№ 5124
гр. София, 30.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20241110166825 по описа за 2024 година
Ищецът „М-И” ЕООД е предявил пред Софийски районен съд
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД против ответника „А1 Б-Я” ЕАД.
Изрично в исковата молба, както и в уточнителна молба от 20.11.2024 г.
ищецът сочи, че договорът, във връзка с който е претендираното от него
вземане, е сключен с клона на ответника в гр. Бургас, поради което желае
спорът да се разгледа от Бургаският районен съд.
Софийски районен съд, като прецени предпоставките, определящи
местната подсъдност на предявения иск, намира от правна страна следното:
Ищецът изрично е посочил, че желае спорът да бъде разгледан от съда
по местонахождението на поделението на „А1 Б-Я” ЕАД в град Бургас.
Следва да се отбележи, че в исковата молба са налице твърдения че спорното
правоотношение произтича от преки отношения с поделението на
юридическото лице, намиращо се в гр. Бургас.
В конкретния случай е спорно дали местно компетентен да разгледа
иска е районният съд по седалището на юридическото лице или съдът по
местонахождение на поделението.
Ищецът изрично е посочил, че желае спорът да бъде разгледан от съда
по местонахождението на поделението на „А1 Б-Я” ЕАД в град Бургас.
Следва да се отбележи, че в исковата молба са налице твърдения че спорното
правоотношение произтича от преки отношения с поделението на
юридическото лице, намиращо се в гр. Бургас, като договора е сключен с
регионален мениджър в офис в Бургас преговорите са водени с него,
изпълнението и на двете задължения става в Бургас.
В конкретния случай е спорно дали местно компетентен да разгледа
иска е районният съд по седалището на юридическото лице или съдът по
местонахождение на поделението.
Изборната местна подсъдност представлява предоставена от закона на
ищеца възможност, само и единствено по негов избор да предяви иска си и
пред друг съд, който не е местно компетентен да разгледа спора по правилата
на общата или особената местна подсъдност, когато са налице посочените
1
критерии, свързани с особения предмет на делото. Веднъж направен, при
наличието на съответните предпоставки, този избор не може да бъде
дерогиран служебно от съда или по възражение на ответника.
До изборна местна подсъдност се достига в хипотезата на чл. 108, ал. 1,
изр. 2 ГПК, съгласно който по спорове, възникнали от преки отношения с
поделения или клонове на юридически лица, исковете могат да се предявяват,
освен по седалището или управлението на последните, и по
местонахождението на поделението или клона. Специфичното при тази
местна подсъдност е, че тя възниква като възможност единствено, когато
поделението или клона на юридическото лице, при преките отношения с
които е възникнал конкретният материалноправен спор, не са
персонифицирани, т.е. правосубектни, поради което и същите не стават
страна по делото, а такава е самото юридическо лице. Освен това,
поделението или клона трябва да съществуват към момента на предявяване на
иска срещу юридическото лице, за да се обоснове изборната местна
подсъдност по чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Според съда целта на разпоредбата чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е да
осигури достъп до съд при по ефективен начин за ищеца, когато има спор с
ответник, който има развита обособена мрежа от структури в страната.
За изясняване на приложението на чл. 108, ал. 1, изр. 2 ГПК е
необходимо да се даде отговор на въпроса какво значение се отдава на
понятието поделение по смисъла на този законов текст.
Във връзка с гореизложеното, съдът съобрази тълкуването на понятието
поделение за целите на Кодекса на труда, направено в Тълкувателно решение
№ 5 от 26.10.2021 год. по Тълкувателно дело № 5/2019 г. на ОСГК ВКС,
от които могат да се изведат задължителните и белезите, които не са
задължителни.
Основната характеристика за относителна самостоятелност на
съответното обособено структурно звено е организационно –
управленската. Това структурно звено следва да е обособена и относително
самостоятелна организационна единица в цялостната структура на
предприятието /негово поделение, клон, цех, отдел, сектор и пр./ с
относително самостоятелно ръководство в управленската йерархия
/ръководител на поделението или клона, началник на цеха, отдела или сектора
и пр./
В някои случаи обособеното структурно звено има относително
самостоятелен източник на приходи и/или самостоятелна сметка, може да
осъществява определена част от общата дейност на предприятието или пък
осъществява цялостната му дейност на територията на дадено населено място,
община, област, но тези белези са второстепенни и не винаги са налице.
За пълнота на изложението, съдът счита, че следва да се добави, че
тълкуването на разпоредбата в изложения смисъл е безспорно установено в
доктрината – виж в този смисъл проф. Ж. Сталев., БГПП, С.2020, стр.
128, както и съдебната практика - Определение № 56 от 12.02.2009 г. по ч. т.
д. № 407/2008 г., I т. о., ВКС, Определение № 219 от 23.04.2009 г. на по ч. т. д.
2
№ 157/2009 г., I т. о., ВКС, докладчик съдията Тотка Калчева, както и
Определение № 119 от 2.03.2012 г. по в. ч. т. д. № 102/2012 г. на Апелативен
съд Варна.
В този смисъл и Определение № 59 от 26.01.2009 г. на ВКС по ч. т. д. №
485/2008 г., II т. о., в което е посечено правилно, че в съответствие с
утвърдената съдебна практика на ВКС по приложението на разпоредбата
на чл. 89, ал. 1 ГПК (отм.), аналогична на чл. 108, ал. 1 ГПК въззивният
съд е приел, че доколкото спорът по процесния застрахователен договор е
възникнал от преки отношения на ищеца с поделението на настоящия
жалбоподател в гр. Варна, то съобразно посоченото правило компетентен по
правилата на местната подсъдност е Варненският районен съд. Поддържаният
в частната жалба довод, че даденото от въззивния съд разрешение по този
въпрос е в противоречие с Постановление № 7/77 г. на Пленума на в с предвид
обстоятелството, че коментираната в определението "регионална структура
- офис" не притежава собствена правосубектност в качеството на клон,
респ. на поделение на търговското му дружество по смисъла на
Търговския закон е неоснователен. В този смисъл: и определение №
1/06.01.2010г. по ч. т. дело № 737/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Определение
№653 от 12.10.2011 г. по т. дело № 13 / 2011г. ТК, ІІ т. о. и Решение № 70 от
14.10.2010 г. по в. т. д. № 197/2010 г. на Апелативен съд Бургас.
В практика на Върховния съд се приема, че разпоредбата чл. 89, ал. 1
ГПК отм., идентична като съдържание с чл. 108 ГПК, не се прилага само в
случай, че работниците на ЮЛ са само временно командировани на различно
място, какъвто очевидно не е настоящия случай - определение № 68 от 1968
г. на II г.о на ВС.
По аргумент за противното ясно се извежда смисълът на разпоредбата и
кога тя се прилага, а именно когато имаме работници с място на работа в
съответното място различно от седалището и те са упълномощени трайно да
сключват сделки от името на дружеството, като договора е сключен с тези
упълномощени служители там в поделението и договора се изпълнява там,
както е и настоящия случай.
В подкрепа на тълкуването на понятието поделение, в изложения от
настоящия състав смисъл, е и историческото тълкуване на разпоредбата.
В разпоредбата на чл. 166. Закон за гражданското съдопроизводство
отм от 1891 г.. е посочено: Искове противъ компании, общества и дружества
се предявяватъ въ онзи окръженъ съдъ, въ окръга на който се намира тяхното
управление или фирма; а по договори, сключени съ техните местни кантори
или агенти, исковете могатъ да се предявяватъ и по мястото, гдето се
намиратъ тия кантори и агенти, като нормата е със същото съдържание в ЗГС
от 1930 г., но вече е чл. 63.
Под понятието кантора се разбирало клон, а под понятието агенти се
разбирало представители. В този смисъл изрично и становището на проф.
Силяновски, Гражданско съдопроизводство, том I, С.1941 г., с.125-126 при
старата уредба по приложението на чл.63. Законъ за гражданското
съдопроизводство отм., като се прави разграничението дали агента е местен
3
или пътуващ.
Изборната подсъдност не се прилагала, само в случай, че агента е
пътуващ, същият аргумент e приет при новата уредба, когато в ГПК от 1950
агенти и кантори са заменени от клонове и поделения - определение № 68 от
1968 г. на II г.о на ВС, в което се приема, че ако работниците са
командировани изборната подсъдност не се прилага. От тук следва, че
въпреки промяната на понятието съдържателните му белези са постоянни и
еднакви, аналогично на понятието подление е постоянен агент.
В този смисъл проф. Силяновски, Гражданско съдопроизводство, том I,
С.1941 г., с.125-126 и проф. Абрашев „Гражданско съдопроизводство“ том.
I, С.1910, с.100-102, които ясно приемат, че при съществуване на („агенти“,
„агентури“), които представляват търговеца и сключват от неговото име
договори, каквито търговецът обикновено сключва - при спор във връзка с
договор сключен от поделението, исковете може да се предявят и по
местонахождението на клона или агента.
В горния смисъл е сравнително правната тълкуването и прилагането
на разпоредбата на чл. 108, ал.1 ГПК виж за това тълкуване Германия,
Италия и Русия, от където е въведена в Б-я, в който смисъл е посочено
изрично от проф.Петър Абрашев „Гражданско съдопроизводство“ том. I,
С.1910, с.102, който изрично добавя, че чл. 166. ЗГС отм.,следва да се прилага
за банките, тъй като имат многобройни агентури. В този смисъл и проф.
Силяновски, Гражданско съдопроизводство, том I, С.1941 г., с.125.
По-конкретно в Коментара на (германския) Гражданския
законник (Zivilprozessordnung, съкр. ZOP) е посочено, че поделение – е всеки
офис (букв. бизнес място), определено от собственика на ЮЛ, което е
различно от седалището и което е определено за 1) продължително време 2) по
самостоятелно решение 3) да сключва сделки и да води търговия 4) от името и
за сметка на търговеца.
Видове поделения - Основно поделение (Hauptniederlassung) и клоново
поделение (Zweigniederlassung). Основното поделение е тогава, когато адресът
на това поделение не съвпада с адреса на управление на търговеца. Тогава на
практика основното поделение представлява адресът на управление.
Клоновото поделение е всяко поделение, което не съвпада с адреса на
управление (съответно с основното поделение).
За определяне на самостоятелността като елемент на поделението се
гледат не вътрешните отношения между поделението и основния оперативен
адрес на търговеца, а се преценява дали "на външен поглед" (nach aussen der
Anschein) личи самостоятелност на поделението.
Следва да се разбира за трето лице за конкретния търговец, дали у него
би се пробудило разбирането, че поделението е самостоятелно спрямо офиса
на управление на търговеца.
Примери за самостоятелни поделения/филиали от немската съдебна
практика се извеждат: филиал на банкова дейност; филиал на застрахователно
дружество; поделение на мобилен оператор, което сключва договори; офис
4
на туроператор, където могат да се извършват резервации.
- Филиал на банкова дейност - поделение, което води банковите сметки
на Пощенска банка АД
- Общински директорат/филиал на застрахователно дружество
- Клоново поделение на фабрика за машини или на търговец, което
представлява независим център, който обслужва поне определен кръг от
търговските връзки на дружеството
- Магазин за продажба на стоки, произведени от основната фабрика
- Поделение на мобилен оператор, което сключва договори
- Клон (представителство) на външнотърговско дружество майка
- Офис на туроператор, където могат да се извършват резервации
(казват, че трябва да се направи отграничение от Туристическа агенция, която
по правило е търговски посредник, а не поделение на търговеца)
- Местни подразделения на надрегионални медийни компании (Местно
студио на радио/телевизия, Областна редакция на вестник/списание)
- договорно определено седалище на консорциум от строителни
предприемачи.
По повод останалите елементи на ФС обобщават:
1. трябва да става въпрос за имуществено (болдват имуществено)
отношение с поделението - без значение дали на основание договорна
претенция или на основание претенция, произтичаща от закона
2. значи отношението (връзката) с поделението означава връзка със
стопанската дейност на това поделение:
Искът трябва да е свързан със стопанската дейност на поделението. Това
не означава, нито че вземането трябва да е възникнало пряко от стопанските
операции на поделението, нито че сделката трябва да е сключена на мястото
на самото поделение, нито че сделката трябва да е сключена директно от
самото поделение; правната сделка трябва само да е сключена във връзка със
стопанските операции на клона или да се явява като тяхна последица.
Връзката е налице например при искове срещу основното дружество за
договорна отговорност на поделението (при искове за обезщетение срещу
основното дружество, ако уреждането на искове е една от задачите на
поделението във вр. пар 278 БГБ); също така при искове, свързани с
учредяването или прекратяването на цялото поделение.
За определяне на самостоятелността като елемент на поделението се
извеждат не вътрешните отношения между поделението и основния
оперативен адрес на търговеца, а се преценява дали "на външен поглед" личи
самостоятелност на поделението.
По повод останалите елементи на ФС се обобщава, че за да се предяви
иска по местонахождение на поделението: трябва да става въпрос за
имуществено отношение с поделението, без значение дали на основание
договорна претенция или на основание претенция, произтичаща от закона;
отношението (връзката) с поделението означава връзка със стопанската
5
дейност на това поделение. Искът трябва да е свързан със стопанската дейност
на поделението. Това не означава, нито че вземането трябва да е възникнало
пряко от стопанските операции на поделението, нито че сделката трябва да е
сключена на мястото на самото поделение, нито че сделката трябва да е
сключена директно от самото поделение.
Необходимо е да се посочи, че изводите на съда се споделят и в
направено в практиката на Европейския съд по правата на човека
тълкуване на чл. 6 от ЕКПЧ, приложимо и за ЮЛ, а именно, че засегнатата
страна следва да има избор за упражняване ефективно право на защита като
избере кой съд да сезира, предвид място на възникване на облигационно
отношение.
В този смисъл е и практиката на СЕС, която приема, че във всеки
случай в който търговец трайно и организирано насочва търговската си
дейност към дадена територия, следва да може да бъде предявен иск срещу
него там за правоотношения възникнали от тази дейност. В този смисъл
решение по дело C-384/10, Решение (голям състав) 19 юли 2012 г. по дело
C-154/1
Съгласно Решение на Съда (трети състав) от 27 юни 2013 г. Дело
C‑93/12.
35 Съгласно постоянната практика на Съда, когато съответната материя
не е уредена в правото на Съюза, принципът на процесуалната автономия на
държавите членки предполага във вътрешния правен ред на всяка държава
членка да се посочат компетентните юрисдикции и да се определят
процесуалните правила за съдебните производства, предназначени да
гарантират защитата на правата, които правните субекти черпят от правото на
Съюза, като все пак държавите членки носят отговорността за осигуряването
на ефективна защита на тези права във всеки отделен случай (вж. в този
смисъл Решение от 30 септември 2003 г. по дело Köbler, C-224/01, Recueil, стр.
I-10239, точка 47, Решение от 15 април 2008 г. по дело Impact, C-268/06,
Сборник, стр. I-2483, точки 44 и 45, Решение от 16 юли 2009 г. по дело Mono
Car Styling, C-12/08, Сборник, стр. I-6653, точка 48, както и Решение от 18
март 2010 г. по дело Alassini и др., C-317/08-C-320/08, Сборник, стр. I-2213,
точка 47).
36 В това отношение съгласно принципа за лоялно сътрудничество,
понастоящем закрепен в член 4, параграф 3 ДЕС, процесуалните правила за
съдебните производства, предназначени да гарантират защитата на правата,
които правните субекти черпят от правото на Съюза, не трябва да бъдат по-
неблагоприятни от тези, които уреждат аналогични вътрешноправни
производства (принцип на равностойност) и не трябва да правят практически
невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени
от правния ред на Съюза (принцип на ефективност) (в този смисъл вж. по-
специално Решение от 16 декември 1976 г. по дело Rewe-Zentralfinanz и Rewe-
Zentral, 33/76, Recueil, стр. 1989, точка 5, Решение от 14 декември 1995 г. по
дело Peterbroeck, C-312/93, Recueil, стр. I-4599, точка 12, както и Решение от
6
15 януари 2013 г. по дело Križan и др., C-416/10, точка 85).1.
При това положение съдът приема, че за търговеца очевидно се създава
прекомерна трудност да упражнява правата си на защита.
В заключение, чл. 108 ГПК изрично използва понятието поделение
или клон, тъй като има алтернативност на хипотезите в правната норма, не
може да се поставя изискване формално да има регистриран клон или друго
формално вписване, а е достатъчно да има фактическо поделение,
разбирано като обособена самостоятелна организационна част от
предприятието, в който смисъл е и цитираната практика и доктрина.
Поради това, съдебният следва да се приеме, че за доказване на
съществуването на поделение следва да са налице ясно обозначена трайна,
финансова и организационно обособена териториална структура, в която има
работници с постоянно място на работа, местни ръководители и
упълномощени лица да сключат сделки от името на дружеството, която е
типична структура на работа за банки, застрахователи и търговци
предоставящи комунални услуги газ, вода, парно, както и трите мобилни
оператора.
В случая, ответникът има постоянни служители с място на работа в офис
в гр. Бургас и ръководители на всеки отделен офис, които работят постоянно с
клиенти на ответника и сключват сделки от негово име, които се изпълняват
на територията на гр. Бургас, което е ноторно известно на съда.
От начина на структуриране на организацията на работата на „А1 Б-Я”
ЕАД съдът приема, че е налице трайно отделена организационна единица в
предприятието, която представлява всеки офис, тъй като работата
дружеството е трайно организирана чрез множество офиси из страната, всеки
е финансиран, самостоятелно оборудван, има самостоятелна йерархична
структура на служители в него с ясни задължения и отговорности, и
правомощия за сключване на всички договори от името на ответника. Чрез
всеки офис „А1 Б-Я” ЕАД насочва търговската си дейност към определен
район на страната.
В този ред на мисли, твърденията на ищеца, че чрез поделението на
ответника в гр. Бургас са възникнали спорните правоотношения е достатъчно,
спорът да се подведе под хипотезата на преки правоотношения възникнали с
поделение на ответника и подсъдността да се определи по чл. 108, ал. 1, изр. 2
ГПК.
Възприемането на противен възглед лишава правната разпоредба от
реално приложно поле и лишава от смисъл нейното съществуване, като
нарушава принципа за ефективна организация на защита на накърнени права
и води до абсурдна ситуация всички търговски спорове да се решават в София
. Тази последна хипотеза вечен неситна и сериозно ще наруши правото на
разглеждане на делата в разумен срок и ще засегна самия достъп до съд. Тези
резултати не само не са целини от разпоредбата, а и са недопустими в
съвременна страна член на ЕС. Това налага или осъвременено тълкуване на
разпоредбата, както се предлага в настоящата статия, или законодателно
7
изменение, тъй текущото нормативно състояние е в ясно противоречие на
правото на ЕС и на съвременните законодателни разрешения.
В заключение, чл. 108 ГПК изрично използва понятието поделение
или клон, тъй като има алтернативност на хипотезите в правната норма, не
може да се поставя изискване формално да има регистриран клон или друго
формално вписване, а е достатъчно да има фактическо поделение,
разбирано като обособена самостоятелна организационна част от
предприятието, в който смисъл е и цитираната практика и доктрина.
Поради това, съдебният следва да се приеме, че за доказване на
съществуването на поделение следва да са налице ясно обозначена трайна,
финансова и организационно обособена териториална структура, в която има
работници с постоянно място на работа, местни ръководители и
упълномощени лица да сключат сделки от името на дружеството, която е
типична структура на работа за банки, застрахователи и търговци
предоставящи комунални услуги газ, вода, парно, както и трите мобилни
оператора.
В случая, ответникът има постоянни служители с място на работа в офис
в гр. Бургас и ръководители на всеки отделен офис, които работят постоянно с
клиенти на ответника и сключват сделки от негово име, които се изпълняват
на територията на гр. Бургас, което е ноторно известно на съда.
От начина на структуриране на организацията на работата на „А1 Б-Я”
ЕАД съдът приема, че е налице трайно отделена организационна единица в
предприятието, която представлява всеки офис, тъй като работата
дружеството е трайно организирана чрез множество офиси из страната, всеки
е финансиран, самостоятелно оборудван, има самостоятелна йерархична
структура на служители в него с ясни задължения и отговорности, и
правомощия за сключване на всички договори от името на ответника. Чрез
всеки офис „А1 Б-Я” ЕАД насочва търговската си дейност към определен
район на страната.
В този ред на мисли, твърденията на ищеца, че чрез поделението на
ответника в гр. Бургас са възникнали спорните правоотношения е достатъчно,
спорът да се подведе под хипотезата на преки провоотношения възникнали с
поделение на ответника и подсъдността да се определи по чл. 108, ал. 1, изр. 2
ГПК.
С оглед изричното изявената воля на ищеца, настоящото съдебно
производство пред СРС следва да бъде прекратено и делото на бъде изпратено
на Бургаския районен съд по реда на чл.118, ал. 1, изр. 2 ГПК.
Така мотивиран, съдът, на основание чл. чл.108, ал. 1, изр. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по гр.д. № 66825/2024г. по
8
описа на СРС, 53 състав.
ИЗПРАЩА делото за разглеждане по местна подсъдност по чл.108, ал.1,
изр.2 ГПК на Бургаския районен съд.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1 седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9