Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….07.2019г.
гр.Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на
двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при
секретар Мая Иванова,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 177 по описа за 2018г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Д. №1, против
„еИНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н
Младост, ул. Петко Стайнов № 12, вх. 8, ет. 5, ап. 14, с която е
предявен иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за осъждане на
ответника да му заплати сумата от 250000лв,
предявен като частичен иск от иск в общ размер на 6670082,57 лв, представляваща
обезщетение за вреди под формата на пропуснати
ползи от неизпълнение на задължение по договор
от 15.05.13г. за предоставяне на лиценз за ползване, внедряване и
софтуерна поддръжка на специализирана информационна система за управление на
дейността в здравноосигурителна компания, изменен с Анекс от 30.10.2015г. и
Анекс от 29.04.2016г., изразяващи се в
нереализиране на премиен приход и печалба от неиздаването на застр.полици за
периода 13.01.17г. до предявяване на иска, ведно със
законната лихва от завеждане на иска
– 29.06.17г. до оконч. изплащане.
В исковата молба се
твърди, че между страните е сключен договор от 15.05.13г. за предоставяне на лиценз за ползване,
внедряване и софтуерна поддръжка на специализирана информационна система за
управление на дейността в здравноосигурителна компания , изменен с Анекс от
30.10.2015г. и Анекс от 29.04.2016г., както и Договор от 21.12.15г. за
предоставяне на лиценз за ползване на уеб-базирана платформа за издаване,
продажба и администриране на онлайн застраховки. Излага, че съгласно договора
ответникът е предоставил на ищеца софтуерен лиценз за ползване на уеб-базирана
платформа за издаване, продажба и администриране на онлайн застраховки,
включваща три продукта-застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
застраховка „Каско“ и застраховка „Домашно имущество“, както и софтуерна
поддръжка на системата с цел нейното нормално и ефективно функциониране, като
дължимото възнаграждение било уговорено в размер на 1% от получената премия от
застр.компания за предходния календарен месец, дължима до 5-то число на текущия
месец. Излага, че на 21.12.16г. договорът между страните в частта на
възнаграждението бил изменен като ответникът дал съгласие възнаграждението да
бъде в твърд месечен размер. Твърди, че въпреки тази уговорка ответникът издал
фактура №343/03.01.17г., възнаграждението, по която било определено в размер на
1% от общия декемврийски премиен период, като тя не била потвърдена от ищеца, а
последният на 11.01.17г. с писмо възразил, а ответникът настоявал за
заплащането й. Твърди, че от 11.01.17г.
поддръжката на системата била прекратена от страна на ответника, а на 13.01.2017г.
била прекъсната интеграцията между системата на ДаллБогг и софтуера на фирма
„СИРМА АЙ ЕС ДЖИ“ ООД за повече от една седмица, в резултат на което било
невъзможно издаването на полици за застрахователните брокери, ползващи
софтуерен продукт на Сирма. Твърди, че на 16.01.17г. е изпратил покана до
ответника за преустановяване на бездействието и възстановяване на поддръжката,
в отговор на която ответникът е дал срок за плащане на фактура №343/03.01.17г.,
с предупреждение, че при неизпълнение ще счита договора за развален. Твърди, че
с уведомление от 17.01.17г. ответникът е заявил, че счита договорът за развален
от същата дата, като същевременно се предлага поддръжка при възнаграждение в
твърд размер от 60000лв без ДДС месечно, но при намален обхват – без поддръжка
на дължимата интеграция с брокерски системи. Излага, че на 27.01.17г. ищецът е
отправил искане за поддръжка във връзка с издаването на полици за МПС без
регистр.номер, което е изпълнено от
ответника на 07.02.17г. Твърди, че в периода от 06.02.17г. до 07.03.17г.
ответникът не е издавал фактури, които да бъдат заплащани, като поддръжката и
действията по управление и комуникация били извършвани със закъснение и
пропускани. Излага, че на 08.03.17г. ответникът е представил за плащане фактури
№70/07.03.17г. на стойност 69559,43лв без ДДС с основание плащане по т.30 от
договора и анекси , фактура № 71/07.03.17г. и №72/07.03.17г. на стойност всяка
от тях 55000лв без ДДС с основание право на ползване и софтуерна поддръжка на
инф.система за м.02 и м.03. Излага се, че от началото на работния ден на
10.03.17г. достъпът до системата бил напълно блокиран и функционирането на
софтуерния продукт било невъзможно. Счита, че в резултат на неизпълнение на
договора от страна на ответника е претърпял вреди, представляващи пропуснати
ползи, изразяващи се в нереализиране на премиен приход и печалба от
неиздаването на застр.полици, в размер на 6849642лв за периода 13.01.17г. до
предявяване на иска - 29.06.17г. Твърди, че е извършил материалноправно
прихващане, изявлението за което е отправено до ответника с писмо от
09.03.17г., измежду вземането на ответника на стойност 179559,43лв по проформа
фактури №№70,71 и 72/07.03.17г. и вземането му за вреди от неизпълнен договор в
размер на 6849642лв, като след
прихващането остатъкът от последното възлизал на 6670082,57лв. В допълнителната
искова молба оспорва възраженията в отговора, като твърди, че ответникът е
изпълнявал задължение да поддържа интеграция с брокерските системи, за което му
е заплащано възнаграждение, както и че е предвиждал вредите, които ще бъдат
нанесени от прекъсване на интеграцията между инфор.система на ищеца и софтуера
на фирма СИРМА АХ ЕС ДЖИ ООД , правейки невъзможно издаването на полици.
В срока по чл.367, ал.1 ГПК ответникът
„еИНС“ ООД оспорва иска по основание и размер. Не
оспорва, че съгласно договора ищецът е имал право на ползване върху уеб
базирана информационна система на ответника, която била инсталирана на два
сървъра в офиса на ищеца, като достъпа на всички потребители се осъществявал
чрез браузър, интернет или локална мрежа. Излага, че софтуерната поддръжка се
извършвала от ответника през виртуална частна мрежа (VPN), администрирана от
служители на ищеца, като от последния зависело дали ответника ще има достъп, а
от 11.03.17г. този достъп бил прекратен, поради което и поддръжка не е можело
да се осъществява. Твърди, че не е налице неизпълнение на договорни задължения,
тъй като ищецът е изисквал осъществяване на дейности, които не били предвидени
в договора. Твърди, че ищецът е нарушил договора като от края на м.12.16г. до
разваляне на договора не изпълнявал задължението си за заплащане на уговореното
месечно възнаграждение. Излага, че причина за нарушаване на комуникацията между
системата на еИНС и на Сирма е поредица от сгрешени заявки за издаване на
полици, които са довели до блокиране поради активиране на автоматична защита на
софтуера на еИНС, която да предотвратява компрометирането на работата на
системата, и която защита е била премахната ръчно след изрично искане от ищеца.
Твърди, че от 16.01.2017г. не са получавани изобщо заявки от брокери чрез
системата на Сирма поради изключване на интеграцията от страна на последната.
Излага, че е имал само право да извършва дейност по управление и комуникация на
партньорската мрежа на ищеца от посредници и клиенти, а не и задължение.
Твърди, че тъй като ищецът е отказал плащане на дължимото възнаграждение, то е
бил в правото си да откаже изпълнение на договора до прекратяване на
неизпълнението от страна на ищеца, упражнявайки правото си на възражение за
неизпълнен договор по чл. 90 ЗЗД, поради което правомерното му поведение не
можело да породи отговорност за вреди. Твърди, че договорът е развален поради
неправомерно поведение на ищеца, считано от 17.01.17г. Оспорва твърденията в
исковата молба, като сочи, че не е постигано съгласие за промяна предмета и
финансовите условия за изпълнение на договора, както и че не е имал задължение
за поддръжка на брокерските системи. Излага, че нефункционирането на системата
на Сирма не е възпрепятствало възможността брокерите да издават полици на ищеца
през системата на еИНС. Твърди, че след срещата на 08.03.2017г. софтуерната
поддръжка е била преустановена, а от 11.03.2017г. достъпът на ответника до VPN
е бил прекратен от ищеца и не е възстановяван. Твърди, че за периода
01.01.17г. – 16.01.17г. ищецът му дължи възнаграждение по договора за
осъществената поддръжка в размер на 40054,10лв, както обезщетение за забава
върху нея за периода от 06.01.17г. до 07.09.17г. в размер на 2725,89лв. Твърди,
че въпреки развалянето на договора е продължил фактически да осъществява
поддръжката, поради което и ищецът се е обогатил неоснователно, спестявайки
разходи, със сумата от 43363,22лв за периода от 17.01.17г. – 31.01.17г. и със
сумата от 132000лв за периода 01.02.17г.-10.03.17г., като дължал и обезщетение
за забава върху последната сума в размер на 6710,01лв за периода
09.03.17г.-07.09.17г. Прави възражения за прихващане, заявени при условията на
евентуалност, на така описаните свои вземания с евентуално уважената част от
претенцията на ищеца.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, че между страните
са сключени договор от 15.05.13г. за предоставяне
на лиценз за ползване, внедряване и софтуерна поддръжка на специализирана
информационна система за управление на дейността в здравноосигурителна компания,
изменен с Анекс от 30.10.2015г. и Анекс от 29.04.2016г., както и Договор от
21.12.15г. за предоставяне на лиценз за ползване на уеб-базирана платформа за
издаване, продажба и администриране на онлайн застраховки. Предмет на договора
от 15.05.13г. е предоставянето от страна на изпълнителя еИНС ООД на ищеца на
софтуерен лиценз за ползване на специализирана информационна система за
управление на дейността в здравноосигурителна компания; софтуерна поддръжка на
системата, както и актуализация на информационната база данни. Изрично в чл.5
от договора е посочен обхвата на дейностите по предмета на договора, като тези,
касаещи дължимата софтуерна поддръжка, са описани в приложеното към договора
приложение №2. С анекс от 29.04.16г. страните са изменили обхвата на
дейностите, като в т.5.5 са добавили софтуерна поддръжка, включваща извършване
на интеграции с чужди системи, доразвитие на застр.платформа и доразвитие на
онлайн платформата за продажба на застраховки. Предвидено е още, че
възложителя-ищец предоставя право на изпълнителя-ответник да извършва дейността
по управление и комуникация на партньорската мрежа / посредници и клиенти/ на
възложителя, която включва приемане на обаждания и предоставяне на необходимото
съдействие от изпълнителя, вкл. предоставяне на консултации, указания и
напътствия по работата на системата, на крайни клиенти и посредници / застр.брокери
и агенти/, които са свързани с коректното използване на информ.система на
възложителя. С анекса е уговорено, че за софтуерната поддръжка и дейностите по
управление и комуникация на партньорската мрежа възложителя дължи
възнаграждение в размер на 1% от получената премия от застр.компания за
предходния календарен месец, която сума е дължима до 5-то число на текущия
месец.
Видно от съдържанието на гореописания
договор същият съдържа съществените белези на договор за изработка, доколкото с
него се възлагат фактически действия по постигането на определен резултат. Ето
защо и приложими към разглежданият случай се явяват правилата на чл.258 и сл.
от ЗЗД.
По делото не се установи твърдения от
ищеца факт на извършено изменение на договора в частта касателно дължимото
възнаграждение. Съгласно регламента на чл.42 от приложения договор същият може
да бъде изменян само по съгласие на страните, изразено в писмена форма. По
делото липсват представени надлежни писмени доказателства, установяващи
постигнато между страните съгласие за промяна на размера на договореното възнаграждение, а напротив от
приложената разменена имейл кореспонденция следва обратния извод – за липсата
на съвпадащи волеизявления на страните касателно нов размер на
възнаграждението. Ето защо следва да се приеме, че към датата на издаване на
фактура №343/03.01.17г. дължимото възнаграждение на ответника е било такова,
каквото е уговорено с анекса от 29.04.16г. Няма спор по делото, че същото не е
заплатено в срока по чл.34.
Фактическият
състав на отговорността на длъжника по чл.
82 ЗЗД
включва вина на длъжника за неизпълнение на договорното задължение, вреда за
кредитора и причинна връзка между поведението на длъжника и настъпилата вреда. Установяването
на всички тези елементи от горепосочения факт.състав е в тежест на ищцовата
страна. В
случая от значение за спора по делото е на първо място дали ответникът се явява изправна страна по договора.
Макар
и в исковата молба да са наведени твърдения за некачествено и забавено
изпълнение на поддръжката за периода, предшестващ издаването на фактура
№343/03.01.17г., то доколкото няма спор, че дължимите до този момент плащания
по договора са извършени от ищеца и липсват както твърдения, така и безспорни
доказателства за упражнени от него права по реда на чл.265 ЗЗД, съдът формира
извода, че изпълнената за този период от ответника работа е била приета. В
подкрепа на този извод е и представената от ищеца изходяща имейл кореспонденция
от 22.12.16г. и 11.01.17г., видно от която предприетата инициатива за изменение
на договореното възнаграждение не се основава на твърдения за допуснати от
ответника недостатъци на изпълнението по договора.
Като виновно неизпълнение на договора,
причинило твърдяното от ищеца пропускане да реализира приходи, се сочи
прекъсване на интеграцията между системата на ищеца и тази на фирма Сирма на
13.01.17г. В тази връзка по делото са събрани първоначална и повторна СТЕ,
които съдът изцяло кредитира като обективни. Видно и от двете заключения на
вещите лица от страна на ищеца е отправено с имейл от 12.01.17г. искане за
залагане в системата на нови обстоятелства по сключването на застраховка ГОА за
МПС без регистрационен номер / издаване за срок от 30 дни/, като промените са
заложени в системата и започват да се изпълняват от 13.01.17г. Тъй като
системата на Сирма не била създала и активирала същите правила за сключване на
застраховката за автомобили без рег.номера, е започнало да се получават заявки
с неправилни данни от система Сирма, като с цел осигуряване на работоспособност
към др.потребители и интеграционни системи е сработила логика за защита и при
75-тата грешна заявка от страна на Сирма системата блокирала достъпа й по
изградения комуникационен канал, като този достъп е бил спрян и от насрещната страна.
Вещите лица сочат, че на 19.01.17г. по настояване на ищеца блокировката на
системата е изключена ръчно, но е продължило получаването на заявки с грешни
параметри. В с.з. в.л.Д. изрично сочи, че в началото брокерите са могли да
видят кои са заложените данни, заради които се получава грешка, като едва след
сработване на защитата е връщана програмна грешка. От така изложеното следва
безспорния извод, че прекъсването на връзката между гореописаните две системи
се дължи на подавани заявки с некоректни параметри към системата на
застрахователя, несъответстващи на тези, въведени от ответника по искане на
ищеца. Доколкото от СТЕ се установява, че с така отправеното от ищеца искане се
стига до промяна в алгоритъма на първоначално заложената система, то това по
съществото си съставлява искане за добавяне на нова функционалност. Съгласно
сключеният договор и приложение №2 към него дължимата от ответника софтуерна
поддръжка безспорно включва изпълнение за задължение за добавяне на такава
функционалност, което в случая е своевременно изпълнен. В тази връзка следва да
се отбележи, че договорения в чл.14 срок не е приложим при изпълнение по повод
въвеждане на нови функционалности, а касае разрешаване на възникнали проблеми
при функционирането на системата. Не може обаче да се изведе извода, че
ответникът има и задължение да интервенира в чужди системи с оглед осигуряване
съответствието им с новата функционалност, а безспорно е, че в системата на
Сирма са били видими данните, поради които се получават грешки. Съгласно анекса
към договора на изпълнителят е предоставено единствено правото да приема обаждания и да предоставя
необходимото съдействие, в т.ч. консултации и напътствия по работата със
системата на застр.брокери и посредници, което в случая се установява, че е
сторено. Сработването на защитата на системата на ответника при множество
подадени грешни заявки не може да се отчете като неизпълнение на задължението
за софтуерна поддръжка, доколкото по този начин всъщност е обезпечено
нормалното функциониране на системата като цяло.
Съгласно заключенията на вещите лица при поддръжката
на една система, особено при развитието и изграждането на нови функционалности,
е нормално да възникват грешки при работата, като в случая много от
възникналите проблеми, за които на ответника са изпращани имейли, са възникнали
при разработване на нови функционалности, докладвани са еднократно и след
отработването им не са възникнали повторно. Твърдението на ищеца за закъснение при извършване на действията
по поддръжка за процесния период не се доказа по делото, а напротив, видно от
заключението на в.л.Д. голяма част от грешките са отстранявани своевременно.
От събраните по делото доказателства
не може да се формира и безспорния извод за осъществено от страна на ответника
блокиране на достъпа до системата на ищеца на 10.03.17г. Видно от заключението
на в.л. З. всяка една от страните е разполагала с техническа възможност да
извърши спиране на системата, като ответникът е можел да извърши това чрез
промяна на софтуера през интернет връзката, а ищеца е имал техн.възможност да
промени настройките за комуникация на системата с интернет пространството, тъй
като тя е инсталирана на твърди дискове на негови сървъри. Установява се още,
че ищецът е имал достъп до архивите и самата база данни. Съгласно в.л.Д.
удостоверените с нотариалните протоколи грешки са статус код, който сървърът
връща когато дадена клиентска заявка не може да бъде обработена, като причините
за това може да са различни, а конкр.причина в случая не може да бъде посочена.
При тези данни съдът намира това твърдение за недоказано.
Предвид така установеното се формира
извода, че ответникът се явява изправна страна по договора и е разполагал с потестативното право да инициира
разваляне на процесния договор.
В съответствие с прокламирания в чл. 9 ЗЗД основен принцип на облигационното
право за свобода на договарянето, страните могат да регламентират
правоотношенията, в които встъпват, по своя воля, като уговорят конкретно
условията за тяхното възникване, развитие и прекратяване. Постигнатите между
страните договорености са задължителни за тях съгласно изричната норма на чл.
20а ЗЗД, според която договорите имат силата на закон за тези, които са ги
сключили. Нормата на чл.87, ал.1 ЗЗД е приложима само дотолкова, доколкото в особената
част на ЗЗД или в друг специален закон не са предвидени императивни правила за
разваляне на конкретния вид договор и доколкото страните не са уговорили други
условия и начин за развалянето им. В конкретния случай в чл.38 от договора,
тълкувайки същата, съдът приема, че страните са предвидили правото на
изправната страна да развали договора, отправяйки едномесечно писмено
предизвестие. Съгласно представено писмо от 16.01.17г. ответникът е
предизвестил ищеца, че при не извършване на плащане на горепосочената фактура
не по-късно от края на деня, ще счита договора за развален, като с нарочно
уведомление от 17.01.17г. е уведомил същия, че считано от 17.01.16г. счита
договорът за развален. Следователно предоставения от ответника допълнителен
срок за изпълнение се свежда до часове, какъвто срок обаче нито материалното, нито процесуалното право познават
/арг. от чл. 60, ал. 1 ГПК/. Като не е съобразил договорния
регламент и е отправил писмено предупреждение за разваляне, което практически
не е съдържало какъвто и да е срок, който да може да се прецени като подходящ,
респ. достатъчен за настъпването на този ефект, ответникът не е упражнил
надлежно потестативното си право и не е могъл
да постигне конститутивния ефект на извънсъдебното изявление по чл.87, ал.1 ЗЗД. Независимо от това, видно и от
твърденията на самия ищец, изпълнението на договора от страна на ответника е
продължило до 10.03.17г., като по делото не се събраха доказателства за
допуснато от последния виновно неизпълнение.
В допълнение следва да се отбележи, че
безспорно се установява факта на издадени от ищеца полици на 10.03.17г. и
регистрирани стикери по вече съществуващи полици, като съгласно СТЕ, доколкото
подаването на данни към Гаранционен фонд се извършва по един единствен канал с
една единствена софтуерна система, същите са били издадени от друга система, за
изграждането на каквато са налице данни съгласно имейл от 16.01.17г., касаещ
тестването й за производителност, от което следва, че същата е била във
функционална готовност. Използването на нова система за издаване на полици от
ищеца, начиная от 10.03.17г., от своя страна обосновава извода за обективна
невъзможност на ответника да упражнява дължимата по договора поддръжка.
С оглед на гореизложеното доколкото
ищецът не успя при условията на пълно и главно доказване да установи наличието
на виновно неизпълнение на договорното
задължение от страна на ответника, съставляващо елемент от факт.състав на
предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД, то съдът
намира, че същият се явява недоказан и като такъв следва да се отхвърли.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и в
съответствие с направеното искане, на ответника се дължат разноски по делото,
съобразно представените доказателства. Във връзка с направеното в с.з.
възражение за прекомерност от ищеца съдът съобрази следното: Видно от
представеният списък на разноски договореното адв.възнаграждение за защита по
делото възлиза на 14112,30лв с ДДС / т.е. 11760,25лв без ДДС/, а установения по
чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/09.07.04г минимум възлиза на 6530лв. При преценка
за прекомерността на възнаграждението в съответствие с горепосоченото изискване
следва да се съобразява не само броя на проведените съдебни заседания и
извършваните в тях процесуални действия, но следва да се отчита и дейността на
процесуалния защитник, изразяваща се в проучване на делото, на евентуално
съдебна практика, подготвяне на защитата. В случая съдът отчита, че настоящото
дело се отличава с по-висока степен на фактическа и правна сложност, представени
са и са събрани множество писмени и гласни доказателства, отчита се и броя на
проведените с.з. Съобразявайки гореизложеното съдът преценява, че договореното
адв.възнаграждение, ненадхвърлящо двукратно минималния предвиден размер по
Наредбата, не се явява прекомерно и несъответно на правната и фактическа
сложност на делото, поради което и възражението за прекомерност се явява
неоснователно. С оглед на това и на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на отв.страна
следва да бъдат присъдени разноски в размер на общо 15894,11лв.- депозити за
в.л., пътни разходи, д.т. и адв.възнаграждение.
Мотивиран от гореизложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н
Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Д. №1, против „еИНС“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Младост, ул. Петко Стайнов № 12,
вх. 8, ет. 5, ап. 14, иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.82 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 250000лв, предявен като частичен иск от иск в общ размер на 6670082,57
лв, представляваща обезщетение за вреди под
формата на пропуснати ползи от неизпълнение на задължение по договор от 15.05.13г. за предоставяне на лиценз
за ползване, внедряване и софтуерна поддръжка на специализирана информационна
система за управление на дейността в здравноосигурителна компания, изменен с Анекс
от 30.10.2015г. и Анекс от 29.04.2016г., изразяващи
се в нереализиране на премиен приход и печалба от неиздаването на застр.полици
за периода 13.01.17г. до предявяване на иска, ведно със
законната лихва от завеждане на иска
– 29.06.17г. до оконч. изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА
Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, р-н Изгрев, ж.к. Дианабад, бул.Г.М.Д. №1, ДА ЗАПЛАТИ на „еИНС“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Варна, р-н Младост, ул. Петко Стайнов № 12, вх. 8, ет. 5, ап. 14, сумата от 15894,11лв. /петнадесет хиляди осемстотин
деветдесет и четири лева и 11ст/, представляваща направените по делото
разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: