№ 355
гр. Казанлък, 14.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА Д. ОРТАКЧИЕВА Административно
наказателно дело № 20255510200637 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от М. Д. П. с ЕГН **********,
против Наказателно постановление №24-1228-004876 от 21.11.2024г. на
Началник група в ОДМВР – Стара Загора, С-Р Пътна полиция – Стара Загора,
с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 500
/петстотин/ лв., на основание чл.177, ал.4, т.1 от Закона за движението по
пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
процесуални нарушения на императивните съдопроизводствени правила на
ЗАНН и при колизия с материалния закон. Релевира се и довод за
недоказаност на твърдяното като извършено административно нарушение по
въведения административнонаказателен състав. Набляга се, че НП не е
издадено от надлежен орган. Претендират се разноски.
В с. з. жалбоподателя, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Административнонаказващият орган в писмено становище към
преписката изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание се
представлява юрк. М. А., който като надлежен процесуален представител
излага доводи за неоснователност на жалбата, иска потвърждаване на НП.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства – гласни и
писмени, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
Въззивната жалба е депозирана в законоустановеният срок на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна, с
обоснован и доказан правен интерес, срещу санкционен акт по ЗАНН –
наказателно постановление, подлежащо на законов съдебен контрол, поради
което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
АНО е приел за установена следната фактическа обстановка:
На 03.10.2024г., в 14.10 часа, по път I-5, км.199+500, общ.Казанлък в
посока изток-запад, жалбоподателят управлявал товарен автомобил
*********, с рег. № ** **** **, собственост на фирма ЕТ ***********
гр.********, Булстат *********, като превозвал товар - инертен материал
/фракция 0.32/, видно от товарителница серия М №519352, който не бил
покрит, с което създавал опасност за движещите се в същата посока
автомобили, в нарушение на Наредба №7/27.04.2018г. за укрепване на
превозваните товари, което е класифицирано като незначителна неизправност
при укрепване на товара, съгласно чл.9, ал.5, т.1 от Наредбата.
Жалбоподателят бил спрян за проверка от полицейските служители –
св.Т. Х. Т. и св.Н. С. Н., които констатирали, че жалбоподателя управлява т.а. с
неукрепен товар - инертен материал /фракция 0.32/, поради което приели, че
товарът не е укрепен в съответствие с изискванията на Наредбата по чл.127,
ал.4 от ЗДвП, а именно Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на
превозваните товари, което представлява нарушение на чл.177, ал.4, т.1 от
ЗДвП.
Въз основа на установеното фактическо положение срещу М. Д. П.
било образувано административнонаказателно производство със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение серия GА, №
1433809/03.10.2024г., като актосъставителят приел, че се касае за
незначителни неизправности при укрепването на товара и е нарушена
разпоредбата на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП. При съставяне на акта соченият като
нарушител заявил, че няма възражения, какъвто запис бил отразен в
съдържанието му.
В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не депозирал и писмени възражения.
На 21.11.2024г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
извършена въз основа на събраните по преписката доказателства, наказващият
орган приел, че са налице основанията по чл.53, ал.1 от ЗАНН и издал
наказателно постановление, с което на основание чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП
ангажирал административнонаказателна отговорност на М. П. за нарушението
по-горе, като на основание чл.53, ал.2 от ЗАНН и въз основа на докладна
записка от актосъставителя в НП било отразено, че жалбоподателя управлява
процесното МПС по път I-5, в посока изток-запад.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, като взе предвид показанията на свидетелите Т. Х. Т. и Н. С.
Н., както и писмените доказателства : НП №24-1228-004876 от 21.11.2024г. на
Началник Група в ОДМВР- СТАРА ЗАГОРА, Сектор Пътна полиция Стара
Загора, АУАН серия GA № 1433809 от 03.10.2024г., докладна записка от
03.10.24г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
2
работи, Справка нарушител/водач на М. Д. П., заверени копия на
административнонаказателната преписка в цялост, постъпили с писмо от
19.08.2025г. от ОДМВР-Стара Загора.
При извършване на цялостна служебна проверка за
законосъобразност, съдът намери, че в развилото се срещу жалбоподателя
административнонаказателно производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са ограничили правото му на
защита и да са опорочили законосъобразността на обжалвания акт.
Съдът приема, че актът е съставен, а постановлението е издадено от
органи с доказана материална компетентност, правомощията на които
произтичат от приетата като писмено доказателство по делото Заповед
№8121з1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, както и че това
е станало при спазване на императивните изисквания към съдържанието им и
в съответствие с процесуалните правила.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при които
е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. Съдържащото се описание на нарушението е достатъчно
от гледна точка ефективно упражняване правото на защита.
В акта и наказателното постановление ясно и без противоречие е
посочена и нормата, която М. Д. П. е нарушил - чл.177, ал.4, т.1 от
ЗДвП. Отсъства и противоречие между описанието на нарушението и
правното му квалифициране, с какъвто довод се аргументира искането за
отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен. Разпоредбата на чл.177,
ал.4, т.1 от ЗДвП съдържа, както изискуемото правило за поведение - да
управлява товарния автомобил само след подходящо обезопасяване на товара
в съответствие с изискванията на наредбата по чл.127, ал.4 от ЗДвП, така и
регламентира санкцията за неговото нарушаване при констатирани
незначителни неизправности при укрепването на товара. По тази причина
описанието на фактическия състав на нарушението, очертано в тази норма и
означаването й е напълно достатъчно, за да разбере привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице за извършването на какво по
вид нарушение е привлечен към отговорност.
Преди всичко тук следва да бъде отбелязано, че се касае за
административнонаказателна разпоредба, съобразно която : "Който управлява
пътно превозно средство с неукрепен товар в нарушение на изискванията на
наредбата по чл.127, ал.4, се наказва с глоба от : 1. петстотин лева – при
констатирани незначителни неизправности при укрепването на товара".
Съгласно разпоредбата на чл.1 от Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на
превозваните товари, със същата се определят : 1. задълженията на водачите и
превозвачите за укрепване на товарите; 2. изискванията за укрепване на
товарите при превоза, товаренето, разтоварването и обработката им; 3.
видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите и тяхната
класификация и 4. контролът за укрепване на товарите. Съгласно ал.2 на
същата разпоредба, укрепването на товарите, превозвани с ППС, се извършва
3
така, че да не пречи на безопасното управление на превозното средство и да
не застрашава живота и здравето на участниците в движението, имуществото
им, както и околната среда. С оглед вида на товара, превозван от
управляваното от жалбоподателя ППС, и всички останали индивидуални
особености за всеки конкретен случай, водачът следва да прецени как да
укрепи товара, спазвайки посоченото в Наредба №7 от 27.04.2018г. за
укрепване на превозваните товари и с оглед целта на ЗДвП, посочена в чл.1,
ал.2 от ЗДвП - да се опазват животът и здравето на участниците в движението
по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото
на юридическите и физическите лица, както и околната среда от
замърсяването от моторните превозни средства.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че не е посочена
/липсва/ вида на неизправност по укрепване на товара.
Съгласно чл.9, ал.4 от Наредбата правилата, по които се извършва
оценка дали са спазени изискванията за обезопасяване на превозвания товар и
видовете неизправности, свързани с укрепването на товарите, са определени в
приложение №1. В т. 20.5 от приложението са установени правила за оценка
именно за превоз на насипен материал, относими към метода по чл.7, ал.4, т.4
от Наредбата, което ясно сочи, че насипните товари също попадат в обхвата на
подзаконовия нормативен акт.
Предвид изложеното, съдебният състав приема, че нарушението е
квалифицирано законосъобразно, тъй като изложените факти са относими към
елементите от състава на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП. Доколко тези факти
съответстват на обективната действителност и са установени правилно е
въпрос по същество.
По същество:
По делото не се спори, че на посочените дата и час жалбоподателят М.
Д. П. е управлявал товарен автомобил *********, с рег. № ** **** **, като
превозвал товар - инертен материал /фракция 0.32/, който не бил покрит. По
време на движението му част от товара се е разпилявал по пътното платно, тъй
като бил пълен догоре, дало повод за спиране и извършване на проверка.
Показанията на свидетелите Т. Х. Т. и Н. С. Н. детайлно и без противоречия
изясняват пътната ситуация, възприетото фактическо положение и
направените пред тях изявления на водача. Съдът цени показанията им като
обективни и истинни, тъй като кореспондират помежду си и с приетото
писмено доказателство /АУАН/. Възражения срещу констатациите в акта не са
направени от жалбоподателя в нито един етап на производството, липсват
посочени от него и събрани други доказателства, установяващи различно
фактическо положение. Предвид позицията на страните относно горните
факти и липсата на противоречия в събраните доказателства, съдът ги приема
за безспорно установени.
Приетите за безспорно установени факти по-горе са относими към
обективните признаци от състава на нарушението, вменено във вина на
жалбоподателя, тъй като съгласно разпоредбата на чл.177, ал.4 от ЗДвП
се наказва, който управлява пътно превозно средство с неукрепен товар в
нарушение на изискванията на наредбата по чл.127, ал.4, а именно Наредба
№7 от 27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари. М. Д. П. е субект на
4
визираното нарушение, тъй като съгласно разпоредбите на визирания
подзаконов нормативен акт отговорността за укрепването на товарите е на
водача на превозното средство. На същия са вменени конкретни задължения
във връзка с обезопасяването преди натоварването, по време на товаренето и
по време на превоза на товара, неизпълнението на които се наказва на
основание разпоредбата на чл.177, ал.4 от ЗДвП с различно по тежест
административно наказание, диференцирано по размер в три точки, в
зависимост от естеството на неизправността - дали се касае за незначителни /т.
1/, значителни /т. 2 или опасни /т. 3 неизправности при обезопасяването на
товара.
Понятията са дефинитивно определени в § 6, т.71, 72 и 73 от ДР на
ЗДвП. Така законодателят приема, че "незначителни неизправности",
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на
превозното средство или без значително въздействие върху околната среда,
както и други незначителни несъответствия; "значителни неизправности",
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство
или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия, а "опасни неизправности", включително при укрепването на
товара, са откритите по време на проверка неизправности, които
представляват пряк и непосредствен риск за безопасността на движението по
пътищата или имат въздействие върху околната среда.
Именно на тази основа се гради оспорването от страна на
жалбоподателя на вмененото му нарушение като се излагат съображения, за
необоснованост на формирания от актосъставителя и АНО извод и за липса на
вида на неизправност по Приложение №1 към чл.9, ал.4 от Наредба №7 от
27.04.2018г. за укрепване на превозваните товари.
Съгласно чл.9, ал.4 от Наредба №7 от 27.04.2018г. за укрепване на
превозваните товари, към която препраща нормата на чл.177, ал.4 от ЗДвП,
правилата, по които се извършва оценка дали са спазени изискванията за
обезопасяване на превозвания товар и видовете неизправности, свързани с
укрепването на товарите, са определени в приложение №1. В ал.5 от същата
разпоредба е предвидено, че неизправностите, свързани с укрепването на
товари по ал.4, се класифицират в три групи според степента на риска, както
следва: незначителна неизправност – когато товарът е бил обезопасен
правилно, но е целесъобразно да се дадат препоръки за безопасност от
проверяващите органи; значителна неизправност – когато товарът не е бил
обезопасен достатъчно и е възможно значителното му изместване или
преобръщане на части от него, и опасна неизправност – когато безопасността
на движението е пряко застрашена поради риск от изсипване, разливане или
изпадане на товара или на част от него или поради опасност, произтичаща
пряко от товара и застрашаваща живота или здравето на хората.
Според съдържащата се в приложението класификация и предвид
естеството на неизправността, предмет на процесното нарушение, същата е
съотносима с т. 20.5.1 и 20.5.2. Във всяка от двете хипотези оценката на
неизправността може да се класифицира като значителна, но и опасна в
5
зависимост от това дали насипният материал бива отвяван при използването
на превозното средство на пътя, което може да наруши трафика или създава
опасност за трафика, както и дали насипния товар не е подходящо обезопасен
или загубата на товара създава опасност за трафика.
Нарушаването на изискванията при укрепване на товари, водещи до
неизправност, се установява при всяка проверка съобразно конкретния товар и
пътна ситуация.
В конкретния случай, въпреки загубата на товар по време на
движение, поради невземането на мерки за обезопасявяне от водача чрез
покриването му, създаващо опасност за движещите се в същата посока
автомобили, поради изпадането на фракция, контролните органи са
класифицирали неизправността при укрепването на насипния товар като
незначителна, съгласно чл.9, ал.5, т.1 от Наредбата, не като значителна или
опасна, каквито предпоставки е имало. Оценката на неизправността при
укрепването на товара се осъществява по правилата, регламентирани в
Приложение №1 към чл.9, ал.4 от Наредба №7 от 27.04.2018г. и в определена
степен /извън заложените обективни критерии/, е предоставена на преценката
на проверяващия.
В този аспект, независимо дали са били налице достатъчно основания
за класифицирането на неизправността като значителна или опасна, в случая
нарушителят е поставен в по-благоприятно положение, доколкото е приложен
закон за по-леко наказуемо нарушение. Предвид инициирането на
производството по негова жалба, преквалифициране на нарушението, като
осъществено при констатирана значителна или опасна неизправност при
укрепването на товара, е недопустимо с оглед забраната reformatio in pejus, тъй
като е свързано с утежняване на положението му - следва да понесе наказание
в по-висок размер на основание чл.177, ал.4, т.2, съответно т.3 от ЗДвП.
Неприлагането от АНО на закон за по-тежко наказуемо нарушение,
ако такъв е бил приложим, не съставлява основание за отмяна на
наказателното постановление. При конкретните обстоятелства безспорно е
било констатирано управление на пътно превозно средство с неукрепен
насипен товар, в нарушение на изискванията на Наредба № 7 от 27.04.2018г. за
укрепване на превозваните товари, за което водачът е наказан в по-
благоприятната за него хипотеза, предвид класифициране на неизправността
като незначителна. Волята на АНО относно нейния характер и съобразените
правнорелевантни факти е формулирана ясно, поради което не е налице
противоречие между описанието на нарушението и правното му
квалифициране, с какъвто довод се аргументира искането за отмяна на
обжалвания акт като незаконосъобразен. Разпоредбата на чл.177, ал.4, т.1 от
ЗДвП съдържа, както изискуемото правило за поведение, така и регламентира
санкцията за неговото нарушаване. По тази причина описанието на
фактическия състав на нарушението, очертано в тази норма и означаването й е
напълно достатъчно, за да разбере привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице за извършването на какво по
вид нарушение е привлечен към отговорност.
Въз основа на изложеното и доколкото установените факти изпълват
състава на административното нарушение, вменено във вина на М. Д. П.,
съдът приема, че същото е действително извършено, доказано е по несъмнен
6
начин и е квалифицирано точно, съгласно материалния закон.
Нарушението не може да се определи като маловажно по смисъла на
на чл.28 от ЗАНН. Извършеното нарушение не е маловажно и от гледна точка
дефинициите в § 6, т.32 от ДР на ЗДвП и § 1, т 4 от ДР на ЗАНН, а и с оглед
особеностите на конкретния случай. Както се посочи, в резултат на
неукрепването на насипен товар, при наличие на средства за това, по време на
движение по път от републиканската пътна мрежа част от него се е
разпилявала по пътното платно и съдавала опасност за движещите се в същата
посока превозни средства, което категорично не дава основание да се счете, че
отклонението от нормативно предписаното поведение е незначително, респ.,
че нарушението представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на
задължение от съответния вид.
По отношение вида и размера на наложеното административно
наказание:
За управление на пътно превозно средство с констатирани
незначителни неизправности при укрепването на товара нормата на чл.177,
ал.4, т.1 от ЗДвП предвижда наказване с глоба от 500 лв. Наказанието за
административното нарушение е определено от законодателя в абсолютен
размер и тъй като такова е наложено в случая, наказването на жалбоподателя е
законосъобразно и наказателното постановление следва да бъде потвърдено.
Намаляване на глобата под законоустановения размер е недопустимо.
По горните съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Предвид изхода на делото, няма основание за присъждане на разноски
в полза на жалбоподателя.
От страна на административнонаказващия орган е направено искане
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът съобрази
обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните
имат право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от
АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези
разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /какъвто
е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда
размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази
връзка съдът, като съобрази посочената разпоредба, както и обстоятелството,
че настоящото производство не се отличава с фактическа и правна сложност,
както и, че процесуалният представител на наказващия орган е взел участие в
едно съдебно заседание, следва да се присъди възнаграждение в минималния
размер от 80 лв.
Освен това, в хода на съдебното производство бяха направени и
разноски по делото общо в размер на 88,50 лв., пътни разноски на св.Т. Х. Т. и
св.Н. С. Н.. На основание чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189 ал.3 от НПК,
7
жалбоподателя М. Д. П. следва да заплати и тези разноски в полза на Бюджета
на съдебната власт по сметка на РС-Казанлък.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.1 от ЗАНН,
РС-Казанлък
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-1228-004876 от
21.11.2024г. на Началник група в ОДМВР – Стара Загора, С-Р Пътна полиция –
Стара Загора, с което на М. Д. П. с ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 /петстотин/ лв., на
основание чл.177, ал.4, т.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, за
нарушение на чл.177, ал.4, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: с.**********,
общ.************, обл.*******, да заплати на ОД на МВР – Стара Загора,
сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА М. Д. П. с ЕГН **********, с адрес: с.**********,
общ.************, обл.******* да заплати сумата от 88,50 лева /осемдесет и
осем лева и петдесет стотинки/ в полза на Бюджета на съдебната власт по
сметка на РС-Казанлък пътни разноски на явили се свидетели в съдебно
заседание.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението пред Административен съд - Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Казанлък: _______________________
8