Р Е
Ш Е Н
И Е №39
гр.Шумен 22.02.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен
съд в открито заседание на осми
февруари, две хиляди и осемнадесета
година ,в състав:
Председател: Азадухи
Карагьозян
Членове:1. Ралица Хаджииванова
2.Мирослав Маринов
при секретаря Юлия
Атанасова и като разгледа докладваното
от съдия
Азадухи Карагьозян В.гр.д.№26 по
описа за 2018г. за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
№937/15.12.2017г. по гр.д.№3026 по описа за 2017г. на ШРС, съдът е
отхвърлил предявеният от
А.Д.А., ЕГН : **********, с адрес ***, срещу К.Й.Х., ЕГН : **********, с адрес
***, иск с правно основание чл. 144 СК, за заплащане месечна издръжка от 220
лева, считано от 09.05.2017г., като неоснователен и
е присъдил на ответника разноски по делото в размер на 360лв.
Решението е обжалвано от
ищеца А.Д.А., действащ , чрез пълномощника си адв.С.К. от ШАК
като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата съображения.
Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да постанови ново с
което да
уважи иска му и да му се присъди
исканата издръжка.
Въззиваемата страна К.Й.Х.,
действаща, чрез пълномощника си адв.Б.Б. от ШАК
е депозирала отговор на жалбата с който я оспорва като неоснователна и
недоказана и моли съдът да потвърди обжалваното решение.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1
от ГПК от надлежна страна, при
наличие на правен интерес и е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Като обсъди основанията и
доводите изложени от страните ,както и събраните по делото доказателства ,съдът
приема за установено следното от фактическа и правна страна : Не е спорно между
страните , че ответницата е майка на
ищеца . Установява се от приложените по делото писмени доказателства , че
ищецът към датата на депозиране на исковата молба е ученик в ..клас на ПЕГ „Н.Й. В.” . Ищецът е декларирал ,че не притежава
имущество от които да се издържа. Видно от
представеният трудов договор ответницата има основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 578лв. и допълнително по 2% за прослужена година ,
което за периода от 2010г. до сега възлиза на 80.92лв. и общо възнаграждението
е 658.92лв. Съгласно представените удостоверения за раждане ответницата има
родени още две деца М.родена на …2011г. и С.роден на ***г. Видно от
представените пред ШРС и ШОС писмени доказателства ответницата има разходи във
връзка с отглеждането на двете и малолетни деца за детска градина ,
допълнителни уроци и занимания и учебни помагала в общ размер от 151лв. месечно. Ответницата във връзка с
изписано и лечение поради заболяване има разходи и за лекарства по фактура
№419/26.10.2017г. в размер на 304.50лв., по фактура №**********/29.01.2018г. в
размер на 132.09лв. и за медицинско
изследване в размер на 30лв. Ответницата изплаща и потребителски кредит като
месечната и вноска по него е в размер на 255лв., но по делото липсват
доказателства, че изтеглената сума по кредита е била за задоволяване на нуждите
на децата.
При така
установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни изводи
: Съгласно чл.144 от СК издръжка на
навършили пълнолетие деца , които не могат да се издържат от доходите си или от използването на
имуществото , ако учат се дължи , само ако не съставлява особено затруднение за
родителите. Пълна безусловност на задължението в случая не е налице – трябва да
се установи ,че детето продължава да учи редовно обучение в
средно или висше учебно заведение , че то не може да се издържа от доходите си
или от използване на имуществото си , както и даването на издръжка не трябва да
създава особени затруднения за родителя. Това означава ,че родителят трябва да
притежава средства над собствената си необходима издръжка , които да му
позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжката на
пълнолетното си дете. В случая се установи ,че ищецът е вече пълнолетен , че е ученик за учебната 2017/2018г. и че няма
имущество и доходи от които да се издържа.
Не се установи задължителната предпоставка за уважаването на иска по
чл.144 от СК , а именно, че даването на исканата издръжка няма да създава
особено затруднение за родителя . Ответницата получава трудово възнаграждение в
размер на 658.92лв. и
дължи издръжка на две нейни малолетни
деца , чийто минимален размер
възлиза на 115лв. при минимална заплата
за 2017г. в размер на 460лв., и в размер на 130лв. при минимална работна
заплата за 2018г. в размер на 520лв.
След приспадането на тези суми от размера на трудовото възнаграждение на
ответницата , на сумите които тя има и като разходи за тези две деца и сумите
за разходи за нейното лечение оставащата
сума сама по себе си даже и без приспадане на някакъв размер издръжка за
ищеца е крайно недостатъчна да обезпечи
задоволяването на нейните минимални потребности. Следователно даването на издръжка от
ответницата в полза на ищеца ще представлява за нея особено затруднение.
Твърдението на жалбоподателя в жалбата му ,че двете малолетни деца на ответницата имали и баща който да ги
осигурява финансово е ирелевантно , доколкото в настоящото производство предмет
на установяване са само възможностите на
задълженото лице –ответницата.
При така установената
фактическа обстановка , съдът счита предявеният иск за присъждане на издръжка
на ищеца в размер на 220лв. ,считано от 9.05.2017г. за неоснователен и
недоказан , поради което следва да бъде отхвърлен.
Ето защо решението на ШРС е
правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.
Съобразно
изхода от спора на въззиваемата страна
следва да се присъдят разноски по делото в размер на 360лв.
Водим от гореизложеното и на осн. чл.271 от ГПК , съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№937/15.12.2017г. по гр.д.№3026 по описа за 2017г. на ШРС .
ОСЪЖДА А.Д.А., ЕГН : **********, с
адрес *** да заплати на К.Й.Х., ЕГН :
**********, с адрес *** разноски по делото в размер на 360лв.
Решението
не подлежи на обжалване на
основание чл.280 ал.3 т.2 от ГПК.
Председател: Членове: 1. 2.