№ 15019
гр. София, 14.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
четИ.десети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ВЛ. МИЛОВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА Гражданско дело
№ 20221110116797 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.235 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена искова молба, уточнена с молба от 02.06.2022 г. от
„...........” ЕАД срещу С. Н. К. ЕГН **********, П. Н. К. ЕГН **********, И. Н. К. ЕГН
********** и Н. Н. К. ЕГН **********, в качеството им на наследници на Н. Д. К.,
ЕГН **********, с предявени искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца разделно при
квоти от по 1/4 сумите както следва: сумата от 1722,71 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатена ТЕ за периода 01.05.2018 г. –30.04.2020 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр.............. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и лихва за забава
в размер на 300,93 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., такса за услуга
дялово разпределение в размер на 20,16 лв. главница за периода от м.08.2019 г. до
м.04.2020 г., както и мораторна лихва за забава върху главницата за такса дялово
разпределение в размер на 4,41 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците,
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито
клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане, като съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответниците топлинна енергия, а същите не са престирали насрещно – не са
заплатили дължимата цена, което е следвало да сторят в 30 – дневен срок след изтичане
на периода, за който е доставена енергията, респ. в 30 – дневен срок от датата на
публикуване на месечните дължими суми на интернет страницата на дружеството.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответника Н. Н. К. не е депозирал отговор на исковата
молба.
В срока по чл.131 ГПК ответницата И. Н. К. е депозирала отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете, като поддържа, че със заявление вх.№
1
152363/21.07.2022 г. по чл.52 ЗН, подадено до СРС, е заявила отказ от наследството на
покойния й баща Н. К., който отказ бил вписан в особената книга на СРС под №
1435/22.07.2022 г. Поддържа, че не е налице пасивна процесуална легитимация по
отношение на ответницата, като моли производството по отношение на нея да бъде
прекратено. Моли за отхвърляне на исковете и претендира разноски.
Ответникът П. Н. К. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл.131
ГПК, като поддържа, че не оспорва вземанията на ищеца, които не са погасени по
давност. Моли да не се назначават съдебно техническа и съдебно – счетоводна
експертиза, тъй като не оспорва вземанията по размер. Моли разноските да бъдат
възложени в тежест на ищеца.
Ответницата С. Н. К. е подала отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК
чрез адв. Д. М. от САК – особен представител на С. Н. К.. Оспорват се исковете като
неоснователни и недоказани. Поддържа се, че ответницата е съсобственик в имота, но
не е ползвател на същия, като била регистрирана на друг адрес. Оспорва да е налице
облигационно отношение между страните. Оспорва в имота да е била доставена ТЕ на
посочената стойност. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете.
Третото лице- помагач на страната на ищеца-„...........“ ЕООД, заявява становище
за основателност на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1
ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже: по иска за главницата - че спорното
право е възникнало в твърдения обем, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, че ответниците имат качеството потребители на топлинна енергия при
посочените квоти, реално доставената топлинна енергия за процесния период, както и
че нейната стойност възлиза именно на спорната сума, че ответниците са поели
задължение да му заплащат възнаграждение за дялово разпределение на топлинната
енергия, договорения размер на възнаграждението и по иска за законната лихва за
забава – в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на
длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
Ответниците следва да докажат, че са заплатили процесните суми, както и
възраженията си.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. По силата на § 1, т.
42 (отм.) ЗЕ „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а.
(Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) "Битов клиент" е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени
битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б ДР ЗЕ "Потребител на енергийни услуги" е:
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна
2
и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й… Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и
правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови
нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи
на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на
факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и
страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно. Противното разбиране би противоречало на принципа за договорна
свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим както за гражданските, така и за
търговските сделки. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и
правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за
продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на
одобрените от КЕВР публично известни общи условия, съставляващи неразделна част
от договора, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди.“.
Представен е договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на
Наредбата за държавните имоти /отм./;, видно от който Н. Д. К. и съпругата му .............
К. са придобили на 09.03.1993 г. правото на собственост по отношение на недвижим
имот, представляващ апартамент №31, находящ се в гр................... Представено е
удостоверение от ................“ /л.103/, видно от което на 19.05.1998 г. наследодателят на
ответниците е декларирал право на собственост по отношение на недвижим имот,
представляващ апартамент №31, находящ се в гр................... Представено е
удостоверение за наследници изх.№ 1391/20.05.2022 г. на СО-р-н Сердика, от което се
установява, че Н. Д. К., ЕГН ********** е починал на 14.05.2018 г. като вдовец и е
оставил за свои наследници по закон ответниците С. Н. К. ЕГН **********-дъщеря, П.
Н. К. ЕГН **********-син, И. Н. К. ЕГН **********-дъщеря и Н. Н. К. ЕГН
**********-внук.
От страна на ответницата И. Н. К. е представен отказ от наследство. Отказът от
наследство рефлектира директно върху материалноправната и процесуалноправна
3
легитимация на ответника. С вписване на валидно направен отказ от наследство
настъпват правни последици, изразени в заличаване на наследственото
правоприемство. С отказа от наследство наследникът се лишава от включените в
наследството права и не приема включените в него задължения. Той не само престава
да бъде наследник, но се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство
произвежда действие от откриване на наследството – в този смисъл разрешенията,
дадени с т. 1 ТРОСГК на ВС на НРБ № 148/86 г. Следователно, лицето, което се е
отказало от наследството на починалия му праводател, се изключва от числото на
наследниците, загубва това качество и се счита, че същото е трето лице спрямо правата
и задълженията, възникващи във връзка с наследството. С удостоверяване на факта на
отказа от наследство вече не е налице надлежна страна нито в материалноправен, нито
в процесуалноправен смисъл /така и решение № 145 от 23.11.2011 г. по т. д. №
1018/2010 г. на ВКС, I ТО/. С оглед изложеното, производството следва да се прекрати
по отношение на ответницата И. Н. К., с оглед представения по делото вписан отказ от
наследството на Н. Д. К., чието оспорване не беше доказано от ищцовото дружество.
Следователно съдът приема за доказано, че ответниците С. Н. К., П. Н. К. и Н. Н.
К. в качеството си на наследници по закон на Н. Д. К. и при съобразяване на
диспозитивното начало отговарят при равни квоти от по от по ¼ ид.ч. по договора за
продажба на топлинна енергия по силата на закона и без да е необходимо тяхното
изрично волеизявление, съответно – на основание чл.150, ал.2 ЗЕ са обвързани от
Общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без
изричното им писмено приемане. Разпоредбата на чл. 150, ал.3 ЗЕ предоставя
възможност за потребителите /клиентите/, които не са съгласни с предвидените в
Общите условия клаузи, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в
съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия, които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В дадената
хипотеза ответниците не твърдят и не установяват да са упражнили това право срещу
Общите условия на "..........." ЕАД от 2016 г., поради което настоящият съдебен състав
намира, че същите са ги приели.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено. Съгласно посоченото от вещото лице, количеството топлинна
енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. „общ топломер“,
монтиран в абонатната станция. Сградата се топлозахранва от една абонатна станции.
Показанията се отчитат ежемесечно. От заключението се установява, че
технологичните разходи в абонатната станция за целия процесен период са
изчислявани ежемесечно по Наредбата и са отчислявани от топлинна енергия преди
разпределението между абонатите и съгласно действащите разпоредби.
В отговор на поставените въпроси вещото лице посочва, че през процесния
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. дружеството, осъществявало дялово
разпределение, е отчитало уредите в имота на ответника, а по време на отчетите са
попълнени документи за главен отчет, които са подписани от потребител. По данни на
ФДР в процесния имот е имало монтирани три отоплителни тела и съответно три броя
топлоразпределители с дистанционен отчет. Според посоченото от вещото лице, в
процесния имот се ползва топла вода и има един водомер за топла вода, по който се
отчита разходът. Дружеството, осъществяващо дялово разпределение в сградата, е
изготвяло изравнителни сметки след всеки отоплителен сезон, като всяка изравнителна
4
сметка включва топлинна енергия за отопление, отдадено от сградна инсталация и
топлинна енергия за загряване на топла вода. Топлоенергия за общи части не се
начислява. Видно е от представените от третото лице- помагач документи за главен
отчет, че същите носят подписа на потребител. Тези документи имат характер на
частни свидетелстващи документи, съдържащи неизгодни за потребителя факти –
стойността на измереното количество, и като такива следва да се кредитират.
От заключението на СТЕ се установява, че през процесния период отчитането и
разпределението на топлинна енергия е извършвано в съответствие със Закона за
енергетиката и Наредбата за топлоснабдяването, като разпределението на топлинна
енергия в сградата се извършвало ежемесечно съгл. чл.71 от Наредбата за
топлоснабдяването по прогнозни данни от предходен изравнителен период. С оглед на
изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответниците е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано
коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за
което се дължи заплащане на цена. Видно от заключението на СТЕ, обективирано по
компоненти в представената таблица № 2 и № 3, за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2020 г. общата сума за доставена топлоенергия възлиза на 2584,36 лв., като
вещото лице посочва, че разликата между сумата от изравнителните сметки и
фактурираните суми по прогнозни данни е 164,42 лв. за доплащане.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като обективно и компетентно изготвено, става видно, че за процесния период са
отразени плащания на задължения за топлинна енергия и дялово разпределение в общ
размер от 891,57 лв., като непогасени са останали сумата в размер на 1722,71 лв. за
топлинна енергия и сумата в размер на 20,16 лв. за такса за дялово разпределение.
Предвид изложеното, искът за главница за топлинна енергия се явява изцяло
основателен в претендирания размер за сумата в размер на 1722,71 лв., поради което и
ответниците дължат заплащането й съобразно квотите си в съсобствеността.
Вещото лице посочва, че за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г. е начислена
такса за разпределение на топлинна енергия в размер на 20,16 лв., поради което и искът
се явява изцяло основателен. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ (чл. 139 – чл. 148) и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.). Съгласно чл.36 ОУ, клиентите
заплащат цена за услугата дялово разпределение, извършвана от избран от клиента
търговец, а съгласно чл.22 ал.2 ОУ заплащат таксата за дялово разпределение на
продавача – в случая, на ищеца. Следователно, ищецът доказва основанието да получи
таксата за изготвяне на дялово разпределение в размер на 20,16 лв., чието събиране му
е възложено от ФДР, поради което и претенцията е основателна и следва да се уважи
по отношение на тримата ответници съобразно припадащите им се квоти.
В срока по чл.131 ГПК ответниците С. Н. К. и П. Н. К. са направил своевременно
възражение за изтекла погасителна давност, което съдът следва да разгледа при
определяне на крайния размер на дължимата сума по предявения главен иск. В тази
връзка следва да бъде посочено, че направеното от тези двама ответници възражение за
погасяване на вземанията на ищеца по давност не ползва неподалия отговор по чл. 131
ГПК ответник- Н. К..
5
С оглед характера на вземането като периодично такова при еднородни плащания,
с установен в приетите Общи условия падеж, в случая приложима е кратката
тригодишна давност, предвидена в разпоредбата на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В настоящия
случай искът е предявен на 30.03.2022 г., когато исковата молба е депозирана в съда,
поради което и вземанията за главница и лихви, станали изискуеми три години преди
датата 30.03.2019 г., са погасени по давност. Считано от м. юли 2016 г., приложение
намират Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени
с решение на КЕВР от 27.06.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тези Общи условия
прогнозните месечни дължими суми са дължими в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. В случая следва да се отчете и че в периода от 13.03.2020
г. до 20.05.2020 г. давностният срок е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с
§ 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето /обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020
г./.
Към датата на завеждане на исковата молба, погасени по давност са вземанията на
ищеца за периода м.05.2018 г. до м.01.2019 г., вкл., чийто размер съдът по реда на
чл.162 ГПК и при съобразяване отчетените от вещото лице по съдебно- счетоводната
експертиза в таблица № 1 плащания определя на общо 69,17 лева или исковата
претенция срещу ответниците С. Н. К. и П. Н. К. е основателна и следва да се уважи за
сумата в размер на от по 413, 39 лева и за периода м.02.2019 г. до м.04.2020 г. Не е
погасено по давност вземането за цена на услугата дялово разпределение, изискуемо от
30.09.2019 г., поради което и претенцията е основателна и следва да се уважи по
отношение на тримата ответници съобразно припадащите им се квоти.
Доколкото вземания за главница за топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. до
м. 01. 2019 г. са погасени по давност, с оглед чл. 119 ЗЗД са погасени по давност и
лихвите върху сумата от 69,17 лева, като дължими остават другите лихви, начислени
върху главницата, която лихва съдът определи по чл. 162 ГПК в размер на от по 69,09
лв. за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г. за всеки от тримата ответници
съобразно припадащите им се квоти.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал.2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба и касаеща процесния
период, поради което акцесорната претенция за лихва в тази част се явява
неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото пред настоящата инстанция право на разноски възниква
и за двете страни. Ищецът е поискал присъждането на разноски, като е доказал, че
реално е сторил такива, поради което съобразно уважената част от исковете и на
основание чл. 78, ал. 1, във вр. ал. 8 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да
заплатят на ищеца сумата в размер на общо 646,98 лв. за платена държавна такса,
депозит за вещи лица и за особен представител и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в минимален размер.
Ответниците С. Н. К., П. Н. К. и Н. Н. К. не претендират и не доказват сторени
разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне.
6
На основание чл.38 ал.2 ЗА в полза на адвокат С. Л. Г. от САК личен №..............
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за
осъществено безплатно процесуално представителство на ответницата И. Н. К..
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 16797/2022 г. по описа на СРС, 29
състав, в частта по предявените от „...........“ ЕАД, ЕИК: .............., със седалище и
адрес на управление гр. ......... срещу И. Н. К. ЕГН **********, съдебен адрес
гр................ искове с правно основание чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумите от 430,68 лева главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за топлоснабден имот,
находящ се в гр.............. ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, мораторна лихва в
размер на 75,23 лева за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., такса за услуга дялово
разпределение в размер на 5,04 лева за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г., както и
мораторна лихва за забава върху главницата за такса дялово разпределение в размер на
1,10 лева за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г.
ОСЪЖДА С. Н. К. ЕГН ********** със съдебен адрес гр.........., да заплати на
„...........“ ЕАД, ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление гр. ........., на
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 413,39 лева, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2019 г. до м.04.2020 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр.............. и такса за услуга дялово разпределение в
размер на 5,04 лева за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 30.03.2022 г. до окончателното й изплащане,
както и на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 69,09 лева лихва за забава
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над сумата от 413,39
лева до предявения размер от 430,68 лева и за периода от м.05.2018 г. до м.01.2019 г.,
искът по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за доставена
топлинна енергия за разликата над 69,09 лева до предявения размер от 75,23 лева и
иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1,10 лева за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г.
ОСЪЖДА П. Н. К. ЕГН ********** с адрес гр.............. да заплати на „...........“
ЕАД, ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление гр. ........., на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 413,39 лева, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода м.02.2019 г. до м.04.2020 г., за топлоснабден
имот, находящ се в гр.............. и такса за услуга дялово разпределение в размер на 5,04
лева за периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.03.2022 г. до окончателното й изплащане, както и на
основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на 69,09 лева лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над сумата от 413,39
лева до предявения размер от 430,68 лева и за периода от м.05.2018 г. до м.01.2019 г.,
искът по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху задължението за доставена
топлинна енергия за разликата над 69,09 лева до предявения размер от 75,23 лева и
7
иска по чл.86 ал.1 ЗЗД за обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 1,10 лева за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г.
ОСЪЖДА Н. Н. К. ЕГН ********** с адрес гр.............. да заплати на „...........“
ЕАД, ЕИК: .............., със седалище и адрес на управление гр. ........., на основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ, сумата от 430,68 лева главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., за
топлоснабден имот, находящ се в гр.............. ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 30.03.2022 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия в размер на 75,23 лева за периода от 15.09.2019
г. до 17.03.2022 г., такса за услуга дялово разпределение в размер на 5,04 лева за
периода от м.08.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.03.2022 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва за забава върху главницата за такса дялово разпределение в размер на
1,10 лева за периода от 15.09.2019 г. до 17.03.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1, във вр. ал. 8 ГПК С. Н. К. ЕГН **********,
П. Н. К. ЕГН ********** и Н. Н. К. ЕГН ********** да заплатят разделно на
„...........“ ЕАД, ЕИК .............. сумата от 646,98 лева разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 ЗА „...........“ ЕАД, ЕИК .............. да заплати на
адвокат С. Л. Г. от САК личен №.............. сумата от 400 лева, представляваща
възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото на
ответницата И. Н. К..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „...........” ЕАД-„...........“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните, а в прекратителната му част, в
която има характер на определение, подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8