№ 3022
гр. София, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело
№ 20241100505486 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ищеца
„Катарино Спа Хотел“ ЕАД, чрез пълномощника адв. Х. Х., срещу решение
№1717/31.01.2024г., постановено по гр.д. №49731/2023г. по описа на СРС, 160
състав, с което е отхвърлен предявеният от дружеството положителен
установителен иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за признаване
за установено, че „Яак“ ЕООД дължи на „Катарино Спа Хотел“ ЕАД сумата от
4083,40 лева, представляваща незаплатени годишни такси за поддържка на имот с
идентификатор 6813.93.41.1, находящ се в община Разлог, гр. Разлог, п.к. 2760,
местност „Банище“, представляващ къща – еднофамилна вилна сграда, с площ 53
кв.м., за която сума са издадени фактури №№ **********/02.03.2018г. и
**********/05.01.2019г., за която сума на 02.06.2023г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в производството по ч.гр.д.
№28045/2023г. по описа на СРС, 160 състав, като ищецът е осъден да заплати на
ответника разноски по делото.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, постановено в
противоречие с материалния закон. Въззивникът поддържа, че
1
първоинстанционният съд е дал неправилна правна квалификация на предявения
иск – установено било, че ищцовото дружество е извършвало сочените услуги по
поддръжка и управление на комплекса, като при липса на договорна облигационна
връзка между ищеца и ответника във връзка с поддръжката и управлението,
претендираните суми следвало да се дължат на извъндоговорно основание. Било
налице неоснователно обогатяване на ответника, който ползвал предоставените му
услуги за поддръжка и управление на комплекса за исковия период като собственик
на самостоятелен обект в него, чрез спестяване на разходите за това, за сметка на
обедняването на ищеца. Неправилно първоинстанционният съд приел, че
претендираните вземания се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
по чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Поради изложеното моли обжалваното решение да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск да бъде уважен.
Въззиваемата страна „Яак“ ЕООД, чрез пълномощника адв. Т. Д., с подаден
писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК, заявява становище за
неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на обжалваното решение.
Поддържа, че ответникът нито е искал, нито се е съгласявал да заплаща на
ответника за извършване на услуги, като такива не са били извършвани за
процесния имот. Претенция на ищеца по чл.59 от ЗЗД нито била заявена, нито била
доказана в хода на процеса. Навежда твърдения, че извършените разноски били в
интерес на ищеца, а не на ответника, и нямало доказателства да са извършени
дейности, които да ползват последния.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК
2
препраща към мотивите на СРС. Събраните в първата инстанция доказателства са
правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за
спора факти и обстоятелства. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Неоснователно е поддържаното във въззивната жалба оплакване, че
решението е недопустимо, тъй като първоинстанционният съд е дал неправилна
правна квалификация на предявения иск. Обективните и субективни предели на
правния спор, в рамките на който съдът дължи произнасяне съгласно чл.2 от ГПК,
се очертават от ищеца с исковата молба. Спорното материално право, предмет на
защита с иска, се индивидуализира чрез обстоятелствената част и петитума на
исковата молба – чл.127 от ГПК. Правната квалификация на спорното право се
определя от съда, съобразно въведените от ищеца твърдения за
правнорелевантните за спора факти, и формулирания петитум. Дадената от
страната правна квалификация на претенцията не обвързва съда – той е длъжен въз
основа на изложените фактически обстоятелства и петитума на исковата молба
служебно да издири и приложи относимата към случая материалноправна норма.
Предмет на установителния иск, предявен по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е вземането
по смисъла на чл.410 ГПК, респ. чл.417 ГПК, според изричната норма на чл.415
ал.1 ГПК – установява се дължимостта на сумата, за която е издадена заповедта за
изпълнение, на основанието, на което е претендирана със заявлението и на което
заповедта за изпълнение е издадена. В този смисъл следва да има идентитет между
страните и предмета на заповедта за изпълнение и установителния иск. В
процесния случай е видно, както от съдържанието на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, по което е било образувано гр.д.
№28045/2023 г. по описа на СРС, ГО, 160 състав, така и от исковата молба, с която
по реда на чл.422 ал.1 ГПК и в срока по чл.415 ал.1 ГПК е предявен иск за
съществуване на вземането, за което е била издадена заповедта за изпълнение по
горепосоченото дело, че твърденията на ищеца са, че с ответника са сключили
неформален договор за поддръжка и управление на недвижим имот, по силата на
който ищецът е предоставял на ответника за периода 2018 г. – 2019 г. ежемесечни
услуги по поддръжка и управление на имота, както и че ищецът е изпълнил
задълженията си по договора, а ответникът е приел мълчаливо работата без
възражения, поради което и за които услуги ответникът дължи заплащане на
възнаграждение. При така изложените в заявлението по чл.410 от ГПК и в исковата
молба обстоятелства, от които произтича претенцията на ищеца, и формулираният
петитум, въззивната инстанция намира, че правното основание на претенцията е по
3
чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД, както правилно е приел и първоинстанционният съд.
За основателността на иска за заплащане на възнаграждение по договор за
изработка ищецът като изпълнител, който претендира заплащане на
възнаграждение, следва да докаже следните предпоставки: че е налице между
страните валиден договор за изработка, изпълнение на задължението на ищеца да
извърши възложената му работа, както и, че същата е приета от ответника. В
тежест на ответника е, ако се докажат посочените предпоставки, да докаже, че е
заплатил уговореното възнаграждение в уговорените от страните срокове.
С постановеното по делото решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД, като е приел, че
не е установено соченото договорно правоотношение, т.е. спазил е принципа на
диспозитивното начало в гражданския процес и се е произнесъл в рамките на
определения от страните по спора предмет на делото и обхвата на търсената от
ищеца защита, т.е. по предмета, за който е бил сезиран, или определил е предмета
на делото въз основа на обстоятелства, на които страната се е позовавала, т.е.
разгледан е иск на предявено основание и при правилна правна квалификация.
От събраните по делото доказателства не се установява ответникът да е
възлагал на ищцовото дружество извършване на дейности по поддръжка и
управление на комплекса, в който се намира притежаваният от него недвижим
имот, не се установява да е постигнато между страните съгласие за размер на
възнаграждение за такива услуги, нито извършена от ищеца работа да е била
приета от ответника. Ето защо и доколкото не се установи наличието на валидно
правоотношение по договор за изработка, то и за ответника не е възникнало
задължение да заплаща претендираното от ищеца възнаграждение за
изработеното. Правилен е и изводът на първоистанционният съд, че процесните
вземания са погасени по давност. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземанията на ищеца, доколкото се
касае за годишна такса за поддръжка и управление, е тригодишна.
Поради изложеното предявеният от ищеца иск с правно основание чл.79 ал.1
вр. чл.266 ал.1 ЗЗД е неоснователен и решението, с което същият е отхвърлен, е
правилно и следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
4
По разноските:
При този изход на спора в полза на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени направените за въззивното производство разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1500 лева, съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК и доказателства за извършване на разноските.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV-А въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1717/31.01.2024г., постановено по гр.д.
№49731/2023г. по описа на СРС, 160 състав.
ОСЪЖДА „Катарино Спа Хотел“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Яак“
ЕООД, ЕИК *********, разноски за въззивното производство в размер на 1500
лева.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5