Решение по дело №185/2019 на Районен съд - Елин Пелин

Номер на акта: 705246
Дата: 12 юли 2019 г. (в сила от 11 август 2020 г.)
Съдия: Борислав Любомиров Чернев
Дело: 20191820100185
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 27 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

гр.Елин Пелин, 12.07.2019г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ

          при секретаря Любка Костова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 185 по описа за 2019 г.  и за да се произнесе, взе предвид следното:

        Предявени са обективно съединени искове по 422  ГПК, вр. с  чл.79, вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответника са сключили Договор за банков кредит   на 05.12.2007г.. На ответника била отпусната кредитна линия в размер на 20 000.00 лева. Ответникът  имал задължение да върне кредита заедно с  дължими се лихви  в срок  от 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка. При откриване на  заемната сметка между страните подоговора било подписано Приложение удостоверяващо нейното откриване на дата 15.12.2007г..

Твърди се, че ответникът е усвоил сумата от 19 900.00 лева от предоставения му кредит.

Твърди се, че кредитът е станал предсрочно изискуем, при което  ищецът  подал заявление по чл.417 от ГПК и издадена заповед по чл.418 от ГПК.

          Иска се съдът да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на  ищеца 19 900, 00 лв. /деветнадесет хиляди и деветстотин / лева, представляваща неиздължена главница по Договор за банков кредит Продукт „Б.С Р. Л. – П." No BL….. от 05.12.2007 г., заедно със законна лихва върху главницата, считано от 16.12.2010 г. /датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда/ до окончателното погасяване на вземането; 7 304, 91 лв. /седем хиляди триста и четири лева и 91 стотинки лева/, представляваща неиздължени договорни лихви за периода от 21.05.2008 г. до 13.12.2010 г.; 2, 53 лв. /два лева и 53 стотинки/ лева представляваща неиздължени такси по договора за периода от 30.09.2008 г. до 13.12.2010 г., както и сторените разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 1046/2010 г. по описа на Районен съд  Елин Пелин, от които 544, 15 лв. /петстотин четиридесет и четири лева и 15 стотинки/ лева платена държавна такса и 863, 29 лв. /осемстотин шестдесет и три лева и 29 стотинки/ лева адвокатско възнаграждение.

Претендират се и разноските в производството по чл.422 ГПК.

 

В едномесечния срок указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва изцяло предявените искове, като излага подробни съображения. Оспорва твърденията на ищеца изложени  с исковата молба.

Твърди, че не е налице  валидно облигационно правоотношение с възникнало вземане и неизправност  на ответната страна по договора за  кредит.

          Оспорва и възникването на предсрочна изискуемост на вземането на ищеца.

    Претендира  за разноските сторени по делото.

 

 Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

 Настоящото производстов е инициирано на основание чл.415 ,ал.4 ГПК при развило се заповедно производство - ч.гр.д № 1046/2010 г. по описа на РС Елин Пелин, Пети състав по което издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.

Видно от Договор за банков кредит Продукт „Б. р. л.п.” № BL11656/05.12.2007 г./Договора/ ищецът, в качеството на  кредитор  е предоставил на ответника /кредитополучател/ банков кредит в размер на 20 000.00 лева, със задължение на кредитополучателя да погаси кредита  в срок от 120 месеца, считано от откриване на заемната сметка по кредита /чл.1,  от Договора/. Предоставеният кредит е и лихвоносен съгласно чл.3 и чл.4 от Договора и действащия БЛПМФ не подлежи на договаряне между страните, като  промените в него стават задължителни за тях, считано от 21-во число след неговата промяна.С Договора между страните  е възприета договорна лихвена надбавка в размер на 0.5 пункта и  наказателна надбавка /неустойка/ в размер на 10 пункта, дължима при просрочие на погасителните вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита.
         С чл.6 от Договора е уговорена и
такса одобрение в размер на 1 % върху размера на кредита, посочен в чл. 1, но не по-малко от 200 лева или равностойността им във валутата, посочена в чл. 1, платима еднократно при първо усвояване на кредита.

 

От Приложение към Договора /лист 15 от делото/ е видно, че към 15.12.2007г.  е била открита заемната сметка.

По делото е  изслушна и приета, като компетентно дадена ССчЕ изготвена от в.л. Р.С.. От заключението е видно, че по кредита ответника е усвоил сумата  от 19 900.00 лева, като дължимата се главница е  в така посочения размер.  Според заключението ответникът дължи на ищеца и договрни лихви в рамер на 7 304.91 лева за периода 21.05.2008г. до 13.12.2010 година. Дължимите се такси са в размер на 2.53 лева съгласно заключението на вещото лице.

Изложеното по-горе налага извод, че  между страните е възникнало вълидно облигационно правоотношение, по което ищецът  и кредитор по процесния договор  е предоставил на ответника  договорената  с чл.1 от Договора кредитна линия. Банката-кредитор е изпълнила произтичащото от  сключения между страните  договор задължение  да предостави на кредитополучателя кредитната линия в договорения размер. За кредитополучателя възниква задължението да върне сумата по кредита при условията на сключения договор, в т.ч.  главницата, договорените лихви  и такси. Кредиторът и ищец   по настоящия процес  е обявил за изискуемо преди срока цялото задължение на  ответника по процесния договор  съгласно чл.24,б.“г“ от Договора, респ. когато  кредитополучателя не е изпълнил, което и да е друго задължение, поето по силата на Договора, включително и не е внесъл дължима вноска по главницата и/или лихвата. За пресрочната изискуемост  ответникът и длъжник по процесния Договор е бил   уведомен с нарочна покана. Вземането е станало изискуемо с неплащането и просрочието  от страна на  ответника-кредитополучател  на дължими месечни вноски по кредита. Банката-кредитор е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В този смисъл вж. Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК.

  Настоягщият състав намира, че претендираните от ищеца вземания по Договор за банков кредит Продукт „Б.Р. Л.- П." No BL…. от 05.12.2007 г. се доказват по основание и размер от събраните в процеса доказателства.Следователно следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че дъжли на ищеца  претендираните с исковата молба главница, договорни лихви и такси, както и разноските по заповедното производство.

 С оглед изхода на делото следва ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца и  сторените от последния разноски в производството по чл.422 ГПК държавна такса в размер на 544.15 / петстотин четиридесет и четири лева и 15 стотинки/ лева.

 

 По изложенитесъображения , съдът  

                             

Р Е Ш И :

 

 .ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО  по отношение на  ответника Ц.Н. Б., с ЕГН **********, като собственик на ЕТ „Н.И.-Ц.Б.", с ЕИК ……2,  че по Договор за банков кредит Продукт „Б. Р. Л. – П." No BL….. от 05.12.2007 г. дължи на „Ю.Б.” АД-гр. София, с ЕИК….., сумите: 19 900, 00 лв. /деветнадесет хиляди и деветстотин / лева, представляваща неиздължена главница по Договор за банков кредит Продукт „Б. Р. Л. – П." No BL….. от 05.12.2007 г., заедно със законна лихва върху главницата, считано от 16.12.2010 г. до окончателното погасяване на вземането; 7 304, 91 лв. /седем хиляди триста и четири лева и 91 стотинки/ лева, представляваща неиздължени договорни лихви за периода от 21.05.2008 г. до 13.12.2010 г.; 2, 53 лв. /два лева и 53 стотинки/лева, представляваща неиздължени такси по договора за периода от 30.09.2008 г. до 13.12.2010 г., както и разноски сторени в заповедното производство- ч.гр.д.№ 1046/2010 г. по описа на Районен съд Елин Пелин, от които 544, 15 лв. /петстотин четиридесет и четири лева и 15 стотинки/ лева платена държавна такса и 863, 29 лв. /осемстотин шестдесет и три лева и 29 стотинки/ лева адвокатско възнаграждение.

 

ОСЪЖДА Ц. Н. Б., с ЕГН **********, като собственик на ЕТ „Н. И.-Ц.Б.", с ЕИК ……., да заплати на „Ю. Б.” АД-С., с ЕИК ………, разноски по настоящото производство в размер на 544.15 / петстотин четиридесет и четири лева и 15 стотинки/ лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.

 

     РАЙОНЕН СЪДИЯ: