№ 13768
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20211110170766 по описа за 2021 година
Предявени са искове по реда на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, и
чл. 86 ЗЗД:
„ФИРМА“ ЕАД предявило срещу К. С. С. и З. С. С. кумулативно
обективно съединени осъдителни искове по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
153, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: за сумата от 3724,91 лв.,
представляваща цена за потребена топлинна енергия през периода от
м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.
София, 1172, общ. И., ж.к. АДРЕС, **** , аб. № **** , ведно със законната
лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 619,39 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.
2019 г. до 09.11.2021г., както и сума за дялово разпределение в размер на
46,25лева за периода м.10.2018 г. – м.04.2020г. , ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и за мораторна
лихва за забава върху главницата за дяловото разпределение от 01.12.2018 г.
до 09.11.2021 г. в размер на 9,72лева.
Горните вземания се претендират от двамата ответници при условията
на разделна отговорност, при равни квоти, както следва: К. С. С.- за сумата
1
от 1862,46 лв., представляваща цена за потребена топлинна енергия през
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. София, 1172, общ. И., ж.к. АДРЕС, **** , аб. № **** , ведно със
законната лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 309,70 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.
2019 г. до м09.11.2021г., както и сума за дялово разпределение в размер на
23,13лева за периода м.10.2018 г. – м.04.2020г. , ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и за мораторна
лихва за забава върху главницата за дяловото разпределение от 01.12.2018 г.
до 09.11.2021 г. в размер на 4,86лева; и от ответницата З. С. С. - през
периода от м.05.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабдения имот, находящ се на
адрес: гр. София, 1172, общ. И., ж.к. АДРЕС, **** , аб. № **** , ведно със
законната лихва за периода от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането, сумата от 309,70 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.
2019 г. до м09.11.2021г., както и сума за дялово разпределение в размер на
23,13лева за периода м.10.2018 г. – м.04.2020г. , ведно със законна лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането, както и за мораторна
лихва за забава върху главницата за дяловото разпределение от 01.12.2018 г.
до 09.11.2021 г. в размер на 4,86лева.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало между
него и ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия
при общи условия,чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачите не са изпълнили
насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на
база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки. Съгласно
приложимите общи условия, в случай, че резултатът от изравняването е сума
за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период,
а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите
просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия
от 14.01.2008 г., в сила от 13.02.2008 г., купувачът на топлинна енергия е
длъжен да заплаща същата в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
2
който е доставена енергията. Съгласно общите условия от 10.02.2014 г., в
сила от 12.03.2014 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
същата в 30 дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет
страницата на ищеца. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради
което претендира и заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
върху главниците. Претендира разноски.
С отговора на исковата молба ответниците К. С. С. и З. С. С. оспорват
исковете по основание и размер по подробно изложени съображения при
твърдение, че претендираните с исковата молба суми са погасени по давност
на основание чл.111, б. „В“ ЗЗД. С оглед на това, считат, че сумите за периода
м.05.2018г. – м.12.2018г. са погасени по давност. Навеждат доводи за
липсата на облигационни отношения между страните, в това число и че не са
потребители на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот,
доколкото твърдят да не са собственици.
Поради това, че не са собственици, респ. ползватели считат , че не са
обвързани от ОУ-я на ищеца. Намират претенцията за извършено дялово
разпределение за недопустима, тъй като ищецът е предявил чуждо право,
принадлежащо на лицето извършващо услугата за дялово разпределение.
Оспорват иска за дялово разпределение, като поддържат, че ищецът изрично
основана претенцията си на твърдения за извъншен реален отчет на
действително потребена топлинна енергия и в този смисъл вземането за
дяловото разпределение не кореспондира с предмета на делото. Оспорват и
дължимостта на претендираната законна лихва за забава между главницата за
ТЕ поради липса на доказателства. Релевират въражение за частично
погасяване по давност на претендираните суми. Претендират разноски за
производството.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По исковете по реда на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ, и чл.
86,ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците
е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
3
размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да
докажат, че са погасили претендираните вземания.
С доклада по делото, съдът обяви за безспорни в отношенията между
страните и ненуждаещи се от доказване в процеса обстоятелствата, че до
процесния имот в процесния период е била доставяна от ищцовото дружество
топлинна енергия със съответното качество, потреблението на която е била
отчетена в съответствие с нормативните правила и отразените в издадените
фактури задължения са отражение на това отчитане. Не се спори и не се
твърди от ответниците същата да е била заплатена.
От приетите като писмени доказателства по делото договор за замяна
от 20.12.1983г. на СНС / л. 80-81 от делото/ заверени копия от писмо и
удостоверение на СО, р-н „И.“, удостоверение за наследници на С. Х. С.,
Договор от 10.11.2000г., сключен между етажните собственици на бл.6, ж.к.
АДРЕС и „ ФИРМА“ЕООД , Протокол от Общо събрание на ЕС на АДРЕС
от 05.11.2000г. и Договор при общи условия от 03.06.20г. за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ,
сключен между ищцовото дружество и „ ФИРМА“ЕООД се установява, че
по силата на наследствено правоприемство при равни дялове ответниците са
придобили собствеността върху процесния топлоснабден имот-апартамент,
който се намира в сграда –Етажна собственост, за която първоначално
собствениците й са сключили договор за осъществяване на топлинно
счетоводство с „ФИРМА“ЕООД , а в последствие тази дейност е възложена за
осъществяване на същото дружество от „ФИРМА“ ЕАД.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Съдът намира, че в производството по делото се установи, че
ответниците след смъртта на наследодателя си С. Х. С. / поч. на 27.11.20г./ са
придобили собствеността върху процесния имот при посочените с исковата
молба квоти, като няма данни същите да са се отказали от наследството. Не се
спори от страните и се установява от приложените от ищеца писмени
доказателства , че процесният топлоснабден имот за процесния период се
намира в сграда-Етажна собственост, поради което следва извода, че
ответниците се явяват клиенти на топлинна енергия и между тях и ищцовото
4
дружество е било налице облигационно правоотношение по покупко-
продажба и доставка на топлинна енергия, относно процесния период.
С разпоредбата на чл.153, ал.1, 2 и 6 ЗЕ по силата на закона се създава
облигационно правоотношение между собствениците на сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, които се считат за клиенти на топлинна енергия и
са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2
на отоплителните тела в имотите си, както и да заплащат цена за топлинна
енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36,
ал. 3. Клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
Съгласно чл.36 от Общите условия, клиентите дължат цена за услугата
„дялово разпределение“.
В производството по делото се установи, че ответниците не са
заплатили на ищцовото дружество цената на доставената от него топлинна
енергия за периода от 10.12.2018г. м. 04.2020г. в размер на 3284,45лева .
Тъй като исковата молба е подадена в съда на 10.12.2021г. , претендираните
вземания за цена на доставена топлинна енергия и цена на услугата дялово
разпределение за периода от м. 05.2018г. до м.11.2018г. включително са
погасени по давност. Предвид това, съдът намира за основателно
възражението на ответниците за частично погасяване по давност на
претендираните вземания, и по тази причина предявения иск за вземане за
цена на топлинна енергия следва да бъде уважен само до размера от
3284,45лева и за периода м. 12.2018г.- м. 04.2020г. , и отхвърлен за сумата
от над 3284,45лева до 3724,91лева .
Видно от чл.33, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество, които
са част от съдържанието на облигационните отношения между
страните,клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45-
дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят. Поради това,
мораторна лихва върху главницата от 3284,45лева за периода от 15.09.19г.
до 09.11.2021г. , е дължима върху непогасената по давност главница , като
съобразно изчисленията на съда по реда на чл. 162 ГПК , е в размер на
360,77лева , като за горницата над този размер исковата претенция се явява
неоснователна и недоказана, и подлежи на отхвърляне.
Доколкото по делото не се доказа фирмата за дялово разпределение да е
извръшвала такова за процесния имот и период , предвид депозитраното от
третото лице –помагач на ищеца писмено становище , че не е извършвало
дялово разпределение в процесния имот през исковия период, следва
5
претенцията на ищеца за дялово разпределение да се отхвърли в цялост. По
отношение на акцесорната претенция за заплащане на лихва за забава върху
главница за дялово разпределение , предвид отхвърляне на главното вземане,
на отхвърляне подлежи и акцесорното такова.
С оглед изхода на спора, в полза на ищцовото дружество следва да
бъдат присъдени направените от него разноски по делото в исковото
производство, изчислени съразмерно с уважената част от исковете. Или
съразмерно на уважените искове на ищеца се следват разноски за
производството в размер на 249,23лева за заплатена държавна такса за
производството и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
На основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответниците К. С. и З. С.
следва да бъдат присъдени разноски по делото за заплатени адвокатски
възнаграждения, изчислени съразмерно с отхвърлената част от предявените
срещу всеки един от тях искове , или ищецът следва да бъде осъден да
заплати на всеки един от ответниците разноски по производството за
заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлените искове , в
размер от по 102,96лева.
Доколкото вземанията се претендират от ответниците разделно , при
равни квоти, то следва до размера на установените и приети от съда за
доказани вземания , ответниците да бъдат осъдени със съдебното решение да
ги заплатят при условията на разделна отговорност, при равни дялове,
включително и по отношение на разноските.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. С. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС на осн. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1642,22лева
, представляваща цена за потребена топлинна енергия през периода от
м.12.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.
София, АДРЕС с аб. № **** , ведно със законната лихва за периода от датата
на депозиране на исковата молба-10.12.21г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 180,38 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. -09.11.2021г. , КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за главница за топлинна енергия за горницата над
уважения от съда размер от 1642,22лева до пълния предявен размер от
1862,46лева и за периода м. 05.18г.- м. 11.18г. включително, за лихва за
6
забава върху главница за топлинна енергия за горницата над уважения от съда
размер от 180,38лева до пълния предявен размер от 309,70лв. , както и за
сума за дялово разпределение за главница в размер на 23,13лева за периода
м. 10.18г.- м. 04.20г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба
10.12.21г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава
върху главница за дялово разпределение за периода 01.12.18г.- 09.11.21г. в
размер на 4,86лева .
ОСЪЖДА З. С. С. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА „ФИРМА“
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС на осн. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1642,22лева
, представляваща цена за потребена топлинна енергия през периода от
м.12.2018г. до м.04.2020г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр.
София, АДРЕС с аб. № **** , ведно със законната лихва за периода от датата
на депозиране на исковата молба-10.12.21г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата от 180,38 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. -09.11.2021г. , КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКОВЕТЕ за главница за топлинна енергия за горницата над
уважения от съда размер от 1642,22лева до пълния предявен размер от
1862,46лева и за периода м. 05.18г.- м. 11.18г. включително, за лихва за
забава върху главница за топлинна енергия за горницата над уважения от съда
размер от 180,38лева до пълния предявен размер от 309,70лв. , както и сума за
дялово разпределение за главница в размер на 23,13лева за периода м.
10.18г.- м. 04.20г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба
10.12.21г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва за забава
върху главница за дялово разпределение за периода 01.12.18г.- 09.11.21г. в
размер на 4,86лева .
ОСЪЖДА З. С. С., ЕГН **********, да заплати на „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 124,61 лв., разноски по производството, съразмерно
на уважените спрямо ответницата искове.
ОСЪЖДА К. С. С. с ЕГН ********** , да заплати на „ФИРМА” ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. АДРЕС, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 124,61 лв., разноски по производството, съразмерно
на уважените спрямо ответника искове.
7
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС да заплати на З. С. С., ЕГН **********, разноски за
производството в размер на 102,96лева, съразмерно на отхвърлените искове.
ОСЪЖДА „ФИРМА” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. АДРЕС да заплати на К. С. С. , ЕГН **********, разноски за
производството в размер на 102,96лева, съразмерно на отхвърлените искове.
Решението е постановено при участието на „ФИРМА“ ЕООД , като
трето лице-помагач на страната на ищеца „ФИРМА” ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8