Р Е Ш Е Н И Е
Гр. Берковица ,27.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Берковица, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и пети август през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлита Георгиева
При
секретаря......Нина Андреева.……, като разгледа докладвано от съдия Георгиева АНД № 212 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление
№ 19 -
0243 - 000481 от 19.04.2020г.
издадено от Началник РУ към ОДМВР – гр.
Монтана ,РУ-Берковица на Б.Р.К. с ЕГН: **********
с адрес: *** на основание чл.181, т.6,пр.2 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 (петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 139, ал.1,т.1 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото наказателно
постановление е останал жалбоподателят, който го обжалва. В бланкетна жалба до
съда се съдържат оплаквания, че санкциониращият акт е незаконосъобразен. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да го отменени.
В съдебно заседание редовно призован , не се явява лично ,а чрез упълномощен защитник поддържа жалбата и моли
същата да бъде уважена. В
ход по същество развива подробни съображения и моли НП да бъде отменено. Прави
искане в случай на отмяна на НП да му бъдат присъдени направените разноски по
делото.
Административно –
наказващият орган Началник РУ Берковица
редовно призован, не се представлява.
Районен съд -
гр.Берковица, след като се запозна с доказателствата по делото и като взе
предвид становището на страните намира за установено следното:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и от легитимирана с правото да обжалва страна, поради
което процесуално допустима и следва да бъде разгледана. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на преценка на
настоящето производство е съответствието на санкционния акт както с материалния,
така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са
издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни
срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.Отразяването на обстоятелствата по
нарушението и дадената правна квалификация в акта и наказателното постановление
е съобразена с изискванията на чл.42 т.5 и чл.57, ал.1 т.5 и т.6 от ЗАНН.
За
да се произнесе по съществото на правния спор съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. В тежест на административно - наказващият орган, тъй като
именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да докаже
по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно именно от
лицето, посочено като нарушител.
В акта
и в НП е прието, че жалбоподателят виновно е нарушил – чл.139 ал.1 т.1 от ЗДвП. Съгласно посочената разпоредба движещите се по пътя
пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни. Приложимата
санкционна норма на чл. 181 т.6 пр.2 от ЗДвП визира, че се наказва с глоба до
50 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство с неизправно шумозаглушително устройство.
Безспорно установено е от доказателствата по делото,
че на посочената дата и място жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А
Настоящият състав намира, че не се установи по
надлежен ред, какъв шум е издавал автомобила и че този шум се дължи именно на
повреда в шумозаглушителното устройство.свидетелят твърди,че автомобилът е имал
шумозаглушигелно устройство,както и че не е замервано нивото на шум. Отговорността
на жалбоподателя не е ангажирана за превишение на нивото на шума, а за
техническа неизправност в
шумозаглушителното устройство-«повредено
шумозаглушително устройство» .
Нито в
АУАН , нито в издаденото НП е конкретизирано
в какво се изразява тази
техническа неизправност. Съдът намира, че вмененото във вина на жалбоподателя
нарушение не е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере точно в
какво е обвинен и срещу какво да се защитава. За
да е технически неизправно едно МПС, в хипотезата на неизправно шумозаглушително устройство, е
необходимо нивото на шума да не съответства на предписаните нормативни
стойности. По делото не се установи от страна на административния орган да са
извършвани замервания и проверка за съответствието на нивото на шума с
допустимите стойности, за да се приеме, че е налице техническа неизправност на
МПС, изразяваща се в неизправно шумозаглушително устройство. Не е извършена техническа проверка относно изправността му. При извършената
проверка на място не са констатирани липсващи части от него или да са
били извършвани някакви други манипулации по устройството, които да са довели
до техническата му неизправност.
Ето защо съдът намира, че в тази част фактическите
констатации в АУАН и НП са необосновани и не се подкрепят по категоричен начин
от приобщените към делото доказателства. Липсват каквито и да било убедителни и
годни доказателства удостоверяващи, че жалбоподателят е управлявал автомобила с
неизправно шумозаглушително устройство към момента на извършване на
полицейската проверка. Задължението за представяне на доказателства, подкрепящи
изложеното в НП, е изцяло в тежест на наказващият орган и при установеното
бездействие от негова страна, съдът приема за недоказано описаното
административно нарушение по чл.139, ал.1,т.1 ЗДвП и
извършването му от жалбоподателя.
Предвид на това обжалваното НП се
явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски. С оглед изхода на делото такива се дължат
само на жалбоподателя. Последният е направил изрично искане за присъждане на
разноски в размер на 200 лева, сторени за заплащане на адвокатско
възнаграждение. По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя
в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие,
приложен към жалбата, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой.
Следователно претенцията е основателна в пълния си размер.
Разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН
препраща към тази на чл. 143, ал. 1 АПК, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Съгласно т. 6 от допълнителните разпоредби на АПК
„поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските
от юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това
юридическо лице, от което е част административнонаказващият орган, а това е ОД
на МВР – Монтана като второстепенен разпоредител с бюджетни кредити по аргумент
от чл. 43 ЗМВР – така Решение № 13009 от
02.10.2019 г. по адм. д. № 7758/2018 на Върховния административен съд.
Водим
от горното и на основание чл.63 ал.1 предл.Първо от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19 - 0243 - 000481 от 19.04.2020г. издадено от Началник РУ към ОДМВР – гр. Монтана ,РУ-Берковица ,с което на
Б.Р.К. с ЕГН: ********** с адрес: *** на
основание чл.181, т.6,пр.2 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба
в размер на 50 (петдесет) лева за извършено нарушение по чл. 139, ал.1,т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – Монтана да заплати на на Б.Р.К.
с ЕГН: ********** с адрес: *** сумата от 200 (двеста) лева, представляваща
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: