РЕШЕНИЕ
№ 4630
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно
наказателно дело № 20241110210408 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН .
Образувано е по жалба на М. Б. М. срещу електронен фиш серия
********, издадено от СДВР, с който на жалбоподателя М. Б. М. е наложено
административно наказание - глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв., за
нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП. С жалбата се иска отмяна на електронния
фиш, тъй като се счита, че издаденият електронен фиш не отговаря на
изискванията предвидени в чл.189 ал.2 т.5 ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Не
се представлява.
Въззиваемата страна не изпраща представител. По делото са постъпили
писмени бележки.
Претендират се разноски за процесуално представителство.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените доводи, приема за установено следното от
фактическа страна:
На 01.05.2024г., е издадена разпечатка от автоматизирано техническо
1
средство, за това че моторно превозно средство „************, около 10:19 ч.
на същата дата, се е движел по С. о. п., до ТЕЦ – Л. с посока на движение от
б,л. „Л. ш.“ към бул. „Е.“. При ограничение от пътен знак В 26 /разрешена
стойност на скоростта 80 км/, моторното превозно средство преминало със
скорост от 94 км./ч., като е отразено превишената разрешената скорост с 14
км./ч.
В последствие на М. Б. М. – представител на ЮЛ, собственик на
превозното средство е издаден електронен фиш серия *********, с което
нарушението е квалифицирано като такова по чл.21 ал.2 от ЗДвП. Наложено
му е административно наказание „глоба” в размер на 50.00 /петдесет/ лв., на
основание чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.2 ЗДвП.
Съгласно постъпилото по делото писмо, приобщено към
доказателствената съвкупност и видно от данните, отразени в преписката
процесното автоматизирано техническо средство е система, като следва да
измерва скоростта на приближаващи и/или отминаващи моторни превозни
средства. Съобразно приобщените протокол за проверка същото е преминало
съответна проверка и е технически изправно. Съдът кредитира и останалите
писмени доказателства – справка за регистрация на МПС, снимков материал,
разпечатка, електронен фиш.
При така установената фактическа обстановка от правна страна
съдът намира следното:
Атакуваният електронен фиш е от категорията на обжалваемите.
Жалбата е депозирана в законоустановения преклузивен срок и изхожда от
легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна, като съображенията на съда в
тази насока са следните:
При съставянето на електронния фиш не са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила, водещи до опорочаване на
административно-наказателното производство и ограничаващи правото на
защита на нарушителя.
Съобразно разпоредбата на чл. 189 ал.4 ЗДвП „При нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.
Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на
Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено
2
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението,
регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на
когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане”.
В разпоредбата на чл.21 ал.2 от ЗДвП е посочено : Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се
сигнализира с пътен знак. В процесната хипотеза наличието на поставен пътен
знак е въведено, ясно установени са вида и регистрационния номер на
моторното превозно средство, засечената скорост на движение и стойността
на превишаване. Изготвените с технически средства снимки видеозаписи,
разпечатки са веществено доказателство и да могат да се ползват като такова
именно в административното производство.
В процесната хипотеза изискуемата от закона система, заснемаща дата,
час, скорост и превозно средство е преминала необходимата проверка за
техническа изправност.
Жалбоподателят не е представил данни, касаещи евентуалното ползване
на процесното превозно средство от друго лице /съобразно текста на чл. 189
ал.4 ЗДвП/, поради което и правилно е определен субектът на отговорността.
От доказателствения материал безспорно се установява извършването
на твърдяното административно нарушение, което обуславя реализиране на
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.
При индивидуализирането на същата следва да се вземе предвид
разпоредбата на ЗДвП, приложима в конкретната хипотеза, нейните
съдържателни характеристики и характеристиките на конкретното
нарушение.
Санкцията е предвидена в чл.189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.2 от ЗДвП. Така
точно посочен размер и вид на санкцията обвързват при установяване на
всички признаци на административното нарушение, на субекта на
нарушението- жалбоподателя М. Б. М. да се наложи точно по вид и размер
административно наказание, каквото е определено в самия електронен фиш, а
именно глоба в размер на 50.00лв.
Не са налице основания за приложение на чл.28 ЗАНН.
В този смисъл издадения електронен фиш се явява законосъобразен и
правилен и като такъв следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на производството М. Б. М. следва да заплати в полза на
СДВР сумата от 100 /сто/ лв., представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното съдът 63, ал. 1 ЗАНН
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ **********, издаден от СДВР,
с който на жалбоподателя М. Б. М. е наложено административно наказание -
глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лв., за нарушение на чл. 21 ал.2 от ЗДвП на
основание чл. 189 ал.4 вр. чл. 182 ал.2 т.2 ЗДвП.
ОСЪЖДА М. Б. М. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 /сто/ лв.,
представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд- град
София в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението от страните,
че решението е изготвено, на основанията предвидени в НПК и по реда на
глава дванадесета от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4