребителите, когато се изследва въпросът за няколко договора, сключени
със свързани лица и между свързани лица, е необходимо съдът да изследва
релациите в отделните договори не като отделни правоотношения,
независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност.
Следователно при множество правоотношения, когато същите са със свързани
лица или между такива лица, трябва на отделните правоотношения да се гледа
като на едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната
защита на потребителя при проверката от страна на съда за спазване на
императивните правила на закона и добрите нрави. В случая от извършена
служебна справка в Търговския регистър се установява, че „Мултитюд“ АГ
/Швейцария/, правоприемник на „Мултитюд“ ПЛС /Малта/, е едноличен
собственик на капитала на „Ф. Б.“ ЕООД.
3
И не на последно място, въпреки, че всеки един от процесните договори –
и този за кредит, и този за поръчителство формално представляват
самостоятелни договори, двете сделки следва да се разглеждат като едно цяло
съглашение.
Така, въз основа на ангажираните доказателства и наличните данни за
хипотезата на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение
по договора за поръчителство представлява разход по договора за кредит,
който е следвало да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите, като индикатор за общото оскъпяване на кредита – аргумент от чл.
19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на § 1, т.
1 ДР ЗПК, според която общ разход по кредита за потребителя са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Съобразно
императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на
Министерски съвет на Република България. Клаузите в договор, надвишаващи
определените по ал. 4 размери, са нищожни – аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК. В
настоящия случай сумата по договора за кредит е в размер на 1 500.00 лева,
като само възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на
1 470.00 лева, представлява 98 % от сумата по кредита, без да се включват
останалите суми, формиращи ГПР. Ето защо, следва да се направи извод, че
след като се прибави възнаграждението по договора за гаранция, ГПР по
договора за заем далеч надхвърля максимално допустимия размер. Така
уговореното възнаграждение има характер на скрита възнаградителна лихва,
която не е включена в оскъпяването на ползваната сума и която води до
нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Това, от своя
страна, обуславя нищожност на уговорката за плащане на това
възнаграждение /аргумент от чл. 19, ал. 5 ЗПК/ и липса на основание за
дължимост на това вземане.
С оглед гореизложеното, макар формално договорът за потребителски
кредит да покрива изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните в него
параметри не кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя.
Тази част от сделката е особено съществена за интересите на потребителите,
тъй като целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е
чрез императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
4
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителния
размер на ГПР в договора, кредиторът е нарушил изискванията на закона и не
може да се ползва от сключена сделка.
Предвид гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл. 26, ал.
1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване недействителността на договора за
потребителски кредит е основателен и следва да бъде уважен.
Поради установената недействителността на договора, на основание чл.
23 от ЗПК ищцата е дължала само чистата стойност на предоставения
финансов ресурс.
С оглед извода за основателност на обуславящия иск, частично
основателен се явява и искът за осъждането на ответника, който следва да
заплати на ищцата сумата от 589.14 лева, представляваща разликата между
предоставения финансов ресурс и възстановената сума, тъй като същата е
платена без основание – въз основа на нищожна сделка. Искът следва да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 609.14 лева, доколкото
по делото са представени доказателства за общо внесена от ищцата сума в
размер от 2 089.14 лева.
По разноските:
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът
следва да заплати на ищцата сторените от същата разноски за държавна такса
в размер от 119.74 лева съразмерно с уважената част от исковете.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ответникът следва да заплати на адв. Д. Г.
адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство,
което съдът определя в размер на 550.00 лева.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в размер 9.85 лева при юрисконсултско
възнаграждение от 300.00 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА за недействителен договор за предоставяне на
потребителски кредит № 1354760/30.5.2024 г., сключен между „Ф. Б.“ ЕООД и
Ю. Й. Р. по предявения от Ю. Й. Р., ЕГН ********** срещу „Ф. Б.“ ЕООД,
ЕИК ********* иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Ю. Й. Р., ЕГН
**********, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, сумата от 589.14 /петстотин
5
осемдесет и девет лева и четиринадесет ст./ лева, платена без основание, като
отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер от 609.14 лева.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Ю. Й. Р., ЕГН
**********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 119.74 /сто и
деветнадесет лева и седемдесет и четири ст./ лева – разноски в
производството.
ОСЪЖДА „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на адв. Д. Г. сумата
от 550.00 /петстотин и петдесет/ лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА Ю. Й. Р., ЕГН ********** да заплати на „Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 9.85 /девет лева и
осемдесет и пет ст./ лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване на преписи от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6