№ 453
гр. Пазарджик, 09.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осми юли
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Гражданско
дело № 20255200100190 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищците М. А. С. и С. А. С. не се явяват. За тях се явява адв. А. С. от
САК - редовно упълномощена с пълномощно към исковата молба.
Ответниците К. К. Ц. и Н. К. Ц. не се явяват. За тях се явява адв. Н. М.
от САК – редовно упълномощен с пълномощно към отговора на исковата
молба.
Явяват се свидетелите адв. Н.Б. и Б.М., който живее на семейни начала с
ответницата Н. Ц.. Същите се намират пред съдебната зала.
АДВ. С.: Да се даде ход на делото.
АДВ. М.: Моля да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото,
затова и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът дава думата на страните по реда на чл. 145 от ГПК.
Преди да пристъпи към доклад по същото, при условията на чл. 145, ал.
3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба.
АДВ. С.: Нямаме постигната спогодба.
1
АДВ. М.: Водихме такива преговори с колегата С.. Аз се обадих по
телефона, предложих да се постигне някакво споразумение. Ще представя
доказателства, че задължението е изплатено почти на 90 %. Изплатено е вчера,
като част от плащане на цената, както е договорено по нотариалния акт,
представен от ищците с исковата молба.
АДВ. С.: Аз не възприех това обаждане като преговори.
АДВ. М.: Това вече кой какво е възприел, аз не мога да кажа. Обадихме
се с предложение страните да се споразумеят, като заявихме намерение, че
сумата по процесното дело ще бъде погасена в кратки срокове. Заявих това,
което съм заявил и в отговорите на исковата молба, че има несъразмерност на
искането за обявяване на частично недействителна продажба, спрямо дълга
който имат доверителите ми. Не всичко е изплатено, около 1000 лева остават
по изпълнителното дело – от 7100 лева 6000 лева са изплатени.
Представям доказателства с копие за ответната страна – 1 платежно
нареждане за 5000 лева, 1 платежно нареждане за 1000 лева и удостоверение
от ЧСИ в един единствен оригинал, което получих току що от ЧСИ, тъй като
плащането беше направено вчера. Първата сума е 5000 лева, но тъй като
доверителката ми е имала лимит, не е успяла да плати всичко наведнъж. Вчера
са платени още 1000 лева, но те не са отразени в удостоверението, което
представям. Актуалният дълг към момента е 955,75 лева главница към
ищците. Днес, преди делото, минах през съдебния изпълнител и той каза, че
второто плащане за тези 1000 лева най-вероятно ще се отрази утре.
АДВ. С.: Запознах се с представените доказателства. Категорично не
възприех разговора ни като преговори, защото колегата много добре знае как
протекоха и някак си недостатъчно коректно представи пред Вас нашия
разговора, тъй като стигнахме до момента с разноските, а те отказаха да ги
платят. Това беше. Категорично не бяха преговори, доколкото колегата
започна да ме убеждава за неща, които най-малко не са предмет на преговори.
Уважаема г-жо съдия, аз към настоящия момент нямам мандат от моите
доверители да сключвам спогодба с другата страна. Завеждането на
настоящото дело беше предизвикано изцяло от поведението на длъжника,
който напълно съзнателно и със заканата, че щял да купи и да продаде моите
доверителки, е направил процесната сделка, която ние атакуваме, т.е. нямам
мандат да сключвам спогодба, вкл. и на базата на частично плащане. Нямам
2
против да отложим производството. Колегата не твърди в какъв срок ще бъде
изплатен остатъка от дълга. Независимо от размера на неплатения остатък, за
времето докато има неизплатен такъв моите клиенти са кредитори и имат
основание да водят настоящото производство.
АДВ. М.: Аз заявих преди малко, че клиентите ми имат намерение да
погасят дълга изцяло и то в най-кратък срок, в рамките на месец, считано от
днес, може и в по-кратък срок. Във всеки един момент доверителят ми К. Ц.
конкретно - в качеството си на длъжник по изпълнително дело не е оспорвал
задължението си и е заявявал намерение, че ще го заплати. Прехвърлянето на
имота е в съвсем друга връзка, което е предмет на доказване – направили сме
възражения с отговорите на исковата молба и сме ангажирали доказателства,
но остатъка от задължението ще бъде изплатено във възможно най-кратък
срок.
Относно спора, това, което в разговора ни, щом не са били преговори,
колегата заяви, че иска да се заплатят разноските. Колегата претендираше да
се заплатят по това дело разноски в размер, който считаме за прекомерни, и по
никакъв начин не възприе предложение за преговори в тази посока. Ние
продължаваме да сме отворени за преговори. Доверителите ми искат това
дело все пак да приключи по някакъв разумен начин, не оспорват
задължението си по изпълнителното дело и вече са го изплатили на 90 %, но
поддържат, че реално не са давали повод за завеждането на иска, за да плащат
такива големи разноски.
АДВ. С. (реплика): Моите доверителки се принудиха да заведат
настоящото дело точно, защото длъжникът им К. Ц. няма никакво друго
секвестируемо имущество, върху което да бъде насочено принудителното
изпълнение за техния дълг. Точно, защото нагло и абсолютно противозаконно
сделката е сключена 20 дни след влизане в сила на решението, на базата на
което е вземането на моите доверителки.
Моите доверителки имат отношения с К. Ц. дълги години и през цялото
време са получавали от него некоректност, заплахи, нагло отношение,
дерибейщина. Поради тази причина те нямаха никакъв друг вариант, освен да
предявят настоящия иск и по този начин да принудят длъжника да плати.
Фактът на извършените вчера две плащания на 90 % от дълга е
доказателство, че правилно са избрали правното средство, с което да се
3
защитят. Нито едно от имуществата на длъжника не може да бъде защитено с
възражението, направено в отговорите на исковите молби, че видите ли моите
доверителки трябвало да запорират вземането му за цената, която обаче дори
не е изискуема към настоящия момент, тъй като е отложена с 12 месеца за
плащане.
Цялото имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите
кредитори и само и единствено от волята на кредитора зависи към кой актив
да насочи това изпълнение.
Твърденията за несъразмерност на вземането на моите доверителки
спрямо цената, договорената между страните по процесната сделка, е
ирелевантно за процеса по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД. И един лев да имат вземане,
искът им би бил основателен, доколкото не е погасен от страна на длъжника.
Считам също така, че претенцията на ответниците, да не платят в пълен
размер разноските за настоящото производство, е меко казано нагла и
цинична. Моите клиенти се наложи да платят тези разноски, за да принудят
длъжниците да изпълнят свое предходно задължение. Разноските са в
абсолютно допустим и реален размер дотолкова, доколкото и двете
доверителки са заплатили по 3000 лева адвокатски хонорар за предявяване на
иск. Този размер на адвокатския хонорар е под минимума в закона, поради
което считам, че мрънкането и оплакванията, че видите ли били прекомерно
големи, тъй като единственото перо по разноските, които можем да спорим, е
адвокатския хонорар – по нищо друго не може да се спори.
Няма да се постигне спогодба. Аз изрично казах, че 6756 лева са
разноските – първо платих 100 лева, за да започне делото, след което
извадихме данъчната оценка и оттам определихме цената. Имаме още около
60-70 лева за такси, за съдебни удостоверения, за извадените удостоверения за
данъчна оценка. Аз съм готова със списъка с разноските, и ако желаете, мога
да го представя. Няма как да се получи спогодба, няма как да се споразумеем с
другата страна, след като тя отказва да плати направените от клиентите ми
разноски.
АДВ. М.: Оспорвам изцяло становището на ищцовата страна и считам,
че то съдържаше недопустими обидни квалификации - като „дерибейщина“ и
другите, които не запомних (ще ги видим в протокола).
По отношение на размера на разноските – да, той беше предмет на
4
преговорите. И да, не оспорвам, че практиката на ВКС по искове по чл. 135 от
ЗЗД не държи сметка за съразмерността – това е факт, както също така е факт
и самата несъразмерност и това, че за подобно задължение е избран един,
макар и законосъобразен формално, икономически неефективен начин на
защита. Аз само ще кажа, че ако не се беше наложило да ми се заплаща
(защото аз също не мога да си позволя да работя „про боно“), сумата щеше да
бъде изплатена изцяло, вкл. и разноските в някакъв разумен размер, и нямаше
да сме тук в момента. Затова си поддържаме заявеното в отговорите на двете
искови молби, че процесуалното поведение на ищците, вкл. в настоящото
заседание, създава сериозни съмнения за злоупотреба с право.
Въпреки това доверителите ми имат най-добрата воля да се приключи
делото по някакъв доброволен път и не възразяваме да бъде отложено за друга
дата за постигане на спогодба.
Доказателствата ги представям, съдът преценява сега ли ще ги приеме
или ще ги върне. Аз бих инициирал някаква лична среща между страните,
защото очевидно между адвокатите надделяват други страсти от едната
страна (аз нямам емоция).
АДВ. С.: Предлагам да отложите делото, за да видим, дали ще се
споразумеем.
Съдът, като констатира, че в днешното о.с.з., не се постигна съдебна
спогодба, с оглед обстоятелството, че е започнало погасяване на дълга и
предвид действието на разпоредбите относно медиацията, счита, че следва да
даде възможност на страните за постигане на извънсъдебна спогодба, поради
което ще отложи делото за след съдебната ваканция, ето защо
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА И НАСРОЧВА делото за 07.10.2025 г. от 09:30 часа, за която
дата и час страните уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:40
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
5