РЕШЕНИЕ
№ 55
гр. Търговище, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на двадесет и
втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. И.А
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря АНАТОЛИЯ Д. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20233500500084 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника П. Д. Г. от гр.*********,
действащ чрез процесуалния си представител адв.Р. Р. от АК-Търговище
против решение №13/27.01.2023г., постановено по гр.д.№872/2021г. на
Районен съд-Попово в частта му, с която на осн.чл.124, ал.1 от ГПК по
отношение на същия е установено, че ищецът И. И. М. от гр.****** е
собственик на ПИ с ид.№ 37469.126.3, представляващ нива от 26.999 кв.м. в
м.“Лика дере“ по кадастралната карта на с. Ковачевец, общ. Попово, трета
категория и на осн.чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт
№61/12.09.2019г., том II, рег., № 2350, нот.д. № 261/2019 год., на нотариус
рег.№495, като ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 575 лв.С доводи за нарушения на материалния
закон и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на решението и за
отхвърляне на предявения иск.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът И. И.
М. от гр.*******, действащ чрез процесуалния си представител адв.Й. К. от
АК-******* оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
Писмени отговори по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от
1
ответниците Т. В. Т. от гр.****** и „Терестра-България“ЕООД-гр.София не
са постъпили.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд
констатира следното:
Предявеният срещу ответника П. Д. Г. от гр.******* установителен иск
за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК е обоснован с обстоятелствата, че след
възстановяване на собствеността с решение №022/29.11.1994г. на ПК-Попово
върху процесната нива от 26.999 дка в м.“Лика дере“ в землището на с.
Ковачевец, общ.Попово на наследниците на Г. И. М., б.ж. на с.с., майката на
ищците И. И. М. от гр.******* и Б. И. М., починал в хода на процеса на
*******г.-Хр. Б. К. установила владение върху имота, продължено от ищците
след смъртта й на 03.02.2000г. до 2019г., в резултат на което са придобили
собствеността, оспорвана от ответника.
С писмен отговор по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК ответникът
П. Д. Г. от гр.******* оспорва предявения иск за собственост, отричайки
правата на ищците и позовавайки се на придобИ.е на имота с нотариален акт
за продажба №62/12.09. 2019г., том II, per. №2351, нот.д.№262/2019г.,
сключена с продавача Т. В. Т. от с.*******, общ.*******, снабден по
обстоятелствена проверка с нот.акт №61/12. 09.2019г., том II, per.№2350,
нот.д.№261/2019г. на нотариус рег.№495 за собственост по давностно
владение.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
С решение №022/29.11.1994г. на ПК-Попово на наследниците на Г. И.
М., поч. на *******г., б.ж. на с.*******, общ.******* е възстановена
собствеността в нови реални граници върху процесната нива от 26.999 дка в
м.“Лика дере“ в землището на с.с. С протокол за въвод във владение
фактическата власт е предадена на майката на ищците Хр. Б. К.-сестра на
Д.Б.М., поч. на *******г., сочена за съпруга на Г. И. М., но без официално
удостоверяване на граж-дански брак, поради унищожаване на регистъра за
гражданско състояние при пожар през 1995г. в с.Ковачевец, общ.Попово,
съгласно писмо №АО-166К-24.06.2022г. на Община Попово и показанията на
Кмета на селото св.Н. Н. Съгласно писмено удостоверение и показанията на
Председателя на ЗКПУ“Калакоч-92“-с.Ковачевец-св.П. П., както и
2
приложените писмени договори за наем, след възстановяване на
собствеността майката на ищците, а след смъртта й през 2005г. до 2019г.-
синовете й, са отдавали процесната нива под наем на кооперацията с
едногодишни договори, регистрирани в ОСЗ-Попово след 2011г., като са
получавали съответната цена. През 2019г. ответникът Т. В. Т. от с.*******,
общ.******* се снабдил по престъпен начин с нот.акт №61/12.09.2019г., том
II, per.№2350, нот.д.№261/2019г. на нотариус рег.№495 за собственост по
давностно владение по обстоятелствена проверка на описания недвижим имот
и с нот. акт №62/12.09. 2019г., том II, per.№2351, нот.д. №262/2019г. го
продал на ответника П. Д. Г. от гр.*******, който от своя страна го отчуждил
в полза на ответника „Терестра-България“ЕООД-гр.София с нотариален акт
за продажба №64, том III, рег.№2147, нот.д.№211/2021г. на нотариус рег.№
495.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, като владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя-
чл.68 от ЗС, както и за придобИ.е по давност владелецът може да присъедини
към своето владение и владението на праводателя си-чл.82 от ЗС.
В конкретния случай, майката на ищците Хр. Б. К. е установила
самостоятелна фактическа власт върху земеделския имот въз основа на въвод
във владение, осъществен по предвидения в ЗСПЗЗ ред, съгласно приложения
протокол на ПК-Попово от 04.01.1994г..Предвид решение 022/29.11.1994г. на
ПК-Попово и писмо изх.№564/ 01.12.1994г. на ПК-Попово до заявителя по
преписка №22564/ 17.03.1992г., в протокола за въвод е допусната явна
фактическа грешка, като действителната му дата е не 04.01.1994г., а
04.01.1995г., която следва да се приеме за начален момент на давностното
владение на праводателката на ищците. Фактическата власт е упражнявана от
нея чрез наемателя кооперация ЗКПУ“Калакоч-92“-с.Ковачевец открито,
непрекъснато и несмущавано до смъртта й през 2005г., като при липса на
достоверни данни за действителните собственици на възстановения по реда
на ЗСПЗЗ земеделски имот, следва да се приеме, че намерението й за своене е
надлежно демонстрирано пред съответния кръг от субекти. След смъртта й
двамата й сина са продължили владението по описания начин, сключвайки
едногодишни договори за наем с кооперацията-някои на името на само
3
единия от тях, но при условията на съвместно своене, предвид обясненията на
починалия ищец Б. И. М.. Действително, в отделните договори е посочена
площ от 15.910 дка за всеки от тях, т.е. общо 31.82 дка, докато процесния
имот е с площ от 26.999 дка, но съгласно приложената към договора за наем
от 23.11.2000г. справка, предмет на договора е не само посочената нива, но и
още две ниви-в м.“Ямата“(2 х 0.720 дка) и в м.“Пордем“(2 х 1.882 дка),
обясняващо тази разлика.При тези обстоятелства, налице е хипотезата на
чл.82 от ЗС за присъединяване на владение, поради което следва да се
приеме, че в резултат на изтекла 10-годишна придобивна давност по чл.79,
ал.1 от ЗС за времето от 04.01.1995г. до 04.01.2015г. ищците са придо-били
правото на собственост върху описания земеделски имот.В последващия
период до предявяване на исковата молба на 26.10.2021г. никой от
ответниците не е могъл да придобие собствеността, нито по давностно
владение, нито чрез продажба на права, с които не е разполагал праводателят
му и след смъртта на ищеца Б. И. М. на 07.12.2022г., индивидуален носител
на правото на собственост е брат му-ищецът И. И. М., обосноваващо
уважаване на установителния иск за собственост по чл.124, ал.1 от ГПК,
ведно с последиците по чл.537, ал.2 от ГПК.
Предвид горното, решението на районния съд е правилно и на
осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено в обжалваната му част,
като на въззиваемата страна се присъдят направените по делото във
въззивната инстанция разноски в размер на 1 600 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №13/27.01.2023г., постановено по гр.д.
№872/2021г. на Районен съд-Попово в частта му, с която по отношение на
ответника П. Д. Г. от гр.*******, ул.„*******“ №****, ап.****, ЕГН:
********** е установено, че ищецът И. И. М. от гр.*******, ж.к.„*******”,
бл.****, вх.„****“, ап.****, ЕГН: ******* е собственик на ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 37469.126.3, представляващ нива от 26.999 кв.м. в
м.“Лика дере“ по кадастралната карта на с. Ковачевец, общ. Попово, трета
категория; на осн.чл. 537, ал.2 от ГПК е отменен нотариален акт
№61/12.09.2019г., том II, рег., № 2350, нот.д. № 261/2019 год., на нотариус
4
рег. № 495, като ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски в размер на 575 лв., на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА ответника П. Д. Г. от гр.*******, ЕГН: ********** да
заплати на ищеца И. И. М. от гр.*******, ЕГН:********** направените по
делото във въззивната инстанция разноски в размер на 1 600 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5