Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр.Плевен, 15,07,2016
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и девети юни две хиляди и шестнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Ц.С., като разгледа докладваното от съдията
ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №146 по описа на съда за 2016 година, на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск с правно
основание чл.422 вр. чл. 124 от ГПК.
Производството по
делото е образувано по ИМ от ***, със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявана от изпълнителния директор ***, адв.***, против С.Ц.С., ЕГН **********,***,
за признаване за установено спрямо ответника на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
че същия дължи на ищеца сумата от 2241,29 лева, от които сумата от 1528,02 лева
главница, съставляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода
01,11,2007 г. – 30,04,2015 г., и сумата от 713,27 лева, представляваща лихва за
забава за периода 02,01,2008 г. – 03,11,2015 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумите. Твърди се, че по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е образувано ч.гр.д.
№5959/2015 г. по описа на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение,
срещу която е постъпило възражение от страна на длъжника. Твърди се, че сумите
за топлинна енергия за процесния период, са начислявани от ищеца въз основа на
изготвяни от *** отчети, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение,
в съответствие с чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
Топлоснабдяването. Твърди се, че имотът, находящ се в гр.***, е с абонатен
№21495. В с.з. процесуалният представител на ищеца – адв.*** от ПАК, моли съда
да уважи претенцията, като претендира и разноски по приложен списък.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител – адв.П.А. от ПАК,
депозира писмен отговор, в който оспорва потребеното количество топлоенергия, а
алтернативно прави възражение за изтекла погасителна давност за сумите,
начислени преди 19,11,2012 г. Твърди се, че във възражението се сочи, че в
посочения период ответникът не е ползвал услугите на ***, което е видно от
засичането на индивидуалните топломери, а че в същия период е ползвал услугите
на ЧЕЗ. Също така оспорва наличието на облигационна връзка, тъй като между ***
и ответника няма сключен договор за доставка на ТЕ, както и между него и ***.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по
делото доказателства и прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото е предявен иск с правно основание
чл.422 от ГПК вр.чл.124, ал.1, от ГПК с предмет - признаване на установено, че
по отношение на ответника съществува вземане, претендирано от ищеца ***. В
производството в съответствие с правилото за разпределение на доказателствената
тежест ищеца следва да докаже вземането си по основание и размер, както и
размера на претендираната лихва за забава.
От приложеното ч.гр.д. №5959/2015 г. по описа на
ПлРС се установява, че ищеца се е снабдил по реда на чл.410 от ГПК със заповед
за изпълнение спрямо ответника за процесните суми.
Съдът намира за безспорно установен факта, че
ответникът е собственик на имота с аб. №21495, находящ се в ***, по силата на
нотариален акт за дарение от 17,10,2006 г.
От заключението на ВЛ
по изготвената СИЕ, което съдът кредитира като вярно и компетентно изготвено,
се установява, че дължимата от ответникът сума за периода 19.11.2012 г. –
30.04.2015 г. е в размер на 472,09 лева главница и лихва за забава за периода
03.01.2013 г. – 03.11.2015 г. – 84,49 лева.
Неоснователни са
доводите за липса на сключен договор между ищеца и ответника. Облигационната
връзка относно продажбата на топлинна енергия се създава по силата на закона и
е със страни топлопреносното дружество и собственика /или носителя на вещно
право на ползване/ на топлоснабдения имот. Първоначално уредбата е в чл.106а,
ал.2 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност /отм./, а после в
чл.150, ал.1 от ЗЕ, които уреждат, че продажбата на топлинна енергия се
извършва по правилата на одобрени от съответния орган общи условия, публикувани
в един централен и местен всекидневник, като не е необходимо писменото им
приемане от потребителите. Ето защо за възникване на правоотношението по
покупко - продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен
договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между
страните възниква по силата на закона. Следователно, в целия процесен период
действащата нормативна уредба урежда като потребител, съответно носител на
задължението за заплащане на ползваната енергия,
собственикът на имота, какъвто се явява ответникът, и при установена доставка
на топлинна енергия, за собственика на имота възниква задължение да я заплати.
По направеното от
ответника чрез особения представител възражение за изтекла погасителна давност
за вземанията за главница и лихва за периода преди 19,11,2012 г.
Погасителната давност е
фактически състав, включващ период от време, през който носителят на едно
субективно материално право бездейства, който състав поражда правото на
задълженото лице да се позове на давността и да откаже изпълнение. Според
чл.114 от ЗЗД давността почва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В случая падежът на всяко от задълженията за плащане на потребената
топлинна енергия е последното число на месеца, следващ отчетния период /месеца
на доставката/, а от първо число на втория месец, следващ отчетния период,
длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви.
Задължението е срочно, така че за да изпадне в забава длъжникът, не е
необходима покана от кредитора. Задълженията за лихви върху всяка от главниците
са започнали да се натрупват от първо число на втория месец, следващ отчетния
период, и се дължат за всеки изминал ден след изпадане в забава на длъжника.
Съгласно задължителното за приложение от съдилищата тълкувателно решение
№3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията за плащане на потребена топлинна енергия
са такива за периодично изпълнение. Щом това е така, спрямо вземанията на ищеца
за главницата е приложима кратката тригодишна давност по чл.111, б.”в”, предл.3
от ЗДД. Съгласно чл.119 от ЗЗД с погасяването на главното задължение, се
погасяват и произтичащите от него допълнителни задължения, макар давността за
тях да не е изтекла, тоест погасява се и акцесорното вземане за обезщетение за
забава върху главницата. Ето защо Съдът счита, че така направеното възражение
за недължимост на вземанията поради изтекла погасителна давност е основателно
за вземанията, начислени за периода до три години преди датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, което е подадено на 19.11.2015
г. – тоест за периода преди 19.11.2012 г.
На основание
гореизложеното съдът намира, че искът с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1
от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД е частично основателен до
размера от 479,09 лева главница за периода 19.11.2012 – 30.04.2015г. и лихва за забава за периода от 03,01,2013 г.
/от когато се начислява лихва за консумираната топлинна енергия през м.ноември
2012 г./ до 03,11,2015 г. в размер на 84,49 лева. За разликата до претендираните
1528,02 лева главница и 713,27 лева лихва за забава искът следва да бъде
отхвърлен като погасен по давност.
Предвид изхода от
производството, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да
бъде възложено и заплащането на направените от ищеца разноски съобразно частта от вземането, за
която се установи че съществува. Ищецът е претендирал разноски в общ размер на
723,30 лева /150,00 лева за адвокатски хонорар, 66,30 лева за ДТ, 120,00 лева
депозит за ВЛ и 387,00 лева депозит за особен представител/, от които ищецът му
дължи репариране на разноски в размер на 180,83 лева.
С оглед разпоредбите на
т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство. Ето защо ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца и сторените разноски за държавна такса в
заповедното производство в размер на 41,21 лева - съразмерно с частта от
вземането, за която се установи, че съществува.
Следва на особения
представител на ответника да бъде изплатено възнаграждение за особено
представителство в размер навнесения депозит от 387,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО НА
ОСНОВАНИЕ чл.422 вр. чл.421, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал1 от ЗЗД, че С.Ц.С.,
ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на ***, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, Източна индустриална зона № 128, представлявана от
изпълнителния директор ***, сумата
от 472,09 лева главница за потребена топлинна енергия за периода 19.11.2012 г.
– 30.04.2015 г., и лихва за забава за периода 03.01.2013 г. – 03.11.2015 г. в
размер на 84,49 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от дата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 19.11.2015 г., до
окончателното изплащане на сумите, която сума представлява
част от вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5959/2015
г. по описа на РС Плевен, като за разликата до претендираните 1528,02 лева
главница и 713,27лева лихва за забава ОТХВЪРЛЯ
предявеният иск КАТО ПОГАСЕН ПО
ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78,
ал.1 от ГПК,
С.Ц.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор ***, сумата от 180,83
лева – деловодни разноски в исковото производство, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК С.Ц.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, Източна
индустриална зона № 128, представлявана от изпълнителния директор ***, направените
разноски в заповедното производство в общ размер на 41,21 лева съразмерно с
частта от вземането, за която се установи, че съществува.
Решението е постановено при
участието на *** като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от съобщението пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: