РЕШЕНИЕ
№ 1640
гр. Бургас, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120100696 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е. Г. Г. с ЕГН **********,
адрес: *****, против Община Созопол с Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявана от кмета Т.Я., с която се претендира
установяването в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответната
община сумата от 329. 20 лева – главница за данък недвижим имот за периода от 2011
г. – 2015 г. включително, лихви върху същата в размер на 174. 12 лева, както и сумата
от 325. 27 лева – главница за такса битови отпадъци за периода от 2011 г. – 2015 г.
включително, и лихви върху същата в размер на 172. 05 лева, поради изтекла
погасителна давност. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че гореописаните били установени в АУАЗ №
РА000352/30.09.2016 г. и в АУАЗ № РА000353/30.09.2016 г., издадени от Община
Созопол, отдел „Приходи, местни данъци, такси и услуги“, като за тяхното събиране
било образувано изпълнително дело № 1079/2021 г. по описа на ЧСИ И.Б.. Ищецът е
собственик на поземлен имот с идентификатор ****.312 и на апартамент на ет. 1
сутерен, изграден в него. На 02.12.2021 г. получил съобщение чрез СМС от „****“ АД,
че е наложен запор върху банковата му сметка. Впоследствие разбрал, че това е във
връзка с образуването на горното изпълнително дело, за което получил съобщение по
имейл на 05.01.2021 г. Твърди, че вече е заплатил сумите в хода на така образуваното
изпълнително дело, като претендира да бъде установено, че не дължи същите, поради
1
изтекла погасителна давност.
С последваща молба ищецът изменя претенцията си от установителна за
осъдителна такава и иска връщане на платени от него суми, като твърди, че същите не
са събрани доброволно, а принудително по образуваното изпълнително дело в тази
връзка, поради което и предвид погасяването им по давност, били получени без правно
основание и подлежали на връщане.
Правното основание на предявения иск е чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника. На първо
място се излагат доводи за недопустимост на иска, поради неспазването на
едномесечен срок за неговото предявяване, които конкретни доводи за недопустимост
не се споделят от съда, тъй като няма срок за предявяването на отрицателен
установителен иск респективно осъдителен такъв в процесната хипотеза. Наред с това
се излага, че процесните суми представляват публични вземания, като за тях не е
изтекла абсолютната 10-годишна давност и същите не са погасени по давност, като
давността не се прилагала служебно. Сочи се също така, че същата е прекъсната с
издаването издаването на акта за установяването на задълженията на основание чл.
172, ал. 2 от ДПОК. Ответникът също така излага, че сумите са вече събрани в хода на
образуваното изпълнително дело. С горните мотиви се сочи, че искът е неоснователен
и се иска неговото отхвърляне. Също търси присъждане на направените по делото
разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в същата
факти и обстоятелства, становището на ответните страни по нея и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото няма спор, че ищецът е собственик на поземлен имот с идентификатор
****.312 по КККР на гр. Созопол, както и на апартамент 1 на сутерена, изграден в
имота. Не е спорно, че с акт за установяване на задължение по декларация №
РА000352/30.09.2016 г. на Община Созопол, Отдел „Приходи, Местни данъци и такси
и услуги“ е установено наличието на неплатени данък върху недвижимите имоти и
такса битови отпадъци за периода от 2011 г. до 2015 г. включително за процесния
апартамент в лицето на данъчното задължения ищец в общ размер от 435. 67 лв. и
лихви за просрочие към 30.09.2016 г. в размер на 128. 32 лв. Така и с акт за
установяване на задължение по декларация № РА000352/30.09.2016 г. на Община
Созопол, Отдел „Приходи, Местни данъци и такси и услуги“ е установено наличието
на неплатени данък върху недвижимите имоти и такса битови отпадъци за периода от
2014 г. до 2015 г. включително за процесния поземлен имот в лицето на данъчното
задължения ищец в общ размер от 218. 80 лв. лв. и лихви за просрочие към 30.09.2016
г. в размер на 32. 07 лв. Същите са доведени до знанието на ищеца, като са му
изпратени с препоръчано писмо с обратна разписка и са получени от него на 27.10.2016
2
г. т.е. са влезли в сила на 11.11.2016 г., предвид възможността за обжалването им в 14-
дневен срок от съобщението, както изрично е посочено и в тях.
Спорът е погасени ли са по давност гореописаните вземанията.
Възлагане за събиране на горните публични вземания е отправено от Община
Созопол с изх. № от 16.11.2021 г. за сумите по АУЗД № 352/30.09.2016 г. до този
момент в размер на 563. 99 лв. и по АУЗД № 353/30.09.2016 г. до този момент в размер
на 250. 87 лв., до ЧСИ И.Б., за което е образувано изпълнително дело № **** по описа
на ЧСИ с рег. № 800 на КЧСИ. Съобщението за образуване на изпълнителното дело е
отправено до ищеца, като същото е с изходящ № 25268/29.11.2021 г. Съгласно същото
задълженито по я по изпълнителното дело е както следва: олихвяема сума за главница
- ДНИ в размер на 329.20 лв., ведно със законовата лихва от 01.10.2016, която до
момента е 172.72 лв., неолихвяема сума за лихва - ДНИ в размер на 79.90 лв. олихвяема
сума за главница - ТБО в размер на 325.27 лв., ведно със законовата лихва от
01.10.2016, която до момента е 170.65 лв., неолихвяема сума за лихва - ТБО в размер на
80.49 лв., неолихвяема сума за т.1 в размер на 24.00 лв., неолихвяема сума за т.3
справка ИКАР в размер на 6.00 лв., неолихвяема сума за т.3 справка БНБ в размер на
6.00 лв., неолихвяема сума за т.З справка НАП в размер на 6.00 лв., неолихвяема сума
за т.3 справка ГРАО в размер на 6.00 лв., неолихвяема сума за т. 4 с-е за образуване в
размер на 12.00 лв., неолихвяема сума за т.10 налагане на възбрана в размер на 18.00
лв., неолихвяема сума за т.9 запор на банк. с-ка в размер на 72.00 лв., неолихвяема
сума за т.4 с-ка в размер на 48.00 лв., неолихвяема сума за т.31а разноска налагане на
възбрана в размер на 16.00 лв., неолихвяема сума за т.31а разноска в размер на 11.00
лв., неолихвяема сума за т.31а разноска за скици АГКК в размер на 3.50 лв.,
неолихвяема сума за т.3 справка КАТ в размер на 6.00 лв., неолихвяема сума за т.3
справка ОСЗ в размер на 6.00 лв., неолихвяема сума за т.3 справка МДТ в размер на
12.00 лв., неолихвяема сума за т.4 такса в размер на 12.00 лв., неолихвяема сума за т.4
такса в размер на 12.00 лв., неолихвяема сума за т.31а разноски БНБ в размер на 2.50
лв., неолихвяема сума за т.31а разноски ИКАР в размер на 1.00 лв., както и дължима
сума по т.26 в размер на 135.19 лв., или общо дължима сума в размер на 1 573.42 лв.
/хиляда петстотин седемдесет и три лева и четиридесет и две стотинки/. Със същото е
съобщено и за наложен запор върху следните вземания: банковите ви сметки (левови
и валутни), суми депозирани за доверително управление, както и ценности в банкови
касетки и трезори в "****" АД, "****" АД и "****" АД. Видно от данни по делото въз
основа на наложен запор по банковата сметка на ищеца в „****“ АД по сметката на
ЧСИ, с посочено основание за плащане – изпълнително дело № **** и плащане по
запор № 640139, е преведена сумата от 1 590. 76 лева, на 16.12.2021 г. /листи 17 и
листи 43-46/.
Въз основа на така установените факти релевантни за решаването на делото
3
съдът намира от правна страната следното:
Предмет на делото е предявен осъдителен иск за връщане на събрани по
принудителен ред публични общински вземания, каквито са данъка върху
недвижимите имоти и таксата за битови отпадъци, съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от
ДОПК, като погасени по давност към момента на принудителното удовлетворяване,
при което не е налице хипотеза на чл. 188 от ЗЗД. Касае до хипотеза, в която публично
вземане, се събира принудително по реда на ГПК, съобразно чл. 4, ал. 2, предл. 2-ро
във връзка с 9б от ЗМДТ, по който ред съдебният изпълнител не разполага с
възможността да се произнесе по възражение за давност по реда на чл. 171 от ДОПК, и
за което е налице правен интерес да бъде оспорено пред компетентния граждански съд.
В този смисъл е и съдебната практика – например определение № 130/24.07.2017 г. по
ч.гр.д. № 756/2017 г. на II-ро ГО на ВКС, определение № 45/08.07.2016 г. по адм. дело
№ 21/2016 г. на ВАС, 5-членен състав на ВАС и ВКС и други.
Т.е. в случая се касае именно до удовлетворено по принудителен ред публично
общинско вземане, за което длъжникът твърди, че е било погасено по давност към
момента на образуване на изпълнително дело, при което и не е налице хипотезата на
чл. 118 от ЗЗД респективно чл. от ДОПК. В тази връзка следва да се отбележи, че
съгласно чл. 171, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-
годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през
която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок. Т.е. в случая давността за дължимите суми за данък върху
недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за 2011 г. е започнала да тече на
01.01.2012 г. и е изтекла на 01.01.2017 г., за 2012 г. е започнала да тече на 01.01.2013 г.
и е изтекла на 01.01.2018 г., за 2013 г. е започнала да тече на 01.01.2014 г. и е изтекла
на 01.01.2019 г., за 2014 г. е започнала да тече на 01.01.2015 г. и е изтекла на 01.01.2020
г. и за 2015 г. е започнала да тече на 01.01.2016 г. и е изтекла на 01.01.2021 г.
Действително съгласно чл. 172, ал. 2 от ДОПК давността се прекъсва с издаването на
акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по
принудително изпълнение, а ал. 3 предвижда, че с прекъсването на давността започва
да тече нова давност. Независимо от прекъсването на давността с издаването на акта на
30.09.2016 г. нова петгодишна давност, която е започнала да тече, е изтекла на
30.09.2016 г. Дори и да се разсъждава в насока, че новата давност започва да тече от
влизането в сила на АУПЗ т.е. в случая 11.11.2016 г. то същата отново е изтекла на
11.11.2021 г. Т.е. към момента на образуване на изпълнителното дело на 16.11.2021 г.
процесните вземания действително са били погасени по давност, при което съдът
намира, че предявеният иск като основателен следва да бъде уважен. Всъщност
бездействието на кредитора е довело до погасяване на вземанията му по давност, като
предприетите действия по принудителното им събиране след този момент не намират
опора в закона, при все че не се касае до доброволно заплатени суми, при което
4
събирането им се явява лишено от основание и същите подлежат на връщане.
Основателната и акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване
на исковата молба, която играе ролята на покана за плащане.
При този изход на спора се явява основателна претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и следва на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК да се осъди ответника да му заплати сумата от 540. 02 лв., съобразно направените
разноски и списъка за същите. Съответно неоснователна е претенцията на ответника за
присъждане на разноски по делото.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Осъжда Община Созопол с Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: *****, представлявана от кмета Т.Я., да заплати на Е. Г. Г. с ЕГН
**********, адрес: *****, сумата от 1 000. 64 лв. /хиляда лева и 64 ст./, включваща
публични общински вземания, съгласно актове за установяване на задължение по
декларация № РА000352 и № РА000353 от 30.09.2016 г., издадени от Община Созопол,
Отдел „Приходи, Местни данъци и такси и услуги“, които са удовлетворени
принудително в хода на изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ с рег. № 800 на
КЧСИ И.Б., към който момент са били погасени по давност и съответно са получени
без основание и по-конкретно: сумата от 329. 20 лева – главница за данък недвижим
имот за периода от 2011 г. – 2015 г. включително, лихви върху същата в размер на 174.
12 лева, както и сумата от 325. 27 лева – главница за такса битови отпадъци за периода
от 2011 г. – 2015 г. включително, и лихви върху същата в размер на 172. 05 лева, ведно
със законната лихва за забава върху сумата от 1 000. 64 лв. от датата на подаване на
исковата молба – 03.02.2022 г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата от 540.
02 лв. /петстотин и четиридесет лева и 2 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5