Решение по адм. дело №1865/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 197, ал.2 от ДОПК.

Образувано е по жалба, подадена от М. Т. К., с [ЕГН], срещу Решение № 85/12.09.2025 г. на зам. директора на ТД на НАП Бургас, изпълняващ длъжността директор на основание заповед за заместване №ЗЦУ-ОПР-8/29.02.2024 г., с което е оставена без уважение жалба с вх.№[рег. номер]-000-0538638/10.09.2025 г. срещу отказ за отмяна на обезпечителни мерки, с изх.№ [рег. номер]-012-000050/01.09.2025 г., издаден от Й. И. –публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас. С оспореното решение е потвърден отказа за отмяна на наложените обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-012-0000050/01.09.2025 г., издаден публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като постановено при съществени нарушения на административното производство и неправилно прилагане на материалния закон, както и в противоречие на влязло в сила съдебно определение. Изложено е възражение, че оспореното решение е издадено от некомпетентен орган, както и че са нарушени основните принципи, заложени в чл. 6 и чл. 13 от АПК. От съда се иска оспореното решение да бъде отменено, тъй като не е изпълнен предходен акт на съда, а преписката да се върне на компетентния публичен изпълнител за разглеждане жалбата по същество.

В съдебно заседание, жалбоподателят, нередовно призован, не се явява. Представлява се от адвокат М., който изрично заявява, че няма възражение по хода на делото независимо от нередовното призоваване на жалбоподателя, който също е депозирал нарочна молба, в която сочи, че не възразява ход на делото да бъде даден. Поддържа жалбата и доводите, изложени в нея. Не ангажира доказателства. Моли за отмяна на оспореното решение и връщане на преписката на компетентния публичен изпълнител.

Ответникът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт П., която оспорва жалбата. Пледира съдът да отхвърли жалбата, като неоснователна, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази приложените писмени доказателства и закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Във връзка с ревизия, възложена със Заповед за възлагане на ревизия № Р-02000223006640-020-004/21.03.2024г., по отношение на физическото лице М. Т. К., са наложени обезпечителни мерки с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № [рег. номер]-023-0001358 от 30.04.2024г., а именно: запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори в ОББ, Банка ДСК АД и Уникредит [улица],60 лв. С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № [рег. номер]-023-0001359 от 30.04.2024г. е наложен запор върху лек автомобил марка BMW, модел 520 И, с рег. № [рег. номер], а с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № [рег. номер]-023-0001360 от 30.04.2024г. – възбрана върху недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с [идентификатор] и сграда с [идентификатор].

С Постановление изх. № [рег. номер]-139-0001444/04.07.2024г., Постановление изх. № [рег. номер]-139-0001445/04.07.2024г. и Постановление изх. № [рег. номер]-139-0001446/04.07.2024г. действието на така наложените обезпечителни мерки е продължено. С Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № [рег. номер]-023-0002914/11.10.2024г., Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № [рег. номер]-023-0002915/11.10.2024г. и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № [рег. номер]-023-0002916/11.10.2024г. повторно са наложени същите предварителни обезпечителни мерки.

С молба/жалба с вх. № 54-02-5986 от 08.07.2025г. по описа на ТД на НАП Бургас К., на основание чл. 121, ал. 3 от ДОПК, е отправил искане за отмяна на наложените обезпечителни мерки, а именно: запор върху лична банкова сметка и възбрана върху недвижимите имоти. Изложени са доводи срещу действието на мерките, като е посочено изрично, че същите са явно несъразмерни. Посочено е, че по реда на чл. 199 от ДОПК могат да му бъдат наложени и други обезпечителни мерки. С тези доводи е поискана отмяна наложените обезпечителни мерки, алтернативно – замяната им с подходящо справедливо обезпечение.

С Решение № 61 от 15.07.2025г. директорът на ТД на НАП Бургас е оставил без разглеждане жалба с вх. № 54-02-5986 от 08.07.2025г., като е приел, че същата, като подадена срещу Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № [рег. номер]-023-0001358 от 30.04.2024г., връчено на 08.05.2024г., продължени с Постановление изх. № [рег. номер]-139-0001446/04.07.2024г. и Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № [рег. номер]-023-0002916/11.10.2024г., връчено на 28.10.2024г., е депозираната след срока, визиран в разпоредбата на чл. 197, ал. 1 от ДОПК.

Решението е оспорено по съдебен ред, като с Определение № 7177/15.08.2025 г. състав на Административен съд - Бургас е приел, че решаващият орган неправилно е приел, че е сезиран с жалба срещу Постановление за налагане на обезпечителни мерки, поради което е неправилна и преценката му, направена по реда на чл. 147, ал. 1 от ДОПК, че тази жалба е просрочена и следва да бъде оставена без разглеждане. Според съдът, подадената молба е по реда на чл. 208, ал. 1 от ДОПК и следва да бъде разгледана от компетентния орган (публичен изпълнител) по този ред, като въпрос по съществото на молбата е дали аргументите (и доказателствата към тях) отговарят на законовите изисквания за отмяна на обезпечителните мерки и дали е направено валидно искане по чл. 199, ал. 1 от ДОПК. Указано е, че след като е отправено валидно сезиране по чл. 208, ал. 1от ДОПК, то публичният изпълнител е следвало да се произнесе, а едва евентуалното негово произнасяне би могло да се обжалва пред директора на ТД на НАП Бургас по реда на чл. 197, ал. 1 от ДОПК. След като е приел, че е сезиран с жалба по този ред, но срещу предходен акт на публичния изпълнител, която е приел за просрочена, решаващият орган е постановил незаконосъобразен акт по смисъла на чл. 197, ал. 1 вр. чл. 147, ал. 1 от ДОПК. При това положение оспореното решение е отменено, а преписката изпратена на компетентния орган по смисъла на чл. 208, ал. 1 от ДОПК – за произнасяне.

В изпълнение указанията на съда от публичния изпълнител към ТД на НАП Бургас – Й. И. е постановен отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх.№ [рег. номер]-012-0000050/01.09.2025 г. В него е описана фактическата обстановка, посочено е, че с определение от 17.01.2025 г. Административен съд – Бургас е разпоредил продължаване срока на обезпечителните мерки, наложени с издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки № [рег. номер]-023-0002916/11.10.2024 г. до приключване на ревизионното производство или до издаване на ревизионен акт. Прието е, че с това определение съдът е потвърдил законосъобразността и необходимостта от продължаване действието на мерките. Отбелязано е също, че задълженото лице изрично е заявило нежелание за замяна на наложените обезпечителни мерки по чл. 199 от ДОПК.

Отказът на публичния изпълнител е оспорен от К. пред директора на ТД на НАП Бургас, с искане за неговата отмяна поради неизпълнение на съдебното определение. Във връзка с подадената жалба, публичният изпълнител Й. И. в писмено становище с изх.№ [рег. номер]-180-002704/11.09.2025 г. е изложил доводи за неоснователност на оспорването.

С решение № 85 от 12.09.2025 г. зам.директорът на ТД на НАП – Бургас, изпълняващ длъжността директор на основание заповед за заместване №ЗЦУ-ОПР-8/29.02.2024 г., е оставил жалбата на К. без уважение и е потвърдил отказа за отмяна на наложени обезпечителни мерки. Според мотивите на решението, правилно публичният изпълнител е приел, че молбата, аргументите и доказателствата към тях не отговарят на законовите изисквания за отмяна на обезпечителните мерки, още повече, че не е направено и валидно искане по чл. 199, ал. 1 от ДОПК от задълженото лице. Посочено е, че не се твърди и не се доказва наличие на някоя от законоустановените предпоставки за отмяна на наложената с влязло в сила постановление обезпечителна мярка. Органът е счел, че наложените обезпечителни мерки са законосъобразни и съразмерни, както и че към момента на постановяване на оспорения отказ, не е отпаднала обезпечителната нужда. В решението е отбелязано, че към момента не са налице нови факти или обстоятелства, които да обосноват необходимостта от отмяна на обезпечителните мерки. Решението е получено от К. на 02.10.2025 г., като срещу него е подадена жалба на 08.10.2025 г., поради което съдът намира жалбата, предмет на настоящето производство, за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.197, ал.2 от ДОПК от адресат на акта.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.197, ал.2 от ДОПК, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред настоящата инстанция, е решението на зам. директора на ТД на НАП Бургас, изпълняващ длъжността директор на основание заповед за заместване №ЗЦУ-ОПР-8/29.02.2024 г. По аргумент от нормата на чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът извършва преценка и на законосъобразността на постановленията за налагане на обезпечителни мерки.

Съдът, съобразно задължението си за пълна служебна проверка за законосъобразността на оспорвания акт по чл.168 от АПК, вр.§2 от ЗР на ДОПК, извършва преценка дали при издаването на двата административни акта (постановлението за налагане на обезпечителни мерки, респективно отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки и решението на директора на ТД на НАП по чл.197, ал.1 от ДОПК) са спазени всички изисквания за законосъобразност - наличие на компетентност на органа, спазване на материалноправните и процесуалните правила при издаването им, изискването за форма и съобразяване с целта на закона.

Отказът за отмяна на наложените обезпечителни мерки е издаден от компетентен орган, който има качеството на публичен изпълнител при ТД на НАП - Бургас. Зам. директорът на ТД на НАП Бургас, изпълняващ длъжността директор на основание заповед за заместване №ЗЦУ-ОПР-8/29.02.2024 г., като компетентен горестоящ административен орган, е постановил решение в срока по чл.197, ал.1 от ДОПК. В случа е спазена и формата, установена в нормата на чл.196, ал.1 от ДОПК, с посочване на фактически и правни основания, поради което възраженията в тази насока са неоснователни.

Настоящата съдебна инстанция не установи да са допуснати от административния орган съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосновават нищожност на акта или да представляват основания за отмяната на решението като незаконосъобразно.

Органът в съответствие с чл.35 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, е обсъдил наведените от жалбоподателя оплаквания, изяснил е релевантните към спора факти, след което ги е отнесъл към приложимите правни норми. В настоящото производство не се събраха доказателства за несъответствие на оспорения акт и с материалния закон.

Съгласно чл.197, ал.3 от ДОПК, съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5.

По делото е безспорно установено, че длъжникът не е представил обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа. Издаденият ревизионен акт е отменен и върнат за извършване на нова ревизия и издаване на нов ревизионен акт. В тази връзка съдът намира за нужно да отбележи, че законодателят с чл.195, ал.2 от ДОПК е въвел изисквания за допускане на обезпечението, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

Основната цел на обезпечителното производство на публичните задължения се състои в защита интереса на фиска, респективно гаранция, че държавата ще може да събере установените публични задължения, ведно с лихвите до неговото окончателно погасяване. Обезпечението е допустимо при наличието на обезпечителна нужда, която е определяща за налагането на съответната обезпечителна мярка. Обезпечителната нужда се определя преди всичко от възможността длъжникът да изпълни задължението си с имуществото, с което разполага и ще разполага към датата на изпълнението. Следователно в производството по издаване на постановление за налагане на обезпечителни мерки, респективно отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки, публичният изпълнител е компетентният административен орган, който извършва преценка дали действително ще бъде затруднено или невъзможно събирането на публичните вземания, респективно в неговите правомощия е да наложи съответната обезпечителна мярка.

В конкретния случай, безспорно се установява, че обезпечителната нужда е обоснована, публичният изпълнител след извършена преценка и анализ е установил, че събирането на изискуемото и установено публично вземане ще бъде затруднено, поради липсата на предприети от страна на длъжника действия за погасяване на неговото задължение към държавата, както и големият размер на тези задължения .

Наложената обезпечителна мярка е съобразена и с принципа на съразмерност, като са спазени изискванията на чл.6 и чл.13 от АПК.

Съгласно чл.195, ал.7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установими по реда на ал. 5. При определяне на обезпечителната мярка следва да се вземе предвид както обезпечителната нужда на публичния взискател, така и мярката да не обременява прекомерно интересите на длъжника. Изискването произтича пряко от принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, съгласно който административният орган трябва да упражнява възложените му правомощия по разумен начин, добросъвестно и справедливо, като административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. В случая, съдът намира, че тези изисквания са спазени . В тази връзка законодателят е предвидил в чл.199, ал.2 от ДОПК възможност за длъжника без съгласието на публичния взискател да може винаги да замени наложеното обезпечение с пари, неотменяема и безусловна банкова гаранция или държавни ценни книжа, поради което съдът намира за неоснователни наведени от жалбоподателя възражения, че мярката ще доведе до невъзможност да осъществява нормално своята дейност.

При издаване на атакуваното решение, което изхожда от компетентен по степен, място и материя орган, не са допуснати съществени процесуални нарушения; актът съдържа изискуемите от закона реквизити; обсъдени са възраженията на задълженото лице; оспореното решение е съобразно с целта на закона.

По изложените съображения, като е приел, че подадената по административен ред жалба срещу този акт на публичния изпълнител е неоснователна, ответникът по жалбата е постановил едно правилно решение, жалбата срещу което следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото, на осн. чл.161, ал.1, изр. последно ДОПК, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответната администрация юрисконсултско възнаграждение в размер от 200, 00 лв. съгласно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл.197, ал.2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. Т. К., срещу Решение № 85/12.09.2025 г. на зам. директора на ТД на НАП Бургас, изпълняващ длъжността директор на основание заповед за заместване №ЗЦУ-ОПР-8/29.02.2024 г., с което е оставена без уважение жалбата на К. с вх.№ [рег. номер]-000-0538638/10.09.2025 г. срещу отказ за отмяна на обезпечителни мерки на основание чл. 208, ал. 2 от ДОПК, с изх.№ [рег. номер]-012-000050/01.09.2025 г., издаден от Й. И. –публичен изпълнител при ТД на НАП Бургас и е потвърден този отказ.

ОСЪЖДА М. Т. К., с [ЕГН] да заплати на Национална агенция по приходите разноски за юрисконсулт в размер на 200 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл.197, ал.4 от ДОПК.