РЕШЕНИЕ
№ 156
гр. Перник, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20241720200032 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление №23-1158-
003067/08.12.2023г, издадено от С.С.Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в
ОДМВР ПЕРНИК, С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с което на Д. В. К., с
ЕГН **********, адрес гр.. *********, са наложени за следните
административни нарушения, следните наказания както следва:
1. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДВП -глоба в размер на 200 лв
(двеста лева) на основание чл. 179, ал.6, т.2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП);
2. за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДВП- глоба в размер на 20 лв
(двадесет лева) на основание чл. 185 от ЗДвП
Жалбоподателят Д. В. К. чрез доводи, изложени в жалбата, моли НП
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В хода на съдебното
производство не участва лично и не изпраща представител.
Съдът в изпълнение на служебните си задължения е събрал
допълнителни писмени и гласни доказателства по делото, като е приел към
доказателствената съвкупност и допълнително изискани и постъпили
писмени доказателства по делото, а именно:постъпило по делото писмо с рег.
№ 4507/28.02.2024 г. от ОДМВР-Перник, подписано от С.Г. - Началник на
СПП при ОДМВР- Перник, с което уведомяват съда, че ЗППАМ №23-1158-
1
000439/18.11.2023 г. по описа на СПП при ОДМВР-Перник, с която е била
наложена принудителна административна мярка „временно спиране от
движение на МПС“ е издадена от М. В. Л. - младши автоконтрольор в СПП
при ОДМВР-Перник. Сочи се, че принудителната административна мярка е
била наложена на собственика на МПС с рег. № ***** - К.М.Т., по реда на
чл.172, ал.2, т.2 от ЗДвП и е влязла в сила към дата 18.11.2023г, като
екземпляр от ЗППАМ №23-1158- 000439/18.11.2023 г. не е връчен на
собственика на МПС - К.М.Т.. Към писмото са приложени: Копие на ЗППАМ
№23-1158-000439/18.11.2023 г. - 1 лист, и Справка картон на водача Д. В. К.,
съдържаща информация относно наличие/липса на СУМПС и статус на
същото, установени нарушения на ЗДвП, съставени актове за установяване на
административни нарушения, наложени глоби с фиш, издадени наказателни
постановления, заповеди за принудителни административни мерки, присъди
и решения 4 листа. Актосъставителят - М. В. Л., не е бил разпитан по делото,
като въпреки многократните опити да бъде призован, не се е явил, като е бил
призован и разпит свидетелят по акта-В. С. С. - младши автоконтрольор в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, редовно призован, се явява
лично, представя документ за самоличност, който поддържа описаните
констатации в акта и внася допълнителни данни относно установяването на
вменените нарушения.
Въззиваемата страна ОД на МВР Перник, сектор „ПП” – редовно
призована, не изпраща представител. В придружителното писмо е изразено
становище за неоснователност на жалбата и е направено възражение за
прекомерност на претендираните разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество
последната е основателна.
От фактическа страна:
На 18.11.2023 г. в 10:20 часа, полицейските служители- М. В. Л. и В.
С. С. - младши автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-
Перник, били на работа на територията на град Перник, като на ул. „Юрий
Гагарин“ в гр. Перник, при бензиностаниця „Еко“, спряли за проверка лек
автомобил, СЕАТ ИБИЗА, *****, и установили следните обстоятелства,
отразени в акта и възпроизведени и в атакуваното НП: служителите чули шум
и спряли описания автомобил, управляван от жалбоподателя, и установили,
че имал неизправно шумозаглушително устройство, без замервания с
конкретен уред, а по чутото от тях, като счели, че става въпрос за „гърнето на
автомобила“, като водачът им заявил, че е майстор и тази кола не е негова и е
трябвало да я отремонтира, и знаел за проблема и че ще го ремонтира.
Полицейските служители установили и че има и затъмнено предно ляво,
предно дясно стъкло и челното стъкло, т.е. които са забранени, като в на
място съставения АУАН GA983182, от 18.11.2023 г. вписали, че
жалбоподателят, като водач на лек автомобил, СЕАТ ИБИЗА, *****,
БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: ГРАД ПЕРНИК ПО УЛИЦА ЮРИЙ
2
ГАГАРИН С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛИЦА ОСВОБОЖДЕНИЕ
КЪМ УЛИЦА РЕПУБЛИКА УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ СЕАТ
ИБИЗА С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР *****, СОБСТВЕНОСТ НА К.М.Т.
ЕГН:**********,КАТО ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА ПРИ
БЕНЗИНОСТАНЦИЯ "ЕКО" СЕ УСТАНОВИХА СЛЕДНИТЕ НАРУШЕНИЯ
: 1.ВОДАЧЪТ УПРАВЛЯВА МПС С НЕИЗПРАВНО
ШУМОЗАГЛУШИТЕЛНО УСТРОЙСТВО . 2. ОГРАНИЧЕНА Е
ВИДИМОСТТА (НАМАЛЕНА ПРОЗРАЧНОСТ), ПРЕЗ ЧЕЛНОТО И
ПРЕДНИТЕ СТРАНИЧНИ СТЪКЛА НА АВТОМОБИЛА, ОСИГУРЯВАЩИ
ВИДИМОСТТА НА ВОДАЧА КЪМ ПЪТЯ., като съдържанието на акта било
по идентичен начин възпроизведен от АНО при издаването на атакуваното
НП, с което на Д. В. К., с ЕГН **********, адрес гр.. *****, са наложени за
следните административни нарушения, следните наказания както следва:
1. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДВП -глоба в размер на 200 лв
(двеста лева) на основание чл. 179, ал.6, т.2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП);
2. за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДВП- глоба в размер на 20 лв
(двадесет лева) на основание чл. 185 от ЗДвП.
Актът бил подписан от жалбоподателя, който не вписал, да има
възражения срещу констатациите, като допълнителни писмени такива не
депозирал в 3-дневния срок по чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Процесното НП било връчено на жалбоподателя на 16.12.2023 г.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
преценката на свидетелските показания на свидетеля- В. С. С. - младши
автоконтрольори в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Перник, които
кореспондират с приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК
писмени доказателства: АУАН серия GA983182, от 18.11.2023 г.,
постъпилите по делото с писмо с рег. № 4507/28.02.2024 г. от ОДМВР-
Перник, подписано от С.Г. - Началник на СПП при ОДМВР- Перник,
писмени доказателства, както следва - ЗППАМ №23-1158-000439/18.11.2023
г. по описа на СПП при ОДМВР-Перник, с която е била наложена
принудителна административна мярка „временно спиране от движение на
МПС“ е издадена от М. В. Л. - младши автоконтрольор в СПП при ОДМВР-
Перник. Сочи се, че принудителната административна мярка е била наложена
на собственика на МПС с рег. № ***** - К.М.Т., по реда на чл.172, ал.2, т.2 от
ЗДвП и е влязла в сила към дата 18.11.2023г, като екземпляр от ЗППАМ №23-
1158- 000439/18.11.2023 г. не е връчен на собственика на МПС - К.М.Т.. Към
писмото са приложени: Копие на ЗППАМ №23-1158-000439/18.11.2023 г. - 1
лист, и Справка картон на водача Д. В. К., съдържаща информация относно
наличие/липса на СУМПС и статус на същото, установени нарушения на
ЗДвП, съставени актове за установяване на административни нарушения,
наложени глоби с фиш, издадени наказателни постановления, заповеди за
принудителни административни мерки, присъди и решения 4 листа, като по
делото при първоначалното му депозиране в съда е приложено и атакуваното
НП.
От правна страна:
3
Процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално
компетентни лица по смисъла на чл. 189, ал.1 и ал.12 от ЗДвП и приложената
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, с
която са делегирани права на АНО по смисъла на чл. 47, ал.2 от ЗАНН.
Актосъставителят Л. заема длъжността „мл.автоконтрольор” в сектор „ПП”
при ОД на МВР-Перник и като такъв е овластен по силата на т. 1.2. от
горепосочената заповед да издава АУАН по ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДвП:
С разпоредбата на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП е вменено правило
движещите се по пътя пътни превозни средства да бъдат технически
изправни. Чл. 139 ЗДВП, ал. 1- Движещите се по пътя пътни превозни
средства трябва да бъдат: т.1. технически изправни;Санкциите, които са
предвидени за водач, който управлява техническо неизправно пътно превозно
средство са диференцирани в административнонаказателната разпоредба на
чл. 179, ал.6 от ЗДвП в три точки, в зависимост от естеството на
констатираните неизправност, като са предвидени различни по тежест
административни наказания за незначителни, значителни или опасни
неизправности, които понятия са дефинитивно определени в § 6, т.71, 72 и 73
от Допълнителните разпоредби на ЗДвП. / чл.179, ал 6 ЗДВП- (Нова – ДВ, бр.
2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.) Който управлява технически неизправно
пътно превозно средство, се наказва с глоба от:1. петдесет лева – при
констатирани незначителни неизправности;2. двеста лева – при
констатирани значителни неизправности;3. петстотин лева – при
констатирани опасни неизправности./.
Според чл. 101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната
класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал.1 от ЗДвП, а това е
Наредба Н-32 от 16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства, издадена от МТИТС.
В разпоредбата на чл.37 от посочената наредба, освен категоризирането на
неизправностите, като незначителни неизправности, значителни
неизправности и опасни неизправности, са дефинирани и видовете
неизправности в по-обстоятелствен вид спрямо в § 6, т.71, т.72 и т. 73 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП. Според табличния вид на приложение
№ 5 към чл. 31, ал.1 от Наредбата - Методика за извършване на периодичен
преглед за проверка на техническата изправност на пътните превозни
средства, неизправностите се оценяват от гледна точка на рисковете, които
крият за безопасността на движението по пътищата.
Не се спори по делото, че при извършената на жалбоподателя
проверка на 18.11.2023 г. в 10:20 часа, като водач на лек автомобил „СЕАТ
ИБИЗА“, С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР *****, СОБСТВЕНОСТ НА К.М.Т.
ЕГН:**********, не е било извършено измерване на шума от двигателя с
технически уреди или замерване на проблемите с шума, описано в с.з., от
свидетеля, че са от гърнето на автомобила, като в акта е посочено, че
жалбоподателят, като водач на лек автомобил, СЕАТ ИБИЗА, *****,
БЪЛГАРИЯ, при обстоятелства: ГРАД ПЕРНИК ПО УЛИЦА ЮРИЙ
ГАГАРИН С ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ ОТ УЛИЦА ОСВОБОЖДЕНИЕ
КЪМ УЛИЦА РЕПУБЛИКА УПРАВЛЯВА ЛЕК АВТОМОБИЛ СЕАТ
ИБИЗА С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР *****, СОБСТВЕНОСТ НА К.М.Т.
4
ЕГН:**********,КАТО ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА ПРИ
БЕНЗИНОСТАНЦИЯ "ЕКО" СЕ УСТАНОВИЛИ СЛЕДНИТЕ НАРУШЕНИЯ
: 1.ВОДАЧЪТ УПРАВЛЯВА МПС С НЕИЗПРАВНО
ШУМОЗАГЛУШИТЕЛНО УСТРОЙСТВО – по чл.139, ал.1, т.1 ЗДВП, като в
с.з. свидетелят сочи, че водачът им обяснил, че знае за проблема и че е
майстор и колата му е оставена за ремонт. Не се установява и не е вписано, че
шумозаглушителното устройство е изменено по начин, който би оказал
неблагоприятно въздействие върху нивото на шум. В какво, обаче, например
точно се изразява посоченанта неизправност не е описано в АУАН, въпреки,
че това са обстоятелства, които са със съществено значение, тъй като са
императивно задължителни съгласно чл. 42, т.4 от ЗАНН, за да се
квалифицира съответно поведението на жалбоподателя. Такива обстоятелства
не са посочени при описание на нарушението и в издаденото НП, т.е. и в
двата документа не са визирани каквито и да било действия от страна на
водача, с които същият очевидно да е изменил част от системата за
намаляване на шума по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие
върху нивото на шума. Предвид изложеното съдът намира, че процесуалното
нарушение следва да се квалифицира като съществено, съобразно критерия за
това, свързан с преценката накърнено ли е правото на защита на привлеченото
към отговорност лице.
На следващо място не е доказано наличието, респективно отсъствието
на точно определена неизправност, като дори и да се приеме, че е
констатирано от контролните органи гърне, което е неизправно-
шумозаглушителя обуславя извод, че нивото на шум на процесното МПС
следва да не е съответствало на предписаните нормативни стойност, поради
което и с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 10, буква „б“ от Правилника за
прилагане на ЗДвП за да се приеме, че автомобилът на водача е бил
технически неизправен, то тази неизправност трябва да се докаже по вид и
характер-неизправностите са незначителни, значителни или опасни. Съгласно
§ 6, т. 72 от ДР на ЗДвП, „значителни неизправности“, включително при
укрепването на товара, са откритите по време на проверка неизправности,
които могат да засегнат безопасността на превозното средство или да имат
въздействие върху околната среда, или да породят риск за други участници в
движението по пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Още
по-детайлно съдържание на понятието „значителна неизправност“ се съдържа
в чл. 37, ал. 3 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за
проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, съгласно
който, значителни са неизправностите, които оказват отрицателно
въздействие върху безопасността на превозното средство или оказват
въздействие върху околната среда, или пораждат риск за участниците в
движението, както и по-значителните несъответствия с експлоатационните
характеристики и конструкцията на превозното средство.
Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нивото на
сериозността на неизправността му се определя съобразно списъка в
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5
към чл. 31, ал. 1 от Наредба № Н-32/16.12.2011 г. Съгласно т. 8.1.1., буква „б“
от Методиката, отнасяща се до системата за намаляване на шума, липсата на
5
част от системата за намаляване на шума следва да се квалифицирана като
значителна или опасна неизправност на превозното средство, като в случая
дори не са описани достатъчно данни от които да може да се внесе яснота в
коя хипотеза АНО е счел, че попада съответната неизправност, като това само
по себе си е пряко нарушение на правото на защита на лицето, а отделно от
това препятства и в конкретика преценката на съда за описаните така факти,
под коя релевантна правна хипотеза попадат, като напр. в т. 8.1.1., б. „б“ от
Приложение № 5 на Наредбата като неизправност на системата за намаляване
на шума са посочени случаите, в които част от системата за намаляване на
шума е хлабава, повредена, неправилно монтирана, липсва или очевидно
изменена по начин, който би оказал неблагоприятно въздействие върху
нивото на шума; много сериозен риск от падане. Тези неизправности са
квалифицирани като значителни и опасни. Доколкото липсват данни
установената точно неизправност на управлявания от жалбоподателя
автомобил да представлява пряк и непосредствен риск за безопасността на
движението по пътищата или има въздействие върху околната среда, не може
да се установи дали може да засегне безопасността на превозното средство
или да има въздействие върху околната среда, или да породи риск за други
участници в движението по пътищата, същата правилно е квалифицирана
като значителна /арг. от § 6, т. 72 и 73 от ДР на ЗДвП/. В чл. 10, т. 10, б. „б“ от
ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС, чието ниво на шум на
двигателя не съответства на предписаните нормативни
стойности. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДвП урежда изчерпателно
повредите и неизправностите, при наличието на които моторните превозни
средства следва да се считат за технически неизправни.Сред изброените
такива липсва формулировка, изразяваща се в "неизправно
шумозаглушително устройство", като единствено в чл. 10, т. 10, б. "б" от
ППЗДвП е посочено, че технически неизправно е МПС чието ниво на шум на
двигателя не съответства на предписаните нормативни стойности. По делото
не се установи от страна на административния орган да са извършвани
замервания и проверка за съответствието на нивото на шума с допустимите
стойности, както и това да е станало по надлежен ред и със съответен уред-
напр. шумомер, а се сочи, че свидетелят „чул“, че е шумно тоест обвинението
освен неясно е и недоказано, като за да се приеме, че е налице основание за
налагане на адм. Наказание самият административен орган позовавайки се на
констатациите в съставения АУАН, следва в съответствие на чл.6 от ЗАНН да
посочи, че всеки елемент от вмененото нарушение е налице и да го докаже,
което в случая не е сторено и вмененото нарушението по т.1 а именно за
управление на МПС с неизправна шумозаглушителна уредба, не е доказано,
като в тази му част НП е незаконосъобразно и следва да се отмени. / В този
смисъл виж Решение по КАНД № 2032/2021г. На адм съд- Пловдив/.
По отношение на нарушението на чл. 105, ал.1от ЗДвП:
С разпоредбата на чл.105, ал.1 от ЗДвП е въведена забрана за
ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла
на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им, т.е. тази норма вменява две забрани:
ограничаване на видимостта на изброените стъкла на автомобила и
намаляване на прозрачността им, като законодателят не прави разлика дали
6
затъмнението е извършено от производителя или допълнително – чрез
поставяне на фолио.
В настоящия случай с описанието на нарушението на жалбоподателя е
вменено, че е ограничена видимостта-„ (НАМАЛЕНА ПРОЗРАЧНОСТ),
ПРЕЗ ЧЕЛНОТО И ПРЕДНИТЕ СТРАНИЧНИ СТЪКЛА НА
АВТОМОБИЛА, ОСИГУРЯВАЩИ ВИДИМОСТТА НА ВОДАЧА КЪМ
ПЪТЯ...“, като не е посочено по какъв начин това се твърди да е сторено. От
тази формулировка на обвинението не е ясно дали жалбоподателят е
санкциониран за нарушаване на забраната по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП в
хипотезата на ограничаване на видимостта през челното и предните
странични стъкла или в тази на намаляване на неговата прозрачност.
Същевременно несъответствието на описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено с императивното изискване на чл. 57,
ал.1, т.5 от ЗАНН е задълбочено, предвид липсата на ясно, точно и конкретно
формулиране от фактическа страна на обвинението. Следва да се отбележи,
че наличието на доказателства за извършването на нарушението не може да
замести и да санира липсата на изискуемата се фактическа обосновка в
обстоятелствената част на НП. Свидетелят С. не внася яснота в посочения
смисъл, като цитира описаното в акта по този пункт на нарушението и отново
допълва, че автомобилът е бил на трето лице, не на водача, тоест
допълнителни данни не се установиха и в хода на съдебното производство
нито по какъв начин са констатирали, че са затъмненени описаните стъкла и
че са и как ограничава видимостта на водача към пътя, нито каква е неговата
пропускливост. Тези обстоятелства са задължителни, тъй като забраната по
чл. 105, ал.1 от ЗДвП не е абсолютна, а е допустима в границите,
определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации съгласно разпоредбата на чл. 105, ал.3
от ЗДвП. В приложение 3, т. 6.3.1. 1.1 от посоченото Правило общата
светопропускливост не може да бъде по-малка от 70% при предни и други
стъкла, които са разположени на място, необходимо за видимостта на водача.
Това обстоятелство е важно, тъй като за да ограничава видимостта на водача
към пътя, е необходимо затъмняването на стъклата да води до
светопропускливост по-малка от 70% и се явява елемент от фактическия
състав на нарушението. Липсата му води до непълнота на описанието на
нарушението и до неговата неяснота, което пък затруднява привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице да разбере какво нарушение
му се вменява и адекватно да организира своята защита. Същевременно
непосочването на това обстоятелство и доказателствената му необезпеченост,
водят до невъзможността категорично и безспорно да се установи дали
жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение.
Всичко това обосновава незаконосъобразността и необходимостта от
отмяна на НП и в тази му част.
По разноските:
С оглед изхода на спора, съдът не дължи произнасяне съгласно чл. 144
от АПК, вр. чл. 78, ал.1 и ал.2 от ГПК, доколкото по делото не са направени
искания за присъждане на сторените по делото разноски.
Мотивиран така и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 и т.2, вр.
7
Ал.1, вр. 58д,т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-1158-003067/08.12.2023г,
издадено от С.С.Г., на длъжност НАЧАЛНИК СЕКТОР в ОДМВР ПЕРНИК,
С-Р ПЪТНА ПОЛИЦИЯ ПЕРНИК, упълномощен с 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи, с което на Д. В. К., с ЕГН **********,
адрес гр.. *****, са наложени за следните административни нарушения,
следните наказания както следва:
1. за нарушение на чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДВП -глоба в размер на 200 лв
(двеста лева) на основание чл. 179, ал.6, т.2 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП);
2. за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДВП- глоба в размер на 20 лв
(двадесет лева) на основание чл. 185 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8