Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 151
гр.Враца, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВРАЦА, V състав, в публично заседание на 16.03.2022
г. през две хиляди двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в
присъствието на прокурор НИКОЛАЙ ЛАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия РАДЕНКОВА адм. дело № 485 по описа
на АдмС-Враца за 2021 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 149, ал.
5 и сл. от АПК.
Образувано е
по протест на Окръжна
Прокуратура Враца, чрез прокурор Николай Лалов, с искане да бъде прогласена
нищожността на Разрешение за строеж (РС) № 1/06.01.2009
г., издадено от Главния архитект на Община Роман, с което на основание чл. 150,
ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на „К.Е.“ АД гр.София е
разрешен строеж на обект: МВЕЦ „Кунино“ на течащите води на р.Искър в землището
на с. Кунино, ЕКАТТЕ *** и с.Радовене, ЕКАТТЕ ***, съгласно одобрен комплексен
проект за инвестиционна инициатива изграждането на следните съоръжения: яз с
рибен проход и водовземно съоръжение, горен деривационен канал и напорен
басейн, сградоцентрала, изтичало и долна вада, предпазна дига.
В протеста са изложени
твърдения, че оспореното разрешение за строеж е нищожно доколкото МВЕЦ „Кунино“
е изградена без да е учредено право на строеж по смисъла на чл. 7, ал. 5 от
Закона за държавната собственост (ЗДС) и чл. 62 от Закона за енергетиката (ЗЕ).
Поддържа се нарушение на чл. 182, ал. 1 и чл. 161, ал. 1 от Закона за
устройство на територията (ЗУТ).
Иска се обявяване
нищожността на Разрешение за строеж № № 1/06.01.2009
г., издадено от Главния архитект на Община Роман, поради съществено противоречие
с материалния закон.
В съдебно заседание
протестът се поддържа от прокурор при Окръжна прокуратура – Враца по изложените
в протеста доводи.
Ответникът – Главен
архитект на Община Роман, редовно призован, чрез процесуалния си представител –
адв. Р.А., ангажира становище за неоснователност на протеста. Излага доводи в
с.з. и в писмена защита, че протеста е недопустим, при условията на
евентуалност счита, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките
на неговите правомощия и при спазване на установената форма, без да са нарушени
административно-производствените правила и при наличие на материално-правните
предпоставки за издаването му. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
Заинтересованата страна
- „К.Е.“ АД гр.София, чрез процесуалния си представител адв. Ч., ангажира
становище за недопустимост на протеста, поради липса на засегнат важен държавен
или обществен интерес. Счита, че доколкото процесното РС по своето същество
представлява конститутивен (разпоредителен) административен акт, то след факта
на издаване на Разрешение за ползване, той преустановява своето действие
Поддържа подробни
съображения за неоснователността на протеста в с.з. и представената по делото
писмена молба-становище. Претендира присъждане на направените по делото
разноски.
По делото са събрани
писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред
административния орган преписка.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка
с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:
Подаденият
протест е процесуално допустим. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК, искането за обявяване на нищожност на
индивидуален административен акт, не е обвързано с конкретен срок и поради това
може да се предяви безсрочно. От своя страна протестът изхожда от Прокурор в Окръжна
прокуратура - Враца, който по аргумент от чл. 16, ал. 1 от АПК е носител на правото да инициира съответното
производство по АПК, вкл. и такова за обявяване на нищожността на индивидуален
административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК, какъвто е и настоящият случай.
Преценен относно изложените в него твърдения
за нищожност, протестът е неоснователен по следните съображения:
С разрешение
за строеж № 1/06.01.2009
г., на Гл.архитект на Община Роман, на „К.Е.“ АД гр.София, на основание чл. 150,
ал. 3 от ЗУТ, е разрешено да извърши
строителство на обект: МВЕЦ „Кунино“ на течащите води на р.Искър в землището на с. Кунино,
ЕКАТТЕ *** и с.Радовене, ЕКАТТЕ ***, на следните съоръжения: яз с рибен проход
и водовземно съоръжение, горен деривационен канал и напорен басейн,
сградоцентрала, изтичало и долна вада, предпазна дига, въз основа на одобрен
инвестиционен проект по части: Архитектурна, Конструктивна, Хидротехническа,
МТ, Електрическа, ВиК, ОВК, ВП, ПБЗ, с Оценка за съответствието на всички части
на проекта с основните изисквания на строежите, съгласно Комплексен доклад на „Дикрил
Консулт“ ЕООД, гр.София – л. 72 – 92 от делото.
Разрешението
за строеж е издадено въз основа на одобрен със Заповед № 45/14.01.2009 г. на Кмета
на Община Роман ПУП – план за застрояване (ПЗ) и парцеларен план (ПП);
Разрешително за водовземане № 100184/19.02.2007 г., Разрешително за водовземане
№ 100184/06.12.2006 г. и Решение №
116/26.09.2008 г. за изменение на Разрешително за водовземане №
100184/19.02.2007 г. на Директора на Басейнова
дирекция „Дунавски район“ с център Плевен при Министерство на околната среда и водите.
С
административната преписка са представени: Съгласувателно писмо на Държавна
агенция по горите рег. Индекс № 27-945/10.12.2008г. за изключване от държавния
горски фонд и изработването на ПУП на имот № 000010 в землището на с.Радовене и
приложенията му – л. 43 и сл.; Становище
за противопожарната осигуреност на строежа рег. № 117/27.01.2008 г. на
Началника на РСПБЗН – Мездра – л. 53; Съгласувателно писмо изх. №
47-22-ПСК-0523/28.09.2008 г. на Министерство на здравеопазването – л. 55;
Становище изх. № 454/10.04.2008 г. на РИОСВ – Враца – л. 56; Становище изх. №
253548/14.04.2008 г. на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД – л. 58; Акт за
категоризиране на земите при промяна на предназначението им – л. 62; Протокол
от 26.06.2003 г. от заседание на ЕСУТ при Община Роман, с който е съгласуван
идеен инвестиционен проект за „Деривационна ВЕЦ Кунино на р.Искър – 5 MW“ –
л. 64.
С Решения №
265/28.06.2010 г. и № 884/05.10.2012 г. на директора на Басейнова дирекция
„Дунавски район“ с център Плевен е изменяно Разрешително за ползване на воден
обект № 12140017/27.04.2009 г. – л. 187 и 193 класьор.
Като
доказателства по делото са представени регистър на засегнатите от МВЕЦ „Кунино“ имоти и копия на нот. Актове,
видно от които заинтересованата страна „К.Е.“ АД е техен собственик – л. 274
класьор.
Строежът е
въведен в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05.900/29.05.2013 г. – л.
1 класьор.
В
Констативен протокол № ДК-18-343-09/08.07.2021 г. на РДНСК – Враца – л. 262 и
сл. от делото са обективирани констатациите от извършена проверка на документи
в общинска администрация Роман за строеж на
деривационна МВЕЦ „Кунино“. Видно от същия, при проверката е установено
издаване и влизане в сила на всички актове, предпоставка за законност на
строителството, изискуеми съобразно чл. 144, ал. 1, т. 1, вр. чл. 182, ал. 1 от ЗУТ и специалните закони.
Въз основа
на така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
В действащото законодателство няма легална
дефиниция на понятието нищожен административен акт. Нищожността е форма на
незаконосъобразност на административния акт, като в зависимост от степента на
допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като
нищожен, или като унищожаем, като в първия случай съдът обявява неговата
нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен,
на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК.
Доколкото в
АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на
административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия,
че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е.
порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо
оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само
този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от
момента на издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен. Следва
да се отбележи, че количественото натрупване на пороци няма за правна последица
нищожност на административния акт. За да бъде нищожен един административен акт,
следва всеки един порок да бъде разгледан поотделно, като е достатъчно
установяването само един от пороците да води до нищожност, за да се приеме за
нищожен целия акт.
Оспореното РС
е издадено в изискуемата писмена форма и съдържа всички изискуеми за едно
властническо волеизявление реквизити. Сочат се конкретни фактически и правни
основания, както и съответните мотиви за издаването на акта.
Направеното
с протеста искане за прогласяване на нищожността на разрешението за строеж е
аргументирано с доводите, че към датата на издаването му, не е било налице
решение на Министерския съвет и представени доказателства от дружеството за
отстъпено право на строеж върху чужд имот – руслото на р. Искър, която е
публична държавна собственост в противоречие с чл. 7, ал. 5, т. 3 от ЗДС.
Имотите
публична държавна собственост са изключени от гражданския оборот, съгласно изричната
забрана на чл. 7, ал. 1 от ЗДС.
Чл. 7, ал. 5 от ЗДС допуска изключение от тази забрана, но само
в случаите и при условията, определени в закон, с решение на Министерския съвет
върху имоти - публична държавна собственост да се учредяват ограничени вещни
права, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или за трайно
задоволяване на обществени потребности.
Нормата на ал. 5 от чл. 7
е нова - ДВ, бр. 87 от 05.11.2010 г., доп., бр. 27 от 2013 г., изм., бр. 40 от
2014 г., като не й е придавано обратно действие с изрична разпоредба на закона
( чл. 14, ал. 1 от ЗНА). Поради това тя не се прилага за
заварените правоотношения, които са възникнали от настъпили преди влизането й в
сила на 08.11.2010 г. юридически факти, каквото е и създаденото с процесното РС
№ 1/06.01.2009 г., издадено от Гл.архитект на Община Роман.
На следващо място, в конкретния случай, към датата на издаване на оспореното
разрешение за строеж и към настоящия момент, дружеството разполага с
разрешително за водовземане и ползване на воден обект, което, съгласно Закона
за водите,
дава право на титуляра му за изграждане на нови съоръжения за водовземане на
повърхностни води.
От друга
страна, съгласно чл. 46а, ал. 1 от Закона за водите, условие за одобряването
на инвестиционните проекти и издаването на разрешение за строеж по реда на ЗУТ
за МВЕЦ, за водни обекти публична държавна собственост, е представянето от
страна възложителя, на разрешително за ползване на воден обект по чл. 44 и чл. 46 от ЗВ.
С нормата на
чл. 62, ал. 1 – 3 от Закона за енергетиката, в относимата й редакция, преди
изменението й с ДВ, бр.
54 от 2010 г., в сила от 16.07.2010 г., е предвидено учредяване право на
строеж, но само върху имоти частна държавна или общинска собственост. Според
регламента на чл. 67, ал. 2 от ЗЕ, в редакцията, обн. в ДВ, бр. 41/2009 г., енергийните
предприятия имат право да използват мостове, пътища, улица, тротоари и други
имоти - публична собственост за прокарване, скачване, преминаване и поддържане
на въздушни и подземни електропроводи, газопроводи, топлопроводи, водопроводи
за енергийни цели, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи, като осигуряват
техническата безопасност и предприемат мерки за недопускане на щети.
В
конкретната хипотеза следва да се има предвид, че от събраните по делото
доказателства, се установява, че заинтересованото дружество е изпълнявало
всички нормативни изисквания с оглед законосъобразното реализиране на
инвестиционното намерение за изграждането на МВЕЦ „Кунино“, а именно:
дружеството е спазило нормативните изисквания във връзка с прединвестиционното
проучване за изграждане на ВЕЦ, предвидени в ЗООС; спазило е нормативните
изисквания на чл. 161, ал. 1 от ЗУТ, чл. 9 от ЗУТ и чл. 59 от ЗУТ; дружеството е придобило качеството на „възложител“ по смисъла на
чл. 161, ал. 1, предл. първо от ЗУТ; дружеството е
разполагало с правото да изгради трасе за кабелни електропроводни линии имотите,
през които е следвало да минава трасето на електропровода, без да се нуждае от
допълнително учредено ограничено вещно право на строеж.
Съдът
намира, че от ангажираните по делото доказателства се установява, че оспореното
разрешение за строеж е издадено в съответствие относимите законови изисквания
по ЗУТ, ЗВ и ЗЕ, действащи към датата на издаването му и след представяне на
всички законово изискуеми документи, въз основа на одобрени по реда на ЗУТ и ЗВ
инвестиционни проекти и след провеждане на необходимите предшестващи
административни процедури.
В подкрепа
на изложеното са и констатациите съдържащи се в Констативен протокол №
ДК-18-343-09/08.07.2021 г. на РДНСК – Враца – л. 262 и сл. от делото.
С оглед
изложеното, настоящият състав на Административен съд Враца, счита, че
оспореното разрешение за строеж не е нищожно, защото не е налице пълна липса на
предпоставките за издаването му. Отделно от това, не може да се приеме, че
оспореният акт е лишен от всякакво законово основание или че същият не може да
бъде издаден въз основа на никакъв закон или че правните последици от акта са
нетърпими от правовия ред, за да се счете същия за нищожен. Тук следва да се
има предвид и обстоятелството, че преценката от страна на съда в казуса досежно
оспорения акт, е ограничена от сезиращия акт /протеста/ – със същия /предвид
изтичането на сроковете за оспорване по чл. 149, ал. 1 – ал. 4 от АПК/ е заявено искане единствено и само за обявяване на нищожността
на акта, не и за отмяната му като незаконосъобразен, което води до извода, че
дори и да са налице определени пороци при издаването на акта, след като те не го квалифицират като нищожен,
следва да доведат до извод за отхвърляне на подадения протест.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенциите на заинтересованата страна за
присъждане на направените по делото разноски е основателна.
При този изход на спора в полза на ответника и заинтересованата
страна следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, в
претендираните размери, с оглед представените доказателства за заплащане на
договореното възнаграждение. В случая заплатените от страните адвокатски
възнаграждения, следва да бъдат определени, като справедливи и обосновани с
оглед фактическата и правна сложност на делото и предявения материален интерес.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 143, ал. 4 от АПК, Административен съд – Враца
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
протеста на Окръжна
Прокуратура Враца срещу Разрешение за строеж №
1/06.01.2009 г., издадено от Главния архитект на Община Роман, с което на
основание чл. 150, ал. 3 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) на „К.Е.“
АД гр.София е разрешен строеж на обект: МВЕЦ „Кунино“ на течащите води на
р.Искър в землището на с. Кунино, ЕКАТТЕ *** и с.Радовене, ЕКАТТЕ ***.
ОСЪЖДА
Окръжна Прокуратура
Враца ДА ЗАПЛАТИ на Главния архитект на Община Роман сумата от 800,00 лева разноски по делото.
ОСЪЖДА
Окръжна Прокуратура
Враца ДА ЗАПЛАТИ на „К.Е.“ АД гр.София сумата от 3600,00 лева разноски по
делото.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на
които на основание чл. 138 от АПК да се изпрати препис от същото.
На основание чл. 138, ал. 1 от АПК препис от решението да се изпрати на
страните.
Административен
съдия: