№ 602
гр. Варна, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валентин Пушевски
при участието на секретаря Мария Ст. Миланова
като разгледа докладваното от Валентин Пушевски Административно
наказателно дело № 20243110203085 по описа за 2024 година
установи, че производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Стела Рид“ ЕООД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 19,
депозирана чрез неговия процесуален представител адв. И. И. от АК – Варна
срещу Наказателно постановление № 03 – 2300288 от 19.04.2023 г., издадено
от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което на
дружеството – жалбоподател, на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с
чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за това, че на
08.03.2023 г. в гр. Варна, дружеството „Стела Рид“ ЕООД, в качеството му на
работодател, е допуснало до работа лицето К. М. М., с ЕГН: ********** да
престира труд в полза на „Стела Рид“ ЕООД, с определено работно време от
13:00 часа до 15:30 часа, с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер
на 20 лева, с определено работно място: строителен обект –
автосервиз,находящ се на бул. „Осми приморски полк“ № 201 в гр. Варна,
изпълнявайки трудови функции на общ работник, без да е сключен трудов
договор в писмена форма между страните по трудовото правоотношение –
нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от
Кодекса на труда.
1
Въззивното дружество „Стела Рид“ ЕООД намира издаденото
наказателно постановление за неправилно и незаконосъобразно, като
представя подробни аргументи в защита на своето становище. Оспорва
достоверността на фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената
част на наказателното постановление, като подчертава, че отговорността на
дружеството е била ангажирана въз основа на попълнена от св. К. М. М.
декларация, но според дружеството самият той е неграмотен и не е бил в
състояние да разбира значението на въпросите, които са му били зададени в
декларацията. Дружеството навежда твърдения, че не е извършвало никакви
строително – монтажни или ремонтни дейности в обекта, находящ се на бул.
„Осми приморски полк“ № 201, като акцентира, че липсват доказателства,
които да обосновават обратния извод на административно – наказващия орган.
Дружеството оспорва размера на наложеното административно наакзание
„имуществена санкция“, намирайки го за завишен. Поради гореизложените
съображения, въззивното дружество отправя молба за отмяна на
наказателното постановление, като претендира да му бъдат присъдени и
сторените разноски за адвокатско възанграждение.
В проведеното на 05.03.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3085 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, дружеството „Стела Рид“
ЕООД се представлява от своя процесуален представител адв. И. И. от АК –
Варна, който поддържа жалбата на посочените в нея основания и моли за
отмяна на наказателното постановление, мотивирайки се, че дружеството
„Стела Рид“ ЕООД не е имало качеството на работодател спрямо св. К. М. М.,
поради което и неоснователно е била ангажирана административно –
наказателната му отговорност за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1
вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда
В проведеното на 05.03.2025 г. открито съдебно заседание по НАХД №
3085 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд, въззиваемата страна
Директорът на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна се представлява от
своя процесуален представител юрисконсулт Т. Х., която моли за
потвърждаване на наказателното постановление, намирайки, че нарушението
е категорично установено и не са налице някакви процесуални нарушения,
които да са опорочили административно – наказателното производство по
издаване на процесното наказателно постановление. Юрисконсулт Х. моли за
присъждане на юрисконсулстко възнаграждение.
2
От фактическа страна, съдът приема за установено следното:
В ранния следобед на 08.03.2023 г. св. К. М. М. бил закаран с превозно
средство от неустановено в хода на делото лице до строителен обект, находящ
се на бул. „Осми приморски полк“ № 201 в гр. Варна, като св. М. се уговорил с
това лице да работи за няколко часа на строителения обект, като за труда си
ще му бъде заплатена парична сума в размер на 20 лева.
Около 15:00 часа на 08.03.2023 г. св. Р. В. В. – инспектор в дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Варна извършил проверка по спазване на трудовото
законодателство в строителния обект, находящ се на бул. „Осми приморски
полк“ № 201, като установил, че на обекта полага труд св. М..
Св. В. предоставил на св. М. декларация по чл. 399 от Кодекса на труда, в
която св. М. посочил, че работи за дружеството „Стела Рид“ ЕООД.
Самият св. М. не знаел какво да напише като наименование на своя
работодател, поради което преписал от декларациите на другите работници и
посочил „Стела Рид“ ЕООД за предприятие/ фирма, в която полага труд.
Св. В. се запознал със съдържанието на попълнената от св. М. декларация,
като преценил, че правоотношението между св. М. и дружеството „Стела Рид“
ЕООД е трудово по своя характер, но същевременно констатирал, че към
датата 08.03.2023 г. не е бил сключван трудов договор в писмена форма между
дружеството „Стела Рид“ ЕООД, в качеството на работодател и св. К. М. М., в
качеството на работник/ служител, поради което преценил, че със своето
поведение на датата 08.03.2023 г. дружеството „Стела Рид“ ЕООД е
извършило административно нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с
чл. 1, ал. 2 и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, поради което и на 31.03.2023 г.
св. В. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който
санкционирал дружеството за нарушение на посочените нормативни
разпоредби.
В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок постъпило
писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от
административно – наказващия орган, но след като било преценено за
неоснователно, на 19.04.2023 г. Директорът на дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази
изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно
постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл.
3
414, ал. 3 от Кодекса на труда, наложил на дружеството „Стела Рид“ ЕООД
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61,
ал. 1 от Кодекса на труда.
По отношение на доказателствата и от правна страна съдът намира за
установено следното:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради следните
съображения:
В случая от събраните в хода на административно – наказателното
производство и съдебно следствие писмени и гласни доказателства не се
установи към датата 08.03.2023 г. дружеството „Стела Рид“ ЕООД да е имало
качеството на работодател спрямо св. К. М. М..
В действителност административно – наказващият орган „стъпва“ върху
попълнената от св. М. декларация, за да обоснове позицията си за ангажиране
на административно – наказателната отговорност на дружеството за
извършено нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2 и чл. 61,
ал. 1 от Кодекса на труда, но според съда същата е противоречиво
доказателство и сама по себе си не е годна да обоснове извод за наличие на
трудово правоотношение между дружеството и св. М..
Съдът няма причина да се съмнява в достоверността на показанията на св.
М., който обясни, че на процесната дата 08.03.2023 г. се е намирал в с.
Оброчище, когато лице, назовано от св. М. като „бат Кольо“ от с. Батово го е
взел с автомобил и го е докарал до строителния обект, находящ се на бул.
„Осми приморски полк“.
В своите показания по – надолу св. М. сподели, че е получил парите си от
„бат Митко“, като в случая не стана ясно дали „бат Кольо“ и „бат Митко“ са
едно и също лице, но в случая това не е толкова важно – по – важното е, че св.
М. на датата 08.03.2023 г. не се е договарял с представител на дружеството
„Стела Рид“ ЕООД да полага труд в полза на дружеството на строителния
обект, за да се приеме, че именно дружеството „Стела Рид“ ЕООД е негов
работодател.
4
Съдът няма причина да се съмнява в показанията на св. М., че е преписал
от другите работници наименованието на дружеството „Стела Рид“ ЕООД,
тъй като съдът непосредствено разпита св. М. и вярва, че е И. и честен в
своите показания.
Принципно декларацията, попълнена от Ц. И. А., адресирана до
Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна е в идентичен смисъл,
но съдът за прецизност следва да отбележи, че няма да я обсъжда и анализира,
доколкото представлява показания в писмена форма, които са недопустими,
съгласно българското законодателство.
Следва обаче да се подчертае, че същата е представена на вниманието на
административно – наказващия орган и според съда е следвало
административно – наказващия орган да предприеме някакви действия по
установяване достоверността на твърденията в нея.
Съдът си дава сметка, че административно – наказващия орган работи в
условията на оперативна самостоятелност, но следва да подчертае, че за
разлика от една голяма част от възраженията с правно основание чл. 44, ал. 1
от ЗАНН, които принципно са бланкетни и лаконични, настоящото
възражение с правно основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН е изключително
конкретно, поради което и според съда е можело да му бъде отдадено по –
голямо внимание.
От приобщените декларации се установява, че в действителност на обекта
е имало служители на „Стела Рид“ ЕООД, което впрочем не се оспорва от
въззивното дружество, поради което и съдът дава вяра на показанията на св.
М., че е преписал наименованието на дружеството, именно от друг работник,
който едновременно с него е попълвал своята декларация.
За допълнение на мотивите съдът би желал да обърне внимание и върху
показанията на св. Р. В. В., който в своите показания заяви, че управителят на
дружеството „Стела Рид“ ЕООД е декларирал в писмена форма, че всички
работници на обекта са били служители на „Стела Рид“ ЕООД, което
твърдение на св. В. обаче не е вярно – от съдържанието на обяснението,
приобщено към преписката управителят на дружеството заявява, че
действително е имало работници на представляваното от него дружество на
обекта, но никъде не е казвал и не е признавал, че всички установени
работници са работници/ служители на „Стела Рид“ ЕООД, още повече, че
5
самият управител на „Стела Рид“ ЕООД не се е намирал в обекта по време на
проверката, поради което и няма как да знае с категоричност кои лица са
установени да престират труд на обекта.
Ето защо съдът намира, че липсват доказателства, че към датата
08.03.2023 г. дружеството „Стела Рид“ ЕООД и св. М. са се намирали в
трудови правоотношения, поради което и според съда неправилно е била
ангажирана административно – наказателната отговорност на дружеството в
случая.
Поради гореизложените съображения, съдът намира, че Наказателно
постановление № 03 – 2300288 от 19.04.2023 г., издадено от Директора на
дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, следва да бъде отменено.
Предвид изхода на спора следва дирекция „Инспекция по труда“ гр.
Варна да бъде осъдена да заплати на дружеството „Стела Рид“ ЕООД парична
сума в размер на 500 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
производството по НАХД № 3085 по описа за 2024 г. на Варненския районен
съд, като следва да се подчертае, че договорена сума между дружеството
„Стела Рид“ ЕООД и адв. И. И. възлиза на 600 лева, но според съда е
основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
доколкото делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което и следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимален
размер.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 03 – 2300288 от 19.04.2023 г.,
издадено от Директора на дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна, с което
на “Стела Рид“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 19, на основание разпоредбите на чл. 416,
ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда, е наложено административно
наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000 лева (две хиляди лева) за
това, че на 08.03.2023 г. в гр. Варна, дружеството „Стела Рид“ ЕООД, в
качеството му на работодател, е допуснало до работа лицето К. М. М., с ЕГН:
********** да престира труд в полза на „Стела Рид“ ЕООД, с определено
6
работно време от 13:00 часа до 15:30 часа, с уговорено дневно трудово
възнаграждение в размер на 20 лева, с определено работно място: строителен
обект – автосервиз,находящ се на бул. „Осми приморски полк“ № 201 в гр.
Варна, изпълнявайки трудови функции на общ работник, без да е сключен
трудов договор в писмена форма между страните по трудовото
правоотношение – нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 вр. с чл. 1, ал. 2
и чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на
“Стела Рид“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ул. „Михаил Колони“ № 19 парична сума в размер на 500 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение в производството по НАХД №
3085 по описа за 2024 г. на Варненския районен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 – дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му пред Административен съд –
Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7