О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 4343 30.04.2018г. , гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети април две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5579 по описа на съда за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба от В.Н.Л., ЕГН **********
*** против Р.Н.Л., ЕГН ********** *** е посочено, че страните са единствени
законни наследници – синове на С. В. Л., поч. на ***. Твърди
се, че с нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, дело № ***. на Н. ***,
наследодателката, заедно със съпруга си Н. Г. Л. даряват на сина си Р.Н.Л. свой
недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр.П., ул. ***, със ЗП 110.92
кв.м., ведно с избено помещение № ***, с площ 11.77 кв.м., както и 7.996 %
ид.ч. от общите части на сградата и съответната идеална част от правото на
собственост върху терена, върху който е построена – дворно място от 375 кв.м.,
съставляващо парцел *** от кв.*** по плана на гр.П., к. „М. х.”. Ищецът счита,
че с разпоредителната сделка от 2001г. е накърнена запазената му част, който
според чл.28, ал.2 ЗН и чл.29, ал.3 ЗН, при наследници две деца, е 2/3 от
имуществото на наследодателя или по 1/3 за всяко от децата. Твърди се, че в
случая имуществото на наследодателя е ½ от процесния имот, тъй като
имотът е бил СИО, поради което с
процесното дарение се накърнява запазената част на ищеца от 1/6 ид.ч. от имота.
Направено е искане за постановяване на решение, с което да се намали
разпореждането от наследодателя С. В. Л., направено с цитирания нотариален акт,
в размер на 1/6 ид.ч. и да се възстанови запазената част на В.Н.Л. от
наследството.
В хода на производството по делото от ответната страна са наведени
доводи за недопустимост на предявения иск, тъй като ищецът е продал собствената
си ½ ид.ч. от наследството на С. Л., по силата на договор за продажба на
наследство по чл.212 ЗЗД. По делото е представен договор за продажба на
наследство по чл.212 ЗЗД, сключен на *** между В.Н.Л., ЕГН ********** и Ж. С. П.,
ЕГН **********, в качеството им съответно на наследник и купувач, видно от
който В.Н.Л. е продал на Ж. П. изцяло собствената си ½ ид.ч. от
наследството на С.В. Л., ЕГН **********, поч. на ***, като съвкупност от права,
задължения и фактически отношения, за сумата от 5 000 лв., която сума
продавачът заявява, че е получил изцяло и в брой от купувача преди подписване
на договора.
С оглед представените по делото
писмени доказателства съдът намира, че предявеният иск е недопустим. В случая наследството
е прехвърлено в неговата цялост, като съвкупност от права, задължения и
фактически отношения, без да се конкретизират вещи, предмет на прехвърлянето. Поради
това съдът намира, че макар договорът за продажба на наследство да не лишава
отчуждителя от качеството му на наследник, ищецът не притежава активна
процесуална легитимация за предявяване на иск за възстановяване на запазена
част, което води и до процесуална недопустимост на предявения иск. Ето защо и на основание чл. 130 ГПК съдът намира, че
исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото - прекратено.
По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба от В.Н.Л., ЕГН ********** *** против Р.Н.Л., ЕГН ********** *** за намаляване на разпореждане, извършено от наследодателя С. В. Л., поч. на *** с нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***, том ***, дело № *** от *** на Н., рег.№ *** при НК, с район на действие ПРС и ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 5579 по описа за 2017г. на Пловдивски районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив
в едноседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.