№ 293
гр. гр. Димитровград, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Т. Стоянова Денчева
при участието на секретаря Дарина М. Петрова
като разгледа докладваното от Гергана Т. Стоянова Денчева Гражданско дело
№ 20245610101875 по описа за 2024 година
Производство е образувано по искова молба, подадена от Т. Т. Ч., ЕГН:
**********, с адрес: град Д., 6400, бул. ***** бл** вх. ** ет. ** ап. **, с ЛК
*****, издадена от МВР – Димитровград, чрез адвокат П. С. П. – САК, срещу
"Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул.
бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, представлявано от Галин
Тодоров Тодоров и Ангел Василев Маджиров и "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ"
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.
1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул. бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2,
ап. 40-46, представлявано от Петър Благовестов Дамянов, с която са
предявени два обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.
чл.26, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът твърди, че на 29.11.2021г. между доверителя му и
ответното дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за
паричен заем № 4327399 от 29.11.2021г., по силата на който е усвоен кредит в
размер на 3000 лв. Записаният в договора Годишен процент на разходите
(ГПР) е в размер на 48.24 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер
на 40%. Съгласно чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи
задължението си с осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две
физически лица поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания – да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудовото възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в
размер над 1 000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
1
1 или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата
по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки. Във връзка с
посоченото изискване от договора за заем и на датата на неговото сключване
на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на гаранция,
носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем.
Вторият договор се сключва с "ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, като по
силата на него кредитополучателят трябва да заплати на дружеството сумата в
размер на 102.92 лв. (чл. 3, ал. 1 от същия), разсрочена ведно със
задълженията по кредита, като разсрочването и по двата договора е на 15
равни вноски. В резултат на това, за усвоена главница в размер от 3000 лв. и за
ползването на кредита от няколко месеца, кредитополучателят е заплатил по
двата договора сума в размер на 4434.62 лв. Кредитополучателят е физическо
лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т. е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на
кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК. I. Сключеният договор за паричен заем
по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за
потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат
изискванията на специалния закон – Законът за потребителския кредит. Така
посоченият договор е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във връзка с чл.
26, ал. 1 от ЗЗД тъй като противоречи на законоустановените императивни
правила, както и на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Процесният договор за
кредит бил недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради нарушаване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК във връзка с чл. 19 ЗПК. В
договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсвало посочване на
останалите компоненти от лихвения процент, записани в чл. 11, ал. 1, т. 9 от
ЗПК. Липсвало ясно разписана методика на формиране на ГПР, в това число
кои компоненти, точно са включени в него и как се формира посочения с
договор размер, кои са допусканията, които са използвани при изчисляването.
В настоящия случай дължимото по Договора за предоставяне на гаранция
възнаграждение за гарант не било включено при изчисляването на годишния
процент на разходите. В тази връзка считам, че кредиторът е нарушил
императивното правило на чл. 19, ал. 1 ЗПК и незаконосъобразно не е
включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР (въпреки че го е
включил в погасителния си план). Посочването в договора на размер на ГПР,
който не е реално прилаганият в отношенията между страните представлява
„заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д, ал. 1, и ал.2 т. 1 от
ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС. Договорът за паричен заем бил
2
нищожен и на друго основание, а именно тъй като клаузата за заплащане на
договорна лихва накърнява „добрите нрави“. Съдебната практика приемала,
че при формирана на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е
установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното
определяне може да бъде размерът на законната лихва, без последният да
може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че
противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна
лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, а за обезпечени
кредити – двукратния размер на законната лихва. В настоящия случай в
договора е предвидена лихва в размер на 40 % годишно, който размер
надхвърлял повече от три пъти законната, което представлява нарушение на
добрите нрави, като критерии за норми на поведение, установени в
обществото. Процесната клауза за възнаградителна лихва по договора,
накърнявала договорното равноправие между страните, противоречала на
добрите нрави и била в разрез с принципа на добросъвестността при
договарянето, поради което същата се явява нищожна. Клаузата на чл. 4 от
Договора била нищожна и самостоятелно основание, а именно чл. 21, ал. 1 от
ЗПК, като заобикаляща изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Така въведените
изисквания в цитираните клаузи от договора за вида обезпечение (банкова
гаранция, поръчителство от определено от кредитодателя дружество или
поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени
изисквания към тях) и срока за представянето му, създавали значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се
възпрепятства. Счита, че клаузата на чл. 4 от процесния договор за кредит е
неравноправна и нарушава изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) и чл. 147, ал. 1 от ЗЗП. Сама по себе си, така
уредена, клаузата на чл. 4 от договора противоречала на добрите нрави и
добрите търговски практики като илюстрира директно уговорка във вреда на
потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като задължава последния, при неизпълнение на
негови задължения, да осигури обезпечение, да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка (чл. 143, т. 5 ЗЗП). Наред с изложеното счита, че
същата не е формулирана по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147, ал. 1
от ЗЗП, като в това число и клаузата не позволява на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл. 143,
ал. 2, т. 19 от ЗЗП. Предвид описаното дотук счита, че процесния договор е
недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9, и т. 10 ЗПК вр. чл. 22 от ЗПК,
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, както и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Съгласно чл. 22 от ЗПК,
когато не е спазено изискването за съдържането в договора на дори на един от
посочените елементи, какъвто е размерът на годишния процент на разходите
съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият договор за потребителски кредит е
недействителен. Счита, че сключеният договор за предоставяне на гаранция е
нищожен на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Аргументите за
3
това били следните: Договорът за предоставяне на гаранция, сключен с
"ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е нищожен на основание чл. 26, ал. 1
ЗЗД, тъй като не са спазени изискванията на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във
връзка с чл. 22 от ЗПК, както и на основание чл. 68е, чл. 143, ал. 1 и чл. 147 от
ЗЗП. Договорът противоречи на добрите нрави съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Според постоянната практика на ВКС противоречие с добрите нрави е
налице, когато сделката противоречи на общо установените нравствено
етични правила на морала, когато се нарушава правен принцип, който макар и
да не е изрично формулиран законодателно, спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Нарушаването на
императивно поставените корективи води до нищожност на сделката. Поради
накърняване на принципа на „добрите нрави“ се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение, до
злепоставяне на интересите на ищцовата страна с цел извличане на собствена
изгода за кредитора и поръчителя. Нарушаването на императивно поставените
корективи води до нищожност на сделката. Договорът за предоставяне на
гаранция е нищожен и на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД, като
нарушаващ и заобикалящ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Посоченият
договор за предоставяне на гаранция е бил сключен, с цел изпълнение
условието на "Изи Асет Мениджмънт" АД за обезпечаване на договора за
кредит, при което обаче длъжникът е ограничен от изискването на чл. 4 на
Договора за потребителски кредит в правото си да избира кой да бъде
поръчител по кредита му и че това може да бъде само предварително
одобрено от кредитора юридическо лице, което води до неравнопоставеност в
правата и задълженията на страните. Така посочените договори се наименоват
като „договори за предоставяне на поръчителство“, „договори за предоставяне
на гаранция“, „договори за възлагане на поръчителство“ и други, като общото
помежду им е, че се сключват със свързани лица на кредитора и че по тях от
потребителя се изискват заплащане на възнаграждение за поръчителство по
договорите за кредит. Договорът за предоставяне на гаранция бил нищожен и
на основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗДД поради липса на основание /кауза/.
Предвид обстоятелството, че договорът за предоставяне на гаранция е
каузален и акцесорен договор, с основание гарантиране на изпълнението на
длъжника към кредитора, същият е нищожен поради липсата на основание
/кауза/ по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл. 4 от ЗЗД предвид акцесорния му
характер спрямо главния договор договорът за паричен заем. Следователно
този договор за гаранция е изначално лишен от основание. По отношение на
предявения осъдителен иск срещу "Изи Асет Мениджмънт" АД, съгласно чл.
23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. В тази връзка счита, че е налице
правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното
дружество "Изи Асет Мениджмънт" АД на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с
чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв. като
4
частичен иск от 1434.62 лв., представляваща разликата между заплатената
сума по нищожен Договор за паричен заем № 4327399 и чистата стойност на
кредита, възлизаща на 3000 лв. По отношение на предявения осъдителен иск
срещу „Файненшъл България“ ЕООД, съгласно чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД,
който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или
отпаднало основание, е длъжен да го върне. В тази връзка счита, че е налице
правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното
дружество "Файненшъл България" ЕООД на основание чл. 26 от ЗЗД и чл. 146,
ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за сумата от 50 лв. като
частичен иск от 1434.62 лв., представляваща недължимо заплатена сума при
начална липса на основание от ищеца на ответника „Файненшъл България“
ЕООД по нищожен договор за предоставяне на гаранция № 4327399.
Петитум: Съдът да постанови решение, с което да:
1. Осъди на основание чл. 23 ЗПК, във връзка с чл. 22 ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД
и чл. 146 от ЗЗП във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ответника "Изи Асет
Мениджмънт" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет.
2, ап. 40-46 да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН: ********** сума в размер на 50 лв.,
като частичен иск от 1434.62 лв., представляваща недължимо платени суми
във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до
датата на окончателно заплащане.
2. Осъди на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД ответника "Файненшъл България" ЕООД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, п.к. 1324, р-н Люлин, ж.к. Люлин 7, бул./ул.
бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46 да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН:
********** сума в размер на 50 лв. като частичен иск от 1434.62 лв.,
представляваща разликата до пълния размер на недължимо платените суми
във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба
до датата на окончателно заплащане.
3. Осъди ответниците да заплатят направените разноски в настоящото
производство ведно с адвокатско възнаграждение. На основание чл. 236, ал. 1,
т. 7 вр. чл. 127, ал. 4 от ГПК и с оглед дадените правомощия в адвокатското
пълномощно, при евентуално уважаване на исковата претенция, моли
присъдените суми да бъдат преведени по следната специална банкова сметка:
Банка: "Обединена Българска Банка“ АД IBAN: BG45UBBS81551014243060
Титуляр: адв. П. С. П. клиентска сметка на основание чл. 39 от ЗА.
В срока за отговор ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40-46,
представлявано от Петър Дамянов чрез процесуален представител
юрисконсулт Мария Златанова, съдебен адрес за получаване на книжа: гр.
5
София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 35-46
депозира отговор, в който твърди следното:Считам, че предявеният иск е
допустим, но претенциите на ищеца към дружеството ответник и договора за
предоставяне на гаранция/поръчителство са напълно неоснователни, видно и
от аргументацията, която се основава на инсинуации и оценъчни съждения на
ищеца. Ищецът основава съображенията си за нищожност на за предоставяне
на гаранция на погрешното схващане, че процесният договор е част от
договора за паричен заем, че към процесния договор са приложими
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и пр. идеи, които не засягат
действителността на договора за предоставяне на гаранция. Ищецът и
„Файненшъл България“ ЕООД са сключили договор за предоставяне на
гаранция, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД се задължава да
обезпечи изпълнението на задълженията на Т. Т. Ч. по договор за паричен
заем, а Т. Т. Ч. се е задължила да заплати възнаграждение за предоставената
услуга. “Файненшъл България” ЕООД е изпълнило задължението си по
договора за предоставяне на гаранция. Дружеството е обезпечило
изпълнението на задължението на ищеца към “Изи Асет Мениджмънт” АД по
договор за паричен заем № 4327399. Договорът за предоставяне на гаранция,
сключен между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца, урежда отношенията
между „Файненшъл България“ ЕООД и ищеца по повод задължението на
„Файненшъл България“ ЕООД да обезпечи кредита на ищеца. Сключеният
между ищеца и ,,Файненшъл България“ ЕООД е с характер на двустранен
договор - Файненшъл България“ ЕООД предоставя услуга, а потребителят
следва да заплати възнаграждение за услугата. Уговореното между
„Файненшъл България“ ЕООД и ищеца възнаграждение по договора за
предоставяне на гаранция е насрещната престация срещу поетото задължение
за обезпечаване на задълженията на ищеца по кредит. Дружеството сключва
гаранционни сделки по занятие. Файненшъл България“ ЕООД е вписано като
финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции по чл.
3а ЗКИ, с основен предмет на дейност: предоставяне на гаранционни сделки
по занятие. Именно в това си качество – на търговец, Дружеството сключва
гаранционни сделки (поръчителство) – обезпечава изпълнението по договори
за кредит срещу възнаграждение. Дружеството отговаря на изискванията на
закона по отношение на лицата, които могат да предоставят гаранционни
сделки по занятие. Дружеството, сключва договори за предоставяне на
гаранция в рамките на дейността, за която е регистрирано. Възнаграждението
по договора за предоставяне на гаранция, като насрещна престация срещу
задължението за обезпечаване на изпълнението на задълженията по договор за
кредит, не противоречи или нарушава законови разпоредби или добрите
нрави. В Закона за задълженията и договорите липсва изрична регламентация
на възмездното поръчителство, но и в теорията и в практиката никога не е
съществувало схващане, че възмездното поръчителство е недопустимо или
пък нарушава законова разпоредба. Следва да се има предвид, че договора за
предоставяне на гаранция е сключен само и единствено поради възлагането от
6
ищцовата страна и то само при условие, че ще получим уговореното
възнаграждение. Дружеството, изпълнявайки гаранционни сделки по занятие,
няма интерес да сключва безвъзмездни сделки. Твърдението на ищеца, че
договорът за предоставяне на гаранция заобикаля или противоречи на
разпоредби на Закона за потребителския кредит е напълно неотносимо към
този тип договори, поради факта, че разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и последиците от неспазването им са относими
единствено и само за договори за потребителски кредит, каквито договорът за
предоставяне на гаранция категорично не е. Сключеният между страните по
делото договор за предоставяне на гаранция не попада в приложното поле на
Закона за потребителския кредит. В чл. 1 от Закона за потребителския кредит е
записано, че законът урежда изискванията към договора за потребителски
кредит. Под договор за потребителски кредит, съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК,
законът има предвид договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които
потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне. Процесният договор за предоставяне на гаранция няма за
предмет предоставяне на кредит на потребител. Следвало да се посочи, че
обстоятелството, че дружеството-поръчител е дъщерно дружество на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, не превръща „Файненшъл България“ ЕООД в
кредитор, в дружеството кредитор „Изи Асет Мениджмънт“ АД, нито пък
трансформира договора за предоставяне на гаранция в договор за кредит.
Според законодателството, „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл
България“ ЕООД са различни правни субекти, с различен предмет на дейност.
Възнаграждението по договорите за предоставяне на гаранция, които
„Файненшъл България“ ЕООД сключва със своите клиенти е насрещната
престация срещу поето задължение за обезпечаване на кредит. Дружеството
сключва гаранционни сделки по занятие. Счита за неоснователно
твърдението, че Договорът между ищцовата страна и „Файненшъл България“
ЕООД е бил лишен от правно основание. Сключеният договор между
,,Файненшъл България“ ЕООД и ищеца не е договор за поръчителство,
каквито твърдения са наведени в исковата молба, а е договор за предоставяне
на услуга по поръчителстване по договор за кредит, сключен между заемател
и кредитор. Ищецът е избрал да сключи договор с „Файненшъл България“
ЕООД. Следва да се обърне внимание, че съгласно Директива 93/13/ЕИО,
респ. Закона за защита на потребителите, преценка на неравноправния
характер не се извършва въз основа на клаузи, които описват общия предмет
на договора, нито пък на съотношението качество/цена на доставените стоки
или предоставените услуги. Съгласно чл. 4 от Директива 93/13/ЕИО относно
неравноправните клаузи в потребителските договори, клаузите, определящи
7
основния предмет на договора и възнаграждението/цената, както и
съответствието между възнаграждението/цената и доставената стока или
услуга не подлежат на преценка за неравноправност, ако са изразени по ясен и
разбираем начин. Разпоредбата е транспонирана в чл. 145, ал. 2 от Закона за
защита на потребителите, съгласно която „Преценяването на неравноправната
клауза в договора не включва определянето на основния му предмет, както и
съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката
и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна,
при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми. (чл. 145, ал. 2
ЗЗП) В множество решения и СЕС се е произнесъл, че чл. 4, параграф 2 от
Директива 93/13/ЕИО установява изключение от механизма за контрол по
същество на неравноправни клаузи, предвиден от въведената с тази директива
система за защита на потребителите, при условие, че клаузата е изразена на
ясен и разбираем език. Преценка за неравноправност на клаузи от основния
предмет на договора се прави само в случай, че те са неясни и неразбираеми .
В договора за предоставяне на гаранция ясно и разбираемо е написано, че
„Файненшъл България“ ЕООД се задължава да сключи договор за
поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който да отговаря
солидарно с потребителя за неговите задължения по договор за заем, а
потребителят се задължава да заплати на „Файненшъл България“ ЕООД
посоченото в договора възнаграждение.
Депозиран е отговор и от ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40 46,
представлявано от Галин Тодоров – изпълнителен директор чрез процесуален
представител старши юрисконсулт Мария Кънева, съдебен адрес за
получаване на книжа: гр. София, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър
Център“, ет. 2, офис 40-46, *****@**********.**, в който се твърди, че
претенциите на ищеца към дружеството-ответник и към договора за паричен
заем са неоснователни и следва да се оставят без уважение. Сумата в размер
на 3496,08 лв., която е получило дружеството-ответник от ищеца е получена
на валидно правно основание – за погасяване на задължения за главница (3
000.00 лв. ) и лихва (496.08 лв.) по договор за паричен заем № 4327399.
Договор за паричен заем № 4327399 е действителен. Договорът не страда от
визираните исковата молба пороци, респективно тези пороци не водят до
недействителност на договора. Клаузите в договора са в съответствие с
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 от Закона за
потребителския кредит. Преди всичко, трябва да се обърне внимание, че редът
и условията за сключване на договор за паричен заем, изискванията към
неговото съдържание и условията за неговата действителност са предмет на
Директива 2008/48 и Закона за потребителския кредит, чиито разпоредби са
lex specialis по отношение на разпоредбите на Директива 93/13, Закона за
защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите. Съгласно
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 5 ЗПК, само клаузите, надвишаващи
8
максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези
клаузи се приспада при последващи плащания по кредита. Видно от тези
разпоредби, при неточно посочване на ГПР нищожността обхваща само
клаузите в частта им, с която „надвишават“ максималния размер ГПР и на
връщане подлежат само „надвзетите“ суми, които са платени по тези
нищожни клаузи. Законът за потребителския кредит не предвижда в подобни
случаи да се обяви целият договор за нищожен, както се вижда и от
разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Договорът за потребителски кредит е в
съответствие с изискванията на чл. 11, Съгласно, чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, в
договора трябва да има информация за лихвения процент по кредита и
условията за прилагането му, ако лихвеният процент не е фиксиран, в
договора трябва да има информация и за индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни
обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се
предоставя за всички приложими лихвени проценти. Лихвеният процент по
процесния договор е фиксиран и е ясно посочен в чл. 2, т. 6 от договора.
Условията за прилагането на лихвения процент също са записани в договора.
Съгласно чл. 2, т. 6.1 от договора, „Лихвеният процент е валиден за целия срок
на договора, фиксиран и не подлежи на промяна. Всяка една погасителна
вноска съдържа главница и лихва. Договорът за потребителски кредит е в
съответствие с изискванията на чл. 11, Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК,
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин. Тази информация е налична в
договора за потребителски кредит. Годишният процент на разходите и общата
дължима сума по договора за кредит са изчислени към момента на сключване
на договора, каквото е изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради тази
причина и в зависимост от вида на договора за паричен заем се използват
предвидените в точка 3 от Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК допускания.
Важно е да се посочи, че заемодателят няма задължение да изчислява и
посочва нов ГПР при промяна на условията по договора. Директива
2008/48/ЕО, като се имат предвид разпоредбите на членове 11 и 12(2)), не
изисква кредиторите да предоставят нов ГПР, когато има промяна в лихвения
процент, в таксите, които формират общите разходи за кредита или когато се
променят съответните договорни условия. Размерът на ГПР с оглед дадената
формула би се равнявал на лихвения процент, единствено при хипотеза, в
която е уговорено, че цялата дължима сума, включваща главница и начислена
върху нея лихва, се плащат еднократно и след едногодишен период.
Настоящият случай, очевидно, не е такъв. • Твърдението на ищеца, че при
изчисляване на ГПР по договора за паричен заем следва да се включи
възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство,
9
който той е сключил с „Файненшъл България“ ЕООД е несъстоятелно.
Възнаграждението по договора за предоставяне на гаранция/поръчителство не
се включва при изчисляване на ГПР, тъй като то не е част от общия разход по
кредита за потребителя, с оглед на дефиницията на „общ разход по кредита за
потребителя“, дадена в § 1, т. 1 ДР ЗПК. Съгласно § 1.т. 1 от ДР на ЗПК общ
разход по кредита са всички разходи по кредита, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати. Предоставянето на
обезпечение не е условие за предаване на заемната сума от заемодателя, а
следвало заемополучателят да предостави обезпечение, единствено за да
изпълни задълженията си по закон и за да избегне неблагоприятните
последици от неизпълнението ( разваляне на договор или дължимо на
Заемодателя обезщетение за неизпъленние). Сключването на договор за
предоставяне на поръчителство с трето лице не се явява необходимо условие
за сключването на договора за кредит. Отделно от това възнагражданието по
договора за предоставяне на поръчителство към деня на сключване на
договора за заем не е безусловно дължимо, а е от значение дали гаранцията на
Файненшъл България‘‘ ЕООД ще бъде активирана или не, от действията на
заемателя. Ищецът по собствена воля е избрал да обезпечи задължението си
по договора за заем чрез поръчителство, имайки на свое разположение три
алтернативни начина за обезпечаване. Недопустимо е заемателят едностранно
да може да довежда до недействителност сключени договора, като с това се
заплашват, а дори могат да се нарушат, принципите на добросъвестност в
договорните отношения, както и заемателят би останал без печалба, което пък
противоречи на пазарната икономика в страната. По този начин потребител, с
действията и решенията си, които са външни за Заемодателят, но пък в същия
момент го обвързват при посочване на ГПР, може да спекулира и злоупотреби
с правата, предоставени му дадени от закона. Твърдението на ищеца, че
договорът за паричен заем е нищожен, тъй като клаузата за лихвения процент
(възнаградителната лихва) накърнява добрите нрави е неоснователно.
Основанието за нищожност по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД не е налице, когато
клаузи от именуван договор съответстват на правните норми, изграждащи
неговия институт. В този смисъл са мотивите в Решение № 179 от 20.11.2023 г.
по гр. д. № 519 / 2023 г. на ВКС, Решение № 222 от 18.12.2023 г. по гр. д. №
589 / 2023 г. на ВКС Твърденията на ищеца, че уговореният лихвен процент
внася неравноправие между страните, следвало да се обърне обърнете
внимание, че съгласно чл. 145, ал. 2 от Закона за защита на потребителите
,,преценяването на неравноправната клауза в договора не включва
определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената
или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде
доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези
клаузи на договора са ясни и разбираеми.“ Лихвата, като цена на услугата, не
подлежи на преценка за неравноправност при положение, че задължението е
разписано ясно и разбираемо, още повече, че същата се явява и индивидуално
уговорена клауза. Ищецът по своя инициатива се е обърнал към дружеството
10
за кредитиране. Въз основа на предлаганите от дружеството условия и
съобразно изразените от ищеца предпочитания, Дружеството е предоставило
на ищеца предложения за кредит (Стандартен европейски формуляр), в които
параметрите на съответния кредит са изрично посочени - общ размер на
кредита, общата сума, която трябва да се заплати, лихвен процент, годишен
процент на разходите, изискваните обезпечения и срока за представяне на
избраното от ищеца обезпечение. След като ищецът, предварително запознат
със съществените условия на кредита кредита (общ размер на кредита, общата
сума, която трябва да се заплати, лихвен процент, годишен процент на
разходите, изискваните обезпечения и пр.) е изразил съгласие за сключване на
договор, то съгласно практиката на ВКС, това съгласие и последващото
подписване на договора следва да се приема, като изразяване на становище по
предложените условия, частен случай на индивидуално уговорена клауза.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея осъдителни искове са
процесуално допустими. В тежест на ищеца е да докаже, доколкото твърди
нищожност на процесния договор за паричен заем и този за предоставяне на
гаранция,сключването им между страните, както и твърденията си за
сключването им при заобикаляне на закона, а в доказателствена тежест на
ответниците е да установят спазването на
изискванията за валидност на правоотношението.
По предявените осъдителни претенции, в тежест на ищеца е да докаже
плащането на процесната сума и по двата договора, а в тежест на ответниците
– да докажат наличието на валидно правно основание за извършеното
плащане. Не се оспорва от страните по делото, че ищецът и ответниците са
страни по процесните Договор за паричен заем № 4327399/29.11.2021 г. и
Договор за предоставяне на гаранция, сключен във връзка с договор за
паричен заем № 4327399/29.11.2021 г. Това обстоятелство не се оспорва от
страните по делото, макар и да не бяха представени договорите, въпреки
задължителните указания на съда към ответниците в тази насока, като
предвид разпоредбата на чл.190 ал.1, непредставянето на документа съдът
преценява съгласно чл.161 ГПК и съдът приема за доказани фактите, относно
които страната /в случая ответниците/ е създала пречки за събиране на
допуснатите доказателства.В този смисъл е и заключението на вещото лице,
което е прието без възражения от страните като доказателство по делото
безспорно установява, че общата сума, заплатена от ищцата по горепосочения
договор за кредит, съгласно предоставените от ответника счетоводни данни, е
в размер на 4422,62 лв.Ако дължимата сума към „Файненшъл България“
ЕООД се извади от горепосочената сума, общата платена сума към "Изи Асет
Мениджмънт" АД по процесния Договор за потребителски кредит № 4327399
от 30.05.2022г. е в размер на 3496,08 лв. На експертизата допълнително е била
представена справка за заплатена на каса сума в общ размер на 60 лв.,
отнесена като „разходи писма и SMS” и по този начин общо платената сума е
в размер на 4482,62 лв., съответно без сумата към „Файненшъл България“
ЕООД – 3556,08 лв. Общата сума, заплатена от ищцата по горепосочения
11
договор за кредит, съгласно предоставените от ответника счетоводни данни, е
в размер на 926,54 лв). Изчислението на ГПР при използвана втората формула,
посочена в т.2, б. „д“ от Приложение 1 към ЗПК за изчисляване на ГПР, а
именно: “ГПР може да се преобразува в сбор от положителни или
отрицателни парични потоци (Ak), т.е. усвоените и погасените суми ще бъдат
получени или погасени за периодите от 1 до k, изразени в години,по следния
начин: при следните изходни данни: 1. Размер на кредита – 3000 лв.; 2. Срок
на договора – 18 мес.; Вид на вноските – анюитетни /изчислява сумата на
лихвените плащания за целия период на кредита и го разделя на броя периоди,
за които е подписан договорът. Респективно вноските в абсолютна стойност са
еднакви за целия период/. Изхожда се от чл.2, т.2 от Договора, който указва
еднакъв размер на вноските за срока на договора. Изчислен по този начин,
ГПР е 48,35 %, т.е. размерът, посочен и в договора. Годишният процент на
разходите би бил в размер на 167,32 % в случай, че в него се включи размерът
на предвиденото в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за
поръчителство от 1938,24 лв.
Съдът приема, че на 29.11.2021г. между ищцата и ответното дружество "Изи
Асет Мениджмънт" АД е сключен договор за паричен заем № 4327399 от
29.11.2021г., по силата на който е усвоен кредит в размер на 3000 лв.
Записаният в договора Годишен процент на разходите (ГПР) е в размер на
48.24 %, фиксираният годишен лихвен процент е в размер на 40%. Съгласно
чл. 4 от договора заемополучателят следва да обезпечи задължението си с
осигуряване на поне едно от следните обезпечения: две физически лица
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания – да
представи служебна бележка от работодател за размер на трудовото
възнаграждение, нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1
000 лв., да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с "Изи Асет
Мениджмънт" АД, да няма незаплатени осигуровки за последните две години,
да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има
кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не
по-лош от "Редовен"; банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата
по чл. 2, т. 7 от договора, със срок на валидност – тридесет дни след крайния
срок за заплащане на задълженията по договора; или одобрено от заемодателя
дружество – поръчител, което предоставя гаранционни сделки.
Приема/съгласно депозираното заключение на вещото лице, че общо
платената сума от ищцата е в размер на 4482,62 лв., съответно без сумата към
„Файненшъл България“ ЕООД – 3556,08 лв., а годишния процент на разходите
би бил в размер на 167,32 % в случай, че в него се включи размерът на
предвиденото в договора за предоставяне на гаранция възнаграждение за
поръчителство от 1938,24 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
12
В тежест на ищеца по предявените искове срещу ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД/ и срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД, е да
докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти,
от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между него и
ответниците са възникнали облигационни отношения по процесните договор
за паричен заем и договор за поръчителство, сключен във връзка с договор за
паричен заем, както и че първият от тях противоречи на закона, а вторият е
сключен за обезпечаване на нищожна сделка.На първо място, съдът намира, че
процесните договори са потребителски –страни по него са потребител по
смисъла на § 13, т. 1 ЗЗП (ищецът е физическо лице,което използва заетата
сума за свои лични нужди), и небанкова финансова институция– търговец по
смисъла на § 13, т. 2 ЗЗП. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредба
на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът
предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане срещу задължение на длъжника-потребител да върне
предоставената парична сума.Доколкото по настоящото дело не се твърди и не
е доказано сумата по предоставения заем да е използвана за свързани с
професионалната и търговска дейност на кредитополучателя, то следва да се
приеме, че средствата, предоставени по договора за заем (кредит) са
използвани за цели, извън професионална и търговска дейност на
потребителите, а представеният по делото договор за заем от е по правната си
същност договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК.
Процесните договори се подчиняват на правилата на Закон за потребителския
кредит и на чл. 143 – 147б ЗЗП, в
това число и забраната за неравноправни клаузи, за наличието на които съдът
следи служебно.За да бъдат осигурени ефективни средства за защита на
потребителите е необходимо, когато се изследва въпросът за няколко договора,
които са сключени със свързани лица и между свързани лица, съдът да
изследва релациите в отделните договори не като отделни правоотношения,
които са независими едно от друго, а като една обща икономическа дейност.
Следователно при множество правоотношения,когато те са със свързани лица
или между такива, трябва на отделните правоотношения да се гледа като на
едно правно и икономическо цяло, за да се постигне ефективната защита на
потребителя при проверката от страна на съда за спазване на императивните
13
правила на закона и добрите нрави. От извършена служебно справка в
Агенция по вписвания – Търговски регистър се установява, че едноличен
собственик на капитала на „Файненшъл България“ ЕООД е заемодателят „Изи
Асет Мениджмънт“ АД.Следователно се касае за хипотеза на свързани лица
по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ТЗ.Въз основа на изложените от ищеца
фактически обстоятелства, ангажираните доказателства и наличните данни за
хипотеза на свързани лица, съдът приема, че уговореното възнаграждение за
предоставеното поръчителство представлява разход по договора за кредит,
който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на
разходите като индикатор за общото оскъпяване на договора за кредит – арг.
чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от дефинитивната разпоредба на §
1, т.1 ДР ЗПК, според която „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните
премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително
условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Същевременно, при цялостния анализ на процесните правоотношения, е
видно, че сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от
предоставяне на обезпечение по договора от страна на кредитополучателя.
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България,
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50
% от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни – арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай сумата по
договор за заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД е в размер на 3000
лева, а само възнаграждението по договора за гаранция, което е в размер на
926.54 лева, без да се включват останалите суми, формиращи ГПР. Ето защо
може да се направи законосъобразен извод, че ГПР по договора за паричен
заем надхвърля 50 %, след като се прибави възнаграждението по договора за
14
гаранция. Така уговореното възнаграждение има значението на „скрита
възнаградителна лихва“, която не е включена в оскъпяването на ползваната
сума и която води до нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4
ЗПК, а това от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на
това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за
дължимост на това вземане. Поради изложеното съдът намира, че разходът за
възнаграждение на гаранта за обезпечаване вземанията на “Изи Асет
Мениджмънт“ АД по процесните договори за потребителски заем, отговаря на
поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия разход по кредита (в
този смисъл са напр. Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
7108/2021 г.,Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. № 9991/2020 г. по
описа на СГС, Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. №
2806/2021 г. и др.). Макар формално договорът за паричен заем да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 - годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. Тази част от
сделката е особено съществена за интересите на потребителите, тъй като
целта на уредбата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия избор на потребителя и да му позволи да прецени обхвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл, като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит,кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за
недействителност на договора за паричен заем на основание чл. 22 от ЗПК,
поради неспазването на изискванията на чл.11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този
смисъл са Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по
описа на СГС, ІІ-А въззивен състав, Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в.гр.д.
№ 7108/2021 г. по описа на СГС, III-Б въззивен състав и др.). Същевременно,
договорите, сключени между потребителя и “Изи Асет Мениджмънт“ АД, и
договорът, сключен между потребителя и „Файненшъл България“ ЕООД, се
намират във взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения
15
между страните, поради което последиците от недействителността на
договорите за потребителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение
на договорите за предоставяне на гаранция, поради естеството на
правоотношенията (така напр. Решение № 264616 от 09.07.2021 г. по в.гр.д. №
9991/2020 г. по описа на СГС, Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в.
гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д.
№2806/2021 г. и др.).
Поради изложеното съдът намира, че процесните договори за паричен заем и
за предоставяне на гаранция, са нищожни.
В тежест на ищеца по предявените осъдителни искове е да докаже при
условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е получил процесната сума в размер на 50 лева,
представляваща недължимо платена по процесния договор за паричен заем,
без да е имало основание за извършване на престацията /поради
недействителност на договора/, както и че е предоставил, а ответника
„Файненшъл България“ЕООД е получил процесната сума в размер на 50 лева,
представляваща недължимо платена по процесния Договор за предоставяне на
гаранция, без да е имало основание за извършване на престацията/поради
недействителност на договора/.При доказване на горното, в тежест на
ответниците е да докажат, че е налице основание за получаване и задържане
на процесните суми, поради което не се дължи тяхното връщане, респ. да
докаже връщане на сумите.
Съдът стигна до извод за прогласяване нищожност на процесния договор за
паричен заем № 4327399/2021г., сключен с „Изи Асет Мениджмънт“
АД.Съгласно чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. От приетото по
делото заключение по назначената съдебна експертиза се установи, че с
извършените от ищеца плащания по договора са погасени сумите от 3556.08
лв.Поради недействителността на процесния договор за паричен заем, се
налага извод, че на осн. чл. 23 ЗПК сумата от 50.00 лева, като частичен иск от
1434.62 лева представляваща платена сума във връзка с договора за
потребителски кредит, е платена при начална липса на основание за това,
поради което ответникът дължи нейното връщане. Предявеният иск е
16
основателен и следва да бъде уважен в пълен размер, ведно със законната
лихва от момента на завеждане на иска до окончателното погасяване.Същите
изводи съдът прави и по отношение на процесния договор за предоставяне на
поръчителство. Съдът стигна до извод за прогласяване нищожност на
процесния договор за предоставяне на поръчителство №4327399/21 г.,
сключен с „Файненшъл България“ЕООД. От приетото по делото заключение
по назначената съдебна експертиза се установи, че с извършените от ищеца
плащания по договора са погасени сумата от 926.54 лв. Поради
недействителността на процесния договор за предоставяне на гаранция, се
налага извод, че на осн. чл. 23 ЗПК сумата от 50.00 лева, представлява платена
при начална липса на основание за това, поради което ответникът
„Файненшъл България“ЕООД дължи нейното връщане.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за
ищцовата страна. Ищецът е представил списък на разноски по чл. 80 ГПК, с
който се
претендират сумите от : за адвокатско възнаграждение по договор за правна
защита и съдействие по първия осъдителен иск - на основание чл.38 ал.1 т.2 от
ЗА в размер на 400 лева-платими на адв.П., адвокатско възнаграждение по
договор за правна защита и съдействие по втория осъдителния иск - на
основание чл.38 ал.1 т.2 от ЗА в размер на 400 лева,платими на адв.П., а на
ищеца- заплатена държавна такса от 104 лева и 300 лева-заплатен депозит за
възнаграждение на вещо лице. Ответниците са направили възражение за
прекомерност на претендираните възнаграждения, което е неоснователно.
Делото не се отличава с правна и фактическа сложност, разглеждането му е
приключило с проведени три открити съдебни заседания. Възнагражденията
следва да бъдат определени в предвидените минимални такива съобразно
Наредба № 1/2004 г. на ВАдС. В конкретния случай срещу ответника „Изи
Асет Мениджмънт“ АД е предявен един иск, който възлиза на сумата от 50
лева, поради което минималното адвокатско възнаграждение, изчислено
съобразно чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер
на 400 лева. Срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД е предявен един
иск, цената на който възлиза на сумата от 50.00 лева, поради което поради
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т.
1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. на ВАдС, е в размер на 400 лева. Видно от
17
представеното по делото адвокатско пълномощно е, че ищцата е
упълномощил адв.П. П. да я представлява в настоящото производство, като от
Договора за правна помощ и съдействие от 4.11.2024г. се установява, че
адвокатската правна помощ се оказва по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА-
безплатна адвокатска помощ на материално затруднени лица. Съдебният
състав счита, че не са задължителни за съда, определените с приетата от
Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 09.01.2004 г. минимални размери на
адвокатските възнаграждения. По настоящото дело, предвид липсата на
фактическа и правна сложност на същото, както и с оглед проведените три
открити съдебни заседания, без явяване на адвоката, след като се следи и за
баланса с правото на адекватно възнаграждение на положения труд на
адвоката - защита по един иск, който обаче е идентичен с други многобройни
производства, вкл. и водени от същия адвокат и страна, които са завършили с
еднакъв правен резултат, което води до значителен автоматизъм на работата
на защитата, на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, в полза на адв.П. П.
следва да бъде определено адвокатско възнаграждение в размер от 200 лева,
което е в границите за съответния вид дейност, определени с чл. 25 ал.1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, която не е издадена от
съсловна организация, а въз основа на ПМС № 4/2006 г. и следва да бъде
заплатено поотделно от ответниците на адв. П. П. от САК. Предвид
разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца Т. Ч. деловодни разноски за държавна такса в размер на
104.00 лева/- по 52 лева/, както и възнаграждение за съдебно-счетоводна
експертиза – 300 лева-по 150 лева, а предвид допуснатото увеличение размера
на възнаграждението на вещото лице с 50.00 лева с протоколно определение
по назначената съдебна експертиза – по сметка на вещото лице К. А. Н. – по
25 лева. Сумата да бъде преведена по сметка с IBAN
BG55BUIN95611000***** банков код BUINBGSF при банка „Алианц Банк“
АД.
Така мотивиран и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седaлище
и адрес на управление гр. София 1324, ж.к.,,Люлин" 7, бул.,,Джавахарлал
18
Неру" № 28, „Силвър център", етаж 2, представлявано от Галин Тодоров и
Ангел Даджиров, да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН: ********** сумата в размер на
50.00/петдесет/ лева, като частичен иск от 1434.62 лв., представляваща
недължимо платени суми във връзка с Договор за потребителски кредит
№4327399/29.11.2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
датата на депозиране на настоящата искова молба 5.11.2024г. до датата на
окончателно заплащане.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, EИK: ********* , със
седалище гр. София и адреса на управление: ж.к „Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру" № 28, ет. 2, ап. 40 -46 с управител Петър Дамянов, да заплати на Т. Т. Ч.,
ЕГН: ********** сума в размер на 50.00/петдесет/ лева като частичен иск от
1434.62 лв., представляваща разликата до пълния размер на недължимо
платените суми във връзка с Договор за предоставяне на гаранция
№4327399/2021г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
депозиране на настоящата искова молба 5.11.2024г. до датата на окончателно
заплащане.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седaлище
и адрес на управление гр. София 1324, ж.к.,,Люлин" 7, бул.,,Джавахарлал
Неру" № 28, „Силвър център", етаж 2, представлявано от Галин Тодоров и
Ангел Даджиров, да заплати на Т. Т. Ч., ЕГН: **********, направените
разноски по делото в размер на 202/двеста и два/ лева.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, EИK: ********* , със
седалище гр. София и адреса на управление: ж.к „Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру" № 28, ет. 2, ап. 40 -46 с управител Петър Дамянов, да заплати на Т. Т. Ч.,
ЕГН: **********, направените разноски по делото в размер на 202/двеста и
два/ лева.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седaлище
и адрес на управление гр. София 1324, ж.к.,,Люлин" 7, бул.,,Джавахарлал
Неру" № 28, „Силвър център", етаж 2, представлявано от Галин Тодоров и
Ангел Даджиров, да заплати на адв. П. С. П. -САК, адвокатско
възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно процесуално
представителство по делото, в размер на 200/двеста/ лева, определено от съда
по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, EИK: ********* , със
седалище гр. София и адреса на управление: ж.к „Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру" № 28, ет. 2, ап. 40 -46 с управител Петър Дамянов да заплати на адв. П.
С. П. -САК, адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца безплатно
процесуално представителство по делото, в размер на 200/двеста/ лева,
определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, EИK: ********* , със
седалище гр. София и адреса на управление: ж.к „Люлин 7, бул. „Джавахарлал
Неру" № 28, ет. 2, ап. 40 -46 с управител Петър Дамянов, да заплати на К. А.
Н., ЕГН **********, пост. адрес 6300 гр.Хасково, ул. „ Г. Кирков” № 86,
19
сумата от 25/двадесет и пет/ лева-допълнително възнаграждение за вещо лице,
като сумата да бъде преведена по сметка с IBAN BG55BUIN95611000*****
банков код BUINBGSF при банка „Алианц Банк“ АД.
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********, със седaлище
и адрес на управление гр. София 1324, ж.к.,,Люлин" 7, бул.,,Джавахарлал
Неру" № 28, „Силвър център", етаж 2, представлявано от Галин Тодоров и
Ангел Даджиров да заплати на К. А. Н., ЕГН **********, пост. адрес 6300
гр.Хасково, ул. „ Г. Кирков” № 86, сумата от 25/двадесет и пет/ лева-
допълнително възнаграждение за вещо лице, като сумата да бъде преведена
по сметка с IBAN BG55BUIN95611000***** банков код BUINBGSF при банка
„Алианц Банк“ АД.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
20