№ ……………………………..гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд - Двадесет и първи състав, в открито
съдебно заседание на седми юни през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ХРИСТО
КОЙЧЕВ
при секретаря Веселка Крумова,
като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 806 по описа за 2017 год. , за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК във вр. с чл.
21ж от ЗЧРБ.
Образувано е по жалба на Г.М.К., роден на ***г.,
гражданин на Руската федерация срещу Решение рег. № 365р-5980/10.02.2017г., на
Директор на ОД на МВР Варна, с която е прекратено производството по заявление
за предоставяне право на продължително пребиваване на жалбоподателя в Република
България, на основание чл.
24 ал.1 т.18 от ЗЧРБ.
С жалбата се иска отмяна на оспореното решение
като незаконосъобразно. Навеждат се доводи че статута му на пребиваващ в Р.
България му е бил отнет неправомерно и че се приема по водените от него дела
пред ВАС че бракът му с лицето Е.А. е фиктивен Твърди че е представил исканото
свидетелство за съдимост, но не е могъл да представи виза по чл. 15 ал.1 от
ЗЧРБ тъй като няма как да я вземе в териториалните граници на Р. България, а
ако напусне територията на България има вероятност ДАНС да намери повод да му
откаже. Моли съда да отмени процесното обжалвано решение и да върне преписката
на органа като го задължи да издаде необходимото разрешение за временно
пребиваващ.
Ответникът по жалбата, чрез упълномощения
си процесуален представител поддържа становище за неоснователност на жалбата.
Счита, че заповедта е законосъобразна, налице са предпоставките за прекратяване
на производството.
Административен съд Варна, след преценка
на доказателствата по делото, приема за установено следното :
Със Заявление рег. № 5692/20.12.2016г.
лицето Г.К. е поискал да му бъде предоставено право на продължително
пребиваване в Р. България по чл. 24 ал.1 т.18 от ЗЧРБ поради наличие на сключен
брак. При подаване на заявлението лицето е представило следните документи :
копие от паспорт № *********; документ за платена д.т.; задължителна медицинска
застраховка; копие на удостоверение за сключен брак с Е.Д.А., въз основа на акт
за сключен брак № 15/22.05.2003г.; копие на лична карта на Е.А.; копие от
Удостоверение за раждане на детето И.Г.К. и др.
Със съобщение рег. №
365000-62/03.01.2017г. Началник сектор „Миграция“ Варна е уведомил
жалбоподателят, че следва да представи виза по чл. 15 ал.1 от ЗЧРБ и печата за
последно влизане в Р. България и актуално свидетелство за съдимост. Изрично в
писмото е уведомен жалбоподателят, че ако в 14-дневен срок не представи тези
документи , производството ще бъде прекратено. Видно от това уведомление, то е
било връчено лично на жалбоподателят и подписано от него на 16.01.2017г.
Видно от представената по делото Заповед № з468/14.04.2006г.
на Директор РДВР Варна е заповядано отнемане правото на продължително
пребиваване в Р. България на жалбоподателят.
Горната заповед била обжалвана от Г.К. пред
ВОС, като с Решение № 1478/18.12.2006г., по адм.дело № 1133/2006г. жалбата му
била отхвърлена. С Решение № 8833/27.09.2007г. , постановено по адм.дело №
2257/2007г. на ВАС е оставено в сила
решението на ВОС. С Решение № 1166/01.02.2008г., постановено по адм.дело №
12095/2007г. на ВАС, 5-членен състав, било отхвърлено искането на Г.К. за
отмяна на влязло в сила решение на ВОС по адм.дело № 1133/2006г.
Директорът на ОД на МВР Варна като взел предвид,
че в указаният срок – 30.01.2017г., жалбоподателят не представил виза по чл. 15
ал.1 от ЗЧРБ и печата за последно влизане в Р. България постановил обжалваното
Решение рег. № 365р-5980/10.02.2017г., с което прекратил административното
производство образувано по заявление рег. № 5692/20.12.2016г. на жалбоподателят
за предоставяне право на продължително пребиваване в Р. България.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена е в преклузивния срок за оспорване на годен за
обжалване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспореният отказ представлява индивидуален
административен акт, обективиран в писмена форма и подписан от издателя си.
Постановен е от длъжностно лице, разполагащо с материална и териториална
компетентност да го издаде. Съгласно чл.
18 ал.1 от Правилника за устройството и дейността на Министерството на
вътрешните работи, Областните дирекции на МВР се ръководят от директори,
които: т.11 - издават и отказват издаване на разрешения за краткосрочно и
продължително пребиваване по Закона
за чужденците в Република България.
Обжалваният акт съдържа подробно изложени
фактически и правни основания за издаването си. От фактическа страна се излагат
твърдения за наличие на обстоятелства по чл.
24 ал.1 от ЗЧРБ, че жалбоподателят не представя задължителната виза по чл.
15 ал.1 от ЗЧРБ.
При проверка относно спазване на
процесуалните правила при провеждане на административното производство, съдът
не откри допуснати съществени нарушения. На основание чл. 24 ал.2 от ЗЧРБ и чл.
14 ал.1 т.1 от ППЗЧРБ органа след като е установил непълнота на подадените
документи е дал срок – законовоопределеният 14-дневен – на жалбоподателят з да
представи целият набор от документи – да представи виза по чл. 15 ал.1 от ЗЧРБ,
ведно с печат за последно влизане в Р. България и свидетелство за съдимост. Органа
е спазил задължението си визирано в горните норми, а така също и посочено в
общата норма на чл. 30 ал.2 от АПК и е изготвил и изпратил до жалбоподателят
нарочно писмено съобщение, получено от последният лично, с указания за
представяне на документи и срока за това и с изрично посочване че при
непредставяне в срок на тези документи производството ще бъде прекратено. Така
изпълнената от органа задължителна процедура дава възможност на жалбоподателят
да подготви съответните непредставени документи или да възрази че такива не
следва да се представят т.е. не е нарушено правото на защита на жалбоподателят
предвид изпълнената от органа задължителна процедура визирана в нормите на ЗЧРБ
и ППЗЧРБ.
Настоящият състав на съда намира оспорения
отказ за съобразен с материалния закон. От доказателствата по делото се
установява безспорно, че жалбоподателят е лице което е с отнето право на
продължително пребиваване – издадената за това Заповед № з468/14.04.2006г. е
била потвърдена както от ВОС по адм.дело № 1133/2006г., така и от ВАС по
адм.дело № 2257/2007г. Жалбоподателят попада в обхвата на нормата на §1 т. 3б
т.е. последният се явява „незаконно пребиваващ чужденец“, тъй като е гражданин
на Руската Федерация, намира се на територията на Р. България и е с отнето
пребиваване на територията на страната. Предвид на горното жалбоподателят за да
поиска издаване на разрешително за продължително пребиваване на територията на
Р. България поради наличие на семейни връзки на територията на страната – чл.
24 ал.1 т.18 от ЗЧРБ задължително следва да представи виза по чл. 15 ал.1 от
ЗЧРБ, предвид нормата на чл. 24 ал.1 от ЗЧРБ т.е. наред с представянето на
доказателства за наличие на семейни отношения на заявителя за пребиваване на
територията на Р. България, той следва да представи и виза по чл. 15 ал.1 от
ЗЧРБ. Изрично в посочената последна норма касаеща издаването на виза е
предвидено, че тя се издава на чужденец, който желае да получи разрешение за
продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване на територията на Р.
България, като жалбоподателят попада в обхвата на тази норма. Непредставянето
на виза по чл. 15 ал.1 от ЗЧРБ вр. чл. 24 ал.1 от ЗЧРБ и уведомяването на
лицето да представи този документ води до последствията посочени в нормата на
чл. 14 ал.2 пред. последно от ППЗЧРБ, а именно – прекратяване на производството
по подадено заявление за предоставяне на разрешение за пребиваване на
територията на Р. България. Достигайки до този извод с обжалваното решение,
органа е постановил един законосъобразен акт и не са налице предпоставките за
неговата отмяна.
Посоченото от жалбоподателят решение по
адм.дело № 183/2014г., на Административен съд Варна, отменено с Решение №
14654/05.12.2014г. на ВАС по адм.дело № 9245/2014г., няма отношение към
настоящият спор, нито в мотивите му е обсъждано дали лицето следва да представя
виза или не, тъй като касае друг правен спор а именно налице ли са
предпоставките за прилагане на принудителна административна мярка / това се
установява след извършена служебна справка по двете дела/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.М.К., роден на ***г., гражданин на Руската федерация
срещу Решение рег. № 365р-5980/10.02.2017г., на Директор на ОД на МВР Варна, с
която е прекратено производството по заявление за предоставяне право на
продължително пребиваване на жалбоподателя в Република България, на основание чл.
24 ал.1 т.18 от ЗЧРБ.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните.
Административен съдия :