№ 740
гр. София, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Мирослава Тодорова
Членове:Христинка Колева
Иво Юр. Хинов
при участието на секретаря Нели Н. Драндарова Гаврилова
в присъствието на прокурора С. П. П.
като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251100605825 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 334 във вр. с чл. 338 НПК.
То е образувано въз основа на въззивна жалба от адв. А. В., защитник на подс. Й. С.
М., подсъдим по н.о.х.д. № 14 343/24 по описа на СРС, 110 състав, против Присъда №
375/18.06.2025 г., с която подс. М. е бил признат за виновен за това, че на 24.10.2022 г. в гр.
София, ж.к. Лагера, ул. ********, от магазин „Интерфут 08“ ООД, като непълнолетен, но
можещ да разбира свойството и значението на извършеното, е отнел чужди движими вещи –
сумата от 2 980 лв, собственост на „Интерфут 08“ ООД, от владението на управителя на това
дружество, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, което
представлява престъпление по чл. 194 ал. 1 във вр. с чл. 63 ал. 1 т. 3 НК, като на основание
чл. 54 ал. 1 НК му е наложено наказание от 1 (една) година "лишаване от свобода", което на
основание чл. 69 ал. 1 във вр. с чл. 66 ал. 1 НК е условно отложено за срок от 2 (две) години.
Също така е осъден да заплати направените по делото разноски.
Против тази присъда е подадена въззивна жалба от служебния защитник на подс. М.
– адв. А. В., в която посочва, че тази присъда е неправилна, доколкото е неправилна
правната квалификация; не е разкрита обективната истина; не е взето решение по вътрешно
убеждение; липсва обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото; наказанието е явно несправедливо; не е установено по категоричен начин
авторството на деянието. Предлага да се отмени осъдителната присъда и подс. М. да бъде
1
обявен за невинен. След като защитата е уведомена за изготвените мотиви, не ги допълва и
не ги конкретизира.
СРП не е подал възражение.
В съдебно заседание СГП посочва, че жалбата не е основателна и
първоинстанционната присъда следва да се одобри.
Адв. В., защитник на подс. М., посочва, че наложеното наказание е явно
несправедливо. Също така липсват категорични доказателства за авторството на деянието.
Моли да бъде оправдан.
Подс. М. моли за по-леко наказание.
Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и
взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства,
установи следното:
Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място
отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също
така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на
първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в
тази насока.
Относно доводите в жалбата. Тя, както е посочено по-горе, е бланкетна. При все това
тя е допълнена от адв. В. в съдебно заседание, която акцентира на два основни момента –
няма достатъчно убедителни доказателства за авторството на деянието и явната
несправедливост на наказанието. Именно на тях въззивният съд следва да обърне особено
внимание, извън служебното си задължение за цялостна и всеобхватна проверка на всички
аспекти на законосъобразността на обжалвания акт.
При извършената пълна и самостоятелна проверка на събраните доказателства,
въззивният съд приема, че следва напълно да възприеме фактическите изводи на първата
инстанция.
Несъмнено и безспорно е установено, че на 24.10.2022 г. подс. Й. М. се намирал в гр.
София, ж.к. Лагера, ул. Смолянска, като влязъл в намиращия се там магазин за хранителни
стоки, стопанисван от „Интерфут 08“ ООД. Доколкото било в края на работното време, към
16,20 ч, не бил забелязан от двете служителки в магазина – св. П.И. и св. Е.С., които били
ангажирани с отчета на касата. Без да бъде видян от тях, той влязъл в складовото
помещение. Насочил се към намиращото се там бюро, като от чекмеджето му взел
намиращата се там парична сума от 2 980 лв, държана от св. С.Д., управител на магазина
(който в този момент не се намирал там). След това взел една бутилка бира и тръгнал да
излиза от склада – като в този момент бил видян от св. С., която го запитала какво търси в
склада. Подс. М. оставил бирата и излязъл от магазина, след което побягнал. Св. С. влязла в
склада, видяла отвореното и празно чекмедже, върнала се обратно, подгонила подс. М., но
не успяла да го настигне. Той задържал тази парична сума за себе си.
Тази фактическа обстановка правилно е установена от първата инстанция, въз основа
на показанията на св. И., св. Д., св. С., видеозаписа на охранителната камера, техническата и
дактилоскопната експертиза. Не е налице каквото и да е противоречие между
доказателствата.
Доводите на защитата, че не е установено авторството на деянието, не са
2
основателни, предвид обстоятелството, че обвиняемият е бил разпознат от двете свидетелки,
видели как излиза от складовото помещение и самият той е бил заснет от охранителните
камери, видно от техническата експертиза. Следователно е несъмнено, че той е авторът на
деянието.
В рамките на служебната проверка на законосъобразността на присъдата, съдът
приема, че несъмнено са установени и обстоятелствата от субективна страна, което е
особено наложително, доколкото подс. М. към този момент е бил на 14 години и 1 месец.
Първата инстанция подробно е обсъдила семейното му положение, социалната
занемареност, непосещаването на училище, ангажираността му в многобройни
противоправни деяния, за част от които е бил санкциониран, вкл. по наказателноправен ред.
Поради което напълно обосновано е приела, че подсъдимият, макар и непълнолетен, все пак
е можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Той е психично здрав, като процесното деяние е елемент от цялостната му дейност по
противозаконно обогатяване. То е целенасочено, продукт на усещането за ненаказуемост,
като не е проява на увлечение и лекомислие. Изводите в този смисъл, достигнати от
комплексната съдебно психологична и психиатрична експертиза, са напълно подкрепени от
данните, свързани с неговата предходна и последваща престъпна дейност.
Така по н.о.х.д. № 11 901/23 на СРС той е осъден за грабеж, извършен на 04.06.2023
г. (по което дело му е била взета и мярка за неотклонение "задържане под стража"). По
н.о.х.д. № 15390/23 г на СРС отново е осъден за грабеж от 15.09.2023 г., като отново му е
била взета мярка за неотклонение "задържане под стража". По н.о.х.д. № 17 515/23 на СРС е
осъден за друг грабеж от 05.05.2023 г. По н.о.х.д. № 4241/24 на СРС е осъден отново за
грабеж от 15.12.2023 г.
При това положение въззивният съд напълно възприема извода на първата
инстанция, че не се касае за случай на увлечение или лекомислие.
От правна страна също така въззивният съд напълно възприема доводите на първата
инстанция. Несъмнено е налице кражба по чл. 194 ал. 1 НК, доколкото подс. М. е отнел
сумата от 2980 лв, от владението на св. Д., собственост на „Интерфут 08“ ООД, като е взел
тази сума от чекмеджето на бюрото в складовото помещение на магазина, без негово знание
и съгласие или това на негоите подчинени, служителките в магазина. По този начин е я
отнел. За това отнемане не е имало правно основание. От субективна страна той е съзнавал,
че отнема паричната сума, без знанието и съгласието на владелеца , както и че това е
противоправно. Независимо от своето непълнолетие той е съзнавал и обществената
опасност на деянието и на последиците му. Не е действал в състояние на увлечение или
лекомислие.
Относно наказанието. Тук защитата излага по-подробни доводи, като твърди, че това
наказание е явно несправедливо. Счита, че това наказание е толкова тежко не заради самото
него, което е извършено докато подсъдимият е бил малко над 14 години, а заради
последващите деяния. Счита, че е следвало да се определи наказание при условията на чл. 55
НК.
Въззивният съд не може да се съгласи. Правилно СРС е приложил нормата на чл. 63
ал. 1 т. 3 НК, която предвижда съществена редукция на наказанието. Правилно е отчел
високата степен на обществена опасност на дееца, доколкото се касае за деяние,
осъществено в резултат на трайно установени навици за нарушаване на законоустановения
ред. Доколкото целта на наказанието за непълнолетните е поправяне и превъзпитание на
дееца и подготовката му за общественополезен труд, то от значение е и неговото поведение
след инкриминираното деяние – а то се характеризира с поредица от грабежи над деца, за
3
които е бил трикратно осъждан. Следователно правилно СРС не е приложил чл. 55 НК и
правилно е определил наказание над законовия минимум. При все това следва да се
отбележи, че СРС не е установил нито едно смекчаващо отговорността обстоятелство, а само
оттегчаващи – и при все това е определил наказание значително под средния размер.
Липсата на съответен протест не прави възможно увеличението на това наказание.
Поради тези мотиви въззивният съд счете, че следва да потвърди обжалваната
присъда като правилна и законосъобразна.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 375/18.06.2025 г. по н.о.х.д. № 14 343/24 по описа на
СРС, 110 състав.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4