№………..................../………………..2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА
ДРИНГОВА
при секретар Доника Христова,
като разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно гражданско дело №
1381 по описа за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивната жалба
на „Енерго–Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс - Г, чрез адв. В.М.,
против решение № 1484/18.03.2020г. по гр.д. № 6747/2019г. на Х състав на ВРС, с което е прието за установено, че С.Т.И., ЕГН **********,
с адрес ***, не дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от
1240,21 лв. (хиляда двеста и четиридесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща
стойността на служебно начислена електроенергия за извършена корекция на сметка
при измерване или неточно измерване на ел. енергия за период на потребление от
17.05.2017г. до 21.03.2018г. съобразно фактура от 22.04.2019г, на обект с кл.
номер ********** и аб. номер **********, в гр. Варна, ул. „Ангел Георгиев“, бл.
14, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и дружеството е осъдено да заплати на С.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ размер от 55,00
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, както и да заплати на адв. Л.П., сумата в общ размер от 300,00 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
Считайки
обжалваното решение за неправилно, необосновано и в разрез със събрания в хода
на процеса доказателствен материал, се моли да бъде отменено и постановено друго решение, с което исковата
претенция бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Моли и за
присъждане на сторените разноски. Възразява за прекомерност на заплатеното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение, в случай, че надвишава минимума по
Наредба № 1/09.07.2004г.
В писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от С.Т.И., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. Л.П., въззиваемата оспорва въззивната жалба, като неоснователна.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски.
В с.з. на 15.09.2020г. въззивното дружество „Енерго Про
Продажби“ АД, чрез адв. В.М. поддържа въззивната си жалба. С.Т.И.,
не изпраща представител, но в писмена молба поддържа
писмения си отговор. Двете страни претендират разноски. Въззиваемата страна,
чрез адв. Л.П. иска да му бъде определено адвокатско възнаграждение, на осн.
чл. 38, ал. 2, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗА.
ВОС съобрази
следното:
В исковата си молба С.Т.И., ЕГН **********,
с адрес ***, Георги Цончев Маринов, ЕГН:********** с адрес: ***, чрез адв. В.Герджиков се моли да бъде прието за установено, че не дължи на „Енерго Про Продажби” АД
сумата
от 1614.97 лева по фактура №**********/24.07.2019год., начислена под
формата на корекция на ответното дружество „Енерго - Про Продажби" АД, за
обект находящ се в гр. Варна
ул.Усмивка № 7,
за периода от 05.07.2017год. – 04.07.2018год. по фактура№ **********/12.07.2019
г. за кл.№ ********** и аб.№ ********** , на основание чл.124,ал.1 ГПК. Претендира сторените разноски. Оспорва дължимостта на посочената сума, понеже не й е било доставено и не е потребила такова
количество ел.енергия. Оспорва
констатациите, обективирани в КП № 1400716/21.03.2018г. Действията на ответника при извършване на
проверката, довели до съставянето на КП от „Енерго Про” АД не почиват на законов регламент.
В срока за отговор
ответното дружество „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез адв. Н.Георгиев оспорва иска. Излага подробни съображения за неоснователността на претенцията. Не оспорва
обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на ел.
енергия, а също и че на 21.03.2018г. е извършена техническа проверка на СТИ на
потребителя. Релевира доводи във връзка с правилността на корекционната
процедура, извършена съобразно правилата на чл. 50 от ПИКЕЕ. Твърди се, че е
извършена проверка на средството за измерване при която са снети показанията на
електромера. От тях в тарифен регистър 1.8.3 са установени 6858кВтч
при извършеното софтуерно прочитане на съхранява в паметта на регистъра
информация. Твърди, че това количество ел.енергия е реално
доставена и потребена от абоната ел.енергия, останала неотчетен и незаплатена.
Излага се, че при проверката на СТИ са спазени
задълженията на ответника посочени в общите условия. Претендира присъждане на
сторени разноски.
За да се произнесе съдът има
предвид следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол № 1400716/21.03.2018г. служители
на „Енерго Про Мрежи“ АД са извършили
проверка на средството за търговско измерване отчитащо електроенергията
доставяна в горепосочения обект на потребление. Електромерът,
отчитащ потребяваната в обекта на ищеца електроенергия е
демонтиран и изпратен за проверка в БИМ в индивидуална опаковка,
пломбирана с пломба № 448579. Протоколът е изготвен в присъствието
на абоната С.Т.И. и подписан
от съставителите и нея.
За резултатите от метрологичната проверка е съставен констативен
протокол № 1574/12.04.2019г. на Български
институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“,
Регионален отдел Русе, в който е отразено, че изследваният електромер е получен в плик,
пломбиран с пломба № 448579. При
софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера.
Не е осъществяван достъп до вътрешността му. Констатирано е наличие на
преминала енергия по тарифа Т3 от 6858.297кВтч, която не е визуализирана
на дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия. Не
съответства на техническите характеристики.
Със становище от 18.04.2019г.
изготвеното от специалист „ЕК“ при „ЕРП Север“АД, въз
основа на констативен протокол от метрологичната проверка № 574/12.04.2019г. е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия за периода от 17.05.2017г. до 21.03.2018г. в размер на 6858кВтч общо.
Ответното дружество е остойностило допълнително начисленото количество
ел. енергия като е издало фактура № 0279751149/22.04.2019г. за сумата от 1240.21лева.
Пред първоинстанционният съд е изслушано заключение по
допуснатата СТЕ. В заключението е посочено, че към датата на проверката уредът е бил годно
техническо средство за измерване на ел.енергия. Ел.енергията, натрупана в
регистър 1.8.3 в размер на 6858кВтч е отчетена от процесния електромер. Съгласно
данните по Становище от 18.04.2019г. ел.енергията, натрупана в 1.8.3 е отчетена от
процесния електромер. Установена е намеса в тарифната схема на електромера. Тя е софтуерна
и се изразява в претарифиране на електромера, като се въвежда още една тарифа
към заводските, където се записва потребена ел.енергия, но след като не се
визуализира, не се инкасира и не се
заплаща. Това се осъществява посредством човешка намеса. Наличието на показания в регистър 1.8.3 не
отговаря на предварително определената
параметризация.
Предвид
така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съобразно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, „Енерго про Продажби” АД следваше да установи при условията на пълно и
главно доказване на валидно правоотношение по доставка на електроенергия, която
не е била измерена, или електроенергия в повече от отчетеното, както и че е
спазен реда за извършване на проверката, периодът на грешното измерване или
неизмерване в резултат на неправомерно действие на потребителя, че е използвана
правилната методика за определяне на стойността на така потребеното количество
ел.енергия, дължимо на посоченото от страната основание.
Безспорно е, че ищецът е потребител на електроенергия по
смисъла на § 1 т. 42 от Закона за енергетиката и че Общите условия са влезли в
сила по отношение на ищеца.
Предвидените в ПИКЕЕ хипотези, при които доставчикът на
електроенергия може да извърши корекция в сметката на потребителя, са
изчерпателно изброени в този подзаконов нормативен акт.
Извършвайки корекцията на сметките, „Енерго-Про Продажби“
АД е посочило, че намира правно основание в текста на чл. 50 от ПИКЕЕ,
послужило като нейно основание. В чл. 50
от ПИКЕЕ е предвидено, че в случаите на установяване на несъответствие между
данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната
база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента
количества електрическа енергия, операторът на съответната мрежа коригира
количествата електрическа енергия като разлика между отчетеното количество
електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето
от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една
година. Може да бъде прието, че не е налице тази хипотеза. СТИ не е било параметризирано да отчита по повече от две
тарифи, като при положение, че абонатът е битов, недоказано е обстоятелството
за начина и причината, в резултат на която в СТИ е отчетена електроенергия в
регистър 1.8.3. Вещото лице по
изслушаната СТЕ поддържа, че това се дължи на неправомерно вмешателство в
параметризацията на електромера, но по делото не се установява това, още
по-малко да е следствие на виновното поведение на абоната. Липсват
доказателства и за софтуерно прочитане на данните на електромера в БИМ,
съответно установяване, че има извършено препрограмиране на електромера след
монтирането му, още повече, че в протокола за монтиране на проверявания
електромер не е удостоверен монтажа при нулеви показания в регистър 1.8.3. Не
се установява със сигурност, че в БИМ е извършено натоварване на изследвания
електромер, при което да е проверено по кой регистър/кои регистри се отчита
протеклата ел.енергия. Електромерът не е и тип „SMART“
и не е включен в системата за дистанционен отчет, не е възможно да
се провери дали е налице несъответствие между данните за параметрите на
измервателната група и въведените в информационната база данни за нея.
В конкретния казус следва да бъде съобразено и това, че съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, ПИКЕЕ
регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и
създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата
за търговско измерване. Или, с тази норма законодателят е предвидил, че с
ПИКЕЕ следва да бъдат регламентирани
както процедурата по установяване на неточното измерване, така и последиците
при констатирано такова. Затова и в раздел ІХ, озаглавен „Случаи и начини за
извършване на преизчисление на количеството ел.енергия от операторите на
съответните мрежи“ са разписани както правила относно реда на извършване на
проверките и тяхното документиране /чл. 47 вр. чл. 41 и чл. 45/, така и правила
за коригиране на сметките съобразно причината, довела до неизмерване/неточно
измерване на потребяваната ел.енергия. Целта е да се гарантират правата на
потребителите при реализиране на отговорността им за заплащане на потребената
ел.енергия в хипотезите, в които не следва да се установява виновно поведение
от тяхна страна. Но разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са отменени с решение № 1500 от 6.02.2017г.
на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.). На основание
чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародването на съдебното решение-в случая 14.02.2017г.
Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ, в частност нормата на чл. 47 са
неприложими към съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в
обекта на потребление е извършена на 21.03.2018г.,
тоест след тяхната отмяна. В същото време, в действащите ОУ също липсват норми,
регламентиращи процедурата по извършване на проверка на СТИ и нейното
документиране.
Това
обуславя и извода на съда, че към датата на проверката и предвид отмяната на
чл.41 - 47 от ПИКЕЕ липсват правила и ред за извършване на проверки за
метрологична, функционална и техническа изправност на СТИ, въз основа на които
да бъдат приложени корекционните процедури по неотменените разпоредби на ПИКЕЕ
/чл.48-чл.51/. Освен това не са ангажирани и доказателства за показанията по
различините тарифи и по-специално Т3 при монтажа на проверявания електромер.
С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че
заплащане на допълнително начислената ел.енергия не се дължи.
Предявеният иск е основателен.
Поради съвпадане на изводите на ВОС с тези в обжалваното
решение, последното следва да бъде
потвърдено изцяло, включително и в частта за разноските.
При този изход на спора в тежест на въззивното дружество
следва да бъдат възложени разноски за въззивното производства, на осн.чл.78 ал.
1 ГПК. Доколкото процесуалният
представител на въззиваемият е поискал да му бъде определено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, такова му се следва в размер на сумата
от 317.00лв., определена от съда по
реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 1484/18.03.2020г. по гр.д. №
6747/2019г. на Х състав на ВРС, с което
е прието за установено, че С.Т.И., ЕГН **********,
с адрес ***, не дължи на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от
1240,21 лв. (хиляда двеста и четиридесет лева и двадесет и една стотинки), представляваща
стойността на служебно начислена електроенергия за извършена корекция на сметка
при измерване или неточно измерване на ел. енергия за период на потребление от
17.05.2017г. до 21.03.2018г. съобразно фактура от 22.04.2019г, на обект с кл.
номер ********** и аб. номер **********, в гр. Варна, ул. „Ангел Георгиев“, бл.
14, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК и дружеството е осъдено да заплати на С.Т.И.,
ЕГН **********, с адрес ***, сумата в общ размер от 55,00
лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, както и да заплати на адв. Л.П., сумата в общ размер от 300,00 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, ”Варна Тауърс-Г”, представлявано от П.С.С., Яна М.
Димитрова и Георги Коршия, да заплати на адв.
Л.П. от ВАК с адрес ***, офис 23 сумата от 317.00лв ., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, на осн. чл.
38, ал. 2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване, предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: