№ 13401
гр. София, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110162173 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Производството по настоящото дело е образувано по предявени от „Първа
инвестиционна банка“ АД срещу Г. Г. В. положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 14 670,28 лева, представляваща непогасена главница по договор за банков
кредит № 200LD-R-001725 от 07.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.04.2023 г. до окончателното
изплащане и сумата от 3 306,08 лева, представляваща договорна лихва за периода от
07.07.2017 г. до 06.04.2023 г., за които суми по ч. гр. дело № 1638/2023 г. по описа на
Районен съд-Перник, ГО, VII-ми състав са издадени Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2023 г.
С определение на съда от 13.08.2024 г. е прието за съвместно разглеждане в
производството по настоящото дело с първоначалната искова молба и предявените със
същата искови претенции възражението за прихващане, въведено от ответника Г. Г. В., при
условията на евентуалност, със сумата от 4123,72 лева, представляваща претърпени
имуществени вреди, формирани от стойността на заплатени такси, вследствие от допуснато
неизпълнение от ищеца на задължението му по чл. 12, вр. чл. 11 от договор за поръчителство
от 07.04.2017 г., която сума да бъде прихваната от присъдената главница, а с протоколно
определение от 04.11.2024 г. и възражението за прихващане, направено от ответника, при
условията на евентуалност, със сумата от 3306,08 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди под формата на заплатени възнаградителни лихви, вследствие от
неизпълнение на договорно задължение, с която сума да бъде прихваната главницата, в
случай на нейната дължимост. С протоколно определение от 04.11.2024 г. е допуснато
уточнение по отношение на възражението за прихващане на ответната страна, чрез
намаляване на размера му от 4123,72 лева на 2916,23 лева, представляваща стойност на
заплатени такси и разноски от ответника в хода на изпълнителния процес.
С постановеното по делото Решение № 8582/13.05.2025 г. е признато за установено по
1
предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД срещу Г. Г. В. установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 138,
ал. 1 ЗЗД, че Г. Г. В. дължи на „Първа инвестиционна банка“ АД сумата от 13 311,26 лева,
представляваща непогасена главница по договор за банков кредит № 200LD-R-001725 от
07.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 20.04.2023 г. до окончателното изплащане и сумата от 1003,90 лева,
представляваща договорна лихва за периода от 08.02.2020 г. до 06.04.2023 г., за които суми
по ч. гр. дело № 1638/2023 г. по описа на Районен съд – Перник, ГО, VII-ми състав са
издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК и изпълнителен лист от 21.04.2023 г., като са отхвърлени искът за главница за разликата
над уважения размер от 13 311,26 лева до пълния предявен размер от 14 670,28 лева или за
сумата от 1359,02 лева, както и иска за договорна лихва за разликата до пълния предявен
размер от 3306,08 лева или за сумата от 2302,18 лева за периода от 07.07.2017 г. – 07.02.2020
г. С решението е разпределена и отговорността между страните относно разноските по
делото.
С депозирана по делото молба с вх. № 213423/18.06.2025 г. ответникът Г. В., чрез
пълномощника си адв. Л., отправя искане за допълване на постановеното по делото решение
и за издаване в полза на ответника на обратен изпълнителен лист по реда на чл. 245, ал. 3
ГПК срещу ищцовата търговска банка за връщане на сумите, получени въз основа на
допуснато незабавно изпълнение и за които исковете са отхвърлени. Твърди се, че въпреки
заявяването на това искане с отговора на исковата молба и в писмената защита съдът не се е
произнесъл по същото в постановеното решение.
В постъпил по делото отговор от 27.06.2025 г., уточнен с молба от 30.06.2025 г.,
насрещната страна – „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез пълномощника си юрк.
Бърдаров, навежда довод за недопустимост на молбата по чл. 250 ГПК, предвид вече
депозираната от ответника въззивна жалба, с отправено със същата искане за издаване на
обратен изпълнителен лист. Наред с това, молбата е депозирана преди влизане в сила на
решението по делото, с оглед възможността за депозиране на насрещна въззивна жалба. По
същество намира, че при издаване на обратен изпълнителен лист законната лихва върху
сумите следва да бъде присъдена от момента на последно направеното плащане, вместо от
първото такова, каквото е искането на ответника.
По искането за допълване съдът намира, че същото е направено в законоуставения срок
по чл. 250, ал. 1 ГПК, като с оглед изясняване на твърдяната неразрешена част от спора
призоваването на страните в открито съдебно заседание не се явява необходимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно, предвид следните съображения:
В случая, видно от изложените с искането за допълване твърдения същите са насочени
към разрешаването на процесуален въпрос – издаване на обратен изпълнителен лист, който
не е част от предмета на спора, поради което разглеждането на същия в рамките на
производството по чл. 250 ГПК е недопустимо. За да достигне до този извод съдът съобрази,
че съгласно съдебната практика непълнота в съдебния акт е налице, когато той не обхваща
целия спорен предмет – липсва формирана воля на съда относно част от спорното право,
един от съединените искове, допълнителните искания, свързани с главния спорен предмет –
лихви и разноски. Допускането на исканото допълване се предпоставя от наличието на
такава непълнота на съдебния акт, която може да се отстрани, без да се променя вече
постановеното. Ето защо, доколкото искането за допълване не съдържа доводи за липсата на
произнасяне от съда относно релевантни за спора факти, представляващи част от предмета
на делото, то същото следва да се отхвърли като неоснователно. За пълното следва да се
отбележи, че произнасянето по искането за издаване на обратен изпълнителен лист се
осъществява в самостоятелно производство, предпоставено от влизане в сила на съдебното
решение и не представлява част от предмета на делото по същество, подлежащ на
2
обсъждане с крайния съдебен акт.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника Г. Г. В., обективирано в
депозираната по делото молба с вх. № 213423/18.06.2025 г., за допълване на основание чл.
250 ГПК на постановеното по делото Решение № 8582/13.05.2025 г.
РЕШЕНИЕТО представлява неразделна част от Решение № 8582/13.05.2025 г.,
постановено по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните – арг. чл. 250, ал. 3 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3