№ 14300
гр. С., 23.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. П.А
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110162340 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т....“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С...... спрямо Г. Р. С. с ЕГН: ********** с адрес в С. и с
назначен по делото особен представител адв. А., за решение, с което да се
установи, че дължи на „Т....“ следните суми: 1734,89 лева - главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода
05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната лихва от 17.06.2024г.; мораторна
лихва за забава в размер на 245,68 лв. за периода 15.09.2022г. до 15.05.2024г.,
до окончателното изплащане на вземането, както и суми за дялово
разпределение от 34.91 лева - главница за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г. ведно със законната лихва от 17.06.2024г. до окончателното
изплащане на вземането и 7,86 лева - лихва за периода от 16.07.2021г.до
15.05.2024г.
Поддържа се, че ответникът е собственик на топлоснабден имот,
находящ се в С. и адрес в гр.С., 1336, обл.С.,общ.„Люлин“,ж.к.“..... с абонатен
№: 152410 и е използвал доставяна от дружеството топлинна енергия през
периода от месец май на 2021г. до април на 2023г., които не са заплатени.
Навежда се и правен интерес от конституиране на трето лице – помагач
на ищеца като съдът е конституирал такова- Т., ангажират доказателства и се
1
претендира решение в този смисъл.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор чрез особения представител,
с който се оспорва искът изцяло. Навежда, че не ответникът е носител на ПС
спрямо имота и съответно не е потребител на ТЕ; оспорват се исковете и като
недоказани по основание и по размер и се навежда давност. Ангажират се
доказателства като не се оспорват исканията по доказателствата на ищеца.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От НА за покупко-продажба на недвижим имот с № 164 по нот. дело
1526/2007г. на нот. с рег. № 039 при НК се установява, че ответникът през
септември на 2007г. е придобил ПС спрямо исковия имот, за което няма спор.
Не се спори и това се установява от писмо на ищеца до ответника е
сменен титуляра на партидата за исковия имот с аб. № 152410 , а именно
посочен е новия собственик на имота – ответника.
От заключението на вещото лице по СТЕ, която съдът е приел без
възражения от страните, се установява, че процесният имот с партида с №
152410 при ищеца през процесния период – 05.2021г. до 04.2023г. и бил без
отоплителни тела и само с един водомер за топла вода като през исковия
2
период е била начислявана ТЕ само за топла вода и то на реален отчет. Вещото
лице сочи, че отразените показания за консумирана ТЕ за топла вода са със
съставени протоколи, които са нанесени правилно в подробните изравнителни
сметки. Дадените от него стойности са за сградна инсталация от 217.08 лева и
за БГВ от 1515.51 лева. Сумите са начислени според действащите към онзи
момент нормативни правила – Наредба Е-РД-04-1.
Съгласно действащите за този период ОУ, приети с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР– чл.33, ал.1 от ОУ, клиентите на
топлофикационното дружество са длъжни в 30 дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на
топлофикация, да заплатят стойността на потребеното количество енергия.
Ответникът не оспорва счетоводните вписвания на ищеца, данните по
издадените фактури. Не се оспорва и публикуването на месечните дължими
суми на интернет страницата на ищеца.
Вещото лице по ССчЕ, което съдът е приел като обосновано и без
възражения от страните, дава заключение, че общото задължение на
ответника към ищеца за периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. е на стойност
от 2023.34 лева като от тях сумата за главница е от 1734.89 лева, за
мораторната лихва върху нея е от 245.68 лева за периода от 15.09.2022г. до
15.05.2024г, за 37.55 лева за стойност на услуга за дялово разпределение за
периода от 01.05.2021г. до 30.04.2023г. и за лихва от 8.41 лева за периода от
16.07.2021г. до 15.05.2024г .
Или с оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на
ответниците е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия начислявано на „база“ поради
неосигурен достъп до имота.
Сумите се дължат изцяло тъй като стореното възражение за давност е
неоснователно. Давността е кратка, тригодишна такава за тези вземания, които
са периодични и започва да тече от падежа на първото задължение, а именно
01.06.2021г. като към датата на сезиране на съда със заявлението по чл. 410 от
ГПК – 17.06.2024г. няма суми, които да влизат в давностния период.
Ответникът дължи изцяло сумата за главница за ТЕ от 1734.89 лева
ведно със законовата лихва за забава, сумата от 245.68 лева за мораторна
лихва, както и стойността на услугата за дялово разпределение от 37.55 лева за
3
периода от 01,05.2021г. до 30.04.2023г.
Искът за лихвата върху стойността на услугата за дялово разпределение
е неоснователен. Липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя
на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана –
арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД, а по делото не са представени доказателства за отправена
покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата от по 5,46 лева - лихва за
периода от 16.07.2021г. до 29.03.2024г. следва да бъде отхвърлена.
Или при горните факти съдът намира, че исковете са доказани и
основателни с изключение на иска за лихва за забава върху стойността на
услугата за дялово разпределение и следва да бъдат уважени и спрямо двете
ответни страни.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК във
вр,. с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 ответната страна носи тежестта за сторените
от ищеца разноски в редуциран размер съобразно уважената част от исковете,
които са за 178.92 лева за държавна такса по гр.дело с № 62340/ 2024г. и 40.47
лева за държавна такса по ч.гр.дело с № 36392/ 2024г. по описа на СРС, по 400
лева за възнаграждение на вещо лице по ССЕ и СТЕ , 623 лева за
възнаграждение на особения представител и по 50лева за възнаграждение на
юрисконсулт в двете производства или в общ размер на 1740.39 лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т....“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от изпълнителен директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С......, че Г. Р. С. с ЕГН: ********** с адрес в С. и с назначен
по делото особен представител адв. А., дължи на „Т....“ следните суми:
1734,89 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за топлоснабден имот, находящ се в С., ж.к.“..... с
абонатен №: 152410 за периода 05.2021г. до 04.2023г., ведно със законната
лихва от 17.06.2024г.;
мораторна лихва за забава в размер на 245,68 лв. за периода 15.09.2022г.
4
до 15.05.2024г., до окончателното изплащане на вземането, сума за дялово
разпределение от 34.91 лева - главница за периода от 01.05.2021г. до
30.04.2023г. ведно със законната лихва от 17.06.2024г. до окончателното
изплащане на вземането и ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 7,86 лева - лихва за
периода от 16.07.2021г.до 15.05.2024г., за които суми е издадена заповед по
чл.410 от ГПК с № 20458/ 03.07.2024г. по ч.гр.дело № 36392 /2024 г. по описа
на СРС и
ОСЪЖДА Г. Р. С. с ЕГН: ********** с адрес в С. и с назначен по
делото особен представител адв. А. да заплати на „Т....“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С...... на основание чл.78, ал.1 от ГПК и ТР 4/2013г. на ОСГКТ
сумата от 1740.39 лева. – съдебно-деловодни разноски по гр.дело № 62340/
2024г. и ч.гр.дело № 36392/ 2024г. по описа на СРС.
Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на ищеца –
„Т., ЕИК ********* и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5