Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Пазарджик, 18.02.2020г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично
заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава
Буюклиева и в присъствието на прокурора …….., като разгледа докладваното от
съдия Чардаков гр.д. №4118/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе
предвид следното:
По реда на чл.422, ал.1 ГПК са предявени установителни
искове с правна квалификация чл.79, ал.1, предл. І и чл.86 ЗЗД вр. чл.43, ал.2,
т.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.
Иска се установяване по отношение на ответника, че в полза на ищеца съществува
вземането по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.
№3083/2019г. по описа на РС - Пазарджик в размер на 777,06лв. - цена на
предоставени ВиК услуги, ведно със законна лихва за забава от датата на
подаване на заявлението – 29.07.2019г. до плащането, както и 76,56лв. -
обезщетение за забава за периода 30.06.2016г. - 30.06.2019г.
Ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги“
ЕООД, гр.Пазарджик в качеството на универсален правоприемник на „Водоснабдяване
и канализация-в ликвидация“ ЕООД, гр.Пазарджик твърди, че е изправна страна по
валидно облигационно отношение с ответника С.К.С., произтичащо от договор за
водоснабдяване и канализационни услуги №********* от 07.09.1998г., сключен при
общи условия, одобрени с решения на ДКЕВР № ОУ-071/17.07.2006г. и №
ОУ-09/11.08.2014г. Поддържа, че в периода 30.05.2016г. – 01.07.2019г. в
изпълнение на договора е предоставил ВиК услуги на стойност 777,06лв. до водоснабден
имот на ответника, находящ се гр.Пазарджик, ул. „К.“ №* с абонатен №****., а
ответникът не е заплатил дължимата цена на услугите. Поради допуснатото
неизпълнение за него е възникнало задължение да плати на ищеца мораторно
обезщетение в размер 76,56лв., представляващо лихва за забава върху
просрочените главници за периода 30.06.2016г. – 30.06.2019г. Твърди, че се е
снабдил със заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от съда установяване на вземането в
размера по заповедта за изпълнение. Претендира присъждане на разноски в
заповедното и в исковото производство.
Ответникът С.К.С. е уведомен за инициираното
съдебно производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 ГПК, както и чрез призовка за
явяване в съдебно заседание. Същият не е подал отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, не се е явил в единственото по делото открито съдебно заседание на 23.01.2020г. и не е направил
искане за разглеждането на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си
представител, е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като установи, че с определението по чл.131 ГПК на ответника са
указани последиците от неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от неявяването му в съдебно
заседание и предвид вероятната основателност на исковете с оглед заявените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239 ГПК за постановяване на неприсъствено
решение, без да излага мотивите си за него.
С решението следва
да признае за установено по отношение на ответника съществуването на взимането
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът дължи на
ищеца направените съдебни разноски в общ размер
на 385лв., включващи 25лв. държавна такса и 360лв. възнаграждение за
един адвокат.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови
осъдителен диспозитив за разноските на ищеца в заповедното производство, които
възлизат на 175лв., включващи 25лв. държавна такса и 150лв. възнаграждение за
един адвокат.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът С.К.С. с ЕГН ********** *** дължи на ищеца „Водоснабдяване и
канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик, ЕИК ********* сумата 777,06лв. –
цена на ВиК услуги за имот в гр.Пазарджик, ул. „К.“ № *, за периода 30.05.2016г.
– 01.07.2019г., ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на
заявлението в съда – 29.07.2019г. до плащането, както и сумата от 76,56лв.
обезщетение за забава за периода 30.06.2016г. - 30.06.2019г., за което вземане
е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1756/31.07.2019г. по
ч.гр.д. №3083/2019г., по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА С.К.С. да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД 385лв. съдебни
разноски в исковото производство и 175лв. съдебни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №3083/2019г., по описа на РС-Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 ГПК.
ДА
СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Указва на ответника, че може в едномесечен срок от
връчването на
преписа
да поиска отмяната на
решението пред Пазарджишкия окръжен съд на основанията, посочени в чл.240 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: