№ 2325
гр. Бургас, 08.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАНЯ В. КИСИМОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ В. КИСИМОВА Гражданско дело №
20242120101961 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба, подадена от
„Сънфудс България” ЕООД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: *,
чрез пълномощника Еднолично адвокатско дружество „В. и В.” с БУЛСТАТ: *,
със седалище и адрес на управление: *, представлявано от С. В. - САК тел.,
срещу А. Т. Т. ЕГН: **********, с адрес: *, с която се претендира приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 1500 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение
по Договор за повишаване на квалификацията от 10.03.2023 г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2023 г. до окончателното
плащане. Претендират се направените съдебно-деловодни разноски.
Ангажирани са доказателства.
В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Трудов
договор №81/10.03.2023 г., на основание чл.67, ал.1, т.1 от КТ, съгласно който
ответникът е назначен на длъжност „м.” в ресторант „Ямбол-2” с адрес: *,
както и че между страните е подписан Договор за повишаване на
квалификацията от 10.03.2023 г., по силата на който съгласно чл.12 от
договора, А. Т. се е задължил да не прекратява трудовото си правоотношение
по време на предстоящото обучение и 18 месеца след неговото завършване,
като в противен случай, на основание чл.13 от последния, страните приемат,
че е налице пълно неизпълнение на договора и ответникът дължи на ищеца
1
неустойка в размер на 1500 лв.
Сочи се, че в изпълнение на чл.2 от Договора за повишаване на
квалификацията от 10.03.2023 г., на А. Т. Т. е проведен курса „Basic Shift
Management Course” („Основен курс за управление на смяна”), успешно
приключил на 09.06.2023 г.
Твърди се, че преди изтичането на срока по чл.12 от Договора за
повишаване на квалификацията от 10.03.2023 г., по време на обучението -
преди провеждането на втория курс – „Advanced Shift Management Course”
(„Курс за управление на смяна за напреднали”), А. Т. Т. е подал Молба с вх.
№179 от 08.09.2023 г., с която е уведомил ищцовото дружество, че считано от
09.09.2023 г. прекратява едностранно трудовото си правоотношение.
Посочва се, че ищецът е издал Заповед №296/09.09.2023 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 09.09.2023 г., от което
следва, че трудовото правоотношение е прекратено едностранно от Т. на
09.09.2023 г., с което последният е нарушил чл.12 от Договора за повишаване
на квалификацията от 10.03.2023 г. и съгласно чл.13 от същия, дължи на ищеца
сумата от 1500 лв.
Излагат се подробни съображения за дължимост на претендираната
неустойка.
На следващо място се твърди, че ищецът е изпратил до ответника
Покана за доброволно изпълнение, с която е поканен в седемдневен срок от
получаването й да заплати дължимата сума по посочената в поканата банкова
сметка, но към датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК,
плащане не е последвало.
Така предявените искове са с правно основание чл.234 от КТ, вр. чл.92
от ЗЗД, предявени по реда на чл.422 от ГПК, като същите са допустими.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е подаден писмен
отговор на исковата молба от ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. С молба от
24.09.2024г. е направено искане за постановяване на неприсъствено решение,
ако са налице необходимите за това предпоставки.
В съдебно заседание ответникът не се явява, не изпраща представител и
не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид отправеното в съдебно заседание искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира следното:
Разпоредбата на чл.238, ал.1 от ГПК предвижда възможност ищецът да
поиска от съда да постанови неприсъствено решение, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото по делото
заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
В процесния случай са налице тези предпоставки. Съгласно
изискванията на чл.239, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, на страните са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
2
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства,
поради което съдът постановява настоящото решение, което се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Вероятната основателност на иска се установява от представените по
делото писмени доказателства.
Предвид изложеното съдът счита, че са налице условията за
постановяване на неприсъствено решение за уважаване на предявените
искове, без да мотивира съдебния акт по същество – чл. 239, ал. 2 от ГПК.
При това положение на основание чл.78, ал.1 от ГПК, основателна се
явява ищцовата претенция за заплащането на направените по делото разноски,
поради което следва да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от 480
лева, от които: 30 лева - заплатена в производството държавна такса и 450 лева
– адвокатско възнаграждение.
На основание ТР № 4/16.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС при уважаване на
искове с правно основание чл. 422 от ГПК, исковият съд дължи произнасяне за
разноските на заявителя по заповедното производство, с осъдителен
диспозитив. Поради това и на заявителя се дължат разноски в заповедното
производство в размер на 130 лв., от които държавна такса – 30 лева и
адвокатско възнаграждение – 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл.239, ал.1 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ответникът А. Т. Т. ЕГН: **********, с адрес: *, дължи на ищеца „Сънфудс
България” ЕООД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: *, сумата от
1500 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на задължение по
Договор за повишаване на квалификацията от 10.03.2023 г., заедно със
законната лихва върху главницата, считано от 10.11.2023 г. до окончателното
плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. 6829/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА А. Т. Т. ЕГН: **********, с адрес: *, да заплати на „Сънфудс
България” ЕООД, ЕИК:*, със седалище и адрес на управление: *, сумата от
610 лева, представляваща направените съдебно-деловодни разноски, от които
480 лв. за исковото производство и 130 лв. за заповедното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3