Решение по дело №4118/2019 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 229
Дата: 18 февруари 2020 г. (в сила от 18 февруари 2020 г.)
Съдия: Димитър Петков Чардаков
Дело: 20195220104118
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр. Пазарджик, 18.02.2020г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №4118/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

По реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени установителни искове с правна квалификация чл.79, ал.1, предл. І и чл.86 ЗЗД вр. чл.43, ал.2, т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Иска се установяване по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №3083/2019г. по описа на РС - Пазарджик в размер на 777,06лв. - цена на предоставени ВиК услуги, ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението – 29.07.2019г. до плащането, както и 76,56лв. - обезщетение за забава за периода 30.06.2016г. - 30.06.2019г. 

Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик в качеството на универсален правоприемник на „Водоснабдяване и канализация-в ликвидация“ ЕООД, гр.Пазарджик твърди, че е изправна страна по валидно облигационно отношение с ответника С.К.С., произтичащо от договор за водоснабдяване и канализационни услуги №********* от 07.09.1998г., сключен при общи условия, одобрени с решения на ДКЕВР № ОУ-071/17.07.2006г. и № ОУ-09/11.08.2014г. Поддържа, че в периода 30.05.2016г. – 01.07.2019г. в изпълнение на договора е предоставил ВиК услуги на стойност 777,06лв. до водоснабден имот на ответника, находящ се гр.Пазарджик, ул. „К.“ №* с абонатен №****., а ответникът не е заплатил дължимата цена на услугите. Поради допуснатото неизпълнение за него е възникнало задължение да плати на ищеца мораторно обезщетение в размер 76,56лв., представляващо лихва за забава върху просрочените главници за периода 30.06.2016г. – 30.06.2019г. Твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда установяване на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на разноски в заповедното и в исковото производство.

Ответникът С.К.С. е уведомен за инициираното съдебно производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 ГПК, както и чрез призовка за явяване в съдебно заседание. Същият не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, не се е явил в единственото по делото открито съдебно заседание на 23.01.2020г. и не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.

Съдът, като установи, че с определението по чл.131 ГПК на ответника са указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на исковете с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си за него. С решението следва да признае за установено по отношение на ответника съществуването на взимането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

По разноските:

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца направените съдебни разноски в общ размер  на 385лв., включващи 25лв. държавна такса и 360лв. възнаграждение за един адвокат. 

На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 175лв., включващи 25лв. държавна такса и 150лв. възнаграждение за един адвокат.

По изложените съображения съдът 

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че ответникът С.К.С. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик, ЕИК ********* сумата 777,06лв. – цена на ВиК услуги за имот в гр.Пазарджик, ул. „К.“ № *, за периода 30.05.2016г. – 01.07.2019г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда – 29.07.2019г. до плащането, както и сумата от 76,56лв. обезщетение за забава за периода 30.06.2016г. - 30.06.2019г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1756/31.07.2019г. по ч.гр.д. №3083/2019г., по описа на РС-Пазарджик.

ОСЪЖДА С.К.С. да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД 385лв. съдебни разноски в исковото производство и 175лв. съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр.д. №3083/2019г., по описа на РС-Пазарджик.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.

Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването на преписа да поиска отмяната на решението пред Пазарджишкия окръжен съд на основанията, посочени в чл.240 от ГПК.

                           

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: