Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 09.04.2020 г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На девети март
2020 година В публичното съдебно заседание в
състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА И.
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
секретар Ирина Василева
разгледа
докладваното от съдия И.
в.гр.д.№ 3 описа на съда за 2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на ищците Г.С.Д. и П.С.Д. по гр.д. № 1074/2017г. на ПРС срещу
постановеното по делото решение № 204/14.11.2019г., с което съдът:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА
между Г.С.Д. с ЕГН: ********** *** и П.С.Д. с ЕГН: ********** ***, спрямо
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА представляващ жилище, апартамент с площ 137.72 кв.
м., с идентификатор 57649.503.657.1.2, находящ се в ПИ с площ от 965 кв.м с
идентификатор 57649.503.657 по КК и КР
на гр. Попово, номер по предходен план 579, кв. 38, парцел XXVI, при съседи
57649.503.3476, 57649.503.658, 57649.503.3468, 57649.503.663, 57649.503.654, 57649.503.3473,
57649.503.656, ведно с прилежащите му
два броя избени помещения с площ от 19.84 кв. м. и 13.34 кв. м. и два броя тавански помещения с площ с площ 31.54 кв. м и 14.65 кв. м. при квоти
от по ½ ид.ч. за всеки от съделителите.
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА
между Г.С.Д. с ЕГН: ********** ***, П.С.Д. с ЕГН: ********** *** и Д.И.Н. с
ЕГН: ********** *** 1, спрямо СГРАДА с идентификатор 57649.503.657.4 по КК и КР
на гр. Попово, с предназначение селскостопанска сграда със застроена площ от 144 кв.м, находяща се в
ПИ с идентификатор 57649.503.657, по КК и КР на гр. Попово, при равни квоти от
по 1/3 ид. ч. за всеки от тях.
ОТВЪРЛЯ иска за делба
спрямо ПИ с площ от 965 кв.м с идентификатор 57649.503.657 по КК и КР на гр. Попово, номер по предходен
план 579, кв. 38, парцел XXVI, при съседи 57649.503.3476, 57649.503.658,
57649.503.3468, 57649.503.663, 57649.503.654, 57649.503.3473, 57649.503.656.
ОТХВЪРЛЯ иска за
делба спрямо САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА с идентификатор 57649.503.657.1.1 находящ се в ПИ с площ от 965 кв.м. с
идентификатор 57649.503.657 по КК и КР
на гр. Попово,
ОТВЪРЛЯ иска за делба
спрямо САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА 57649.503.657.1.3 находящ се в ПИ с площ от
965 кв.м. с идентификатор 57649.503.657
по КК и КР на гр. Попово.
ОТХВЪРЛЯ иска за
делба спрямо САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В
СГРАДА 57649.503.657.1.4 находящ се в ПИ с площ от 965 кв.м. с идентификатор
57649.503.657 по КК и КР на гр. Попово.
ОТХВЪРЛЯ иска за
делба спрямо СГРАДА с идентификатор
57649.503.657.2, с предназначение сграда за търговия, със застроена площ 28
кв.м. и СГРАДА с идентификатор 57649.503.657.3, с предназначение сграда за търговия
със застроена площ 13 кв.м., находящи се в ПИ с площ от 965 кв.м. с
идентификатор 57649.503.657 по КК и КР
на гр. Попово
В депозираната
от адв. М.Б., ТАК, като пълномощник на
ищците Г.С.Д. и П.С. Д., въззивна жалба,
е посочено, че се обжалва горецитираното решение „в частта му, с която искът за
делба е отхвърлен спрямо самостоятелни
обекти с идент. 57649.503.657.1.1, 57649.503.1.3, 57649.503.657.1.4, 57649.503.657.З - сграда за търговия, както и на поземлен имот от 965
кв.м. с идентификатор № 57649.503.657. С оплаквания, че решението в обжалваната
част е необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на събраните по делото
доказателства, въззивниците молят за отмяна на решението в обжалваната част и
допускане на делба при равни квоти за всички обекти. В уточнението към жалбата,
в изпълнеие указанията на съда, въззивниците посочват, че и сградата с
идентификатор 57649.503.657.2, е предмет на жалбата, като част от общия
обект „магазин“ – склада за търговия и складово
помещение, с два отделни идентификатора:
57649.503.657.2 и 57649.503.657.З.
Основните доводи в
жалбата се свеждат до оплаквания за необоснована фактическа обстановка,
възприета от съда в разрез със събраните по делото доказателства – според въззивниците първоинстанционният съд
не е съобразил установеното в процеса, че ответницата и С.Д.(наследодател на
двете ищци) са живели на семейни начала, в едно домакинство, с общ семеен
бюджет, обитавали са първия жилищен етаж
и не са правили писмено разпределение на жилищната сграда и
останалите постройки. Поради което и квотите, при които следва да
се допусне делбата, следва да са според правото на собственост на земята - 2/3
за С.Д.и 1/3 за ответницата. Съдът
неправилно е приел, че ответницата е придобила самостоятелно право на
собственост върху приземния и първия жилищен етаж, защото ги била придобила по
давност. При тези изводи на съда, според въззивниците „излиза, че С.Д.не е
съществувал, а тя (ответницата) владяла - своила
самостоятелно. Макар първоинстанционният съд
да се позовава на чл.92 ЗС, на практика го изключва, като признава
придобИ.е по давност на два етажа и магазин.“
Св.П. (дъщеря на ответницата)
заявила недвусмислено, че магазинът се води на фирмите на Д. и Н.. Това, че е
продавала само тя (ответницата), не я прави единствен владелец и самостоятелен
собственик. Съдът фактически бил предоставил в дял на Д. първия жилищен, а
вторият - на ответницата в първата фаза на делбата.
В постъпилия в срок
писмен отговор, насрещната страна, чрез пълномощника си адв. Н.Г., ТАК, оспорва жалбата като неоснователна и моли за
потвърждаване на решението. Излагат се подробни съображения по оплакванията в
жалбата: По отношение на втори жилищен етаж - от събраните гласни и писмени
доказателства по делото, безспорно се установило, че е налице добросъвестно
владение от страна на ответницата. От страна на ищците не са били представени
никакви доказателства, с които да се обори добросъвестността на ответницата,
както и затова, че са се противопоставяли на започналото владение, поради което
съдът правилно е отхвърлил иска за делба в тази част, приемайки, че ответницата
е станала едноличен собственик на втория
жилищен етаж, с изтичането на пет годишна давност, започнала да тече от
19.03.1993 г. и изтекла на 19.03.1998 г. За партерния етаж – се установило, че
със започването на строежа през 1989 г. е изработен арх. проект и стойностен
разчет за определяне на застроената площ на жилищата, именно този партерен
етаж, в който е имало „барче“, е изграден изцяло с лични средства на
ответницата, получени от продажбата на имот, лична нейна собственост в гр.
Бяла, с които средства е погасила изтеглен банков заем в ДСК, което е видно и
от приложеното по делото удостоверение с изх. № 04- 558 от 04.02.1993 год. изд.
от ДСК; за таванските помещения – установило се от гласните доказателства, че в
сграда с идентификатор 57649.503.657.1.4 се намират 4 тавански помещения, които
не са отделни обекти на правото на собственост, а са прилежащи към първи и
втори жилищен етаж, и макар да е налична скица и отделен идентификатор за
самостоятелен обект, презумпцията в чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е оборена, поради
което правилно и обосновано съдът е отхвърлил иска в тази му част; за
останалите два имота- сграда с
идентификатор 57649.503.657.2 по КК и КР
на гр. Попово, с предназначение: сграда за търговия /офис/ със застроена площ
28 кв.м., и сграда с идентификатор
57649.503.657.3 с предназначение: сграда за търговия /офис/ със застроена площ
13 кв.м. Попово - от св.показания се установило, че два отделни търговски
обекта /офиса/ реално няма, като същите представляват един обект, с включено
сервизно помещение, за койтоа обект е
налице изтекло в полза на ответницата давностно владение, продължило
повече от 10 г., продължаващо и до днес, поради което съдът правилно и
законосъобразно е отхвърлил иска и в тази му част. По отношение на недв.имот-
ПИ с идентификатор 57649.503.657 с площ от 965 кв.м., въззиваемата счита, че
правилно е прието от съда, че искът е недопустим, тъй като същият е обща част
по естеството си и не е самостоятелен обект на правото на собственост, по
смисъла на чл. 38, ал. 1 от ЗС, позовавайки се Постановление № 2 от
04.05.1982г. на Пленума на ВС.
След проверка по реда
на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира следното:
Решението
е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима.
За да се произнесе по
същество, съдът съобрази следното:
Предявеният иск за
делба е обоснован с обстоятелствата, че като наследници на баща си С. Д., починал
2016 г., ищците са съсобственици с ответницата Д.И. на описания в исковата
молба недвижим имот, находящ се в гр. Попово, ведно с построената в него
жилищца сграда, магазин и стопански постройки, които не могат да поделят
доброволно.
През 1989 г. С.Д.продал
на ответницата и родителите й А. и И. Д. 1/3 ид.ч. от празно дворно място в гр.
Попово от имот XXVI-579 в кв.38 по плана
на гр. Попово, след което в имота били застроени масивна жилищна сграда от 4
етажа, масивна сграда с работилница и гаражи и работилница, и магазин. През 1993 г. Д. прехвърлили на Д.И. своя дял от
дворното място и части от построената
жилищна сграда с н.а. № 105 т.1, № 154/1993. на ПРС, които части били
определени по тяхно усмотрение, тъй като липсва документ за разпределение на
правата върху всеки един от етажите. Наследодателят С.Д.и ответницата са живели
на съпружески начала. Страните не могли да поделят имотите доброволно, поради
което се моли за допускането до съдебна делба на дворно място с площ 965 кв.м.,
с № 57649.503.657, при съседи: имоти № 57649.503.3476, 57649.503.658,
57649.503.3468 и 57649.503.3473., както и построените в него жилищна сграда -4
етажа, магазин и стопанска сграда при квоти от по 1/3 идеална част за всеки от съделителите.
В постъпилия в срока
по чл. 131 ГПК писмен отговор ответницата е оспорила иска с възражения, че е
изключителен собственик по силата на приращение, давностно владение и
придобивна сделка на самостоятелни обекти – приземния етаж, втори жилищен етаж,
стопански постройки и магазин. Твърди, че с наследодателя на ищците са имали
уговорка първият жилищен етаж да е за него, а вторият – за нея. Такава уговорка
имали и по отношение на приземния етаж. По отношение на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 57649.503.657 по одобрените КККР на гр.Попово, общ. Попово,
обл.Търговище, с площ 965 кв. м. – същият е съсобствен парцел, придобит от
ответницата по силата на Нот.акт № 97, том 2, нот. дело № 686 от 25.05.1989 г.
по описа на РС-Попово -по отношение на 1/9 идеална част от него и по Нот.акт №
105 , том 1 , нот. дело № 154 от 19.03.1993 г. по описа на PC-Попово - за 2/9
идеални части от дворното място, като останалите 6/9 идеални части от двора се
явяват съсобствени на наследниците на С.П.Д., по силата на Нотариален акт № 76
, том 1 , нот. дело № 168 от 17.04.1987 год. по описа на Районен съд гр.Попово
и по Нотариален акт №17, том 2 , нот. дело № 502 от 07.04.1989 год. по описа на
PC гр. Попово. Според
ответницата, процесното дворното място се явява обща част по естеството си по смисъла на чл. 38, ал. 1 ЗС и не
представлява самостоятелен обект на правото на собственост, следва режима на собствеността върху главните
обекти, и предвид разпоредбата на чл.
38, ал. 3 ЗС не може да бъде предмет на делба. По отношение на т.н. „четвърти
етаж“ – тавански помещения, като прилежащи несамостоятелни помещения не следва
да се допуска до делба.
По фактите:
Няма спор по делото,
че ищците са наследници-дъщери на С.П.Д., починал на 01.06.2016 г., а
ответницата по делото – е живяла във фактическо брачно съжителство с техния
наследодател повече от 25 години.
С нот.акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу грижи и издръжка от 17.04.1987г., Цона
Стоянова Пенева и Ганьо Дечев Пенев са прехвърлили на С.П.Д., Г.С.Д. и П.С.Д. собствеността върху недвижим имот,
представляващ ДВОРНО МЯСТО от 890.00 кв.м, заедно със застроените в него
едноетажна жилищна сграда, съствляващо имот с планоснимачен № 111, за който е
отреден парцел XXII в кв. № 8 по регулационни план на гр. Попово.
С нот.акт за дарение
на недвижим имот № 17, т. II, дело № 502/07.04.1989г., двете ищци надаряват
баща си С.П.Д. със собствените си общо 2/3 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ ДВОРНО МЯСТО от 920.00 кв.
м., заедно със застроената в него едноетажна жилищна сграда, съставляващо имот
с планоснимачен № 579, за който е отреден парцел XXVI в кв. № 38 по
регулационния план на гр. Попово.
Видно от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 97, т. II, дело № 686/25.05.1989г., С.П.Д.
е продал на ответницата Д.И.Н. и нейните родители А. И. Д. и И. Н.Д.1/3 ид.ч. от ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО с площ от 920 кв.
м. , съставляващо имот с планоснимачен №
579, за който е отреден парцел XXVI в кв. № 38 по регулационния план на гр.
Попово.
Въз основа на
Разрешение за строеж № 5 от 21.06.1989 год., издадено от Общински народен съвет
гр.Попово (л.28), в съсобствения ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 57649.503.657,
била построена двуетажна, двуфамилна жилищна сграда с ПРИЗЕМЕН ЕТАЖ и с избени
и тавански помещения, която сграда била въведена в експлоатация съобразно
Протокол № 7 от 08.02.1993 год., издаден от Община Попово.
Представен е по делото архитектурен
проект от 1989 год., изработен от Кооператив за интелектуални продукти
„Хеброс" гр.Попово, както и Стойностен разчет за определяне на застроена
площ. Съгласно архитектурния проект е предвидена двуетажна двуфамилна жилищна
сграда, на която първият жилищен етаж бил
предвиден да е със застроена площ от 122.54 кв. м., с прилежащи към него две
избени помещения на кота - 2.40 , с площ от 19.84 кв. м. и 13.34 кв. м.,
тавански складови помещения от 31.54 кв. м. и 14.65 кв. м., както и
ателие-работилница 20.01 кв.м. и гараж от 24.94 кв.м., а вторият жилищен етаж
бил предвиден да е със застроена площ от 125.06 кв. м., с прилежащи към него
две избени помещения на кота - 2.40, с площ от 18.16 кв. м. и 4.50 кв.м. ,
тавански складови помещения от 21.78 кв. м. и 23.35 кв. м., както и
ателие-работилница и складово помещение от 19.47 кв. м.
Сградата е въведена в
експлоатация съобразно Протокол № 7 от 08.02.1993 год., издаден от Община
Попово.
С нот.акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 105, т. I, дело № 154/19.03.1993г. А. и И. Д.
продали на дъщеря си Д.И.Н. 4/18 ид.ч.
от ДВОРНО МЯСТО с площ от 920 кв. м., съставляващо имот с планоснимачен № 579,
за който е отреден парцел XXVI в кв. № 38 по регулационния план на гр. Попово,
2/3 ид.ч. от втори горен жилищен етаж, 2/6 ид.ч от приземния етаж, състоящ се
от стая, хоби и склад, 2/3 ид.ч. от югозападното и североизточното избени
помещения, 2/3 ид.ч. от общите баня, котелно-парно помещение, 2/3 ид.ч от
югозападното и североизточното тавански помещения, 2/6 ид.ч. от общите баня и
коридор и 2/6 ид.ч. от общите части на сградата.
Във връзка с
твърденията и възраженията на страните са допуснати гласни доказателства.
В хода на процеса в
първоинстанционното производство по молба на ищците към докателствата по делото
е присъединено саморъчно завещание на наследодателя им С.Д.от 10.06. 2004г.,
оспорено като нищожно от страна на ответницата.
При разглеждане на
делото пред въззивната инстанция е приложено гр.д. № 126/2018 г. по описа на
ПРС, приключило с влязло в сила решение, с което е отхвърлен предявения от
ответницата срещу настоящите две ищци иск с правно основание чл. 19 ал. 3 от ЗЗД по отношение на сградите с посочени идентификатори 57649.503.657.2 ,
57649.503.657.3 и 57649.503.657.4.
Съгласно заключението
на допуснатата пред въззивната инстанция техническа експертиза, неоспорено от
страните, прието от съда като компетентно и обосновано:
Жилищната сграда се
намира в поземлен имот 57649.503.657 по Кадастралната карта (КК) на гр. Попово.
Тя е идентификатор 57649.503.657.1 и е построената на основание одобрен проект
и издадено Разрешение за строеж от 21.06.1989г. за „Двуетажна двуфамилна
жилищна сграда“ - с два самостоятелни
жилищни етажа, подземен етаж, приземен и тавански етажи.
-В подземния
(сутеренен) етаж са разположени три броя избени помещения и едно общо
помещение.
-По проект в
приземния етаж (Обект с идентификатор 57649.503.657.1.1), който е на ниво
терен, са предвидени гараж, складово помещение, ателие-работилница, коридор и
санитарен възел. В последствие част от етажа е преустроен в „Кафе-аперитив“ –
съгласно одобрен проект и издадено Разрешение за строеж № 2 от
20.03.2000г. Преустроените помещения са
гаражът и складовото помещение. Етажът се състои от Кафе-аперитив, кухня към
него, санитарен възел, коридор и ателие-работилница.
-Обект с
идентификатор 57649.503.657.1.2 е разположен на втория (първи жилищен) етаж на
сградата и съгласно проекто-сметната документация и издадено Разрешение за
строеж от 21.06.1989г. представлява самостоятелно жилище.
-Обект с
идентификатор 57649.503.657.1.3 е разположен на третия (втори жилищен) етаж на
сградата и съгласно проекто-сметната документация и издадено Разрешение за
строеж от 21.06.1989г. представлява самостоятелно жилище.
-Обект с
идентификатор 57649.503.657.1.4 е
разположен на таванския етаж на сградата, съгласно проекто-сметната
документация и издадено Разрешение за строеж от 21.06.1989г. - състои се от
четири броя помощни помещения — два склада и две сушилни, предназначени за
ползване от обитателите на двете жилища, разположени в сградата. На таванския
етаж няма санитарен възел.
Съобразно §1 т.1 от
ДР на ЗКИР обозначеният с идентификатор 57649.503.657.1.4 тавански етаж не е
самостоятелен обект.
По отношение на
построените в имота стопанска постройка и магазин:
Процесните сгради,
отбелязани в КК на гр. Попово с идентификатори: 57649.503.657.2 и
57649.503.657.3 представляват една
самостоятелна постройка - магазин, с функционална свързаност на помещенията.
Търговската зала на
магазина е отразена с идентификатор 57649.503.657.2, а складовото помещение и
санитарният възел, с идентификатор 57649.503.657.3.
С Акт за узаконяване
№ 28 от 09.02.1993г., е узаконен незаконно построен офис (процесният магазин) и
складови помещения (в дъното на имота).
В последствие офисът
е преустроен в магазин за хранителни стоки и за него има издадено Разрешение за
строеж № 64 от 11.04.1995г. Магазинът е въведен в експлоатация с Удостоверение
за въвеждане в експлоатация № 10 от 05.04.2004г. Вещото лице е показало архитектурното
разпределение на магазина на чертеж № 5 към заключението, от който е видно, че
това е самостоятелен обект/ сграда, тъй като складът и санитарният възел са
обслужващи помещения към магазина и съгласно заключението би трябвало да бъдат
отразени с един, а не с два идентификатора в КК на гр. Попово.
При така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявен е иск за делба на недвижим имбот по реда на чл. 341 и сл. от ГПК,
във фаза по допускане на делбата, като предмет на въззивното обжалване и
проверка, съобразно правомощията на въззива съгласно чл. 269 ГПК, е решението в
отхвърлителната му част.
Предмет на съдебната делба е недвижим имот, ведно с построените в него
жилищна сграда и сграда за търговия.
От събраните доказателства се установява, че по силата на прехвърлителни
сделки, съсобственици на земята, върху която са построени процесните сгради са били наследодателят на ищците С. Д.,
притежаващ 2/3 ид.ч., а останалата 1/3 ид.ч., след прехвърлянето й по силата на
нот.акт № 97, т. II, дело № 686/25.05.1989г. - в съсобственост между ответницата и нейните родители – т.е. С.П.Д.
/ 6/9 ид.ч./, А. И. Д. /1/9 ид.ч./, И. Н.Д./1/9 ид.ч./ и ответницата Д.И.Н. 1/9
/ид.ч./
По силата на прехвърлителната сделка от своите родители (нот.акт № 105, т.
I, дело № 154/19.03.1993г.), ответницата е станала собственик на още 2/9 ид.ч. от
земята и от построеното върху нея (прибавени към нейната 1/9 ид.ч.- общо 3/9),
останалата част от 6/9 ид.ч. – на наследодателя на ищците.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и
на постройките и насажденията върху нея, освен ако не е установено друго.
С отговора на исковата молба ответницата се е позовала на изтекла в нейна
полза придобивна давност върху приземния етаж, втория жилищен етаж и пострените
в имота допълнителни постройки - селскостопанска
сграда и сграда за търговия (магазин), като е нейна доказателствената тежест.
Съдебната практика е константна по въпроса, че презумпцията на чл. 69 от ЗС
се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато
съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването
(така и ТР № 1/06.08.2012 г. на ВКС по тълк.дело № 1/2012 г. ОСГК). В случаите,
когато единият от собствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху
вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за
своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическата
власт върху целия имот в срока по чл. 79 от ЗС.
Именно това е установено от доказателствата по делото по отношение на
приземния етаж и на втория жилищен етаж.
По отношение на партерния етаж, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА,
с идентификатор 57649.503.657.1.1 по КККР на гр. Попово:
Със започването на строежа през 1989 год. по изработен архитектурен проект и стойностен
разчет за определяне на застроената площ на жилищата, е направено и одобрено
ценообразуване на жилищната сграда, в което са включени разчетите и стойностите
за изграждането на приземния етаж, построен на кота 0.00, състоящ се от гараж,
преустроен като стая, ателие -работилница, складово и санитарни помещения.
Видно от заключението на вещото лице се касае за самостоятелен обект, а не
за прилежащи, обслужващи помещения или общи части.
От събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства – показанията
на св. С. и св.П., се установява, че посоченият партерен(ПРИЗЕМЕН) етаж е изграден изцяло с лични средства на
ответницата, получени от продажба на неин имот в гр. Бяла. Показанията на св.П.
(дъщеря на ответницата) съдът кредитира, съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, тъй като тези нейни показания се подкрепят от показанията на св. С., както
и от представеното Удостоверение с изх. № 04-558/04.02.1993г., издадено от „Банка
ДСК“ ЕАД, съгласно което Д.Н. е направила пълно стойностно покритие със
собствени средства на построените гараж, ателие и работилница. Всъщност тези
факти не се и оспорват от ищците. По отношение на този приземен етаж, от
свидетелските показания се установява още, че между С.Д.и ответницата никога не
е съществувал спор относно собствеността му, поради договорката им той да е за
нея, именно защото е бил изграден изцяло с нейни средства. От събраните по
делото гласни доказателствени средства се установява, че още при фактическото
извършване на строежа двамата са „разделили“ собствеността върху сградата, като
са се уговорили първия жилищен етаж да бъде за С. Д., а приземния и втория
жилищен етажи – за ответницата. Разпределението на приземния етаж е обосновано
именно с вложените от ответницата средства за неговото построяване (св. Д. С.).
Обстоятелството, че страните са живяли във фактическо съпружеско съжителство,
че основно са обитавали първия жилищен етаж, не опровергава така изразената от
тях воля за разпределение на етажите, както и изразената воля за своене всеки
сам за себе си на съответните етажи, съобразно уговорката си. Това съсобствениците
са демонстрирали в своите отношения, което се установява и от свидетелските
показания Т.е. въпреки притежаваните съответно 6/9 ид.ч. за С.Д.и 3/9 ид.ч. за
ответницата – по силата на взаимната им уговорка и съгласие ответницата владее като собственик
и идеалните части на С.Д.за себе си, при което с изтичането на десетгодишния
давностен срок, с начало 08.02.1993г. /датата на въвеждане на сградата в
експлоатаця/, считано от 08.02.2003г. ответницата е станала едноличен
собственик на целия приземен етаж, при
което искът за делба спрямо него следва
да бъде отхвърлен.
По отношение на първия жилищен етаж, решението като необжалвано е влязло в
сила.
По отношение на втория жилищен етаж, представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в
сграда, с идентификатор 57649.503.657.1.3 по КККР на гр. Попово:
Както бе посочено по-горе, съобразявайки се със строителното разрешение, и
с правата, които са притежавали собствениците на земята, върху която е
изградена сградата, към 19.03.1993г. съсобствеността по отношение на цялата
сграда, е била при следните квоти: С.П.Д. - 6/9 ид.ч., А. И. Д. -1/9 ид.ч., И. Н.Д.- 1/9 ид.ч. и ответницата Д.И.Н.
- 1/9 /ид.ч.
Въпреки, че с нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 105, т. I,
дело № 154/19.03.1993г. освен 4/18 (2/9)
ид.ч. от земята, Д. са „продали“ на
дъщеря си Д.Н. 2/3 ид.ч. от втори горен жилищен етаж, 2/6 ид.ч от приземния
етаж, състоящ се от стая, хоби и склад, 2/3 ид.ч. от югозападното и североизточното
избени помещения, 2/3 ид.ч. от общите баня, котелно-парно помещение, 2/3 ид.ч
от югозападното и североизточното тавански помещения, 2/6 ид.ч. от общите баня
и коридор и 2/6 ид.ч. от общите части на сградата, същите реално са имали права
само върху 2/9 ид.ч. и само тази част е могла да бъде валидно прехвърлена.
Останалите 7/9 ид.ч. от сградата са
била собственост на Д.Н.-1/9 ид.ч и на
наследодателя на ищците С.Д.- 6/9.
Сделката на чужда вещ действително не е нищожна, но не поражда желания
транслативен ефект. Същата обаче може да послужи като начало на давностно
владение.
И тук, както и при приземния етаж,
между двамата съсобственици е постигнато съгласие, вторият жилищен етаж „да
бъде за“ ответницата, по този начин от датата на привеждане в експлоатация
(08.02.1993 г.) същата е установила владение и върху този етаж, което не е било
оспорвано от С. Д., поради което и с изтичането на 10 годишната придобивна
давност ответницата е станала изцяло собственик на този самостоятелен обект (по
отношение на 6/9 ид.ч., останалите са нейна собственост по силата на
прехвърлителната сделка и приращение). Касае е се за едно десетгодишно
необезпокоявано, спокойно владение, без противопоставяне от страна на другия
съсобственик, напротив с неговото изрично съгласие, в каквато насока са показанията и на тримата свидетели.
Съдът не споделя довода на ответницата, че е налице добросъвестно владение
по смисъла на чл. 70 ал. 2 от ЗС и съответно изтекла в нейна полза 5- годишна
давност, тъй като предвид качеството й на съсобственик и участник в
прехвърлителните сделки (а не трето лице) същата е била наясно с факта, че
нейните прехвърлители/праводатели са били собственици само на 2/9 ид.ч., още
повече, че и при изповядване на сделката не са представени каквито и да било
доказателства, удостоверяващи собственост на родителите й върху сградата в обем, по-голям от прехвърлените им 2/9
ид.ч.(такива твърдения няма и въведени в процеса) – т.е. липсва един от
елементите на добросъвестното владение.
Не се установи по настоящото дело С. Д., приживе да е направил опит да
преустанови или оспори фактическата власт на Д.Н. по отношения на втория
жилищен етаж.
Напротив, от разпитания в хода на
съдебното дирене свидетел Д. С., се установява, че самият С.Д.е заявил пред
него, че както приземният етаж, така и вторият жилищен етаж ще бъдат за
ответницата Н.. С. имал претенции единствено към първия етаж, в който той и Н.
живеели.
От показанията на свидетелката И.П. – дъщеря на ответницата се установява,
че когато е гостувала на майка си е обитавала, заедно с децата си втория
жилищен етаж; както и че между С.Д.и Д.Н.
никога не е съществувал спор относно собствеността на втория жилищен етаж.
Предвид изложеното до тук, съдът приема, че
ответницата е станала едноличен собственик на втори жилищен етаж,
представляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА 57649.503.657.1.3 по КК И КР на гр.
Попово, при което същият не следва да бъде допускан до делба.
Що се отнася до обектите с идентификатори 57649.503.657.2 и 57649.503.657.3 (представляващи, съгласно
заключението на в.лице, самостоятелна постройка - магазин, с функционална
свързаност на помещенията) - съдът намира, че в случая следва да намери
приложение презумпцията на чл. 92 от ЗС, съгласно която разпоредба собственикът
на земята е собственик и на постройките и на насажденията върху нея, освен ако
не е установено друго.
„Друго“ по смисъла на сочената
разпоредба не е установено. В конкретния случай по делото липсват
доказателства ответницата да е осъществявала самостоятелно фактическа власт върху посочените
сгради, респ. да е придобила в цялост собствеността върху тях, при което съдът
намира, че по отношение на тези сгради е налице съсобственост при квоти от по
1/3 за всеки от съделителите.
Видно от свидетелските показания още при строителството на сградата наследодателят
на ищците и ответницата са постигнали уговорка относно разпределението на приземния,
първия и втория жилищни етажи, като на практика са извършили една неформална
делба, поставила началото на давностно владение по отношение на съответните
идеални части. Такава уговорка по отношение както на складовите помещения
(допуснати до делба), така и по отношение на „магазина“ страните не са имали - независимо, че ответницата е тази, която е
продавала в магазина, тези действия не могат да бъдат подведени под намерението
за своене на имота като изключителна нейна собственост, респ. за изтичане в
нейна полза на придобивна давност. Показателно в тази насока е поведението на ответницата,
изключващо намерение за своене на тази сграда като неин единствен собственик – с
предявяването на иск по чл. 19 ал. 3 от ЗЗД, по който е образуваното гр.д. №
126/2018 г. по описа на ПРС.
По отношение на САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор 57649.503.657.1.4: Видно от заключението на
вещото лице, извършило проверка на място и въз основа на приложените писмени
доказателства, в този етаж са обособени
тавански помещения, прилежащи към двата жилищни етажа (така, както е посочило
в.лице в представеното в с.з. допълнение/уточнение към заключението) , поради
което и съобразно §1 т.1 от ДР на ЗКИР обозначеният с идентификатор
57649.503.657.1.4 тавански етаж не е самостоятелен обект и не може да бъде
самостоятелен предмет на делба.
Всеки недвижим имот (ПИ, сграда или самостоятелен обект в сграда) се
индивидуализира със своите технически характеристики, като местоположение,
граници и размери (площ). Именно съвкупността от тези индивидуализиращи
технически белези на недвижимите имоти, набирани, представяни, поддържани в
актуално състояние и съхранявани по установен от ЗКИР ред, представлява
кадастъра – чл. 2, ал. 1 от ЗКИР. Обхватът на съдържанието на кадастъра е
регламентирано от чл. 2 ал. 2 от ЗКИР. Данните по ал. 1 и ал. 2 на чл. 2 се
нанасят в кадастралната карта и се записват в кадастралния регистър, като
съгласно презумпцията, установена от ал. 5 на чл. 2 от ЗКИР те са доказателство
за обстоятелствата, за които се отнасят, до доказване на противното.
Предвид установеното по делото, че обозначеният с идентификатор
57649.503.657.1.4 тавански етаж не е
самостоятелен обект, презумпцията на чл. 2, ал. 5 от ЗКИР е оборена и макар да
е налична скица и идентификатор за
самостоятелен обект, това не променя обстоятелството, че таванските помещения
не могат да бъдат обект на правото на собственост, самостоятелно от правото на
собственост на обслужваните обекти. Процедурата по точното отразяване на
имотите в кадастъра е административна и
не влияе на тяхната правна същност. ( в подобен смисъл Определение № 464 от 26.11.2010 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 455/2010 г., II г. о., ГК).
По отношение на процесния ПИ с идентификатор 57649.503.657 следва да намери
приложение т. 1, б. ”е” от ППВС № 2/ 1982 г., където е прието, че е недопустима делба на
съсобствен парцел, в който има сграда, в която етажи или части от етажи заедно
с придадените към тях помещения на тавана или зимника принадлежат на различни
собственици /когато е образувана етажна собственост/. Има се предвид
хипотезата, при която всички съсобственици на дворното място притежават отделни
обекти на собственост в сградата. В тези случаи дворът е обща част, съгласно
чл. 38, ал.1 ЗС и не подлежи на делба. Такъв
е и конкретния случай, предвид приетото по-горе.
Ответницата е направила възражение за нищожност на приложеното по делото саморъчно
завещание на С.Д.в полза на двете му дъщери, по съображения, че в съдържанието
на текста на това завещание липсва един от съществените му реквизити - датата
на завещанието, тъй като е поставена
след подписа на завещателя и не е елемент от текстовото му съдържание,
съобразно и установената съдебна практика.
Разпоредбата на чл. 25 ал.1 от ЗН поставя изричното изискване завещанието
да съдържа означение на датата, на която е съставено. Всяко едно от изискванията за форма е
гаранция за сериозността и истинността на завещанието и свободното изразяване на
волята на неговия автор, като това важи и по отношение на изискването за
означение на датата.
Законът не регламентира изрично къде е мястото на датата, но от чл. 25 ал.1
изр. второ от ЗН следва, че датата не може да бъде след подписа, защото
подписът е този, който финализира цялото завещателно разпореждане. Константната
практика на ВКС безпротиворечиво приема, че е нищожно саморъчно завещание, в
което датата следва подписа /така в Решение
№ 343/1.11.2011 г. по гр.д. № 1147/2010 г., І г.о.; Решение № 65/21.03.2013 г.
по гр.д. № 906/2012 г., ВКС, ІІ г.о./.
В конкретния случай, датата на съставеното саморъчно завещание е поставена
след подписа, което го прави нищожно и не следва да се съобразява.
Предвид горното, и поради несъвпадане изцяло на изводите на въззива с тези
на районния съд, следва да бъде отменено първоинстанционното решение в частта,
в която е отхвърлен иска за делба по отношение на сградите с идентификатори 57649.503.657.2 и 357649.503.657.3, като
същите се допуснат до делба при равни квоти между съделителите – по 1/3 ид.ч.
Разноски не са претендирани, а и доколкото се касае за първа фаза, такива
не следва да се присъждат (по аргумент от чл. 355 ГПК).
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 204/14.11.2019 г., постановено по гр.д.№ 1047/2017 г. по описа на
ПРС , в частта ,с която е отхвърлен предявения иск за делба на СГРАДА с идентификатор 57649.503.657.2, с
предназначение сграда за търговия, със застроена площ 28 кв.м. и СГРАДА с
идентификатор 57649.503.657.3, с предназначение сграда за търговия със
застроена площ 13 кв.м., находящи се в ПИ с площ от 965 кв.м. с идентификатор
57649.503.657 по КК и КР на гр. Попово,
като вместо него В ТАЗИ МУ ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА СЪДЕБНА ДЕЛБА между Г.С.Д. с ЕГН: ********** ***, П.С.Д. с ЕГН: ********** *** и Д.И.Н. с
ЕГН: ********** *** 1, на СГРАДА с идентификатор 57649.503.657.2, с
предназначение сграда за търговия, със застроена площ 28 кв.м. и СГРАДА с
идентификатор 57649.503.657.3, с предназначение сграда за търговия със
застроена площ 13 кв.м., находящи се в ПИ с площ от 965 кв.м. с идентификатор
57649.503.657 по КК и КР на гр. Попово,
при равни квоти от по 1/3 ид. ч. за всеки един от съделителите.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му
обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в останалата му част, с която е била допусната съдебна делба,
като необжалвано, е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС от страните по делото, в
едномесечен срок от връчването му, при условията на чл. 280 от ГПК.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.