Определение по дело №288/2020 на Окръжен съд - Шумен

Номер на акта: 438
Дата: 18 септември 2020 г. (в сила от 18 септември 2020 г.)
Съдия: Соня Ангелова Стефанова
Дело: 20203600500288
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 19 август 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 43818.09.2020 г.Град Ш.
Окръжен съд – ШуменСъстав I
На 18.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Членове:Константин Г. Моллов
Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Соня А. Стефанова Въззивно частно
гражданско дело № 20203600500288 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 413, ал. 2, вр. чл. 411, ал. 2, т. 3, вр. чл. 274 и сл. от
ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК:
..., със седалище и адрес на управление: гр. С..., действащо чрез процесуалния си
представител юриск. Р.И. срещу Разпореждане № 1751/02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 929/2020
г., по описа на РС – Шумен, в частта, с която е отхвърлено заявлението на жалбоподателя
за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу
длъжника Т. Г. Й. за законната лихва за периода от датата на предсрочната изискуемост –
16.08.2019 год. до датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 год.
В жалбата се навеждат твърдения, че съдът неправилно е счел, че заявителят не е
отстранил констатираните нередовности в подаденото заявление в указания му тридневен
срок. Жалбоподателят релевира, че в депозираната в 3-дневния срок молба за отстраняване
на нередовностите е посочил, че няма законово задължение да конкретизира законната
лихва по период и размер, когато окончателният период и размер са неопределяеми,
доколкото в случая законната лихва се претендира до окончателното изплащане на
вземането – като едно общо и неделимо вземане. Сочи, че в условие на евентуалност е
уточнил, че общият размер на законната лихва за периода от 16.08.2019 год. до 12.03.2020
год. е 68,30 лева, като за периода от 13.03.2020 год. до 13.07.2020 год. не се начислява
законна лихва. Предвид изложеното счита, че първоинстанционният съд неправилно е
отхвърлил заявлението в частта, в която се претендира законната лихва за периода от
датата на предсрочната изискуемост – 16.08.2019 год. до 10.06.2020 год. (датата на
подаване на заявлението). Моли за отмяна на разпореждането в атакуваната част и за
издаване на заповед за изпълнение относно законна лихва от датата на предсрочната
изискуемост на вземането до окончателното изплащане. Претендира разноски.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
1
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид
събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Производството по ч. гр. дело № 929/2020 г. по описа на Районен съд – Ш. е
образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, подадено
от "Профи кредит България" ЕООД. В заявлението е направено искане за издаване на
заповед за изпълнение срещу длъжника Т. Г. Й. , за следните суми: 479,46 лева - главница
по договор за потребителски кредит № **********/ 09.08.2018 год.; 131,43 лева –
неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 05.11.2018 год. до 16.08.2019
год.; 560,03 лева – възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; 67,30 лева –
непогасена лихва за забава, дължима за периода от 06.10.2018 год. (датата на изпадане в
забава) до 16.08.2019 год. (датата на предсрочната изискуемост); 30 лева – непогасени
такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за период от 20.10.2018
год. до 16.08.2019 год., ведно със законната лихва върху вземането от 16.08.2019 год.
(датата на предсрочната изискуемост) до окончателното изплащане, както и 175,36 лева –
разноски в заповедното производство.
Съдът е оставил заявлението без движение като е указал на заявителя в 3-дневен срок
от получаване на съобщението да конкретизира претенцията за лихва за забава за периода
от 16.08.2019 год. (датата на предсрочната изискуемост) до 10.06.2020 год. (датата на
подаване на заявлението). Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на
22.06.2020 год.
С молба рег. № 8729/ 26.06.2020 год. (предадена на куриер от Спиди на 25.06.2020
год.) заявителят е уточнил, че претендира законната лихва като общо и неделимо вземане
от 16.08.2019 год. до окончателното изплащане на вземането и е посочил, че за него не
съществува задължение да конкретизира законната лихва по период и размер, тъй като
същите са неопределяеми към момента. В условие на евентуалност, е заявил, че
претенцията за периода от 16.08.2019 год. до 12.03.2020 год. възлиза на 68,30 лева, като за
периода от 13.03.2020 год. до 13.07.2020 год. не се начислява законна лихва.
С Разпореждане № 1751/02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 929/2020 г. по описа на Районен
съд – Ш. съдът е разпоредил да се издаде Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК в полза
на заявителя (жалбоподател в настоящото производство) срещу Т. Г. Й. за следните суми:
479,46 лева – предсрочно изискуема главница по договор за потребителски кредит №
**********/ 09.08.2018 год.; 131,43 лева – неплатено договорно възнаграждение, дължимо
за периода 05.11.2018 год. до 16.08.2019 год.; 67,30 лева – непогасена лихва за забава,
дължима за периода от 06.10.2018 год. (датата на изпадане в забава) до 16.08.2019 год.
(датата на предсрочната изискуемост), ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на заявлението (10.06.2020 год.) до окончателното
изплащане, както и 62,27 лева – разноски, съразмерно с уважената част от заявлението. В
останалата част касателно сумата от 560,03 лева, представляваща непогасено
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги; сумата от 30 лева, представляваща
непогасени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, дължими за период от
20.10.2018 год. до 16.08.2019 год., както и претенцията за законната лихва върху
2
главницата от 479,46 лева за периода от датата на предсрочната изискуемост – 16.08.2019
год. до датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 год., заповедният съд е
отхвърлил искането на заявителя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Разпореждането се атакува от заявителя само в частта, с която е отхвърлена
претенцията за законната лихва за периода от датата на предсрочната изискуемост –
16.08.2019 год. до датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 год.
В мотивите си касателно атакуваната част заповедният съд е приел, че доколкото
заявителят в указания 3-дневен срок не е конкретизирал размера на претенцията си, същата
следва да бъде оставена без уважение на осн. чл. 411, ал. 2, т. 1 от ГПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбоподателят в заявлението е посочил, че претендира законна лихва за периода от
16.08.2019 год. (датата на предсрочната изискуемост) до изплащане на вземането.
Претенцията за „законна“ лихва за периода от 16.08.2019 год. (датата на предсрочната
изискуемост) до изплащане на вземането не е прецизно заявена. Всъщност се касае за
претенция за мораторна лихва, която се начислява върху главното задължение при забава
на длъжника. В този случай, по правилото на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД мораторната лихва е
обезщетение за вредите от забава при неизпълнение на парично задължение. Тя следва да
бъде индивидуализирана по размер, както и по период на дължимост като следва да се
внесе и дължимата държавна такса. Обезщетението по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД или „лихвата за
забава“ често неточно се нарича „законната лихва“, тъй като размерът му е съизмерим със
законната лихва и този размер е нормативно определен, но това обезщетение следва да се
разграничава от „законната лихва“.
Законната лихва, от своя страна, е лихва, която се начислява върху главния дълг, без
да е уговорена между страните или определена в конкретна правна разпоредба, но се дължи
за периода от предявяване на исковата претенция за главницата до окончателното й
изплащане. Тя представлява последица от уважаване на иска като в съдебната практика е
възприето разбирането, че за да бъде присъдена, е достатъчно да бъде поискана от ищеца и
не е нужно претенцията за заплащането й да се индивидуализира по начина, характерен за
иска по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Видно от материалите по делото заявителят претендира именно мораторна лихва
върху главницата за периода от 16.08.2019 год. до 10.06.2020 год., както и законна лихва от
деня, следващ датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на
вземането.
Така заявената претенция, обаче, не е конкретизирана по размер, както правилно е
констатирал първоинстанционния съд, който съобразявайки се с чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. чл.
410, ал. 2 от ГПК, е дал на заявителя законоустановения 3-дневен срок за изправяне на
констатираната нередовност. Съобщението с дадените указания е връчено на заявителя на
22.06.2020 год.
3
С молба рег. № 8729/ 26.06.2020 год., която видно от приложената разписка, е
предадена на куриер от Спиди на 25.06.2020 год., т.е. в рамките на дадения от съда 3-дневен
срок (арг. чл. 60, ал. 5 от ГПК), заявителят е конкретизирал претенцията си и е уточнил, че
размерът на законната лихва за периода от 16.08.2019 год. до 12.03.2020 год. възлиза на
68,30 лева, като съобразявайки разпоредбата на чл. 6 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020 г., и за преодоляване на последиците (редакция от 14.05.2020 г.) е посочил, че за
периода от 13.03.2020 год. до 13.07.2020 год. не се начислява законна лихва.
Доколкото молбата е подадена в рамките на законоустановения и предоставен от съда
3-дневен срок, първоинстанционния съд неправилно е приложил санкцията на чл. 411, ал. 2,
т. 1 от ГПК и е оставил без уважение претенцията за законна лихва върху главницата за
периода от датата на предсрочната изискуемост – 16.08.2019 год. до датата на подаване на
заявлението в съда – 10.06.2020 год.
Предвид гореизложеното, Разпореждане № 1751/02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 929/2020 г.
по описа на Районен съд – Ш. следва да се отмени в атакуваната част и следва да се издаде
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на жалбоподателя
за претендираната сума от 68,30 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода от 16.08.2019 год. до 10.06.2020 год.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, на заявителя следва да се присъдят и допълнително
разноски, съразмерно с уважената част от заявлението, в размер на 35,67 лева.
Длъжникът следва да бъде осъден да внесе по сметка на бюджета на съдебната власт
допълнителна държавна такса в размер на 1,36 лева по иска с пр. осн. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
съгласно чл. 12, т. 1 от Тарифата.
С оглед изхода на спора и направеното в тази насока искане на жалбоподателя се
дължат разноски в размер на 65 лева, от които 50 лева - юрисконсултско възнаграждение и
15 лева – държавна такса.
Така мотивиран Шуменски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1751/02.07.2020 г. по ч.гр.д. № 929/2020 г. по описа на
Районен съд – Шумен, САМО В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение заявление рег.
№ 7642/ 10.06.2020 год. от "Профи кредит България" ЕООД за издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу Т. Г. Й. за законната лихва
върху главницата от 479,46 лева за периода от датата на предсрочната изискуемост –
16.08.2019 год. до датата на подаване на заявлението в съда – 10.06.2020 год., като
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на "Профи кредит България" ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и
адрес на управление: гр. С..., действащо чрез процесуалния си представител юриск. Р.И.,
4
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. Г. Й. , ЕГН:
**********, с адрес: гр. Ш., ул. С... за следните суми: 68,30 лева - мораторна лихва върху
главницата от 479,46 лева за периода от 16.08.2019 год. до 10.06.2020 год., 35,67 лева -
допълнително разноски в заповедното производство, съразмерно уважената част от
заявлението.
ОСЪЖДА Т. Г. Й. да внесе допълнително държавна такса в размер на 1,36 лева,
платими по сметка на ШРС.
ОСЪЖДА Т. Г. Й. да заплати на "Профи кредит България" ЕООД сумата от 65 лева -
разноски в настоящото производство на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
В останалата необжалвана част разпореждането е влязло в законна сила.
ВРЪЩА делото на Районен съд гр. Шумен за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК съобразно настоящото определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5