№ 879
гр. Варна , 24.11.2020 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на двадесети
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Жана И. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
Сложи за разглеждане докладваното от Жана И. Маркова Въззивно
гражданско дело № 20203100502541 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 11:02 часа се явиха:
Въззивникът „МЕНПАУЪР БЪЛГАРИЯ“ ООД , редовно призован,
не се представлява.
Въззиваемата страна „ПРОДЕРМА“ ЕООД, редовно призована, не се
явява законен представител, представлява се от адвокат А.К., редовно
упълномощена и прита от съда от първа инстанция.
СЪДЪТ докладва депозирани молби с вх. № 23778 от 09.11.2020г. и
молба с вх. № 23936 от 10.11.2020г. от въззивника чрез процесуален
представител адвокат Л.С. от АК – Благоевград. В двете молби е отправено
искане да бъде даден ход на делото в отсъствие на представител на
въззивника. Поддържа се въззивната жалба. Изразно е становище по
съществото по спора. Представен е списък по чл. 80 от ГПК. Моли да се
изпрати препис от протокола, на посочения в молбата, електронен адрес.
СЪДЪТ връчва препис от молбата от 09.11.2020г. на процесуалния
представител на въззиваемата страна адвокат К..
Адв. К.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 3252 от 08.10.2020 година:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 59145/11.09.2018 г. от „МЕНПАУЪР БЪЛГАРИЯ“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул
„Никола Мирчев“, № 33, офис 3 срещу Решение № 3394/23.07.2020 г.,
постановено по гр.д. № 17867/2019 г., на ВРС, XLVI с., с което е отхвърлен
иска за осъждането на „ПРОДЕРМА“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Варна, ЖК „Чайка“, бл. 196, офис 4-5, да заплати
сумата 3037.20 лв., равностойни на 1552.90 евро, представляваща
възнаграждение по Договор от 13.03.2017 г. за посреднически услуги по
търсене, подбор и представяне на кандидати за работа по позиции, съгласно
оферта **********/27.02.2017 г., обективирано във фактури №№
9422/31.03.2017 г. и 9703/30.05.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране исковата молба - 02.04.2019 г. до
окончателното издължаване на сумата, на осн. чл. 286 ЗЗД и сумата 2090.80
лв., равностойни на 1069.01 евро, представляваща неустойка за забавено
изпълнение, от която 972.73 лв., за периода 05.04.2017 г. - 01.04.2019 г. по
фактура № 9422/31.03.2017 г. и 1118.07 лв., за периода 13.06.2017 г. -
01.04.2019 г., по фактура № 9703/30.05.2017 г., на чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 280
и сл. ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Въззивникът счита, че атакуваното решение за незаконосъобразно,
поради необоснованост и съществено противоречие със
съдопроизводствените правила. Сочи, че съдът в решението си е достигнал до
изводи, които са необосновани и извън рамките на спора. Излага, че по
делото са налице достатъчно събрани доказателства, които правят възможен
извода за основните параметри за посредническите услуги, които се изразяват
в процесът на селектиране на кандидати, избирането на подходящия кандидат
и предоставянето му на вниманието на възложителя, представлява
основанието за заплащане на дължимото възнаграждение. Подписването на
2
трудов договор със селектирания кандидат е решение вземано от възложителя
и не е част от възложената работа по сключения договор.
Оспорва изводите на първоинстанционния съд относно базата за
фактуриране на услугите като счита, че възнаграждението на кандидата не
било необходимо да е обективирано в трудов договор. Счита за
неоснователен извода, че по делото не било установено да е договаряно
авансиране на възнаграждение, това обстоятелство не е било отделяно като
спорно в проекта за доклад. Твърди, че съдът не е изготвил списък на
правнорелевантни факти, не е квалифицирал правилно твърдяните факти и
възражения, не е дал указания на ищеца относно подлежащите на доказване
факти и фактите, за които не се сочат доказателства. Излага, че ако съдът бе
спазил стриктно процесуалните норми, би достигнал до различно заключение
относно елементите от спорния фактически състав, което само по себе си
било основание за отмяна на атакувания акт. Счита, че ответникът не е
оспорвал начина на изчисляване на претендираните суми или фактурирането
им. По съществото на спора отправя искане за отмяна на атакувания съдебен
акт и уважаване на предявените искове. Не релевира доказателствени
искания. Претендира разноски в производството.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна „Продерма“ ЕООД,
се депозира писмен отговор, в който счита решението за правилно,
законосъобразно и обосновано. Сочи, че процесния договор съдържа общи
договорки между страните, а конкретиката между страните се обективира в
отделен документ – търговска оферта, която е изключена от доказателствата
по делото. От своя страна излага анализ на възприетото от съда в атакуваното
решение. Сочи, че представените заявки за издаване на проформа-фактури не
могат да обосноват дължимост на възнаграждението, доколкото същите
представляват вътрешна кореспонденция между служители на въззивника.
Оспорва оплакванията за допуснати нарушения на процесуалните правила от
страна на ВРС. По същество отправя искане за потвърждаване на
постановеното решение. Претендира разноски.
Адв. К.: Поддържаме отговора, с изложените в него мотиви. Нямаме
допълнителни искания.
Представям списък на разноски по чл.80 от ГПК. Нямам възражения по
3
списъка на въззивника.
С оглед процесуалното поведение на страните, СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ
счете спора за изяснен от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. К.: Считаме, че първоинстанционното решение на Варненски
районен съд е изцяло правилно и законосъобразно. Както съдът е посочил в
решението си, всъщност облигационните отношения между страните се
основават единствено на договор за посреднически услуги по наемане на
работа, който обаче по съществото си е един рамков договор, като
конкретиката в отношенията се съдържа в търговска оферта. Въпросната
търговска оферта обаче беше отказана да бъде приета като доказателствен
материал по делото, съгласно протоколно определение на
първоинстанционния съд и на практика по този начин по делото всъщност
липсват конкретни данни за размера на възнаграждението, евентуално на
посредника, за сроковете и за начина на плащане на това възнаграждение.
Също така безспорно по първоинстанционното производство беше доказано,
че посредникът е предложил само един единствен кандидат за позицията
медицински представител и нито един кандидат за позицията търговски
представител. Този кандидат, който е бил предложен за позицията
медицински представител на практика сам се е отказал по своя воля от
заемането на предложената му позиция и дружеството „ПРОДЕРМА“ ЕООД
няма никаква вина за това действие, съответно бездействие на кандидата,
който е предложен за заемането на позицията. След като липсва назначаване
на кандидата на работната позиция считаме, че безспорно е налице липса на
основание за извършване на плащането на възнаграждение към посредника,
тъй като не е налице сбъдването на условието, което поражда това, тоест
нямаме назначаване на работа на лицето. В този смисъл считаме, че
първоинстанционното решение и изцяло правилно и законосъобразно. Още
повече, че в него подробно са изложени мотиви за тълкуването на т.3 и т.5 от
Договора за посреднически услуги, в които се сочи, че страните са имали
предвид, че на посредника ще се дължи възнаграждение, именно при
наемането на кандидата на съответната работна позиция. В този смисъл се
4
съдържат също данни и могат да бъдат извлечени от водената между страните
електронна кореспонденция. Също считаме за неоснователен и доводът на
ищцовото дружество, че му се дължи заплащане на възнаграждение под
формата на авансово и окончателно плащане, защото по делото по никакъв
начин не се доказа да е налице договорка между страните за авансиране на
това възнаграждение. Не се съдържат такива данни нито в Договора за
посредническите услуги, нито пък такива изводи могат да бъдат направени от
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Всъщност така на практика тази дължимост на заплащането на
възнаграждението било то окончателно или авансово плащане, основното и
най-важното е, че зависи от настъпването на първопораждащия факт, а
именно от назначаването на кандидата, който е бил предложен за заемането
на съответната работна позиция. Прието е в практиката, че възнаграждението
на посредник по принцип в такива посреднически договори се дължи при
постигането на съответния резултат, тоест при наемането на кандидата на
работа. В този смисъл не може да бъде така споделено позоваването от страна
на ищцовото дружество на разпоредбата на т.8 от въпросния Договор за
посреднически услуги, според която посредникът не носи отговорност за
вреди и допуснати ползи от „ПРОДЕРМА“ ЕООД, които да са в резултат на
действие или бездействие на кандидата за работната позиция. Считаме, че
тази разпоредба в случая е абсолютно не приложима, тъй като в това
производство „ПРОДЕРМА“ ЕООД не е предявявало претенция за заплащане
на обезщетение за вреди и пропуснати ползи.
Моля да постановите решение, с което да потвърдите
първоинстанционното решение на Варненски районен съд като
законосъобразно и правилно. Моля да ми присъдите направените по делото
разноски.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счете делото за изяснено и от правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.
Да се изпрати препис от протокола от днешно съдебно заседание след
изготвянето му на процесуалния представител на въззивника на посочения в
докладваната молба от 09.11.2020г. електронен адрес.
5
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:09
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
6