Определение по дело №2227/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на кмета на Община Бургас против заповед № ДК-19-Б-4/20.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас, с която на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ е забранен достъпът и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Обслужващи улици о.т. 107А-103А-103-СК1-105А-105Б-104А-подр.т.23, подр.т.26; тротоари, улично осветление, уличен водопровод и канализация в кв.5 и кв.6 УПИ ІІІ-87 по плана на Промишлена зона „П.“ в [населено място]“, находящ се в поземлени имоти с идентификатори 07079.659.450 и 07079.659.461 по Кадастралната карта и Кадастралните регистри на [населено място].

В жалбата се твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, няма мотиви, не са обсъдени в пълнота постъпилите възражения. Жалбоподателят иска съдът да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. С жалбата е въведено и особено искане за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед.

Впоследствие към тази жалба са присъединени няколко жалби на други лица, а именно:

„ДИМОВ ГРУП БГ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ет.3, ап.13, представлявано от управителя С. Н. С., чрез представител по пълномощие адвокат Д. С., съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, е оспорил същата заповед на началника на РДНСК Бургас. В жалбата се твърди, че заповедта е издадена от материално некомпетентен орган, което обуславя нейната нищожност. В условията на евентуалност се твърди, че заповедта е незаконосъобразна като издадена при нарушение на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Търговското дружество твърди, че е собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на [населено място], ведно с построената в имота сграда с [идентификатор], за която има издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация №174/04.10.2012г. на Община Бургас. Посочено е, че единственият достъп до този имот е по улица, представляваща имот с [идентификатор]. Твърди, че обслужващата улица е строеж ІV категория, по отношение на който компетентен да издаде заповед като процесната е кметът на общината. Иска съдът да прогласи нищожността на заповедта в частта относно обслужващи улици, тротоари и улично осветление, а в останалата й част да я отмени като незаконосъобразна. Този жалбоподател също е предявил особено искане да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед, по отношение на което твърди, че имотът е отдаден под наем с наемна цена 6110 лв. без ДДС, а предварителното изпълнение на заповедта ще възпрепятства достъпа до имота. В следствие на което наемодателят ще дължи неустойка в размер на 299 390 лв. В същия размер ще дължи и пропуснати ползи. Сборът на двете суми представлява значителна вреда по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК.

Жалбоподателят „СЕВЕРНИ ВОДИ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: [населено място], [жк] бл.38-39, ет.2, представлявано от Д. П., чрез представител по пълномощие адвокат С. Ц., със съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.1, ет.1, ап.1, също е оспорил заповед № ДК-Б-4/20.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е издадена при липса на материална компетентност, противоречи на материалните разпоредби и е в несъответствие с целта на закона. Твърди се, че дружеството е собственик на имот с [идентификатор], който граничи със забранената за ползване улица, а достъпът до имота се осъществява именно през тази улица. Жалбоподателят твърди, че в частта относно обслужващата улица заповедта е издадена от орган, който няма материална компетентност. Твърди още, че забраната на достъпа и ползването до обслужващата улица е в противоречие с целта на закона. Жалбоподателят иска обжалваната заповед да бъде отменена като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени разноски. Предявил е особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, тъй като [улица] години без от това да произтичат неблагоприятни правни последици за когото и да било.

Жалбоподателят Р. Г. Г., с постоянен адрес: [населено място], [жк] [адрес], действащ лично и като управител на „М.И. 02“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], са подали жалба срещу същата заповед, с твърдението, че тя е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби, както и в несъответствие с целта на закона. Жалбоподателите твърдят, че улицата е лице на техни собствени урегулирани поземлени имоти, ведно с находящите се в тях въведени в експлоатация сгради, за което са представили 4 нотариални акта, както и удостоверение за въвеждане в експлоатация. Твърдят, че обжалваната заповед води на практика до лишаването им от достъп до собствените имоти и до ефективното им ползване. Твърдят, че началникът на РДНСК не е компетентен да издаде такава заповед, тъй като процесната улица не попада сред строежите, които касаят неговата компетентност. Искат да бъде прогласена нищожността на обжалваната заповед. В условията на евентуалност - да бъде отменена като незаконосъобразна.

Към делото с определение № 3262/14.12.2023г. е присъединено административно дело № 2341/2023г., което е образувано по жалба на Г. В. Т., с адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.6, чрез адвокат И. Ц. и съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.2, против заповед № ДК-19-Б-4/20.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас. Жалбоподателят твърди, че с обжалваната заповед се засягат правата му на собственик на УПИ ХХІІ-87 кв.5 по плана на Промишлена зона „Юг“ – Бургас, който е идентичен с поземлен имот с [идентификатор] по Кадастралната карта на [населено място], ведно с намиращия се в имота автосервиз. Жалбоподателят твърди още, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, тъй като строежът, чийто достъп и ползване е забранен, не е от първа до трета категория. Иска обжалваната заповед да бъде обявена за нищожна, а в условията на евентуалност да бъде отменена като незаконосъобразна. С жалбата е направено и особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Твърди се вероятност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди за оспорващия, защото до собствения му имот може да стигне само през улицата, която е предмет на обжалваната заповед. Твърди се още, че през улицата минава и водопровод канализация и това би довело до лишаване от ВиК услуги, които са необходими за експлоатацията на автосервиза. Твърди още, че на 01.07.2023г. е сключил договор за наем със С. Н. Й., по силата на който е предоставил на Й. правото да ползва [имот номер] по КККР на [населено място] и изпълнението на обжалваната заповед би причинило значителна имуществена вреда, изразяваща се в необходимостта да заплати обезщетение за неизпълнение на задълженията му като наемодател. Размерът на вредите е изчислен на 11 700 лв., представляващи дължимия наем за оставащия срок от договора. Затова се иска спиране на предварителното изпълнение на обжалвания акт.

С разрешение за строеж № 122/23.09.2003г., издадено от главния архитект на Община Бургас, на възложителя „Черноморски бряг“ АД е разрешено да извърши строителството на обект: „Обслужваща [улица]-103-СК1-105А-105Б-104А-подр.т.23-подр.т.26; тротоари, улично осветление, уличен водопровод и канализация в кв.5 и кв.6 в УПИ ІІІ-87 по плана на Промишлена зона „П.“ в [населено място]“.

Н. 10.08.2023г. от работна груба служители на РДНСК Бургас е съставен констативен акт № 6, който отразява извършена проверка на описания по-горе строеж, собственост на „Черноморски бряг“ АД. В констативния акт изрично е посочено, че възложител, строител и ползвател на имота е „Черноморски бряг“ АД. При проверката е констатирано, че е изпълнена обслужваща [улица] метра, която се намира в поземлен имот с [идентификатор] по КК на [населено място]. Основата на уличната настилка е от трошен камък. Изпълнен е уличен бордюр с приблизителна дължина 575 м, изпълнени са 4 бр. осветителни тела, уличен водопровод и 2 бр. пожарни хидранти. Отчетено е наличието на цитираното по-горе разрешение за строеж и на одобрен технически проект от 14.07.2003г. и от 04.08.2003г. Установено е, че строежът се ползва по предназначение без да е въведен в експлоатация от компетентния административен орган по чл.177,ал.2 от ЗУТ – без издадено разрешение за ползване. Като нарушена е посочена разпоредбата на чл.178, ал.1 от ЗУТ. Дадена е препоръка за започване на производство по реда на чл.178, ал.5 от ЗУТ за забрана ползване на строежа.

С обжалваната заповед № ДК-19-Б-4/20.11.2023г. началникът на РДНСК Бургас на основание чл.178, ал.5 от ЗУТ, за нарушение на чл.178, ал.1 и чл.177, ал.2 от ЗУТ е забранил достъпа и ползването на неприетия по установения ред строеж: „Обслужващи улици о.т. 107А-103А-103-СК1-105А-105Б-104А-подр.т.23, подр.т.26; тротоари, улично осветление, уличен водопровод и канализация в кв.5 и кв.6 УПИ ІІІ-87 по плана на Промишлена зона „П.“ в [населено място]“. В мотивите на заповедта е посочено, че строежът се намира в имот, собственост на „Черноморски бряг“ Е.. Същото лице е посочено и като собственик на строежа. Описани са констатациите, съдържащи се в констативен акт № 6, цитиран по-горе. Прието е, че строежът е трета категория, като органът се е позовал на чл.137, ал.1, т.3, буква „б“ от ЗУТ и чл.6, ал.2, т.8 и т. 9 от Наредба № 1/2003г. на номенклатурата на видовете строежи и на чл.13, ал.1 от същата наредба, според която когато строежи или части от тях попаднат по един критерий в определена категория, а по друг – в по-висока, те се категоризират в по-високата категория.

Направен е извод, че строежът се ползва без да е издадено разрешение за ползване. Обсъдени са постъпилите възражения от различни правни субекти. Направен е извод, че с тези възражения не се внасят нови факти от значение за административното производство, защото не се представя разрешение за ползване и доказателства за надлежно въвеждане в експлоатация на гореописания строеж. В заключение административният орган е посочил, че е налице строеж, който се ползва без да е въведен в експлоатация и без да е издадено разрешение за ползване от органите на ДНСК.

В жалбите освен възражения по същество на искането за отмяна на незаконосъобразен административен акт, който се оспорва, е направено и особено искане съдът да постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Исканията на жалбоподателите в тази насока са мотивирани с твърдението, че строежът, чийто достъп е препятстван, е улица със съответната техническа инфраструктура - тротоари, улично осветление, уличен водопровод и канализация, по която те стигат до собствените си имоти и чрез придаване на предварително изпълнение на обжалваната заповед на практика е препятствана тяхната реална възможност да стигнат до собствения си имот. В някои от жалбите са твърди, че в съответния имот се намира мястото на осъществяване на търговска дейност на съответния жалбоподател и чрез невъзможността да достъпи до имота се спира и възможността да упражнява търговската си дейност. Други имоти са отдадени под наем и по този начин са оценени загубите за собственика. Жалбоподателите искат допуснатото по силата на закон предварително изпълнение да бъде спряно до постановяване на влязло в сила решение, с което съдът се произнася по спора относно законосъобразността на обжалваната заповед.

След като се запозна с доказателствата, приложени към исканията и като обсъди изложените от жалбоподателите доводи, А. съд Бургас намира следното:

Исканията за спиране са процесуално допустими с оглед постановеното определение на ВАС № 5996/15.05.2024г. по административно дело № 4262/2024г.

В процесната заповед № ДК-19-Б-4/20.11.2023г. е посочено, че е налице строеж, който се ползва без да е въведен в експлоатация и без да е издадено разрешение за ползване от органите на ДНСК в нарушение на разпоредбите на чл.178, ал.1 от ЗУТ във вр. с чл.177, ал.2 от ЗУТ. Според чл.178, ал.5 от ЗУТ при нарушения на ал.1 и ал.4 на строежи от първа до трета категория началникът на ДНСК или упълномощена от него длъжностно лице въз основа на съставен констативен акт забранява с мотивирана заповед ползването на строежите и разпорежда тяхното освобождаване, прекъсване на захранването им с електрическа и топлинна енергия, с вода, газ, телефон и други.

Според чл.217, ал.1, т.3 от ЗУТ жалбите и протестите срещу заповеди за забрана на достъпа и ползването на строежи не спират изпълнението им. С този законов текст законодателят е въвел изключение от принципа на суспензивния ефект на жалбата, регламентиран в АПК, като е допуснал предварително изпълнение на заповедите от категорията на процесната. Предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона със самото издаване на обжалваната заповед.

В случаите, когато законът допуска предварително изпълнение на административни актове от определен вид, той презумира наличието на една или повече от предпоставките, визирани в чл.60, ал.1 от АПК. Следователно за да бъде спряно предварителното изпълнение на заповед за забрана на достъпа и ползването на строеж е нужно да е налице такова засягане на интересите на жалбоподателите, което да е равно на посочените в разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК. В тежест на жалбоподателите е да докажат наличието за тях на предпоставките за спиране.

В конкретния случай всички жалбоподатели извеждат наличието на предпоставки за тях за спиране на обжалваната заповед от функцията на строежа, а именно улица и от обстоятелството, че забрана на достъпа и ползването на този строеж ще преустанови възможността им да ползват своите имоти, чийто достъп е осъществим единствено по тази улица. Освен това жалбоподателите, с изключение на Община Бургас, твърдят, че в имотите, чийто достъп се осъществява по процесната улица, се намират сгради и съоръжения, посредством които те осъществяват своята търговска дейност – директно или чрез отдаване под наем и препятстването на достъпа до тях пряко ще повлияе негативно на осъществяваната дейност в тези имоти.

По делото не е спорно, че жалбоподателите действително притежават описаните от тях имоти, достъпът до които се осъществява единствено по процесната улица. Не са оспорени и твърденията им касателно осъществяваната в тези имоти дейност. Освен това обстоятелството, че до този момент жалбоподателите са ползвали улицата води до извода, че тя като строително съоръжение е изградена в достатъчна степен, че да се ползва по предназначението. Възможността за настъпване на вреди най-вече при осъществяване на търговската дейност на всеки от жалбоподателите не е хипотетична, а реална и обосновава според съда основателността на искането за спиране.

С оглед изложените съображения съдът счита, че са налице основания за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед, поради което и на основание чл.217, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.166, ал.4 от АПК

О П Р Е Д Е Л И :

СПИРА предварителното изпълнение на заповед № ДК-19-Б-4/20.11.2023г. на началника на РДНСК Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.