Решение по КНАХД №408/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Р. С. Т. с постоянен адрес в гр. Горна Оряховица, срещу Решение № 142/01.07.2025г., постановено по АНД № 1017/2021г. по описа на Районен съд гр. Ловеч. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на потвърденият с посоченото съдебно решение Електронен фиш серия К, № 5343852. Излагат се доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при издаване на електронния фиш, че същият е издаден при неизяснена фактическа обстановка, както и че са изтекли давностните срокове по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН и чл. 80 от НК.

В съдебно заседание касационният жалбоподател Р. С. Т., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него процесуалният представител адв. А. Д. от ВТАК. Съдът е предоставил възможност на касатора да представи писмена защита в 7-дневен срок от проведеното открито съдебно заседание, но такава не е постъпила в съда.

За ответникът по делото - ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява представител.

Окръжна прокуратура гр. Ловеч, редовно уведомена, не изпраща представител.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Ловеч е образувано по Жалба, подадена от Р. С. Т. срещу Електронен фиш серия К, № 5343852, издаден от ОДМВР гр. Ловеч, с който на Т. на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 650.00 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административнонаказателната отговорност на Р. С. Т. е била ангажирана за това, че на 13.10.2021г. в 13:11 часа, в обл. Ловеч, на първокласен път I-4, км. 38+100, землището на с. Голец, с АТСС CORDON – М2, насочено в посока гр. Варна, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за извън населено място 90 км/час и приспаднат толеранс от 3%, с МПС „Шкода Суперб“, вид лек автомобил с рег. № [рег. номер], е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № MD1195. В Електронният фиш е отразено, че установената скорост на автомобила е била 146 км/час, след приспадане на толеранс от 3%, а превишението на максимално разрешената скорост е с 56 км/час. На основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП на Р. С. Т., в качеството на собственик на автомобила, е наложена глоба в размер 650.00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Електронен фиш серия К, № 5343852 е връчен лично на нарушителя на 22.10.2021 година.

С обжалваното Решение № 142/01.07.2025г., постановено по АНД № 1017/2021г. по описа на Районен съд гр. Ловеч е потвърден Електронен фиш серия К, № 5343852, издаден от ОДМВР гр. Ловеч като законосъобразен, като за да достигне до този извод за законосъобразност на ЕФ, първоинстанционният съд е направил анализ на представените към преписката писмени доказателства, като е изложил подробни мотиви, които се споделят и от настоящият касационен състав, поради което и не следва да се преповтарят с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд е приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав е стигнал до законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити, нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното нарушение наказващият орган основателно е ангажирал административнонаказателната отговорност на Р. С. Т., като собственик на автомобила, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона размер.

Първоинстанционният съд е изложил и подробни съображения относно възможността за установяване и заснемане на нарушения по ЗДвП с мобилно техническо средство предвид измененията в ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от 13.03.2015г./ и издаването на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Обсъдено е и спазването на изискванията относно съставянето на протокол, удостоверяващ използването на мобилното техническо средство.

Съгласно чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр. 2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая, с оглед формата и вложеното съдържание то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна страна.

Съгласно §6, т. 65 /Нова – ДВ, бр. 19 от 2015г ./ от ДР на ЗДвП, „автоматизирани технически средства и системи“ /АТСС/ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Използването на заснемащи технически средства е позволено /чл. 165, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, в относимата редакция/, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност /изключващо намесата на субективен фактор/.

Съгласно разпоредбата на чл. 165, ал. 3 от ЗДвП /обн. ДВ бр. 19 от 2015г./ условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На база цитираният законов текст е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. от Министъра на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл. 2 от Наредбата е направено разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл. 3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Настъпилата законодателна промяна в чл. 189 от ЗДвП /обн., ДВ, бр. 19 от 2015г./ и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр. 36 от 19.05.2015г./, които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилна техническа система е допустимо. Предвид изложеното съдът намира направеното възражение в този смисъл с касационната жалба за неоснователно.

Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. От наказващият орган са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство – мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало първоначална и последваща техническа проверка.

Правната квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, съдържащ забраната за водачите на пътни превозни средства /ППС/ при избиране на скоростта на движение да превишават конкретно посочени в закона стойности в зависимост от категорията на ППС, като същата е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.

По отношение на авторството на административното нарушение, в разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е предвидена специална процедура за възразяване с представяне на писмена декларация с данни за действителния нарушител. Тази правна възможност изрично е отбелязана и в ЕФ. В чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в относимата към случаят редакция изрично е предвидено, че при несъгласие на санкционирания собственик на автомобила и ако последният е бил управляван от друго лице, собственикът следва да подаде писмена декларация в съответното ОДМВР, в която да посочи лицето, извършило нарушението и към която задължително да приложи копие на свидетелството за управление на МПС на това лице, посочено като водач. Видно от доказателствата по делото собственикът на лекия автомобил, с който е извършено нарушението - Р. С. Т. не е направил възражение по смисъла на чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, поради което правилно е санкциониран за извършеното нарушение.

Спазено е и изискването за изготвяне на Протокол за използването на мобилното АТСС, в съответствие с чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, видно от приложените и приети по делото за доказателства: снимка на разположението на АТСС /л. 15 от делото на РС/ и Протокол за използване на АТСС с peг. № 906р-8251/14.10.2021г. /л. 14 от делото на РС/, които по безспорен начин потвърждават извършването на последното. Видно от приложената снимка скоростта на движение на лекия автомобил „Шкода Суперб“ с рег. № [рег. номер], собственост на касатора Р. С. Т., се е движил със скорост от 151 км/час, но в интерес на нарушителя са приспаднати 3% от тази скорост и е прието, че автомобилът се е движил със скорост от 146 км/час.

Обжалваният Електронен фиш е издаден на 13.10.2021г. и връчен на адресата Р. С. Т. на 22.10.2021г. с разписка, удостоверено с неговия подпис, с което е изпълнена процедурата по връчване, съгласно изискванията на чл. 189, ал. 5 от ЗдвП. Съобразно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им.

При преценка законосъобразността на ЕФ, настоящият състав намира решението на Районен съд гр. Ловеч за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до самостоятелна отмяна само на това основание. Видно от събраните по делото доказателства не е налице неизяснена фактическа обстановка при издаване на ЕФ, както се твърди в касационната жалба. Напротив събрани са достатъчно доказателства както за извършеното нарушение на скоростта, за собственика на заснетото МПС и за обстоятелството, че АТСС е от одобрен вид, преминало изискуемите предварителни проверки.

При постановяване на решението си въззивният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. Доказателствата са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни.

Правилни са и аргументите, изложени в обжалваното решение, че не е изтекъл давностният срок по чл. 82, ал. 1, б. „а“ от ЗАНН и чл. 80 от НК, за да бъде изключено административнонаказателното преследване на касатора, каквото възражение се прави и с касационната жалба. Давността е била прекъсвана с всяко едно действие, предприето от наказващият административен орган, а именно действия по самото издаване на електронния фиш, връчването му и други. Не е изтекла и абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК, а именно четири години и половина от извършване на нарушението. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира и това възражение на касатора за неоснователно.

Нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Правната норма сочи точно реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

По естеството си електронния фиш, е с различна правна природа от АУАН и НП. Този извод се подкрепя и от факта, че сред реквизитите на ЕФ не са налице фигурата на съставителя и длъжността му и/или на административнонаказващия орган - в закона изрично се сочи само посочването на „териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението”, и не е предвиден подпис на длъжностно лице и печат, за разлика от изискванията спрямо АУАН и НП по чл. 42, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН и по чл. 57, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид изложеното настоящият касационен състав приема, че издаването на Електронен фиш серия К, № 5343852 е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ данни. При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения от вида на съществените. За извършеното нарушение на транспортното законодателство, правилно и законосъобразно касаторът е бил санкциониран с налагане на административно наказание глоба в размер на 650,00 лева, в съответствие на констатираното превишение на скоростта за движение и на нормативно предвидения в чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП вид и размер на наказанието глоба. В този смисъл, наложеното наказание е съобразено е с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвиденият от закона вид и размер, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл. 12 от ЗАНН.

С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а обжалваното Решение № 142/01.07.2025г., постановено по АНД № 1017/2021г. по описа на Районен съд гр. Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 142/01.07.2025г., постановено по АНД № 1017/2021г. по описа на Районен съд гр. Ловеч.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.