№ 14468
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. В.А
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20221110158238 по описа за 2022 година
При условията на последващо комулативно обективно съединяване са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.430,ал.1 ТЗ и чл.430,ал.2 ТЗ и
чл.86,ал.1 ЗЗД (за заплащане на задължения по договор за банков кредит) и насрещен иск
по чл.49 ЗЗД (за обезщетение от непозволено увреждане).
С исковата молба ищецът „ф” ЕАД е предявил обективно съединени установителни
искове да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответницата му дължи следните
суми: 2 088 лв, представляващи непогасената главница по Договор за потребителски
кредит № ***г. между страните ; 184,03 лв, представляващи договорна възнаградителна
лихва за период от 05.04.2021г. до 09.09.2021г. , и 31 лв, представляващи обезщетение за
забава за периода от 05.04.2021г. до 12.10.2021г., заедно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на заявлението по чл.417 ГПК – 25.10.2021г. до
окончателното плащане , за които е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по
заповедното гр.д. № 60943/2021г. по описа на СРС,68 състав, срещу която е предявено
възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжницата (ответница в настоящото исково
производство).
В хода на съдебното производство пълномощниците на ищцовата банка поддържат
предявените искове. В писмена молба от 14.03.2024г. и в първото открито заседание на
15.03.2024г. юрисконсулт на ищеца е посочил , че процесният договор не е подписан на
хартиен носител , а чрез идентификация посредством код , изпратен на имйл адрес /от
1
разстояние/.
В заседанието на 25.04.2025г. , в което са проведени устните състезания не е
присъствал представител на ищцовата банка, но с писмена молба от 23.04.2025г.
пълномощник на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ищцовата страна не е изразила изрично становище по предявения от ответницата
насрещен иск.
Ответната страна Р. Б. К. оспорва изцяло предявените искове видно от изявленията й
в представения на 11.01.2023г. отговор на исковата молба (озаглавен „възражение”-б.с.).
Твърди , че не е сключвала договор с ответната банка , а с процесния договор за
потребителски кредит се е запознала от приложението към исковата молба по настоящото
дело. Уточнява , че е била сключила договор с ф”ЕООД за доставка на матрак и в телефонен
разговор с представител на това дружество – госпожа И.ова й било препоръчано да посети
офиса на „ф”, клон „Люлин” При посещението й в клона на ищцовата банка ответницата
научила, че „има сключен договор за потребителски кредит” от нейно име с банката , но не
поучила копие от този договор , тъй като й била поискана „солидна сума” за това, защото
договорът бил от 22 страници. Ответницата твърди , че този договор за банков
потребителски кредит не е сключен от нея , а от представител на ф”ЕООД без нейно
знание и съгласие.
В срока по чл.131,ал.1 ГПК с отговора на исковата молба Р. Б. К. е предявила
НАСРЕЩЕН ИСК (чл.211 ГПК) , с които претендира да бъде осъдена „ф"ЕАД да й
заплати сумата от 1 000 лв, представляваща обезщетение за имуществени вреди ,
изразяващи се в платените от Р. Б. К. такси за обслужване на запорирани банкова сметка и
дебитна карта в „ф”ЕАД поради действията на „ф"ЕАД по събиране на вземанията по
процесния Договор за потребителски кредит № ***г.
С допълнителна писмена молба (наименувана „искова молба”- б.с.) Р. Б. К. е посочила
банкова сметка във връзка с предявения насрещен иск и е представила документ за платена
държавна такса за предявяването му.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 21.06.2025г. , е
ПРИЕТ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Р. Б. К. насрещен иск.
С протоколно определение , постановено в откритото заседание на 25.04.2025г. , е
ОСТАВЕН БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Р. Б. К. с писмена молба от 08.04.2025г.
втори насрещен иск , тъй като е заявен след изтичането на срока по чл.211,ал.1 ГПК.
С определението по чл.140 ГПК е ОТХВЪРЛЕНА предявената от ответницата Р. Б. К.
молба за правна помощ. Като необжалвано това определение в тази му част е влязло в сила.
В хода на съдебното производство ответницата поддържа оспорването на исковете. В
първото открито заседание на 25.03.2024г. ответницата е оспорила твърдението на ищцовата
страна , че процесният договор е подписан чрез изпращане на електронен код , като отново
е посочила , че е била сключила договор за доставка на матрак с ф”ЕООД , но развалила по
телефона този договор поради завишената стойност на матрака , който поради тази причина
2
не й бил доставен. При разпита на вещото лице по съдебно-техническата екеспертиза ,
проведен в откритото заседание на 25.04.2025г., ответницата е заявила, че „няма електронен
подпис и не е подписвала електронен договор” , като е посочила и , че „нейният телефон
няма памет , съответно чрез него не може да бъде получен под формата на имейл нито
договор , нито нещо друго”.
При устните състезания в заседанието на 25.04.2025г. ответницата е пледирала за
отхвърляне на исковете срещу нея и за уважаване на насрещния иск, предявен от нея.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на установителните искове по чл.422 ГПК :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово
задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжницата на издадената заповед за изпълнение по чл.417 ГПК в заповедното гр.д.
№60943/2021г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1
ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е
установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на установителните искове по чл.422 ГПК :
Предявените установителни искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
Ищцовата страна обосновава пасивната легитимация на ответницата по предявените
установителни искове с твърдението, че тя е била неизправна страна по съществувало
между тях договорно правоотношение, произтичащо от сключен между тях Договор за
потребителски кредит № ***г. , по силата на който на ответницата от банката- ищец e
бил предоставен банков целеви потребителски кредит за закупуване на стока – матрак чрез
превеждане на продажната цена на стоката по банкова сметка на продавача.
По настоящото дело обаче не е доказано по безспорен и категоричен начин чрез т.нар.
пълно доказване (изключващо всякакво съмнение) , че ответницата е била страна
(потребител-кредитополучател) по Договора за потребителски кредит № ***г. , посочен
както в исковата молба , така и в заявлението по чл.417 ГПК.
Договорът за потребителски кредит № ***г. е представен по настоящото дело на
хартиен носител в препис , заверен за вярност с оригинала от представител на ищеца , и на
електронен носител. Според т.3 от заключението по съдебно-техническата експертиза ,
прието в заседанието на 25.04.2025г., представеният по делото препис на хартиен носител
от процесния договор е идентичен с електронния договор , представен и изследван в pdf
формат.
Според изричното твърдение на пълномощника на ищеца в писмена молба от
14.03.2024г. и в първото открито заседание на 15.03.2024г. по делото „процесният договор
не е подписан на хартиен носител , а чрез идентификация посредством код , изпратен на
3
имйл адрес /от разстояние/”.
В откритото заседание на 25.04.2025г. по делото ответницата е заявила, че „няма
електронен подпис и не е подписвала електронен договор” , като е посочила и , че „нейният
телефон няма памет , съответно чрез него не може да бъде получен под формата на имейл
нито договор , нито нещо друго”. Още с възражението по чл.414 ГПК по заповедното дело
и с отговора на исковата молба в настоящото исково съдебно производство ответницата е
оспорила категорично да е подписвала или да е сключвала по друг начин договор за банков
кредит с ищцовата банка , като уточнява , че е сключила договор за доставка на матрак с
трето дружество - ф”ЕООД , който обаче бил развален от нея поради значително
завишената цена на матрака и матракът не бил доставен.
По правното си естество твърденията на ответницата представляват оспорване на
волеизявлението й за сключване на процесния договор и конкретно на електронния подпис
от нейно име в този договор. Поради това подписването от ответницата на този договор не
може да бъде прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, а следва да
бъде доказано от ищеца. Ищецът, чиято е доказателствената тежест съгласно
чл.193,ал.3,изр.2 ГПК, не е представил по настоящото дело надлежни доказателства , от
които да се установява по безспорен начин , че процесния Договор за потребителски кредит
№ ***г. наистина е подписан с електронен подпис от ответницата като потребител –
кредитополучател.
В т.1 от заключението по съдебно-техническата експертиза , прието в заседанието на
25.04.2025г. , е посочено , че Договорът за потребителски кредит № ***г. и съпътстващите
го документи „са подписани чрез електронен подпис (ЕП) съгласно регулациите на ЕС
910/2014 Приложение ІІІ” , като вещото лице е уточнил , че върху документите са положени
„електронен подпис на „ф”ЕАД „ и „КЕП /квалифициран електронен подпис – б.с./ на
лицето”. Според вписванията в документите срокът на валидност на сертификата на
подписа на лицето – потребител е от 12.32 часа до 13,32 часа на 04.03.2021г. , т.е. един час
, в рамките на който е подписан договора от името на ответницата, което е станало на
04.03.2021г. в 12,33 часа.
Въпреки че , не е посочено изрично от вещото лице в заключението по съдебно-
техническата експертиза , от съдържанието на вписванията относно елекронния подпис ,
поставен от името на ответницата в процесния договор и в документите към него, се
установява , че в конкретния случай се касае за издаване и ползване на еднократно
удостоверение за квалифициран електронен подпис, каквито издава Namiral SpА,
италианско дружество със седалище в Сенигалия (Анкона), Италия , което се представя за
доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги по смисъла на регламент eIDAS, като
по настоящото съдебно дело липсват данни и доказателства кога и кой от името на
ответницата е попълнил и подал формуляра за кандидастване за издаване на такова
удостоверение и е сключил договора по чл.4 от Общите условия за издаване на еднократни
удостоверения на Namiral SpА.
Според чл.13 ЗЕДЕУУ електронните подписи са три вида : 1)обикновен електронен
4
подпис (чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ) , 2)усъвършенстван електронен подпис (чл.13,ал.2 ЗЕДЕУУ)
и 3)квалифициран електронен подпис (чл.13,ал.3 ЗЕДЕУУ). Относно легалните дефиниции
на тези три вида електронни подписи чл.13 ЗЕДЕУУ препраща към чл.3, т.10, т.11 и т.12
от Регламент (ЕС) № 910/2014г.
В Регламент (ЕС) № 910/2014г. е изрично уредена правната сила само на
квалифицирания електронен подпис (КЕП). Според чл.25,т.2 от Регламент (ЕС) №
910/2014г. правната сила на квалифицирания електронен подпис (КЕП) е равностойна на
тази на саморъчния подпис.
В българския ЗЕДЕУУ е уредена правната сила на останалите два вида електронни
подписи – обикновения електронен подпис и усъвършенствания електронен подис. Според
чл.13,ал.4 ЗЕДЕУУ правната сила на обикновения и на усъвършенствания електронни
подписи е равностойна на тази на саморъчния подпис ,но само когато това е уговорено
между страните. По настоящото дело не се твърди , да е налице такава уговорка между
ищеца и ответницата във връзка със сключването на процесния Договор за потребителски
кредит № ***г. Поради тази причина , за да се приривни на саморъчен подпис , електронният
подпис в процесния кредитен договор , поставен от името на ответницата като
кредитополучател , следва да е квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13,ал.3
ЗЕДЕУУ и чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014г.
Ищецът , чиято е доказателствената тежест , не е доказал по категоричен начин , че
електронният подпис , поставен в процесния договор от името на ответницата , е
квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.13,ал.3 ЗЕДЕУУ и чл.3, т.12 от
Регламент (ЕС) № 910/2014г. Това е така по следните причини:
Разпоредбата на чл.13,ал.3 ЗЕДЕУУ препраща към нормата на чл.3, т.12 от Регламент
(ЕС) № 910/2014г. относно дефиницията на квалифициран електронен подпис.
Според чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. квалифициран електронен
подпис/КЕП/ означава усъвършенстван електронен подпис , който е създаден от устройство
за създаване на КЕП и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.
Според доктрината и съдебната практика това означава , че КЕП следва да отговаря на три
изисквания :
1) да представлява усъвършенстван електронен подпис по смисъла на чл.3, т.11 от
Регламент (ЕС) № 910/2014г. ;
2) да е създаден от устройство за създаване на КЕП, и
3) да се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи.
Според чл.3, т.11 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. усъвършенстван електронен подпис
означава електронен подпис , който отговаря на изискванията, посочени в чл.26 от
Регламент (ЕС) № 910/2014г.
След като според чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. КЕП представлява
усъвършенстван електронен подпис , това означава , че КЕП следва да отговаря на
изискванията на чл.26 от Регламент (ЕС) № 910/2014г.
5
Съгласно чл.26 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. усъвършенстваният електронен
подпис , а следователно и КЕП , „следва да отговарят на следните изисквания :
а) свързан е по уникален начин с титуляра на подписа ;
б) може да идентифицира титуляра на подписа ;
в) създаден е чрез данни за създаване на електронен подпис , които титулярът на
електронния подпис може да използва с висока степен на доверие и единствено по свой
контрол, и
г)свързан е с данните , които са подписани с него , по начин , позволяващ да бъде
открита всяка последваща промяна в тях”.
След като според чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. КЕП следва да се основава
на квалифицирано удостоверение за електронни подписи, това означава, че при издаване на
КЕП следва да са спазени изискванията на чл.24 от Регламент (ЕС) № 910/2014г.
Според чл.24, т.1 изр.1 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. при издаване на
квалифицирано удостоверение за удостоверителна услуга доставчикът на
удостоверителни услуги проверява чрез подходящи средства и в съответствие с
националното право самоличността и , ако е приложимо , всички специфични данни за
физическото или юридическото лице , на което се издава квалифицираното удостоверение ,
като тази информация се проверява от доставчика на квалифицирани удостоверителни
услуги пряко или чрез трета страна в съответствие с националното право по следните
начини, изброени в чл.24, ал.1 т.1 от Регламент (ЕС) № 910/2014г :
а)чрез личното присъствие на физическото лице или на упълномощен представител
на юридическото лице ;
б)дистанционно , чрез средство за електронна идентификация , като за целта преди
издаването на квалифицираното удостоверение е било осигурено физическото
присъствие на физическото лице или на упълномощен представител на юридическото
лице и въпросното средство отговаря на изискванията на чл.8 по отношение на нивата на
осигуреност „значително” или „високо”;
в) чрез удостоверение за КЕП или за квалифициран електронен печат, издадено в
съответствие с букви а) или б);
г)чрез използване на други признати на национално равнище методи за идентификация
, които дават ниво на осигуреност равностойно на физическото присъствие по
отношение на надежността , което ниво на осигуреност следва да се потвърди от орган
за оценяване на съответствието.
Според чл.24, т.2, буква „г” от Регламент (ЕС) № 910/2014г. доставчикът на
квалифицирани удостоверителни услуги преди встъпване в договорни отношения следва да
информира по ясен и разбираем начин всяко лице , което иска да използва
квалифицирана удостоверителна услуга , за точните условия и ред за използване на
тази услуга , включително за всякакви ограничения, свърани с използването й .
6
Съгласно чл.24, т.2, буква „ж” от Регламент (ЕС) № 910/2014г. доставчикът на
квалифицирани удостоверителни услуги взема подходящи мерки срещу подправяне и
кражба на данни.
Според т.3 , изр.2 от Решение на Съда на Европейския съюз от 20.10.2022г. по дело
С-362 /2021г. когато се оспорва обозначаването за КЕП в рамките на съдебно
производство , националният съд е длъжен да провери дали са изпълнени всички
комулативни условия , предведени в чл.3,т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. , което го
задължава по-специално да провери дали са изпълнени условията по чл.26 от Регламент
(ЕС) № 910/2014г. и по Приложение І към Регламент (ЕС) № 910/2014г.
Според т.4 , in fine от Решение на Съда на Европейския съюз от 20.10.2022г. по
дело С-362 /2021г. националният съд следва да провери дали съответния електронен
подпис е свързан по уникален начин с титуляра на подписа и дали може да го
идентифицира , които са обстоятелствата по чл.26, букви „а” и „б” от Регламент (ЕС) №
910/2014г.
Според установената съдебна практика на българските съдилища „посочването на
трите имена на титуляра на подписа и електронен адрес не е достатъчно , за да се
изпълнят условията електронният подпис да е свързан по уникален начин с титуляра на
подписа и да може да идентифицира титуляра на подписа” , доколкото това не е
достоверна информация , тъй като авторството и регистрирането на електронни адреси не
подлежат на регулация и защита , а „обстоятелството , че сертификата за електронен
подпис съдържа номер, който е уникален ,не може да обвърже подписа с физическото лице,
негов притежател” (изрично в този смисъл например : решение № 68/30.03.2023г. по адм.д.
№ 382/2018г. на Великотърновския административен съд , Х-ти състав , в хода на което
съдебно призводство е отправено запитването до Съда на Европейския съюз , по което е
постановено Решението по дело С-362/2021г.).
В конкретния случай няма представени доказателства за изпълнение на
условията по чл.24 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. и по чл.26 от Регламент (ЕС) №
910/2014г. при издаването на електронния подпис , с който е подписан Договора за
потребителски кредит № ***г. от името на ответницата като потребител -
кредитополучател. От вписванията в договора и в приложенията към него не се
установяват данни , които да са свързани по уникален начин с титуляра на подписа
(чл.26, буква „а” от Регламент (ЕС) № 910/2014г.) и данни , чрез които да може да се
идентифицира титуляра на подписа (чл.26, буква „б” Регламент (ЕС) № 910/2014г. ).
Както бе посочено , според установената съдебна практика вписването на имената и
електронния адрес на титуяра на подписа , не са достатъчни за изпълнението на
изискванията на чл.26, букви „а” и „б”от Регламент (ЕС) № 910/2014г. По делото не са
представени никакви доказателства , няма дори и твърдения преди издаването на
електронния подпис да е била снета самоличността на ответницата , тя да е
присъствала физически при идентификацията от доставчика на удостоверителните
услуги (чл.24, т.1, букви „а”, „б” и „г” от Регламент (ЕС) № 910/2014г.), както и да е била
7
информирана подрабно по ясен и разбираем начин за условията и за реда за ползването на
тези услуги (чл.24, т.1, буква „г” от Регламент (ЕС) № 910/2014г.
Доколкото по настоящото дело не е доказано наличието на всички условия по чл.26 от
Регламент (ЕС) № 910/2014г. , следва да се приеме , че подписът от името на ответницата в
процесния договор не е усъвършенстван електронен подпис по смисъла на чл.3,т.11 от
Регламент (ЕС) № 910/2014г., което означава, че не е налице първото условие за
квалифициран електронен подпис по смисъла на чл.3,т.12 от Регламент (ЕС) №
910/2014г.
В конкретния случай не е налице и третото условие за квалифициран
електронен подпис по смисъла на чл.3,т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. , доколкото
не е доказано спазването на изискванията по чл.24 , т.1 и т.2 от Регламент (ЕС) №
910/2014г. при издването на квалифицирано удостоверение за електронни подписи
(удостоверяването по надежден начин на самоличността на ответницата чрез физическото й
присъствие при идентифиацията й от доставчика на квалифицираните електронни услуги
или по друг законов начин).
Доколкото по настоящото дело не е доказано , че Договорът за потребителски
кредит № ***г. е подписан от името на ответницата с квалифициран електронен подпис
по смисъла на чл.13,ал.3 ЗЕДЕУУ и чл.3, т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. , не следва
да се приложи чл.25,т.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014г., т.е този подпис не следва да
бъде приравнен на саморъчен подпис.
Както бе посочено , в конкретния случай е неприложим и чл.13,ал.4 ЗЕДЕУУ ,
защото няма доказателства за уговорка между ищцовата банка и ответницата
обикновения електронен подпис (чл.13,ал.1 ЗЕДЕУУ) или усъвършенствания електронен
подпис (чл.13,ал.2 ЗЕДЕУУ) да се приривнят на саморъчни подписи в отношенията между
страните.
Поради посочените причини , тъй като електронният подпис , поставен от името
на ответницата в Договорът за потребителски кредит № ***г., няма правната сила на
саморъчен подпис, следва да се приеме , че този договор не е подписан надлежно от
ответницата като потребител– кредитополучател , т.е. този договор е нищожен и не е
породил правно действие.
Предвид изложеното по делото не е доказано съществуването на договорното
правоотношение, визирано в исковата молба. Следователно не е доказана пасивната
материално-правна легитимация на ответницата по предявените установителни искове,
която е едно от условията за тяхната основателност.
Тъй като се касае за липса на материално-правна , а не на процесуална легитимация
производството по делото не следва да се прекратява , а предявените установителни искове
следва да бъдат отхвърлени. Това е така , тъй като според общоприетото в съдебната
практика и в процесуалната доктрина материално-правната легитимация (за разлика от
процесуалната) е въпрос по основателността, а не по допустимостта на исковете.
8
При липсата на една от комулативно изискуемите предпоставки за основателността на
предявените установителни искове безпредметно е да се установява наличието и на
останалите.
Доколкото по делото не е доказано възникването и съществуването на претендираните
от ищеца вземания , произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***г.,
предявените от него установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК
във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.430,ал.1 ТЗ и чл.430,ал.2 ТЗ и чл.86,ал.1
ЗЗД са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Относно основателността на насрещния осъдителен иск :
Насрещният осъдителен иск е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
По настоящото дело е представено Удостоверение , изх. № 2228-10-00218#1/
25.04.2024г. , издадено от мениджър на клон „Люлин 6” на „ф”АД , в което е посочено, че Р.
Б. К. е титуляр на разплащателна сметка , както и , че за периода от 19.01.2020г. до
23.04.2024г. тя е „заплатила такси за теглене на пари в наличност в размер на 353 ,00 лв”.
Представено е и второ Удостоверение , изх. № 2228-10-00536#1/ 20.11.2024г., издадено
от мениджър на клон „Люлин 6” на „ф”АД , в което е посочено, че Р. Б. К. е титуляр на
разплащателна сметка, както и , че за периода от 01.04.2024г. до 15.11.2024г. тя е
„заплатила такси за теглене на пари в наличност в размер на 69,90 лв”.
По настоящото дело не са представени доказателства за връзката между платените от
Р. Б. К. „такси за теглене на пари” през периода от 19.01.2020г. до 15.11.2024г. , от една
страна, и действията на „ф”ЕАД за събиране на вземанията по Договора за потребителски
кредит № ***г.,и конкретно с изпълнителното дело № 20229190400041 на ЧСИ Сийка
Анадолиева , образувано по изпълнителния лист по чл.418 ,ал.2 ГПК , издаден по
заповедното гр.д № 60943/2021г. по описа на СРС, 68 състав, от друга страна. Следователно
не е доказана пряка причинна връзка между действия на служители на „ф”ЕАД и
платените от Р. Б. К. банкови такси за теглене на пари в брой, която е един от
комулативно изискуемите елементи от правопораждащия фактически състав на
задължението по чл.49 ЗЗД за обезщетение за вредите от непозволено увреждане. Поради
тази причина предявеният насрещен осъдителен иск по чл.49 ЗЗД е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Относно разноските по делото :
На ищеца по установителните искове по чл.422 ГПК „ф” ЕАД не следва да бъдат
присъдени разноските , осъществени за разглеждането на тези искове (платените държавни
такси за исковата молба и за заявлението по чл.417 ГПК, депозити за съдебно-счетоводна и
за съдебно-техническа експертизи и юрисконсулски възнаграждения по исковото и по
заповедното дела), тъй като тези искове се отхвърлят.
На ответницата по установителните искове по чл.422 ГПК Р. Б. К. не следва да бъдат
присъдени раноски , тъй като не са представени доказателства за осществени от нея разходи
във връзка с тези искове.
9
На ищцата по насрещния иск Р. Б. К. не следва да бъдат присъдени разноски
(платената държавна такса от 50 лв), тъй като този иск се отхвърля.
На ответника по насрещния иск „ф” ЕАД не следва да бъдат присъдени раноски , тъй
като не са представени доказателства за осществени от банката разходи във връзка с този
иск.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „ф” ЕАД , ЕИК: *** , град
София, ул. „**** против Р. Б. К., ЕГН: ********** , гр. София, ж.к. „**** обективно
комулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1
ГПК във връзка с чл.79,ал.1,предл.1 ЗЗД във връзка с чл.430,ал.1 ТЗ и чл.430,ал.2 ТЗ и
чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че ответницата дължи на
ищцовата банка сумите : 2 088 лв (две хиляди осемдесет и осем лева), представляващи
непогасената главница по Договор за потребителски кредит № ***г. между страните ;
184,03 лв (сто осемдесет и четири лева и три стотинки), представляващи договорна
възнаградителна лихва за период от 05.04.2021г. до 09.09.2021г. , и 31 лв (тридесет и един
лева), представляващи обезщетение за забава за периода от 05.04.2021г. до 12.10.2021г.,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по
чл.417 ГПК – 25.10.2021г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК по заповедното гр.д. № 60943/2021г. по описа на СРС,68 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователен предявения от Р. Б. К., ЕГН: ********** , гр.
София, ж.к. „**** против „ф” ЕАД , ЕИК: *** , град София, ул. „**** против обективно
насрещен осъдителен иск по чл.49 ЗЗД за осъждане на „ф” ЕАД да заплати на Р. Б. К.
сумата от от 1 000 лв (хиляда лева), представляваща обезщетение за имуществени вреди ,
изразяващи се в платените от Р. Б. К. такси за обслужване на запорирани банкова сметка и
дебитна карта в „ф”ЕАД поради действията на „ф"ЕАД по събиране на вземанията по
Договор за потребителски кредит № ***г.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10