О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№ 29.05.2020 г. Гр.
Стара Загора
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ състав
На 29 май 2020 г.
В закрито заседание в следния състав:
Председател: ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЕМИЛИЯ ЕНЧЕВА
гр. дело № 648 по описа за 2020
година.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Постъпила е искова молба от К.М.П.,
Н.Н.П. и П.Н.П., в която твърдят, че на 14.01.2020 г. им било връчено съобщение
за постъпило от ответника „ЗАРИ – АГРО“ ЕООД възражение по чл. 414 от ГПК срещу
издадената по ч.гр.д. № 6251/2019 г. по описа на PC - Стара Загора Заповед №
3229 от 28.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Във връзка с постъпилото
възражение, за кредитора по заповедното производство възникнало задължението да
установи с иска по чл. 422 ГПК вземането си по отношение на длъжника, което
било процесуално правното основание за образуване на настоящото исково
производство.
Поради факта, че ответникът
отричал дължимостта на посочените в заповедта за изпълнение вземания ищецът бил
длъжен да установи от какво произтича вземането и какъв е неговият размер.
Твърдят, че на 07.09.2014 г. П.Н.П.,
в качеството на наемодател сключил от името и със съгласието на баща си Неделчо
П. с ответното дружество "Зари - Агро" ЕООД, в качеството му на
наемател договор за наем на земеделски земи, находящи се в с. Самуилово. Нивите
били следните:
1. Поземлен имот № 056008 с
площ от 14,000 дка, находящ се в с. Самуилово, в местността Балаклийска
долчина, с начин на трайно ползване НИВА;
2. Поземлен имот № 061003 с
площ от 20,000 дка, находящ се в с. Самуилово, в местността Балаклийска
долчина, с начин на трайно ползване НИВА;
3. 1/2 ид.ч. от Поземлен имот №
045018 целият с площ от 5,000 дка, находящ се в с. Самуилово, в местността Коруклуците,
с начин на трайно ползване НИВА.
Общата площ на отдадените под
наем имоти бил 36,500 дка.
Сключеният договор за наем
започвал действието си от стопанската 2015 г. — 2016 г. и се подновявал всяка
следваща стопанска година. В точка 2 от раздел „Срок на договора“ било записано
следното: ,Договорът се счита за продължен за още една година, ако никоя от
страните не отправи предложение за прекратяване три месеца преди изтичане на
стопанската година. Това условие важи за стопанските 2015/2016, 2016/2017,
2017/2018, 2018/2019 години“. Именно на това основание договорът се подновявал
до края на 2019 г. и имотите се ползвали от наемателя. Следователно дори и да
не било имало друг писмен договор за наем между страните, то за периода от 2017
г. до 2019 г. бил налице неформален такъв, поради факта, че наемателят
продължил под една или друга форма (лично или чрез пренаемане) да ползва
наетите имоти.
Съгласно точка 9 от договора
наемателят дължал наемно плащане, което ще се извършва от 15.08. до 15.09. на
съответната стопанска година. През първите две години от действието на договора
(стопанската 2015/2016 г. и 2016/2017 г.) наемателят заплатил на наемодателя
наем в размер на 120 кг. на дка по 0,28 лв./кг. След това спрял да плаща наем
за ползваните от него имоти и към настоящия момент такъв наем не бил заплатен
за последните две стопански години.
Към датата на образуване на
заповедното производство дължимите от наемателя суми били, както следва:
- За стопанската 2017 - 2018 г.
се дължал наем за 36,500 дка х 120 кг./дка х 0,28 лв./кг. = 1226,40 лв.
- За стопанската 2018 - 2019 г.
се дължал наем за 36,500 дка х 120 кг./дка х 0,28 лв./кг. = 1226,40 лв.
Процесните имоти били
собственост на Неделчо Нейков П. - наследодател на ищците (съпруг на К.П. и
баща на двамата им синове - Н. и П. Петкови). Първите наемни отношения
възникнали между Неделчо П. и ответника "Зари - Агро" ЕООД, още преди
2014 г. По-късно бащата се разболял и с отдаването на земята под наем се
занимавал един от синовете П.П., поради което и последният писмен договор за
наем бил сключен от него. На 06.11.2019 г. Неделчо П. починал и към настоящия
момент по силата на наследствено отношение рентата за изминалите две стопански
години се претендирала от неговите наследници. Правят тези уточнения само в
случай, че ответникът заяви, че няма договор за наем с ищеца П.П., тъй като в
приложеното възражение не бил изложил никакви конкретни твърдения за
недължимост на сумите. В този случай твърдят, че имало неформален договор за
наем между "Зари - Агро" ЕООД и Неделчо П., който продължил и с
неговите наследници.
Поради факта, че дължимото
наемно плащане не било заплатено в срок до 15.09. на съответната година, както
било посочено в договора за наем, то ответното дружество дължало и обезщетение
за забава под формата на законна лихва върху дължимия наем за стопанската 2017
- 2018 г. и 2018 - 2019 г., както следва:
- върху сумата от 1226,40 лв.
за периода от 16.09.2018 г. до 26.11.2019 г. /датата на образуване на
заповедното производство/ - законната лихва била в размер на 148,87 лв.:
- върху сумата от 1226,40 лв.
за периода от 16.09.2019 г. до 26.11.2019 г. /датата на образуване на
заповедното производство/ - законната лихва била в размер на 24,53 лв.
Ответникът дължал и лихва за
забава върху главниците от датата на образуване на заповедното производство за
събиране на дължимите суми до окончателното изплащане на задължението.
Молят съда да признае за
установено, че съществува вземането на К.М.П., ЕГН ********** ***; Н.Н.П., ЕГН **********
*** и П.Н.П., ЕГН ********** *** против „ЗАРИ - АГРО“ ЕООД /с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. Ген. Столетов № 133,
ет. 2, ап. 6, представлявано от управителя Запрян П. Запрянов/ по Заповед №
3229 от 28.11.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 6251/2019 г. по описа на PC - Стара Загора относно сумата
от 1 226,40 лв., представляваща задължение за неплатен годишен наем за
стопанската 2017 - 2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
възлизаща на 148,87 лв. за периода от 16.09.2018 г. до 26.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от образуване на заповедното производство
/26.11.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата.; както и относно сумата
от 1 226,40 лв., представляваща задължение за неплатен годишен наем за
стопанската 2018 - 2019 г., ведно със законната лихва върху главницата
възлизаща на 24,53 лв. за периода от 16.09.2019 г. до 26.11.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от образуване на заповедното производство
/26.11.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата.
Молят съда, на основание чл. 81
във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК да осъди ответника „ЗАРИ - АГРО“ ЕООД с посочени
по-горе данни да заплати на ищците по делото направените в заповедното
производство разноски в пълния им размер от 552,52 лв., представляващи държавна
такса и адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Претендират направените пред
настоящата инстанция разноски.
В
едномесечния срок по чл. 131 от ГПК не е
постъпил писмен отговор от ответника „Зари-агро“ ЕООД.
От изложените в исковата молба
обстоятелства се налага изводът, че предявеният иск е с правно основание чл.
415 във вр. с чл. 422 от ГПК. Този иск е установителен по своя характер и има
за предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора, за което е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 6251/2019 г. по описа на РС Стара Загора съществува. Страните следва да докажат всички
твърдени от тях факти и обстоятелства в исковата молба и отговора. Ищецът
следва да докаже фактите, от които произтича вземането му, а ответникът
възраженията си срещу претендираното вземане.
СЪДЪТ:
ПРИКАНИ
страните към спогодба, като им РАЗЯСНЯВА нейните предимства, както следва: със
спогодбата страните доброволно уреждат спора си и десезират съда, поради което
делото се прекратява; одобрената от съда спогодба не подлежи на обжалване и има
значението на влязло в сила решение, като се ползва със сила на присъдено нещо
и изпълнителна сила; при спогодба се дължи заплащане на държавна такса в
половин размер.
НАПЪТВА
страните към медиация – доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, при която трето лице – медиатор подпомага
спорещите страни да постигнат споразумение.
Спорът може да бъде решен и чрез друг способ за доброволното му уреждане
– извънсъдебна спогодба.
Съдът счита, че следва да
приеме като писмени доказателства приложените към исковата молба и отговора
документи, тъй като същите са допустими, относими и необходими по смисъла на
ГПК.
Ето защо, съдът
О
П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА като писмени
доказателства по делото: Договор за наем на земеделска земя от 07.09.2014 г.; Удостоверение за
наследници от 11.11.2019 г.
НАЗНАЧАВА съдебно
счетоводна експертиза, с вещо лице МИХАИЛ ДИМИТРОВ МИХОВ, което да отговори на
поставените от ищците в исковата молба въпроси.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за
изготвяне на експертизата в размер на 150 лв., които да се изплатят от ищците в
3 дневен срок от получаване на съобщението и в същият срок да представят по
делото банковото бордеро.
УКАЗВА на страните за следващо
съдебно заседание да сочат гласни доказателства.
ПРИЛАГА
ч.гр.д. № 6251/2019 г. по
описа на РС Стара Загора.
ВНАСЯ делото в открито съдебно
заседание и НАСРОЧВА същото за 08.07.2020
г. от 10.15 ч., за която дата да се призоват страните. Вещото лице да се
призове след внасяне на депозит по делото.
ПРЕПИС
от разпореждането да се връчи на страните.
Разпореждането
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: