РЕШЕНИЕ
№ 271
гр. Бургас, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20222120105353 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба (уточнена) на Т. П. С., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. ..., ..., чрез пълномощника адвокат Д. Т.,
съдебен адрес: гр. ...., против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. ..., представлявано от управителя Н..П.., ЗА ПРОГЛАСЯВАНЕ НА
НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 11, ал. 1 от сключения между страните Договор за
потребителски кредит № ...от 01.12.2021г., и за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на
ищцата сумата от 600 лева, получена от ответника за периода от 08.12.2021г. до 18.04.2022г.
без основание, ведно със законна лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата
молба – 22.08.2022 г., до окончателното изплащане. Претендират се и разноски за
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е предоставил на ищцата
сумата от 1 000 лева по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит
№ ....от ....г., с уговорен ГЛП 40.05% и ГПР 49.85%, без в последния да се включват разходи
за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение, като общата дължима сума от
потребителя е 1 165, 43 лева. Посочва се, че в чл. 5 от договора е предвидено задължение за
потребителя в тридневен срок да обезпечи заема с банкова гаранция в размер на цялото
задължение, валидна за период от сключване на договора до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема или да осигури поръчителство
на едно или две физически лица, които следва да отговорят кумулативно на множество
изисквания, подробно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 2 от договора. Съгласно клаузата на чл. 11,
ал. 1 от договора, ако заемателят не предостави посоченото в чл. 5 от договора обезпечение
в тридневния срок след сключването на договора, дължи неустойка на кредитора за
причинени вреди в размер на 869, 57 лева, която се заплаща разсрочено съгласно
погасителния план. Сочи се, че с прибавянето на неустойката крайният размер на дължимата
1
сума по договора възлиза на 2 035, 00 лева. Твърди се, че ищцата е извършила плащания на
вноски по кредита в общ размер на 1 783, 00 лева, с които са погасени изцяло и предсрочно
главницата и договорната лихва, както и неустойката в размер на 600 лева. Излагат се
правни доводи за това, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора е нищожна 1) поради
противоречие със закона – чл. 71 ЗЗД; 2) поради заобикаляне на закона – чл. 11, ал. 1, т. 9 и
т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК; 3) поради противоречие с добрите нрави; 4) поради това, че е
неравноправна и не е индивидуално уговорена. Поддържа се, че сумата от 600 лева, внесена
по кредита за периода от 01.12.2021г. до 18.04.2022г., е получена от ответника при липса на
основание за това.
В законовия едномесечен срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника
чрез пълномощника юрисконсулт П.., която оспорва предявените искове и моли за
отхвърлянето им. Не се оспорва обстоятелство, че между страните е сключен договор за
паричен заем № ...от 01.12.2021г., по силата на който ищцата е получила в заем сумата от
1000 лева. Навеждат се правни доводи против твърденията на ищцата за нищожност на
процесната клауза на чл. 11, ал. 1 от договора на посочените в исковата молба основания.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
26, ал. 1, пр. 1, пр. 2 и пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП, както и осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 34 ЗЗД.
За безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото са обявени обстоятелствата, че
между страните е сключен договор за паричен заем № ....от 01.12.2021г., по силата на който
ищцата е получила от ответното дружество в заем сумата от 1000 лева.
Съгласно клаузата на чл. 5 от договора страните са се споразумели, че в срок до 3 дни
от сключване на договор кредитополучателят се задължава предостави поне едно от
следните обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ
търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение
в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща
договорената главница и лихва или 2. Поръчителство на едно или две физически лица, които
отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният
доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна
заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки
един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за
страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и по други договори за кредит, сключен/и с кредитора.
2.4.Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени със кредитора, по които
е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с
класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения,
съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. 2.6. Да представят служебна бележка от
работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от
тях доход.
Спорната клауза на чл. 11, ал. 1 от договора предвижда, че ако в тридневен срок от
сключването му кредитополучателят не предостави договореното в чл. 5 обезпечение или
представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит,
кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 869, 57 лева.
Съдът намира, не е налице поддържаното с исковата молба основание за нищожност
– противоречие със закона, а именно чл. 71 ЗЗД. Посочената от ищцата разпоредба на чл. 71
ЗЗД предвижда, че изпълнението на срочното задължение може да бъде искано от кредитора
и преди срока, когато длъжникът е станал неплатежоспособен, или със своите действия е
2
намалил дадените на кредитора обезпечения, или не му е дал обещаните обезпечения.
Нормата на чл. 71 ЗЗД предвижда хипотези, при които длъжникът губи преимуществото на
срока, каквото има съгласно диспозитивното правило на чл. 70, ал. 1 ЗЗД. Същата обаче не
може да се квалифицира като императивна законова разпоредба, чието нарушение би
представлявало основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Неоснователни са и наведените с исковата молба доводи за нищожност на клаузата на
чл. 11, ал. 1 от договора поради заобикаляне на закона – чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД вр. чл. 11, ал.
1, т. 9 и т. 10 вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК. Правилото на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК касае лихвения
процент по договора за кредит и няма отношение към спорната клауза за неустойка.
Съгласно чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК при изчисляване на годишния процент на разходите по
кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на
задълженията си по договора за потребителски кредит, а процесната клауза на чл. 11, ал. 1
предвижда именно заплащането на неустойка за неизпълнение на задължението на
потребителя да предостави обезпечение в полза на кредитора, поради което уговорената с
нея неустойка не подлежи на включване в ГПР.
Основателни са съображенията на ищцата, че клаузата на чл. 11 от договора е
нищожна поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е неравноправна и не е
индивидуално уговорена. Предвид размера на уговорената неустойка посочената уговорка
се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави съобразно задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.07.2010 г. по тълк.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, тъй като целта, за която е уговорена, излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и води до неоснователно
обогатяване в полза на кредитора. Освен това съдът намира, че посочената клауза е
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за защита на потребителите, тъй
като е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитора и
потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да
заплати необосновано висока неустойка. По делото не се твърди и не се установява
посочената клауза от договора за потребителски кредит да е индивидуално уговорена,
поради което се явява нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Ето защо предявените
установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП са
основателни и следва да бъдат уважени, като клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за
потребителски кредит № ....от 01.12.2021г. бъде прогласена за нищожна.
По делото са приети неоспорени от ответника писмени доказателства, от които се
установява, че по процесния договор за кредит ищцата е заплатила сумата от общо 1 783, 00
лева. Съобразно договора за кредит и приложения към него погасителен план дължимата от
кредитополучателя крайна сума възлиза на 1 165, 43 лева, от които 1000 лева за главница и
165, 43 лева за лихва. Предвид обявената нищожност на клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора
и липсата на друго поддържано от ответника основание за получаване на сумата над 1 163,
43 лева до получения размер от 1 783 лева, съдът приема, че ответникът е получил от
ищцата без основание сумата от 617, 57 лева. Съобразно принципа на диспозитивното
начало в гражданския процес предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
пр. 1 вр. чл. 34 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен в пълния му предявен
размер от 600 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на процесуалния представител на
ищцата – адвокат Д. Т. Т., от АК – Х.., служебен адрес: гр. ...., сумата от общо 600 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално
представителство на ищцата по предявените искове.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
3
сметка на Районен съд – Бургас сумата от 100 лева, представляваща дължимата държавна
такса в производството по предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП за
НИЩОЖНА клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит № ....от
01.12.2021г., сключен между Т. П. С., ЕГН **********, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК .....
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....,
представлявано от управителя Н..П.., на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 34 ЗЗД да
заплати на Т. П. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. .... сумата от 600
лева, получена без основание, ведно със законна лихва за забава, считано от подаване на
исковата молба на 22.08.2022 г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление: гр.
........, представлявано от управителя Н..П.., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на
адвокат Д. Т. Т. , от АК – Х.., служебен адрес: гр. ...., сумата от общо 600 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД , ЕИК: ...., със седалище и адрес на управление: гр. ....,
представлявано от управителя Н..П.., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати по сметка на
Районен съд – Бургас сумата от 100 лева, представляваща дължима държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4