Решение по НАХД №7059/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3430
Дата: 17 юли 2023 г.
Съдия: Петя Николова Топалова
Дело: 20231110207059
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3430
гр. София, 17.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110207059 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от В. Д. П. против наказателно постановление
№42-0006297/27.04.2023 г. на директор на РД "Автомобилна
администрация"гр.София, с което на основание чл. чл. 93в ал. 11 ЗАвП му е
наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 34 § 3 б. "б"
Регламент (ЕС) №165/2014
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
АУАН и НП, тъй като липсва описание на нарушението, на обстоятелствата
при което е извършено; никъде в АУАН и НП кои точно периоди подлежат на
вписване, не става ясно дали въобще на процесната дата е извършен превоз;
липсва посочена дата на нарушението, липсва място на извършване на
нарушението. Предлага на съда да отмени НП. Алтернативно прави искане за
прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
1
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна установили при
проверка на водач - жалбоподателят В. Д. П. на дата 23.03.2023 г. около
15:59:18 часа на автомагистрала Струма, 7-ми километър 1-ви тунел в посока
гр. Перник управлява МПС МАН ТГХ с peг. №КН7289ВС от кат. N3 с
прикачено към него ремарке ФГМ19 с peг. №Е 4444 ЕЕ от кат. 04, като
извършва международни превози на товари с лиценз по маршрут Германия –
България.
При проверката контролните органи установили, че за периода от 15:59
часа UTC време на дата 16.03.2023 г. до 15:21 часа UTC време на дата
17.03.2023 г. в резултат на отсъствие от превозното средство, не е бил в
състояние да използва контролния уред, водачът не е въвел с използването на
функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване
/дигитален тахограф/, необходимите данни, посочени в чл. 34 параграф 5 б.
"б", подточки ii, iii, iv от Регламент № 165/2014 г. на /ЕО/ в картата на водача.
Нарушението е установено от направена разпечатка от картата на
водача за дата 23.03.2023 г.
Свидетелят Г. Гоцов Димитров заемащ длъжността инспектор към РД
"Автомобилна админстрация" – София съставил на жалбоподеля и му връчил
надлежно връчил АУАН №463/23.03.2023 г.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.

Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. АУАН е издаден от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия и в присъствието на един свидетел-очевидец на
нарушението.
При съставянето на акта за установяване на административно
2
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени
изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и
чл. 57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с
участието на свидетел, предявяване на АУАН, както и сроковете за това.
Посоченото нарушение се установява по безспорен начин от
свидетелските показания на Г. Гоцов Димитров и събраните писмени
доказателства, вкл. разпечатка от тахограф /л......от делото/.
Неоснователни са възраженията за липса на описание на нарушението
– на жалбоподателя е вменно нарушение по смисъла на чл. 34 § 3 б. "б"
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТАот 4 февруари 2014 година: „Когато в резултат на отсъствие от
превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който
превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква
б), подточки ii), iii) и iv) се вписват в картата на водача, като се използва
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако
превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.”, като по този начин
става ясно в отговор на възраженията в жалбата кои периоди подлежат на
вписване.
Посочена е както дата на установяване на нарушението - 23.03.2023 г.
Посочена е и дата неговото извършване – за периода от 15:59 часа
UTC време на дата 16.03.2023 г. до 15:21 часа UTC време на дата 17.03.2023
г.
Що се отнася до възражението, че липсва място на извършване на
нарушението, в случая се касае за бездействие на водача. Същият не е въвел
по какъвто и да е начин каквито и да са данни – какви дейности е извършвал
или не е извършвал за посочения в АУАН и НП период от 15:59 часа UTC
време на дата 16.03.2023 г. до 15:21 часа UTC време на дата 17.03.2023 г. В
тахографа, с който е оборудвано МПС-во управлявано от жалбоподателя не се
съдържа каквато и да било информация за това, с каква дейност /"друга
работа", "време на разположение" или "почивки по време на работа или
почивки"/ е бил ангажиран жалбоподателя за времето от от 15:59 часа UTC
време на дата 16.03.2023 г. до 15:21 часа UTC време на дата 17.03.2023 г.
В тази връзка, няма как контролните и наказващият орган, а още по-
малко съдът да гадаят каква е конкретната дейност, осъществявана от
3
жалбоподателя в този период, а и не се съдържа законово изискване те да
установяват това обстоятелство, той като това е преодоствано като
задължение само и единствено на водача. Единствената възможна причина за
липса на данни в картата на водача за процесния период, е липсата на ръчни
записи, въведени от водача чрез приспособлението за ръчно въвеждане на
данни, осигурено за тахографа, което му е вменено като задължение с
обсъжданата правна норма.
Безспорно от обективна страна жалбоподателят е извършил нарушенито
квалифицирано правилно по чл. 34 § 3 б. "б" от Регламент /ЕС/ №165/2014 г.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като той
като професионален водач на ППС е бил длъжен и е знаел за забраната да не
го допуска, но го е извършил.
Съдът счита, че административно наказващия орган правилно е
определил както субекта, който следва да понесе административно
наказателната отговорност, така и вида и размера на наказанието. Тъй като за
това нарушение административното наказание е фиксирано, съдът няма
законово правомощие да го намалява.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото конкретното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93 т. 9 НК, приложим на основание чл. 11
ЗАНН. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално,
на просто извършване, поради и което за неговата съставомерност не се
изисква да бъдат настъпили вредни последици. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че иизвършшеното от
жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.
Става въпрос за защита на обществени отношеия, касаещи дейност, строго
регламентирана с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата,
превоза на пътници и контрола при осъществяването на превозите.
В тази връзка, наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като правилно – законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
4

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №42-0006297/27.04.2023 г.
на директор на РД "Автомобилна администрация"гр.София, с което на В. Д.
П., на основание чл. чл. 93в ал. 11 ЗАвП му е наложена глоба в размер на 500
лв. за нарушение на чл. 34 § 3 б. "б" Регламент (ЕС) №165/2014 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от В. Д. П. против наказателно постановление
№42-0006297/27.04.2023 г. на директор на РД "Автомобилна
администрация"гр.София, с което на основание чл. чл. 93в ал. 11 ЗАвП му е
наложена глоба в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 34 § 3 б. "б"
Регламент (ЕС) №165/2014
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на
АУАН и НП, тъй като липсва описание на нарушението, на обстоятелствата
при което е извършено; никъде в АУАН и НП кои точно периоди подлежат на
вписване, не става ясно дали въобще на процесната дата е извършен превоз;
липсва посочена дата на нарушението, липсва място на извършване на
нарушението. Предлага на съда да отмени НП. Алтернативно прави искане за
прилагане на разпоредбата на чл.28 ЗАНН.
Редовно призован, жалбоподателят не се явява и не изпраща
представител.
Въззиваемата страна редовно призована, не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

По делото е установена следната фактическа обстановка:

Контролните органи на въззиваемата страна установили при
проверка на водач - жалбоподателят В. Д. П. на дата 23.03.2023 г. около
15:59:18 часа на автомагистрала Струма, 7-ми километър 1-ви тунел в посока
гр. Перник управлява МПС МАН ТГХ с peг. №КН7289ВС от кат. N3 с
прикачено към него ремарке ФГМ19 с peг. №Е 4444 ЕЕ от кат. 04, като
извършва международни превози на товари с лиценз по маршрут Германия –
България.
При проверката контролните органи установили, че за периода от 15:59
часа UTC време на дата 16.03.2023 г. до 15:21 часа UTC време на дата
17.03.2023 г. в резултат на отсъствие от превозното средство, не е бил в
състояние да използва контролния уред, водачът не е въвел с използването на
функцията за ръчно въвеждане, осигурена от записващото оборудване
/дигитален тахограф/, необходимите данни, посочени в чл. 34 параграф 5 б.
"б", подточки ii, iii, iv от Регламент № 165/2014 г. на /ЕО/ в картата на водача.
Нарушението е установено от направена разпечатка от картата на
водача за дата 23.03.2023 г.
Свидетелят Г. Гоцов Димитров заемащ длъжността инспектор към РД
1
"Автомобилна админстрация" – София съставил на жалбоподеля и му връчил
надлежно връчил АУАН №463/23.03.2023 г.
На база на така съставения АУАН е издадено процесното наказателно
постановление.

Въз основа на горното, съдът прави следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. АУАН е издаден от компетентен орган в кръга на
неговите правомощия и в присъствието на един свидетел-очевидец на
нарушението.
При съставянето на акта за установяване на административно
нарушение и при издаването на наказателното постановление са спазени
изискванията за форма и съдържание, регламентирани съответно в чл. 42 и
чл. 57 ал. 1 ЗАНН, както и специфичните процедурни правила, свързани с
участието на свидетел, предявяване на АУАН, както и сроковете за това.
Посоченото нарушение се установява по безспорен начин от
свидетелските показания на Г. Гоцов Димитров и събраните писмени
доказателства, вкл. разпечатка от тахограф /л......от делото/.
Неоснователни са възраженията за липса на описание на нарушението
– на жалбоподателя е вменно нарушение по смисъла на чл. 34 § 3 б. "б"
РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 165/2014 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА
СЪВЕТАот 4 февруари 2014 година: „Когато в резултат на отсъствие от
превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който
превозното средство е оборудвано, периодите, посочени в параграф 5, буква
б), подточки ii), iii) и iv) се вписват в картата на водача, като се използва
приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако
превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.”, като по този начин
става ясно в отговор на възраженията в жалбата кои периоди подлежат на
вписване.
Посочена е както дата на установяване на нарушението - 23.03.2023 г.
Посочена е и дата неговото извършване – за периода от 15:59 часа
UTC време на дата 16.03.2023 г. до 15:21 часа UTC време на дата 17.03.2023
г.
Що се отнася до възражението, че липсва място на извършване на
нарушението, в случая се касае за бездействие на водача. Същият не е въвел
по какъвто и да е начин каквито и да са данни – какви дейности е извършвал
или не е извършвал за посочения в АУАН и НП период от 15:59 часа UTC
2
време на дата 16.03.2023 г. до 15:21 часа UTC време на дата 17.03.2023 г. В
тахографа, с който е оборудвано МПС-во управлявано от жалбоподателя не се
съдържа каквато и да било информация за това, с каква дейност /"друга
работа", "време на разположение" или "почивки по време на работа или
почивки"/ е бил ангажиран жалбоподателя за времето от от 15:59 часа UTC
време на дата 16.03.2023 г. до 15:21 часа UTC време на дата 17.03.2023 г.
В тази връзка, няма как контролните и наказващият орган, а още по-
малко съдът да гадаят каква е конкретната дейност, осъществявана от
жалбоподателя в този период, а и не се съдържа законово изискване те да
установяват това обстоятелство, той като това е преодоствано като
задължение само и единствено на водача. Единствената възможна причина за
липса на данни в картата на водача за процесния период, е липсата на ръчни
записи, въведени от водача чрез приспособлението за ръчно въвеждане на
данни, осигурено за тахографа, което му е вменено като задължение с
обсъжданата правна норма.
Безспорно от обективна страна жалбоподателят е извършил нарушенито
квалифицирано правилно по чл. 34 § 3 б. "б" от Регламент /ЕС/ №165/2014 г.
Нарушението е извършено от жалбоподателя умишлено, тъй като той
като професионален водач на ППС е бил длъжен и е знаел за забраната да не
го допуска, но го е извършил.
Съдът счита, че административно наказващия орган правилно е
определил както субекта, който следва да понесе административно
наказателната отговорност, така и вида и размера на наказанието. Тъй като за
това нарушение административното наказание е фиксирано, съдът няма
законово правомощие да го намалява.
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото конкретното
нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната
дефиниция съдържаща се в чл. 93 т. 9 НК, приложим на основание чл. 11
ЗАНН. Нарушението, за което е санкциониран жалбоподателят е формално,
на просто извършване, поради и което за неговата съставомерност не се
изисква да бъдат настъпили вредни последици. Не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства,
въз основа на които да бъде направен извода, че иизвършшеното от
жалбоподателя нарушение, разкрива по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случай на нарушения от този вид.
Става въпрос за защита на обществени отношеия, касаещи дейност, строго
регламентирана с цел осигуряване безопасността на движението по пътищата,
превоза на пътници и контрола при осъществяването на превозите.
В тази връзка, наказателното постановление следва да бъде потвърдено
като правилно – законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът

3