№ 374
гр. Пещера, 07.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, III ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20245240101310 по описа за 2024 година
Производството е по спор, предполагащ съдебна администрация на гражданските
правоотношения между съсобствениците по повод ползването и управлението на общата
вещ. Образувано е по искова молба, подадена от Н. Ю. С. и Б. И. С., с която са предявени
претенции по чл. 32, ал.2 от ЗС, срещу Г. Ч..
Ищците твърдят, че с ответника са съсобственици на общите части на сграда с
идентификатор 56277.501.265.1 по КККР на гр. Пещера с административен адрес – гр.
Пещера, ул. „*****“ №1, тъй като те притежават в нея самостоятелни обекти-апартаменти,
съответно на първи и втори етаж, с идентификатори 56277.501.265.1.1 и 56277.501.265.1.3, а
ответникът – самостоятелен обект с идентификатор 56277.501.265.1.4 – на третия етаж на
сградата. Поддържат, че с ответника не могат доброволно да се разберат относно ползването
на общото таванско пространство в сградата, с оглед което се иска да бъде постановено
решение, с което да се определи начина на ползването му.
В подадения в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът Г. Ч. счита
претенциите им за недопустими и преждевременно предявени – с доводи, че сградата все
още не е въведена в експлоатация, заради което смята за неприложими и правилата на ЗУЕС;
а за неоснователни – при съображения, че в титулите за собственост на страните и други
конкретно посочени документи, подписани от праводателите им и самите ищци – е
посочено, че последните притежават ½ ид. ч. от тавана на сградата. Предвид изложеното се
моли за оставяне без разглеждане или за отхвърляне на ищцовите претенции. Претендират
се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
1
от фактическа и правна страна следното:
Между страните по делото не се спори, а и от представените от тях нотариални
актове се установява, че всяка от тях притежава самостоятелен обект /жилище-апартамент/ в
сграда – етажна собственост, с административен адрес – гр. Пещера, ул. „*****“ №1.
От Нотариален акт № 40/25.02.2019г., том I, рег. № 519, н.д. № 40/2019г. на нот. Г.
Връбчев (л. 6) се установява, че ищците притежават жилището - самостоятелен обект с
идентификатор 56277.501.265.1.3, което се намира на практически втория етаж в сградата, а
от Нотариален акт № 24/20.02.2020г., том I, рег. № 375, н.д. № 23/2020г. на нот. Софка
Тумбева (л.25) – че ответницата притежава жилището - самостоятелен обект с
идентификатор 56277.501.265.1.4, на третия етаж в сградата. И в двата посочени титула за
собственост е изрично отбелязано, че със съответното жилище всяка от страните е
придобива като прилежаща част – „½ ид.ч. от тавана и от общите части на сградата“.
От неоспореното заключение на назначената по делото съдебно-техническа
експертиза се установява, че освен жилищните втори и трети етажи на сградата и
подпокривното й пространство - по проект в нея има и един приземен (първи надземен)
„нежилищен“ етаж, в който било предвидено да има два гаража, две складови помещения,
общо избено помещение и помещение за противорадиационно укритие, обслужващи двата
жилищни етажа. Съгласно заключението - първият надземен етаж не отговаря на
изискванията за жилище (чл. 71, ал.2, т.3 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ).Относно
експертния извод, че обектите с идентификатори 56277.501.265.1.3 и 56277.501.265.1.4
отговарят на изискванията за жилище - следва да се маркира и че съобразно разпоредбата на
чл. 40, ал.1 от ЗУТ - Всяко жилище трябва да има самостоятелен вход, най-малко едно
жилищно помещение, кухня или кухненски бокс и баня-тоалетна, както и складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
В контекста на посоченото – от представените по делото нотариален акт № 136/
16.12.2009г., том 4, рег. № 6178, н.д. № 639/2009г. на нот. Г. Карамитрев (л. 4), нотариален
акт № 137/ 16.12.2009г., том. 4, рег. № 6181, н.д. № 640/2009г. на нот. Г. Карамитрев (л.5) и
т.2 на Декларация /с осн. чл. 33 ЗС/ (л.26) е видно желанието на праводателите на ищците -
С. и Й. П., да продадат включващия складовите помещения за двете жилища в сградата
партерен етаж - също като жилище. Обстоятелството, че на този етаж е бил даден
идентификатор (56277.501.265.1.1), обаче – не е достатъчно да го превърне в самостоятелен
обект, който да е годен предмет на разпоредителна сделка. Съобразно разпоредбата на чл.
202, ал.1 от ЗУТ, „…правни сделки за прехвърляне на реално определени части от сграда,
жилище или друг обект могат да се извършват само ако обособените дялове или части
отговарят на одобрени за това инвестиционни проекти…“, а процесният случай не е такъв.
Отделно от изложеното - по повод констатираните и от вещото лице преустройства в
първия надземен етаж на сградата, включващи отнемане на общи помещения и площи
(общо избено помещение и помещение за противорадиационно укритие) и промяна на
предназначението им (сравни чл. 185, ал.1, т.2 ЗУТ) – не са ангажирани и доказателства да са
спазени и изискванията на чл. 185, ал.3 вр. с чл. 38, ал.5 от ЗУТ.
2
Същевременно в т.3 на споменатата Декларация /с формално осн. чл. 33 ЗС/ (л.26),
освен праводателите на ищците – и самите ищци са декларирали (в контекста на чл. 20 ЗЗД),
че с извършените през 2009г. правни сделки относно партерния етаж - не е засегнато правото
на собственост - по ½ ид.ч. от таванското помещение, на притежателите на реалните две
жилища в сградата.
Ето защо, и съобразно разпоредбата на чл. 40, ал.1 от ЗС, правото на ползване по
отношение на общото подпокривно пространство в сградата следва да се разпредели в обем
– по ½ за всяка от страните по делото, като се съобразяват както правата на страните в
съсобствеността, така и действителното фактическо положение на имота, като не може да
предписва каквито и да било преустройства (решение № 71/19.04.2011 г. по гр. д. № 727/2010
г., ВКС, II г.о., решение № 409/2010 г. по гр. д. № 224/2009 г., ВКС, I г.о. и решение № 147 от
01.02.2016 г. по гр. д. № 3037/2015 г., г. к., II г. о. на ВКС)
При това положение разпределението на ползване следва да се извърши съобразно
първия вариант (на л.48) от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза, като
от подпокривното пространство в сградата с идентификатор 56277.501.265.1 по КККР на гр.
Пещера, което е с обща полезна площ 101,49 кв.м., включваща стълбище и две открити
тераси – западна и южна: на ищцовата страна да се предостави за ползване частта с площ
46,06 кв.м., оцветена в червено на приложената от вещото лице скица (л.48); на ответната
страна – да се предостави за ползване частта с площ 46,06 кв.м., оцветена в синьо; а
оцветената в жълто на същата скица част с площ 9,37 кв. м – да се предостави за общо
ползване на страните.
Само с оглед пълнота – относно възражението на ответната страна за недопустимост
на иска следва да се отбележи, че етажната собственост (без значение дали под режима на
ЗС или на специалния режим по ЗУЕС) има принудителен характер; не е необходимо
сградата да е въведена в експлоатация, тъй като законът не съдържа подобно изискване,
нито пък подобен извод може да бъде изведен от нормите на чл. 5; чл. 6; чл. 8 или чл. 12, ал.
5 от ЗУЕС. В този смисъл например в Решение от 30.06.2011г. по гр.д. 1114/2011г. по описа
на ОС-Варна, е прието, че независимо от липсата на констативен акт за установяване
годността за приемане на строежа (акт обр.15) съгласно чл.176, ал.1 от ЗУТ, с довършването
на сградата в груб строеж титулярите на правото на строеж са придобили в самостоятелна
собственост отделно обособени обекти от нея. Щом са налице повече от два самостоятелни
обекти на правото, които принадлежат на отделни собственици, етажната собственост е
възникнала. Въвеждането на сградата в експлоатация е свързано с възможността за ползване
на обектите в сградата по тяхното предназначение, а не във връзка с възникване на етажната
собственост. Въпросът от кой момент при изграждането на многоетажна сграда с обекти в
режим на етажна собственост следва да се приеме, че тези обекти са построени и съответно
от кой момент възниква етажна собственост в такава сграда, е решен със задължителна
практика на ВКС - Тълкувателно решение № 1 от 04.05.2012 г. по т.гр.д.№ 1 от 2011 г. на
ОСГК на ВКС. В него се посочва, че разпоредбата на чл. 181, ал. 1 и 2 ЗУТ определя
завършването на грубия строеж като момент на придобиване на собственост за обектите в
3
цялата сграда.
С оглед характера на производството, а именно - спорна съдебна администрация,
страните би следвало да понесат такава част от разноските, включващи заплатени държавни
такси и възнаграждение за вещо лице, съответстваща на размера на дела им в
съсобствеността. Относно заплатените от страните възнаграждения за адвокат, разноските
следва да останат за всяка страна така, както са направени. Това е така, защото
невъзможността да се постигне съгласие за начина на разпределяне на ползването не се
дължи на виновно поведение на който и да е от съсобствениците, а на липсата на съвпадение
на техните становища по този въпрос. Същевременно - съдебното решение ползва в
определена степен и двете страни по делото. В този смисъл - Решение № 275/30.10.2012 г. по
гр. д. № 444/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК, Определение № 389
от 08.10.2010 г. по ч. гр. д. № 293/2010 г. на ВКС, II г.о., Определение № 526 от 05.11.2013 г.
по гр.д. № 6142/ 2013 г., на ВКС, I г.о., Определение № 62 от 26.03.2015 г. по гр.д. №
4351/2014 г. на ВКС, II г.о. и др. В случая ищците, заплатили държавната такса и по-
голямата част от депозита за вещо лице, не са претендирали разноски, като с оглед
диспозитивното начало – такива не следва да се присъждат.
РЕШИ:
РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на подпокривното пространство в сграда с
идентификатор 56277.501.265.1 по КККР на гр. Пещера с адм. адрес: гр. Пещера, ул. *****“
№ 1, по предявения от Н. Ю. С. и Б. И. С., срещу Г. Ч. иск с правно основание чл. 32, ал.2 от
ЗС, съобразно ПЪРВИ ВАРИАНТ на заключението по изготвената по делото съдебно-
техническа експертиза на вещо лице Б. З. Г. и приложената към него скица-проект на л. 48 от
делото, която скица е приподписана от съда и представлява неразделна част от решението,
като:
- на Н. Ю. С. с ЕГН ********** и Б. И. С. с ЕГН ********** се предоставя за
ползване частта от общо 46,06 кв.м, оцветена в червен цвят на съответната скица;
- на Г. Ч. с ЕГН ********** се предоставя за ползване частта от общо 46,06 кв.м,
оцветена в син цвят на съответната скица;
- а частта, защрихована в жълт цвят – 9,37 кв.м., представляваща стълбище към
подпокривното помещение и площадка пред него, остава за общо ползване на страните.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Пазарджик в двуседмичен
срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
4