№ 196
гр. *****, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Симона Миланези
при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова
като разгледа докладваното от Симона Миланези Гражданско дело №
20244200100488 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК.
Настоящото гр. д. № 488/24 г. по описа на ГбОС е образувано въз основа
на предявени обективно съединени осъдителни искове от Ю. М. М., чрез адв.
Ж. Д., против ЗАД "*****" АД, гр. София.
В исковата молба се твърди, че на 14.07.2022 г., около 12:50 часа, в гр.
***** на ул. „*****" № 3, водачът П.М.П., на товарен автомобил „Пежо 3008"
с рег.№ ***** при завой надясно в посока ул. „*****", блъска ищцата, която в
момента пресичала пешеходна пътека. За процесното ПТП било образувано е
ДП № 264 ЗМ 84/2022 год. по описа на ОД на МВР - *****.
С протоколно определение № 32/10.04.2024 год., постановено по НОХД
№ 52/2024 г., Районен съд - ***** е одобрил съдебно споразумение, с което
П.М.П. е признат за виновен в това, че около 12:55 часа, на 14.07.2022 год., на
ул. „*****" срещу № 3 в гр. *****, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил „Пежо 3008" с per. № *****, на пешеходна
пътека нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2, изр. 2; чл. 119, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата и по непредпазливост причинил на
пешеходеца Ю. М. М. от гр. ***** средна телесна повреда, изразяваща се в
разместено счупване в долната част на големия пищял на дясната подбедрица,
довело до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник -
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. „последно", б. „а", предл. „второ", във
вр. с ал. 1, б. „б", предл. второ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК за което му е
наложено наказание „седем месеца лишаване от свобода", изпълнението на
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години и
наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от десет месеца,
считано от влизане в сила на споразумението.
1
Твърди се, че виновният за настъпилото ПТП водач попада в кръга на
лицата, чиято отговорност, за причинени вследствие на ПТП-то вреди, се
покрива от застраховка „Гражданска отговорност", като застрахователната
полица е № BG/30/122001568034, валидна от 01.06.2022 год. до 31.05.2023
год. при ответното застрахователно дружество.
При ответното дружество са заведени щети № 0801-004978/2022-01 и №
0801-004978/2022-02, въз основа на искане по чл. 380 от КЗ от ищцата, но
същото е отказало заплащането на заявената застрахователна претенция.
След претърпяното ПТП ищцата е постъпила за лечение в отделение по
„Ортопедия и травматология" към МБАЛ „ Д-р Тота Венкова АД" в гр. *****
за времето от 14.07.2022 год. до 22.07.2022 год. В резултат на ПТП-то ищцата
е получила счупване на дисталната част на тибията, закрито, кръвонасявания
по тялото. Извършена й е оперативна интервенция с фиксация на фрактурата с
закл. плака и винтове за дистална тибия. Описаните травматични увреждания
са причинили на ищцата - счупването на костите на подбедрицата,
включително и на глезена - трайно затруднение в движението на десния долен
крайник; останалите травми - временно разстройство на здравето, неопасно за
живота.
След изписването й от болницата на 22.07.2022 г. по тялото на ищцата
започнали да излизат обриви, червени петна. Това наложило същата да
потърси лекарска помощ като били извършени прегледи при - кожен лекар,
нефролог. Изписани й били лекарства и кремове, които не дали резултат. След
като предписаните различни видове медикаменти не дали резултат, й била
направено изследване на кръв и урина. След направена микробиология й
назначили лечение с монурал. Почти половин година след операцията и след
многото консултации и опити на ищцата да постигне подобрение, на същата
била поставена диагноза алергичен контактен дерматит от поставения
имплант. Ищцата провела назначеното й лечение с кортикостероид за 20 дни,
от което имала краткотраен резултат. Ищцата направила изследване на
хистамин, причинител на алергични реакции, който към онзи момент е бил
висок. Постъпила за лечение в „Клиника по ортопедия и травматология" към
МБАЛ „ Сърце и мозък" в гр. Плевен за времето от 13.07.2023 г. до 16.07.2023
г., като на 14.07.2023 год. е проведено оперативно лечение - отстраняване на
имплантите. Ищцата е изписана от лечебното заведение на 16.07.2023 г. с
окончателна диагноза „Фрактура тибие дисталис декстра. Остеосинтезис
металика". Един месец след сваляне на импланта, Ю. М. започнала да ходи без
патерици, но имала болка в дясната тазобедрена става - там където е бил удара
при ПТП (счупването на подбедрената кост се получило при падането от
удара). Тази болка ищцата имала през цялото време след злополуката, но тъй
като се е движела с патерици и ставата не е била натоварена, не е стъпвала на
този крак самостоятелно, затова е нямало как да разбере, че има проблем и в
ставата. Направила си е рентгенова снимка, на която се установила очертана
плътна зона с размери 35/28 мм в бедрената шийка, която според лекарите е
вследствие от удара, като в тази връзка направила компютърно томографско
изследване. След операцията за сваляне на импланта, провела изследване за
автоимунно заболяване, от което се вижда, че същата няма такова. Петната по
2
кожата й постепенно изчезнали. Към настоящият момент, независимо от това,
че са минали повече от две години ищцата не е възстановена напълно.
Освен претърпените физически болки и страдания и до момента при
ищцата е налице посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня,
нарушение на апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и
рецидивиращо депресивно разстройство. Излагат се доводи за справедливия
размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Във връзка с лечението, което е в пряка причинно-следствена връзка с
виновно причиненото от застрахования водач ПТП и причинените й травми,
ищцата сторила разноски за закупуване на медикаменти, имплант и лекарства,
консултации с лекари-специалисти и др. в общ размер на 3 289, 82 лв., които
също претендира.
Моли се, да се осъди ответното дружество да заплати на ищцата сумата
от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени и търпени
понастоящем от нея неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на
процесното ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.07.2022 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното
изплащане на задължението и сумата от 3 289,82 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
29.07.2022 год. - датата на предявяване на претенцията до окончателното
изплащане на задължението. Претендират се разноските по делото.
В о.с.з проведено на 26.06.2025 г. по искане на процесуалния
представител на ищцата е допуснато, с протоколно определение, увеличаване
размера на предявения иск за неимуществени вреди от 50 000 лв. на 60 000 лв.
В постъпилия отговор ответното дружество, чрез юр. Н. К., оспорва
предявения иск по основание и размер. Не се оспорва, че към датата на
настъпване на ПТП-то за ППС- то с марка „Пежо 3008" с per. № ***** е
имало валидна застраховка.
Оспорва, че не е налице деликтна отговорност на водача, която да бъде
обезщетена от застрахователя, тъй като основният елемент на фактическия
състав – противоправно поведение на шофьора липсва.
Оспорва се размера на иска за неимуществени вреди, като прекомерно
завишен, както и възникването на вреди, обосноваващи исковата претенция,
за което излага подробни доводи.
Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, тъй като същата се движела в тъмната част на денонощието с
тъмни дрехи, по неосветена част на пътното платно. Оспорва се изцяло
механизмът на ПТП-то, причинно – следствената връзка между ПТП-то и
застрахователното събитие, както и настъпването на вредите.
Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорва се
изцяло акцесорния иск за лихви. Претендират се разноските по делото.
В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на
ищцата поддържа исковата молба и оспорва наведените в отговора
възражения. Процесуалният представител на ответното дружество оспорва
3
иска по основание и размер, като поддържа отговора. И двете страни
претендират разноските по делото.
Габровският окръжен съд като изслуша твърденията на страните и като
прецени събраните по делото доказателства, а именно: КП за ПТП с
пострадали лица № 2022-1034- 282/14.07.2022 год.; епикризите приети като
доказателства по делото, рецепти, извършените образни изследвания;
фискални бонове и фактури към тях; уведомление с изх. № 5769/23.11.2022
год. на ЗАД „*****" АД, във връзка с образувана щета № 0801- 004978/2022-
01 и щета № 0801-004978/2022-02 съдържащи претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени
вреди, ведно с известие за доставяне; Протокол от съдебно заседание,
проведено на 10.04.2024 год. по НОХД № 52/24 год. на Районен съд – *****
както и приложеното НОХД; изслушаните свидетелски показания и приетите
по делото съдебно- автотехническа експертиза и съдебно – медицинска
експертиза, по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното от фактическа страна:
За ненуждаещи се от доказване са приетите от съда за безспорни факти и
обстоятелства по делото, а именно наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите между ответното дружество и деликвента,
отправено искане от пострадалото лице до застрахователя по предявената
претенция по чл. 380 от КЗ за претърпените от ищцата вреди от процесното
ПТП.
За ненуждаещо се от доказване е прието обстоятелството, че за
процесното ПТП по НОХД № 52/2024 г. на Районен съд – ***** е одобрено
споразумение, съгласно което П.М.П. е признат за виновен в това, че около
12:55 часа, на 14.07.2022 год. на ул. „*****" срещу № 3 в гр. *****, при
управление на моторно превозно средство - товарен автомобил „Пежо 3008" с
per. № *****, на пешеходна пътека нарушил правилата за движение - чл. 20,
ал. 2, изр. 2; чл. 119, ал. 1 от Закона за движение по пътищата и по
непредпазливост причинил на пешеходеца Ю. М. М. от гр. ***** средна
телесна повреда, изразяваща се в разместено счупване в долната част на
големия пищял на дясната подбедрица, довело до трайно затрудняване на
движението на десния долен крайник - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.
„последно", б. „а", предл. „второ", във вр. с ал. 1, б. „б", предл. второ във вр. с
чл. 342, ал. 1 от НК.
С оглед изложеното за ненуждаещо се от доказване е отделено и прието за
безспорно извършването на деянието, неговата противоправност и вина на
дееца, тъй като влязлото в сила споразумение НОХД № 52/2024 г. на Районен
съд – ***** е задължително за гражданския съд на осн. чл. 300 от ГПК. Във
връзка с одобреното споразумение по НОХД-то, съдът е приел, че не се
нуждае от доказване вида на нанесената средна телесна повреда изразяваща се
в разместено счупване в долната част на големия пищял на дясната
подбедрица, довела до трайно затрудняване на движението на десния долен
крайник. Доколкото квалификацията на престъплението е съобразена с
дефиницията на средната телесна повреда, съдържаща се в чл. 129, ал. 2 от
4
НК, то посоченото в него увреждане, което е включено в състава на същото, за
което деликвента, застрахован при ответното дружество, е признат за виновен,
гражданският съд е длъжен да приеме, че застрахования при ответника е
извършила деянието, като са нанесени при ПТП-то именно тези телесни
повреди ( в този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в решения № 241
от 12.01.2018 г. по т. д. № 2261/2017 г. на I ТО, № 25 от 17.03.2010 г. на ВКС
по т. д. № 211/2009 г. на II ТО).
В тежест на ищцата беше възложено да докаже вредите, които са
настъпили вследствие на ПТП-то извън тези, които са били включени в
квалификацията на престъплението посочено по – горе, както и понесените
болки и страдания вследствие на процесното ПТП - интензитет и
продължителност.
От приетата в тази връзка съдебно – медицинска експертиза се установи,
че във връзка с полученото счупване в долната част на големия пищял на
дясната подбедрица е приложено оперативно лечение- фиксация на
фрагментите с титаниева плака със заключващи винтове, като пострадалата е
получила и травма в дясната тазобедрена става причинена при
съприкосновение с моторното превозно средство и на двата лакета, след
последващо падане напред върху подлежащия терен. Получените травми са в
пряка – причинно следствена връзка с ПТП-то. В периода 14.07.2022 г-
22.07.2022 г. ищцата е лекувана в отделение по ортопедия и травматология на
МБАЛ-гр. *****, където е оперирана. Впоследствие получила обриви по
външните полови органи, горни и долни крайници. Извършени многократни
консултации с дерматолог, провеждано е лечение, но без резултат. На
14.01.2023 г. е констатирано, че се касае за алергична реакция към поставения
метален имплант. В периода 13.07.2023 г.-16.07.2023г. ищцата е постъпила в
отделение по ортопедия и травматология на МБАЛ "Сърце и мозък"-гр.
Плевен, където е оперирана за втори път, за екстракция /отстраняване/ на
метала, след което обривите окончателно изчезнали след втория месец от
премахването на имплантите. Осем месеца се придвижвала с две патерици,
след осмия месец започнала да се придвижва с канадка, която използвала
почти до втората операция за отстраняване на метала от дясната подбедрица.
През осемте месеца , когато се придвижвала с две патерици се нуждаела от
чужда помощ за личен тоалет. След втората операция за премахване на
импланта един месец се придвижвала с две патерици, а още един месец с
канадка, след което започнала да ходи без помощни средства. Според вещото
лице нови оперативни интервенции по повод претърпените от ищцата
травматични увреждания в следствие на процесното ПТП не е необходимо да
бъдат извършвани, като евентуалната операция на дясната тазобедрена става
не е свързана с пътно-транспортното произшествие, при което е пострадала
Ю. М.. Ищцата не е провеждала рехабилитация поради поставения метален
имплант. Вещото лице е заключило, че ищцата страда от дисплазия на
тазобедрените стави и хронични дегенеративни промени на гръбначния стълб,
с които са свързани част от настоящите й оплаквания.
Вещото лице е установило, че всички документи за направени разходи от
ищцата, приложени по делото, са относими към проведеното лечение, с
5
изключение на: фискален бон за 6 лв. на стр.17, тъй като не е посочено за
какви разходи става въпрос; фактура от кардиологичен медицински център на
стойност 60 лв. на стр. 42-43; фискален документ за заплатени 28 лв. за
микробиологично изследване на урина на стр. 44; лабораторно изследване на
кръв и урина от 10.03.23 г. на стойност 37,10 лв. на стр. 39 и фискален бон към
него на стр. 40.
В съдебно заседание вещото лице лекар уточнява, че ако се налага
оперативно лечение на дясната подбедрена става то това не в причинно –
следствена връзка с намерения обективен дефект на бедрената кост и такова
лечение няма да в причинно- следствена връзка с ПТП-то. За посочената в т. 1
травма в дясната тазобедрена област, вещото лице уточнява, че става въпрос
за травма на меките тъкани, а не за увреждане на костните структури, което е
свързано със самия механизъм на ПТП-то. Уточнява, че при получената от
ищцата травма – спираловидното счупване на долната трета на дясната
подбедрица има опасност от разместване и най – добре е да се сложи имплант,
тъй като с метална остеосинтеза много по- бързо заздравяват костите и по –
бързо настъпва раздвижване.
От свидетелските показания на св. М., дъщеря на ищцата, се установява,
че след инцидента майка й била много изплашена и разтревожена, защото
предстояла операция. Имал силни болки. Болничният престой продължил 9
дни. Посещавала я всеки ден и й помагала за ежедневната хигиена и тоалет,
тъй като била затруднена сама да се оправя. След изписването се придвижвала
с две патерици, като в къщата й се грижела за домакинството. Когато се
прибрала кракът й бил отекъл, подут и болезнен. Всяко нейно ставане й
отнемало известно време, за да преодолее болката в крака си. Сънят й бил
неспокоен, накъсан в позиция по гръб, тъй като кракът й бил повдигнат на
възглавница. Помагала й за къпане, за обличане, около месец. После пак ъй
помагала, но вече можела да става с помощта на двете патерици, които
ползвала 8 месеца. Правили периодични преглади докато не установили, че
получава алергия от импланта. Това наложило втора операция., след което се
придвижвала с две патерици още два месеца. Но понеже имала отново болки,
се установило след преглед и образна диагностика, че има проблем с
тазобедрената става. Майка й много се уморявала при, когато ходела на тези
прегледи, не можела да стои дълго време седнала за изчакване на прегледите и
всяко придвижване й причинявало болка. Психически бела разстроена, защото
случилото било една изолация за нея, било й трудно слизането по стъпалата от
третия етаж, където живее и това й се отразило депресиращо. Към момента не
се е възстановила напълно. При излизане се притеснява, защото чувства крака
си нестабилен. И към момента изпитва страх от пресичане. Ежедневните
болки, които имала я направили раздразнителна и избухлива, с ниска
търпимост на стрес. След този иден месец в който била на легло, тези грижи
продължил, защото на рядко излизала, като пазаруването, готвенето и
чистенето било поето от свидетелката.
Във връзка с възражението на ответното дружество за съпричиняване на
вредоносния резултат съдът допусна и прие съдебно- автотехническа
експертиза.
6
В приетата съдебно- автотехническа експертиза вещото лице е приело, че
ПТП-то протича в района на кръстовище образувано между ул. „*****" , ул.
„*****" и ул. „*****" в гр. *****. Кръстовището е регулирано с пътни знаци
относно предимство, като пътя с предимство променя посока та си от ул.
„*****" към ул. „*****". На ул. „*****" има обозначена със хоризонтална
маркировка пешеходна пътека тип „Зебра". Пешеходната е пресичала по
обозначена със хоризонтална маркировка пешеходна пътека тип „Зебра",
широчината на пешеходната пътека е 3,0м., от двете страни на пешеходната
пътека има изградени тротоари. С оглед конкретната пътна обстановка
опасността е възникнала след като водача на т.а. „Пежо 3008" не е предприел
спиране на разстояние по-голямо от 12,6м., което е опасната зона за скоростта
му на движение или действия за заобикаляне на пешеходката. ПТП протича
през деня, около 12:35 часа, при ясно време и неограничена видимост. Водачът
МПС марка „Пежо" модел „3008", с peг. № ***** е имал възможност да
възприеме лично пешеходката при навлизането й на платното за движение,
като се е намирал на около 45 м. или повече от мястото на удара и е имал
техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП, чрез спиране
или заобикаляне на пресичащата пешеходка. От техническа гледна точка
действията на пешеходката не са допринесли за настъпването на ПТП.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съд
приема следното от правна страна:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно осн.
чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ вр. с чл. 52 ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД, които са допустими, доколкото легитимацията на страната съответства на
твърденията за настъпило увреждане на пострадалата и предявената от нея
претенция спрямо застрахователя на деликтвента, за обезщетение на
настъпили неимуществени и имуществени вреди в резултат на противоправни
действия на застрахования по сключената застраховка „Гражданска
отговорност“. Исковете са допустими, доколкото във вр. с чл. 498, ал. 3 от КЗ е
проведена процедурата по чл. 380 от КЗ и на ищцата не е изплатено
обезщетение.
Съдът намира, че се доказа по делото настъпването на застрахователно
събитие - ПТП, за което е виновен застрахования по ГО при ответника, от
което са настъпили неимуществени и имуществени вреди за ищцата,
причинно- следствената връзка между вредите и процесното ПТП, както и
наличието на валиден застрахователен договор.
Във връзка с влязлата в сила споразумение по НОХД № 52/24 г. на
ГбОС, извършването на деянието, противоправността му и виновността на
дееца, както и вида на настъпилата средна телесна повреда, не могат да се
преразглеждат от настоящия състав, тъй като решението по наказателното
дело, на осн. чл. 300 от ГПК е задължително за гражданския съд.
По възражението за съпричиняване на вредоносния резултата настоящият
състав на съда приема, че същото е неоснователно. От приетата съдебно –
автотехническа експертиза се установи, че ПТП-то е настъпило в светлата
част на деня, водачът на МПС-то е могъл да възприеме навреме пешеходката,
7
която е пресичала на обозначеното за това място – пешеходна пътека и е имал
техническа възможност да спре или да заобиколи пешеходката с което да
предотврати ПТП-то, т.е. поведението на пострадалата не е било
противоправно и същото не е допринесло за настъпването на ПТП-то и
вредоносния резултат.
Понесените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, вследствие настъпилото счупване в долната част на големия пищял
на дясната подбедрица, както и травмата на меките тъкани на дясната
тазобедрена става, които травми са довели до интензивни болки и страдания,
се пряка и непосредствена последица от процесното ПТП, причинено от
застрахования П. П. и те подлежат на обезвреда на осн. чл. 52 от ЗЗД по
справедливост. Съдът, при определяне размера на претърпените
неимуществени вреди, съобрази указанията дадени с Постановление № 4/68 г.
на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС, както и
съдебната практика по сходни случаи. Отчете вида и характера на
уврежданията – средна телесна увреда, която като последица е тежка по своя
характер, както и мекотъканната травма на дясната тазобедрена става. Съдът
взе предвид, че на ищцата са извършени две оперативни интервенции на
десния крак. Счупването получено от ищцата в десния крайник я е поставило
в невъзможност близо 10 месеца да се придвижва без помощни средства. След
първата операция и поставянето на импланта 8 месеца ищцата се е
придвижвала с патерици и още два след премахването на импланта, към който
развила алергична реакция. С оглед възрастта й – 65 години към момента на
ПТП-то ищцата по –трудно се е възстановила и приела инцидента, наложило
се член на семейството й да се грижи за домакинството, а в началния период и
да я обслужва и помага за личния й тоалет, т.е. имала е нужда дълъг периода
от време да ползва чужда помощ. Съдът съобрази и факта, че на ищцата се е
наложило в периода на 8 месеца да търси причината за получената, след ПТП-
то, нехарактерна за нея, алергия, което е наложило множество посещения при
различни специалисти и респ. второ оперативно лечение за премахване на
поставения имплант, който е бил необходим и правилно поставен с оглед
получената травма, за да може костта по -бързо да заздравее и да се раздвижи.
Уврежданията, които е получила в следствие на ПТП-то, са довели до силни
болки и страдания, като начинът й на живот е бил сериозно засегнат,
променила се и станала раздразнителна, като цяло от доказателствата по
делото се установява, че инцидента е указал негативно влияние върху
психическото и емоционалното й състояние. Съдът взе предвид и социално-
икономическите условия към момента на настъпване на ПТП през 2022 г.
Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на Ю. М. М.,
съдът намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени
вреди по предявения иск възлиза в размер на 50 000 лв., като до пълния
предявен размер от 60 000 лв. същият следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Съдът намира за частично основателен и предявения иск за имуществени
8
вреди, тъй като платежните документи за извършени разход установяват, че
същите са направени във връзка с настъпилото ПТП, възстановяването и
лечението на пострадалата, видно от установеното от вещото лице медик. От
претендираните 3 289, 82 лв. следва да се отхвърли искането на ищцата по
отношение на разходите, за което не е установено да са във връзка с лечението
й, а именно за фискален бон за 6 лв. на стр.17, тъй като не е посочено за какви
разходи става въпрос; фактура от кардиологичен медицински център на
стойност 60 лв. на стр. 42-43; фискален документ за заплатени 28 лв. за
микробиологично изследване на урина на стр. 44; лабораторно изследване на
кръв и урина от 10.03.23 г. на стойност 37,10 лв. на стр. 39 и фискален бон към
него на стр. 40, или общо за сумата от 131, 10 лв. В останалата претендирана
част в размер на 3 158, 72 лв. предявения иск следва да бъде уважен.
По акцесорната искова претенция за присъждане на лихва за забава върху
претендираните обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, с пр.
осн. чл. 86 от ЗЗД, върху уважените суми от предявяване на извънсъдебната
претенция към застрахователя – 29.07.2022 г. до изплащане на сумите, съдът
намира, че същата за основателна, тъй като ответното дружество изпада в
забава от поканата отправена от пострадалото лице.
По разноските:
С оглед отхвърлителната част на предявените главни искове, съдът
намира, че разноските следва да се разпределят по съразмерност.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати в полза на ОС-
***** разноски за държавна такса 2 000 лв. и депозит за вещо лице в размер на
250, или общко 2 250 лв. на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК.
С оглед изхода от делото и заявеното искане, в полза адв. Г.Р., на осн. чл.
38 от ЗАдв, следва да се присъди на адвокатските възнаграждения, размерът
на което съдът определя, с оглед правната и фактическа сложност по делото,
както и предприетите действия от страна на същия, в размер на 1 500 лв.
С оглед отхвърлителната част на предявените искове, съдът намира, че в
полза на ответното дружество следва да се присъдят разноски в размер на 100
лв. разноски за експертизите, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „*****“, гр. София, п.к. 1172, р-н Изгрев, ж.к. *****,
бул. „*****“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. М. М., ЕГН **********, с адрес гр.
*****, ул. „*****“ № 2, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1
КЗ във вр. с чл. 52 и чл. 86 ЗЗД, сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева) -
обезщетение за причинени неимуществени вреди, претърпени вследствие на
настъпило, на 14.07.2022 г., пътнотранспортно произшествие с т.а. „Пежо
3008“, рег. № ***** причинено от П. М. П., ЕГН **********, признат за
виновен със споразумение НОХД № 52/2024 г. на Районен съд – *****, със
9
застраховка ГО при дружеството BG/30/122001568034, ведно със законната
лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди от датата
уведомяване на застрахователя за щетата - 29.07.2022 г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени
вреди за сумата над 50 000 лв. до предявения размер от 60 000 лв., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „*****" АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1172, район „Изгрев", ж.к. „*****", бул. „*****" № 1,
ДА ЗАПЛАТИ на Ю. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „*****“ №
2, на осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД,
сумата от 3 158, 72 лв. (три хиляди сто петдесет и осем лева и 72 ст.) -
обезщетение за имуществени, претърпени вследствие на настъпило, на
14.07.2022 г., пътнотранспортно произшествие с т.а. „Пежо 3008“, рег. №
***** причинено от П. М. П., ЕГН **********, признат за виновен със
споразумение НОХД № 52/2024 г. на Районен съд – *****, със застраховка ГО
при дружеството BG/30/122001568034, ведно със законната лихва за забава
върху обезщетението за имуществени вреди от датата уведомяване на
застрахователя за щетата - 29.07.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за сумата над 3 158, 72
лв. до предявения размер от 3 289, 82 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ЗАД „*****“, гр. София, п.к. 1172, р-н Изгрев, ж.к. *****,
бул. „*****“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Габровския окръжен съд
държавна такса и разноски за експертизи в общо в размер на 2 250 лв., на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „*****“, гр. София, п.к. 1172, р-н Изгрев, ж.к. *****,
бул. „*****“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Ж. Д., на осн. чл. 38 от ЗАдв,
възнаграждение в размер на 1 500 лв.
ОСЪЖДА Ю. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. *****, ул. „*****“ №
2, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „*****“, гр. София, п.к. 1172, р-н Изгрев, ж.к. *****,
бул. „*****“ № 1, разноски за по делото в размер на 200 лв., на осн. чл. 78, ал.
3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – *****: _______________________
10