Решение по КНАХД №215/2025 на Административен съд - Силистра

Производството е образувано по жалба на Д. Й. И. против Решение № 22 от 13.05.2025 г., постановено по АНД № 29 / 2025 г. по описа на Районен съд – Тутракан, с което е потвърдено наказателно постановление № 24-0362-000911 от 19.12.2024 г., издадено от ответника по делото, с което на касатора са наложени наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Оплакванията в касационната жалба се свеждат до постановяване на съдебния акт в нарушение на процесуалния закон и материалния закон. Поддържа се изложения и пред районния съд довод, че в случая производството е започнало с отклонение от общия ред по чл. 36, ал. 2 от ЗАНН, без да били налице предвидените в закона предпоставки за това. Сочи се, че са налице условия за квалифициране на деянието като маловажно. Моли се за отмяна на съдебния акт и потвърденото с него наказателно постановление, както и за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Ответникът по касационната жалба – Началник група в ОД на МВР – Силистра, чрез представител в открито съдебно заседание, оспорва жалбата като неоснователна. Претендира за отхвърлянето й и за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Силистра поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.

При извършената проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

В производството пред него, от фактическа страна районният съд е приел за установено следното:

На 25.05.2007 г. жалбоподателят закупил от ЕТ „Д. “ [населено място] колесен трактор [Марка], модел ***, номер на рама ***.

На 16.10.2024 г. актосъставителят Т. Т. и свидетелят С. Д. - полицейски служители в РУ - Тутракан, изпълнявали служебните си задължения, като се придвижвали със служебен автомобил по път III-205 за [населено място], общ. Тутракан. Около 11:30 ч. те се намирали в близост до военната гробница край [населено място], когато установили процесния трактор, който се движил по същия път без поставена регистрационна табела на определеното за това място. Служителите предприели действия по спирането на трактора с оглед извършването на проверка, в хода на която се установило, че негов водач бил жалбоподателят Д. И., а самият трактор - нерегистриран по надлежния ред.

С оглед установеното, актосъставителят Т. съставил АУАН серия GA № 112968/16.10.2024 г. за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.

На място пристигнала дежурна оперативна група. Със съставения протокол за оглед на местопроизшествие, по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК, било образувано досъдебно производство № 362ЗМ-237/2024 г. по описа на РУ - Тутракан. В хода на последното се потвърдило, че процесният трактор не бил регистриран по реда на ЗРКЗГТ. Жалбоподателят не бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 вр. ал. 1 от НК.

С оглед образуваното наказателно производство, административно-наказателното производство по съставения АУАН серия GA № 112968/16.10.2024 г. било прекратено на основание чл. 54, ал. 1, т. 9 от ЗАНН с мотивирана резолюция № ***-[рег. номер]/16.10.2024 г. Последната не била връчена на жалбоподателя.

На 22.11.2024 г. жалбоподателят регистрирал процесния трактор в ОД „Земеделие“ [населено място], като му била издадена регистрационна табела с номер ***. На 04.03.2025 г. по отношение на същия била сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

С Постановление № 3106/10.12.2024 г. на РП - Силистра ДП било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като наблюдаващият прокурор приел, че случаят бил малозначителен по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Материалите от прокурорската преписка бил изпратени на АНО.

Правнозначим факт е, че в постановлението за прекратяване, в диспозитива като лице, спрямо което е водено производството, е посочено Н., което е различно от касатора Д. И..

На 19.12.2024 г. било издадено Наказателно постановление № 24-0362-000911, с което на жалбоподател, за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, били наложени две административни наказания: „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

На 17.02.2025 г. Д. И. получил екземпляр от НП.

За да обобщи фактическа обстановка, съдът е извършил достатъчно на брой и обем процесуални действия – събрал е гласни доказателства и е анализирал показанията им в светлината на приобщените писмени доказателства. Въз основа на така изяснените обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната законосъобразност на НП, районният съд е формирал краен извод за неоснователност на разглежданата от него жалба. Същият е приел, че в процедурата по издаване на наказателното постановление не са допуснати процесуални нарушения, същото съответства на формалните изисквания на закона, а санкционирано нарушение е осъществено от обективна и субективна страна.

Решението на въззивния съд е постановено в нарушение на закона. Преценката на наличния по делото доказателствен материал и приложимата нормативна уредба налага извод за незаконосъобразност на обжалваното пред районния съд наказателно постановление, при издаването на което са допуснати съществени процесуални нарушения.

Основен принцип, установен с чл.36, ал.1 от ЗАНН е, че образуването на административно-наказателно производство се извършва посредством съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Изключенията от това правило са въведени с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и касаят хипотезите на образувано и прекратено от съда или прокуратурата наказателно производство за деяние, представляващо престъпление, или отказ на прокурора да образува наказателно производство за такова деяние и препращане преписката на АНО по компетентност за извършване на преценка дали е налице административно нарушение. Наказващият орган е приел наличието на последната от изброените хипотези - отказ на прокурора да образува наказателно производство като е започнал и провел административно-наказателната процедура при липсата на издаден АУАН. Видно от събраните от въззивната инстанция доказателства обаче, с постановление от 10.12.2024 г. по досъдебно производство № 362 ЗМ 237 / 2024 г. по описа на РУ МВР - Тутракан, на което се е позовал АНО, прокурорът в районна прокуратура е отказал да образува досъдебно производство срещу лицето Н. за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от , а не спрямо Д. Й. И.. В хода на процедурата, приключила с постановлението, по отношение на последния не са извършвани някакви процесуални или оперативно-следствени действия. В самото постановление на прокурора не се съдържа изявление за извършено от И. нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП, за което е предвидена административно-наказателна отговорност.

При така посоченото, прокурорското постановление от 10.12.2024 г. по досъдебно производство № 362 ЗМ 237 / 24 г. по описа на РУ МВР - Тутракан не е годно да произведе по отношение на санкционираното лице правното действие, предвидено в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Приложимостта на последната разпоредба не се обуславя единствено от наличието на отказ на прокурор да образува наказателно производство за деяние, представляващо престъпление, но и от идентичност между субектите и предмета на наказателното и последващото административнонаказателно производство. При липса на идентичност в предмета на двете производства по някой от тези признаци /субект или обект на посегателството/, не е налице и предпоставката на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за издаване на НП, без преди това да е съставен акт за установяване на административно нарушение. В тази връзка следва да се държи сметка, че административно-наказателният процес е строго нормирана дейност и въведените от законодателя изисквания за издаването и предявяването на АУАН, съдържащ посочените в закона реквизити, цели запознаване на привлеченото към отговорност лице с административно-наказателното обвинение, повдигнато спрямо него и съответно предоставяне възможност на това лице да организира адекватно защитата си в началния етап на административно-наказателното производство.

Освен че постановлението визира друг субект, същото не е и връчено. Съществено е нарушено правото на участие и защита в производството на настоящия касатор. Наложено е наказание на лице, срещу което не е провеждано разследване и относно което в прокурорското постановление липсва изложение за извършено от него деяние. Санкционираното лице е получило възможност да се запознае с фактите, обосноваващи отговорността му, едва с издаденото наказателно постановление, при осуетяване правото му на защита в административната фаза на производството, тъй като не е привлечено като субект на административно-наказателна отговорност, какъвто впрочем е и разглежданият случай.

Неспазването на установените в закона изисквания при образуването и провеждането на административно-наказателното производство е процесуално нарушение от категорията на съществените. Същото е опорочило изначално процедурата по ангажиране административно-наказателната отговорност на касатора и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателното постановление. Като не е съобразил това обстоятелство, районният съд е постановил решението си в нарушение на закона, а при констатираният порок на наказателното постановление е безпредметно да бъдат обсъждани останалите наведени от касатора оплаквания за незаконосъобразност на същото.

По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна, поради което настоящият състав следва да постанови решение по същество, с което да отмени обжалваното наказателно постановление.

При този изход на делото, основателни са исканията на касатора за присъждане на сторените разноски във въззивното производство. Искането за това е направено своевременно, като по делото на ТРС е представен договор за правна защита и съдействие от 18.02.2025 г. за възнаграждение от 500 лв. за въззивното дело платено изцяло в брой.

Пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 28.05.2025 г. за възнаграждение от 375 лв. за касационното производство, което е платено изцяло в брой.

Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН административен съд – Силистра

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 22 / 13.05.2025 г., постановено по АНД № 29 / 2025 г. по описа на Районен съд – Тутракан и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0362-000911 / 19.12.2024 г. на Началник група в Областна дирекция на МВР – Силистра.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Силистра с адрес [населено място], бул. „Македония“ № 144, да заплати на Д. Й. И. с [ЕГН] от [населено място], [улица], *** с адрес за кореспонденция: [населено място], [улица], *** сумата от 875 (осемстотин седемдесет и пет) лева – разноски във въззивната и касационната инстанция.

Решението е окончателно.